неделя, 20 септември 2009 г.

Не сме сами

Днес попаднах на няколко статии в нета в които някой е изказал и мои мисли. Реших да ги събирам в отделна притурка с това име. За мен ще е лесно да ги намирам, а може пък да ви хареса. Надявам се :-)

неделя, 6 септември 2009 г.

За Образованието(предизвикани размисли)

Ровейки се в нета, попаднах на това заглавие:

Има нещо много объркано в цялата образователна система, по-скоро не е едно нещо - много са

И понеже темата ми е болна, реших да почета. Тук авторът се оплакваше:

…Иде първият учебен ден. Написах нарочно Отворено писмо до госпожа Министъра на образованието, младежта и науката, ала до този момент, разбира се, реакция от медиите и институциите никаква - и никъде…

Е, казах си: Я да видя!

Видях, прочетох и ще се съглася само с извода, че промяна трябва:

…Защото в огромния информационен поток, в който ние, съвременните хора, сме потопени, е безнадеждна работа някой да бъде натискан да поема, да знае и да смила все повече и повече информация. Ако съзнанието бъде претрупано, задръстено и запушено от каква ли не информация, ефектът върху това съзнание е направо разрушителен, да не говорим за това, че е просто безсмислен.

и цитата от Сенека:

За живота учим, не за училището

Всичко останало е или само плюнки по „системата”, общи приказки , глупави изводи и никакви конкретни предложения . Затова Грънчаров, няма кой да ти отговори. Няма какво да се разисква.

А аз понеже не съм съгласен с изводите ти, ще трябва да се обоснова. Прилагам цитати от писмото ти в курсив.

Нека започнем с това:

...Там, където властва системата, оттам е прокуден животът (по Мамардашвили), там срещу живота се предприемат най-отчаяни опити да бъде съкрушен и умъртвен… Учениците някога наистина бяха “дисциплинирани” и учеха, но по принуда, под жестокия натиск от страна на пълновластните образователни инстанции, едва ли, обаче, защото са го желаели…

Не мога да схвана за коя система говориш. За системата като начин за подредба и осмисляне на нещата или за някаква репресивна система? Защото аз съм завършил средното си образование през 1980г, висшето през 1989. Освен няколко проблеми с преподаватели, но на лична основа, проблеми със системата като цяло не съм имал. Всеки може да използва установените в обществото правила за лична саморазправа. Независимо от степента на „демократичност”. Системността е необходимо условие за подредба и свързаност на разглежданите обекти. Това се отнася и до обучението. Обучението е подготовка за живота. То трябва да е ефективно и да постига пълнота за възможно най-кратко време. Което разбира се не означава, че може да се компресира колкото искаме знание в колкото искаме кратки срокове.

Това се отнася и до управлението на всяка общност. Всеки член трябва да знае правата и задълженията си. Членовете които имат повече и по-тежки задължения и отговорности, имат и повече права. Техните права и отговорности не съвпадат и са несъпоставими с правата и задълженията на останалите.

…А учителите ни са поставени в ситуация, в която по никакъв начин не могат да защитят достойнството си: от тях се иска да бъдат крепители на една система, която души собствената им свобода…

Всеки който има достойнство може да си го защити. Кое и с какво по-точно „души собствената им свобода”? Така казано е само лозунг, подстрекателство.

…без коренни промени по посока на освобождаването на човешката енергия ситуацията ще става все по-безнадеждна…

Отново само си чешеш езика. Така си оставяш вратичка за да извърташ и да използваш моментни нагласи. Не обичам когато някой с много думи казва едно конкретно нищо. Това е демагогия. Човешката енергия може не само да бъде освободена, но и насочена. Ти каква посока предлагаш? Или няма значение, може и без посока? Тогава може вместо да съзидава, тази енергия да разрушава.

…всичко в днешното училище отдавна е демоде, отдавна е отговаря на съвременността и следователно трябва да отиде по дяволите…

Глупаво и безотговорно е да отприщиш бента, без да си помислил какви и върху какво ще са последствията. Това се прави от началото на „Прехода”. Благодарим!

…Това е техният интуитивен протест срещу една образователна система, която изобщо не зачита личността им, която не ги пита какво искат, какво им е потребно, в която някой друг е решил вместо тях тези неща. Една система, от която безвъзвратно е прокудена тъкмо свободата, първото условие на живота за човека…

…Днес учениците са съвсем други: не изпълняват, не искат да четат, не знаят какво искат, объркани са, лутат се, бездействат, правят много глупости. Ще си позволя да изразя в най-екстремна форма позицията си, за да се открои същината на цялата работа. Движещата сила на истинската промяна и на поврата в училището е тъкмо съвременният “анархистически настроен” и “нищо смислено не правещ” ученик, който обаче, с всичко което прави, показва, че повече няма да приеме диктата на едно наложено му против неговата воля образование…

…Изпълнителният и послушен ученик не може да стане личност. Ето защо онази система, която наистина не издържа под напора на живота, и която фабрикуваше само безличия, е отговорна за крещящия личностен дефицит в нашето общество, от който толкова си страдаме в годините на демократичния преход…

Учениците винаги са протестирали срещу нещата които изучават в училище. Това разбира се не означава, че знаят какво им е потребно и, че имат право да избират…поне до 16годишна възраст. Такива са правилата. След навършване на пълнолетие имат всички права разрешени за гражданите на републиката, но дотогава има ограничения свързани с запазване на здравето им и правилното им възпитание (да бъдат истински членове на обществото спазващи законите му).

Не са учениците тези които ще решават какво да изучават и в какво ще бъдат възпитавани. Просто това право не е тяхно. Глупак е този който ще ги подстрекава към неподчинение.

