сряда, 20 април 2011 г.

"Светлото бъдеще" през очите на световния финансов елит - да поделим всичко помежду си

 Тази статия на Михаил Хазин  (през 1997 – 2001 г. съвместно с Олег Григориев и Андрей Кобяков разработват теория на съвременната икономическа криза)  ми направи впечатление, затова реших да ви я представя:
През всичките тези години, отминали, откакто създадохме теорията на съвременната криза, ние  мислихме и писахме за това,  как би могъл светът  да изглежда след нея. Преди всичко,  понеже разбирахме, че мащабът ѝ не оставя възможност сегашния ред да се запази в що-годе пълна степен. Както и можеше да се очаква, първоначално изобщо не ни обръщаха внимание, след това се заслушаха, но нищо не отговаряха, а днес започнаха да говорят с нашите думи без да ни споменат като автори, разбира се. Доколкото правото върху абсолютната истина принадлежи на елита от западния глобален проект  и никой не им го е отнемал,  значи всичко "добро, разумно  и вечно" може да произхожда единствено от представителите на същия този елит към който ние не принадлежим и никога не бихме.
Joseph Eugene Stiglitz
Затова пък всичките ръководители на Международния валутен фонд са членове на този елит, пък и самата тази организация(МВФ) играе изключително важна роля в цялата структура на съвременната икономика. Още по-интересно е как се разглежда сегашната картина на света, особено имайки предвид, че толкова виден специалист в областта на икономиката като Дж. Стиглиц (Joseph Eugene Stiglitz), предлага нова световна валута - емитираните от МВФ  специални права на тираж (Special Drawing Right, SDR).
И ето бомбата която пусна Доминик Строс-Кан(Dominique Strauss-Kahn)  в речта си продължила час и половина на 3.04.2011 на ежегодната сесия на Фонда и Световната банка.
  Той заяви, че основополагащите принципи на западната икономика са нежизнеспособни и дори опасни.
Dominique Strauss-Kahn
Стремежът всяка страна да достигне нисък бюджетен дефицит, бурен икономически ръст, свободен и неконтролиран финансов пазар, либерални данъци, тоест всичко онова наречено "Вашингтонски консесус", което и досега се налагаше с желязна ръка от същия този МВФ на целия свят като универсален път към разцвет,  всъщност доведе до неизбежността на световната криза. 
Е, така да се каже, сега му е дошло времето да произнесем  заветната фраза "ние ви предупреждавахме", но някак си ентусиазмът ни отмина: толкова години предупреждавахме за кризата и ето, накрая нещо достигна и до насадените във Вашингтон зеленчуци. Е какво пък, щом са го регистрирали, значи някакви остатъци от висша нервна дейност все пак са им останали. Интересно е само, кога тази информация ще пристигне и при последователите им тук в Москва (респективно и у нас - б.пр.)
Впрочем, да се върнем към основната тема. 
МВФ призовава да се създаде такава глобална(всеобхватна) икономика, в която да има по-малко рискове и неопределености, финансовия сектор да се регулира от държавата, а доходите и благата да се разпределят справедливост. Държавите трябва да продължат започнатия процес на глобализация, но самата глобализация трябва да тръгне по друг път - не капиталистически, а "справедлив и с човешко лице".
С други думи МВФ призна, че досега е защитавал вълците от овцете? При което става ясно, че  овце сме ние (Русия б.пр.) и всички останали "развиващи се страни"? Хубаво признание - може би след него  трябва всички групово да напуснем този МВФ? След като толкова години са ни лъгали, защо сега да започнат да казват истината? Защо така изведнъж? 
А всичките тези откровения излязоха от устата на ръководителя на МВФ Доминик Строс-Кан по време на вече споменатата среща. За да не останат никакви илюзии у разюзданите либерали(интересно дали нашите "гайдаровци" ще се примирят с това) той напомни, че до кризата всички са били уверени в това как трябва да се управляват икономическите системи. Имаше "Вашингтонски консенсус", който формулира напълно конкретни правила на валутната, трансграничната и налоговата политики, и обещаваше рано или късно "неизбежен икономически ръст". 
"Само, че  'Вашингтонският консенсус' с неговите опростени икономически представи и рецепти рухна по време на световната икономическа криза и остана в миналото" - каза Строс- Кан.
И сега започва най-интересното!Работата е там, че не е достатъчно да се признае за банкрута на старата икономическа политика! Трябва и да се обясни как ще живеем в бъдеще. А ето тук свободата с която разполагат Строс-Кан и останалите ръководители на МВФ е доста по-малка от нашата. Тъй като реалната основа върху която той гради проектите си, в общи линии е доста тясна, а световния елит въобще не може да се откаже от властта, която упражнява.С други думи - проектът може да е какъвто  му харесва, но тези, които са били на власт, трябва да си останат във нея, независимо от всичко, иначе на самия Строс-Кан никой повече няма да му позволи да заема толкова видна позиция (както не позволиха и на Стиглиц на времето). Ще отбележа само, че идеологическите принципи от вида на всичките тези "либерализми" и "вашингтонски  консенсуси" тук са изключително второстепенни и ако те пречат на запазването на властта, то толкова по-зле за принципите.

