вторник, 12 юли 2011 г.

EVN и новата такса "достъп до електроразпределителната мрежа за стопански потребители""

Днес ме помолиха да разтълкувам писмо изпратено от EVN и получено от едноличен търговец държащ малък магазин. В писмото EVN уведомява стопанските си клиенти, че:
 „…С Решение № Ц-22 от 29.06.2011 г. на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР) цената за достъп за стопанските клиенти на ЕВН България Електроснабдяване АД от 01.07.2011 г. се калкулира по нов начин, който е 0,01500 лв. / киловат / ден…”
Което на български език преведено, означава: тази единична цена умножена по броя на „заявените” киловати мощност и умножени по броя на дните в месеца. Независимо от ползваната наклонена черта вместо знак за умножение.
 „…Считано от 01.07.2011 г. цената за достъп, която се дължи от всички стопански потребители … е в размер на 0,015 лв / Квт / ден. Цената на достъп се изчислява на база  на предоставената в обектите ви мощност и не се влияе от консумацията на електроенергия…
Заявената от вас мощност … е15Квт. На тази база в следващата месечна фактура ще бъде изчислена и дължимата от Вас  стойност за компонента …
…Повече информация на сайта…”
Първото, което ми се видя некоректно е срокът в който се извършва промяната.
Второ: Не съм убеден, че вече е подавана такава декларация за заявяване на мощност. Вероятно са си  изсмукали мощността от вида на електромера и стойността на главния предпазител.
Сметката на дадения обект  за месец юни е с обща стойност 1,43лв тъй като са горели само лампи по за половин час на ден. Следващата сметка, обаче ще е с 6,75лв повече, защото това е цената на договорената 15Квт мощност за 30дни. Разликата е съществена, а тези допълнителни разходи ще тежат всеки месец!
Аз посъветвах човека да си пусне декларация и то със задна дата – от 01.07.2011 за намаляване на „договорената вече”  предоставена мощност. При положение, че в магазина има 300Вт осветление, 200Вт касов апарат и една печка „духалка” от 2000Вт, може да смъкне мощността на 3Квт. Което е 5 пъти по-малко.
Толкова за конкретния случай. Но мен ме загложди това ново „перо” в бюджета на EVN. Какво точно се задължава този доставчик да осигури на клиентите си срещу тази такса?
Според тази формула, която те представят за калкулиране на „предоставена мощност” считам, че имам право да задам следните въпроси:
  1. Означава ли тази формула, че EVN се задължава да предоставя „договорената мощност”  през всичките дни на месеца по 24 часа в денонощие?
  2. Ако не може да я осигури, какви неустойки ще плати?
  3. Как точно EVN ще контролира дали не се превишава  договорената мощност?
  4. Защо предприятията трябва да плащат тази такса и в почивните дни?
  5. Изобщо има ли се предвид работното време на предприятието?
Третият и петият въпроси  са свързани помежду си. Защото електромерът като уред не измерва мощността, а количеството електроенергия.
  1. Тогава за усреднена във времето мощност ли става въпрос или моментна?
В сайта на EVN има страница посветена на „цената за достъп”. Там има и често задавани въпроси. На въпрос №9 – „Каква е ползата за клиента от новия начин на калкулиране на цената за достъп?” има отговор: „Справедлив принцип по отношение разходите заплащани от всеки клиент за ползване на мрежата - всеки плаща това, което сам предизвиква като разход”
Ако разгледаме и двата примера дадени там, ще разберем че „справедливостта” се ограничава до понижаване на разходите за едрите клиенти и то, ако употребяват лимита си изцяло по възможност на три смени.  
Смятам, че без отговор на тези въпроси новата такса на EVN изглежда малко тарикатско-мошеническа.

събота, 2 юли 2011 г.

Сто грама сирене ще ти продадат и пак ще те излъжат

Предполагам на много от вас  е омръзнало да ви правят на глупаци. Например с цени като 15,90 ; 29,99 . Това е стар номер, който се основава на факта, че много от хората не отчитат (или не могат) близостта на тези числа до следващото започващо с по-голяма цифра. Опитват се да го представят като невинен прийом премахващ психологична бариера, но дори и така погледнато,  си е чиста проба измама. Особено след като е ясно, че клиентът би се поколебал при покупката, заради своята представа за цената. Всъщност, манипулацията използва невъзможността за правилна оценка на купувача. А целта е по-голям оборот с повече печалба. Чиста проба измама - като по учебник. Ако мине.
Днес пазарувах в магазин на една от големите вериги. Ако трябва, мога и да я назова. Не пазарувам за първи път и понеже още не ме е натиснала деменцията, забелязах, че цените на доста от стоките са пораснали :-) Това ме накара да търся продукти с приемливи за мен цени.
Останах изумен от един етикет на разтворимо кафе. Етикетът ме убеждаваше, че цената на него - 7,**лв е за 100 грама, но алтруизмът на търговеца ми позволява да взема 200 грама на същата тази цена.  Таман се замислих и виждам още информация на същия този етикет - цената на продукта за килограм беше 23,**лв . Помислих и реших, че не мога да смятам. Потърсих помощ от работника наблизо и попитах дали мога да закупя един килограм кафе на посочената цена. Момчето се сконфузи и ме убеди, че ще уведоми началството за грешката... Не си купих кафе.  Е, както знаем всяка грешка е човешка:-) На всеки се случва понякога.
Обаче  на щанда с олиото ме очакваше нова изненада. Имах поръчка от тъщата да  взема, ако е по-евтино. И аз гледам и сравнявам ... и не вярвам на очите си:-) Литър от една марка имаше цена 3,09лв. На две педи разстояние се мъдри бутилка от 5 литра за цена 15,60. Помислих, че е отново грешка, но справката с други марки показа същата тенденция - колкото по-на едро  купуваме олио, толкова по-скъпо става... ако го сметнеш.
Мисля, че и това  е грешка, но от първия тип - умишлена... Ако мине.
Всички сме чували, че продажбите на едро са на по-ниски цени. Вероятно не всеки ще съпостави цените при еднакви количества - едни защото ги мързи или вярват в честността на търговеца, а други защото не могат. Дали търговецът умишлено използва вярата на клиента в търговската отстъпка при пазаруване на по-голямо количество? Дали умишлено мами тези, които не могат да пресметнат?
Моите наблюдения в Испания върху математическите способности на средния испанец и наблюденията на приятели в Португалия, Франция и Великобритания водят до извода, че 80% от хората не се справят с елементарни сметки наум. Мисля, че политиката на големите търговци е да използват  този недостатък на клиента, както и всичките му други, позволяващи по-висока печалба. С цената на измама, но при липса на съвест, тази цена е нищожна.
Като учител не позволявах на учениците си да ползват калкулатори. Дори прескачах този урок, мисля, че беше в шести клас.  На протестите на учениците отговарях, че калкулаторът е полезен само за тези, които могат да смятат. Казвах им още, че ако не се научат да смятат, в магазина ще  ги лъжат дори и като си купуват 100 гр. сирене.