сряда, 10 октомври 2012 г.

Справедлив ли е плоският данък

Несправедлив ли е плоският данък?
Така поставен, въпросът не е много ясен, съответно и отговорът му. Важно е да се знае къде и кога, при какви икономически условия. Но тъй като въпроса е поставен от г-н Каролев сега, то явно се имат предвид условията в България сега.
Е, тогава мога да дам ясен и аргументиран отговор: Да, плоският данък в момента в България е несправедлив.
Голяма част от хората в България живеят на ръба на съществуването, независимо че работят по 8 и повече часа на ден,  докато една малка част от обществото си позволява да харчи огромните си печалби за своите прищявки. Защото те могат да принудят икономически  първите да работят срещу минимално заплащане и го правят без угризения. А минималните доходи, които могат да се получат с честен труд са недостатъчни за самоиздръжка, да не говорим за възпроизводство.  И въпреки това, стремежът на работодателите е икономическа ефективност чрез намаляване на заплатите, а не чрез повишаване на ефективността на труда. И увеличават нормата си на печалба, като ограбват труда на работниците. Тази тарикатщина много добре се обслужва от неолибералните възгледи за „свободния пазар на труда”
Г-н Каролев е съгласен с позициите на защитниците на плоския данък:
„…защитниците на плоския данък с право твърдят, че тези, които получават по-високи заплати, са по-образовани, по-ефективни и по-производителни от тези, които получават по-ниски доходи. Поради което е напълно справедливо да бъдат облагани със същия процент от доходите си – така и така като абсолютна сума пак ще плащат повече от хората с по-ниски доходи. Допълнителен аргумент в защита на плоския данък е фактът, че по закон всички хора получават едни и същи безплатни публични услуги, а на практика хората с по-високи доходи ползват по-малко безплатни публични услуги, особено в здравеопазването и образованието…”
Това не е съвсем вярно. Защото тези, които имат по-високи доходи имат по-висока норма на печалба от другите. А по-високата норма на печалба не е задължително следствие от образованост и ефективност. Като допълнение ще си позволя да припомня проектозакона за образованието в който се предвижда частните училища да получават същата обществена издръжка като държавните и общинските.
Каролев казва:
„…Може би един необразован човек, работещ като продавач в магазин, който получава 400 лева заплата, счита за несправедливо, че един лекар в добра клиника получава над 1000 лева, а и двамата плащат 10% данък общ доход. Но справедливо ли е, че лекарят е учил дълги години, за да стане лекар, докато продавача най-вероятно е приключил образованието си на 18 години, ако не и по-рано…”
А справедлива ли е заплата от 400 лв. в момента в България?
А не е ли справедливо, че на желаещите и можещите да учат, им се осигурява тази възможност? От доста отдавна се знае, че обществото е по-ефективно, когато има разделение на труда. Този, който учи, е хранен и обличан от тези които работят. Да, това е справедливо.
Справедливо е уменията и качествената работа да се ценят. Не само на лекаря и учителя, но и на всички останали професионалисти.  
Накрая г-н Каролев завършва с:
„…голяма част от хората с по-високи доходи, които при пропорционалната система са търсили и намирали начини за законно или незаконно намаление на данъка си, са престанали с тези практики и са започнали да плащат плоския данък приемайки го за справедлив. И на практика се получава, че хората с по-високи доходи стават по-солидарни, защото започват да плащат повече данъци като абсолютна сума…”
Не мога да се съглася, че богатите „са станали по-солидарни”. Те просто са пресметнали изгодата. А това „по-солидарни” ми звучи като „по-честни”...