 И ето какво казва Строс-Кан по-нататък: "Икономичесаката ситуация в света след кризата е още  крехка и доста неопределена. И за да се преодолее тази неопределеност на света са необходими нови подходи към принципите на икономическата и социална  политика отделно за всяка държава и за него като цяло". И в  частност, западният свят разбра, че "финансовият сектор се  нуждае от сериозна хирургическа намеса от гледна точка на регулирането му".

 По думите на главата на МВФ, кризата е породена от културата на небрежния риск и тази култура е жива и до днес. "При конструирането на новата икономическа система необходима на новия свят, махалото ще отскочи (може би не много) от пазара към държавата и от сравнително простите неща към по-сложните" – уверява ни Строс-Кан.

 Забележително е, че в МВФ вече са уверени: финансовия сектор трябва да се облага, за да се прехвърли върху него тази част от разходите, която породена от рисковите му операции, тежи върху бюджета на държавите и в последствие върху населението. Финансовата глобализация - продължава Строс-Кан - увеличи неравенството и това стана една от тайните пружини на кризата.Затова в по-дългосрочен план, устойчивия ръст се свързва с по-справедливо разпределение на доходите. Нужна ни е глобализация от нов вид, по-справедлива, глобализация с човешко лице. Благата от икономическия растеж трябва да се разпределят нашироко, а не просто да се присвояват от шепа привелигировани хора.

 Именно международното сътрудничество - преди всичко в рамките на "двадесетте" - помогна на страните да "се предпазят от плъзгане към втора Велика Депресия".»Затова преосмислянето на "вашингтонския  консенсус" трябва да доведе до сплотяване на страните пред лицето на глобалните икономически предизвикателства. Така например,  МВФ препоръча на Европа да приеме "всеобхватно решение основано на общоевропейската солидарност" за преодоляване на частните проблеми с дълговете на отделните държави.
 А сега - превод на руски език. Преводът не е общоприет, така, че не изключвам критики по мой адрес. Но да си припомним началото на  ХХ век  в САЩ. Тогава глобалният капитал се нахвърли върху американската икономика за да я вземе под контрол - още тогава тя бе най-мощната в света. Възползвайки се от обективните проблеми (кризата от 1907г. и последващата "Велика Депресия", както тогава до началото на 30-те  я наричаха), банкерите направиха удар - създадоха Федералния резерв като инструмент на частен контрол върху икономическата политика. Защото според тяхното мнение,  държавната машина твърде много защитаваше правата на гражданите и реалните производители. 
Кризата която виждаме сега, зловещо напомня за кризата от тридесетте - икономическите им механизми съвпадат. И Строс-Кан като представител на световния финансов елит говори за това, че е необходимо да се преразпределят активите и доходите в полза на гражданите (това се е говорило и преди сто години), но като имаме предвид, че държавата със своите проблеми не се е справила, то е необходимо да се създаде наддържавна структура, която би следила за това  - държавите да действат "по-справедливо"
 С други думи фактически се говори за това, че е нужно да се създаде не Федерална Резервна Система (ФРС), като инструмент за контрол на банкерите над една държава, а за "междудържавна ФРС" като инструмент за контрол над икономиката на целия свят от световният финансов елит (центробанкери). Това ще е истинското световно правителство, на базата на МВФ естествено, за което неотдавна  Стиглиц едва ли не направо говореше.

 Разбира се ние знаем, че в резултат на създаването на ФРС хората са загубили голяма част от собствеността и доходите си( относително по същия начин, доходите които си преразпределят богатите в своя полза, само са нараснали ), така, че   такава реформа ще донесе много болка и кръв, но вече е казано. Ще видим какво ни чака занапред, а към тази тема аз ще се връщам още много пъти.
 

Текст написан для fintimes.ru