Да, личността трябва да бъде уважавана и това е необходимо особено тогава когато тя се формира, но това е всеобщо задължение! Всяко отклонение трябва да води до наказание.

..Ако ситуацията в българското образование не преживее колкото се може по-скоро действителен поврат към ценностите на автентичната свобода, то нашето общество е осъдено на бедност и на недостойно съществуване десетилетия напред… Училището трябва да бъде пространството на свободата и на свободния избор…

Хайде сега, дай определение за „автентичната свобода”!

Свободата като понятие не се отнася за обществото като цяло. Тя засяга личността. Една личност е свободна когато вътрешните и задръжки (скрупули) съответстват точно на външните ограничения наложени от обществото. Това е почти невъзможно за всяка личност в което и да е общество. Така, че не да „въвеждаме свобода в училището”, а правилно да възпитаваме подрастващите.

вторник, 1 септември 2009 г.

За нихилизма (предизвикани размисли)


Не разбирам нихилизма. Някои хора го използват за себеизява и може би не мислят за отровните пипала които той пуска в обществото. В случая говоря за националния нихилизъм, който обезсмисля всичко постигнато преди нас от предците ни. С този нихилизъм се сблъсках без да искам. Случайно попаднах на това:

„Митът за един народ“

Може би авторът има добри намерения, но и „пътят към ада е постлан с добри намерения”.

С почти всичко, ако не с всичко, съм несъгласен.

1) „…този народ е на последно място по производителност на труда в народния съюз, в който членува...”

Производителността на труда е функция на няколко параметъра. Най-важният от които е заплащането. Щото иначе не мога да си обясня как един и същи човек дава повече при по-добро заплащане и се води от максимата "колкото ми плащат толкова и ще работя". Вярно, че има и такива които гледат да „наработят часове”, но селският тарикатлък не е българска, а общочовешка черта.

Другият важен параметър е механизацията. Която поевтинява трудът вложен за единица продукция. А в някои случаи само ускорява работния процес. Но самият труд трябва да се плаща!

Трябва да има недосегаем минимум под който да не се пада. Този минимум е далече над нашата средна заплата при тези цени. Нека да не спорим за това кои са по-алчни, българските или западните фирми. Знам за случай при който немска фирма измества производство от Румъния в България заради в пъти по-ниски разходи за труд.

2) „…едно „муле” каза, че половината от мулетата и куриерите на наркотици в световен мащаб били от този народ...”

"Мулетата" не са само български! И има един по-малък европейски народ, който се е обвързал много повече с наркотърговия и престъпления.

3) "в училище никой не ме учи как да изкарвам пари в живота"

Парите не са най-важното нещо в живота. Те не са цел, а средство. Много се говори за бездуховността, но почти никой не споменава, че парите като цел я създават и подхранват.

4) „…Народът бил свободолюбив. Това пък е най-голямият патриотично-шовинистки мит…”

Да, иначе нямаше да има легендата за Калиакра, песента „Даваш ли, даваш, балканджи Йово”, Ботев и неговите стихотворения и т.н. и т.н. Това, че ти не го разбираш, не означава, че не го имало. И, че не може да бъде. Никой не знае как ще отреагира в такава ситуация, докато не му дойде до главата.

5) „… Същият този народ все още не може да пише достатъчно грамотно на собствения си език…”

Едно такова обобщение винаги е погрешно. Вярно е, че неграмотността от 20 години насам се увеличава, но не си единственият който може да пише правилно. Друг е въпросът, че така поставено, това твърдение може да бъде изказано за всяка друга нация.

6) „… Те (американците) си имат всякакви програми и измишльотини за да възпитават децата към отговорност. Ние не…”

Имат, но не им помагат много, защото обществото е консуматорски насочено… Тъй като копираме всякакви идиотизми и тук вече е така. Основни ценности се подмениха с „идването на демокрацията”. Не това съм очаквал…

7) „…Първи мит: Ние сме дали кирилицата на света…Та единственото, което сме успели да направим е да вкараме славянската писменост първи…”

Толкова вдлъбната гледна точка скоро не бях срещал. Ние сме я запазили и разпространили!!! Благодарение на България има кирилица в момента.

8) „…Славни са май само Аспарух, Тервел, Крум, Омуртаг, Борис, Симеон, Петър /тук е малко спорно/ и Асеневци. – 10 човека…”

А Кубрат? България съществува не от 681г след Христа… Можеш ли да изброиш повече английски, френски или германски крале със същите качества? Или трябва да се съобразим с по-малката възраст на тези държави? А повече римски владетели?

9) „И не, не се срамувам, че съм българин, срамувам се, че живея на място, където на никого не му пука за собствената му страна, където всички смятат, че всеки им е длъжен, където всички псуват и нищо не правят.”

След всички тези плюнки? Че другите не уважаваш разбрах, че миналото българско не уважаваш, разбрах. Но, че и себе си не уважаваш разбрах сега.

10) „Време е, българино, да слезеш на земята и да почнеш да я обработваш, вместо да витаеш из облаците.”

Ами, хайде! Вземи си една нива, няколко овчици и т.н. и почвай! Стига словоблудства!

11) „Време е, да заработим и да направим нещо за себе си, децата си и внуците си.”

Всеки, ако не е лентяй прави това. Но не всеки работещ може да насмогне при тези условия.

Време е да добием чувство за принадлежност към обществото. Но преди това трябва да го възстановим във вид с който да се гордеем. Да върнем законността и търпимостта. Да си спомним, че сме наследници на могъща някога държавност, да се държим като такива и да учим децата си на това.