неделя, 7 април 2013 г.

Исландският прецедент и безмълвието на медиите

Много се говори и пише за предстоящите избори в България. Вече се вижда и с просто око, че енергията на протестиращите е укротена и канализирана. Яростта с която тръгнаха протестите се разля във времето, управляващите я укротиха с дребни отстъпки и приказки за по-големи такива... но в бъдеще. Желанието за нова Конституция, исканията за съд над виновните за продължаващото вече 24 години окаяно съществуване на обикновените хора, бавно ще утихнат и всичко ще си тръгне по отъпкания и удобен път. Или така си мислят поне управляващите, едрият бизнес и криминалният елемент в него (но да не ги деля, че те са и без това сплетени като свински черва).
И може би ще са прави... 
Обслужващият персонал също помага. С "предварителните проучвания", с оповестяването им:
"...Уличните протести не са разколебали симпатизантите на традиционните партии...
...15 на сто от българите, имащи право на глас, твърдят, че биха променили решението си коя партия да подкрепят в полза на очаквания победител... "
И може би ще са прави...
Защото хората се умориха, загубиха вяра, че нещо може да се промени, залъгват ги с "молебен за Божия благодатна закрила над българския народ"... Така ще се забравят. Ще забравят за възмущението си, за шествията, за изгорелите... Защото не вярват. Не вярват, че нещо зависи от тях.
Спомняте ли си, че се говореше  за исландски модел, но много бързо бе отхвърлен от "разбирачите".
Затова се чувствам длъжен да ви покажа този текст, на който се натъкнах вчера.
    Тази статия е от 2012г. Източникът е руски, но съм дал връзка и към англоезичен сайт.
Информацията може да бъде проверена. И така, моля ви да отделите малко внимание и да се запознаете с "исландския модел"


Чухте ли какво е станало в Исландия на 23 октомври 2012г? Вероятно - не. Знаете ли защо не сте чули? Защото на 23 октомври в Исландия се извърши революция. Съвсем мирна, но съвсем истинска, не по-малко „революционна” от други. Която същевременно показа колко е „опасно” , когато демократичните процедури, за които толкова обичат да говорят либералите, се контролират от мнозинството, а не от малцина избрани, както обикновено.
Именно поради това показателния пример на Исландия и не се обсъжда в световните средства за масова информация, напротив – буквално се скрива, защото последното нещо, което биха искали властимащите е този пример да зарази и останалите народи.
На 23 октомври 2012г. в Исландия се проведе референдум, на който бе приета нова Конституция. Този референдум бе завършващият акорд в борбата водена от народа на Исландия от 2008 г. Тогава исландците неочаквано научиха, че в резултат на финансовата криза тяхната страна – член на Евросъюза, в буквалния смисъл банкрутира.
Беше неочаквано, защото се случи след пет години на процъфтяване, обезпечено от „най-ефективната” неолиберална икономика. Основана на приватизацията на всички банки в държавата през 2003 г. А с цел да се привлекат чужди инвеститори, те използваха онлайн банкиране, при което с минимални вложения връща относително висока доходност.
И действително, исландските банки привлякоха множество малки британски и холандски  инвеститори, и всичко вървеше по-добре от всякога и икономиката (от гледна точка на неолибералите) растеше, цъфтеше и ухаеше. Но е имало, както се разбира и един неприятен привкус – колкото повече инвестиции се привличат отвън, толкова по-бързо растял дългът на банките. И докато през 2003г. дългът на Исландия е 200% от БВП, то през 2007г. вече нараснал до 900%. Световната криза от 2008г. се превръща в смъртоносен удар за „процъфтяващата” икономика на Исландия Трите главни исландски банки - Landbanki, Kapthing и Glitnir, рухнали и били национализирани, а исландската крона изгубила 85% от стойността си спрямо еврото. И в края на годината Исландия обявява банкрута си.
И сега е времето да си спомним, че Исландия е демократична държава. Отначало исландците решили да се доверят на „нормалната” представителната демокрация. Няколко месеца след краха на банките исландците излязоха на улицата, за да протестират срещу банкерите разорили страната си и неспособните политици допуснали това да се случи. Протестите и безпорядъка, в края на краищата, заставиха правителството да подаде оставка.
Изборите се проведоха през април 2009 г. В резултат на власт дойде лява коалиция, която веднага осъди неолибералната икономическа система, но от друга страна се съгласи с изискванията на Световната банка и страните от Евросъюза да погаси дълговете на исландските банки на стойност около три и половина милиарда евро. Което означаваше, че всеки жител на Исландия в течение на петнадесет години ежемесечно трябваше да отделя по сто евро. И то, за да се изплатят дълговете на едни частни лица (собствениците на банките) към други частни лица.
Това вече беше прекалено, дори и за спокойните иначе исландци. И доведе до изключително необичаен ход на събитията. Идеята, че гражданите трябва да плащат за грешките на частни финансисти, че цялата страна трябва да бъде обложена с вземания, за да погаси частни дългове, се оказа толкова неприемлива, че породи нови протести. Които буквално принудиха ръководителите на Исландия да вземат страната на мнозинството от населението.В резултат президентът Ólafur Ragnar Grímsson  отказва да приподпише приетия вече от парламента закон, който трябвало да направи отговорни гражданите на Исландия за дълговете на исландските банкери и се съгласява да се проведе референдум.
Последвало много характерна за „свободния свят” реакция на „международното съобщество”. Върху Исландия се оказва безпрецедентен натиск. Великобритания и Холандия я заплашват със сурови икономически санкции, достигащи до пълната ѝ изолация. МВФ я заплашва, че ще я лиши от всякаква помощ Британското правителство заплашва да замрази влоговете и текущите сметки на исландците. Но те не се подадоха на натиска, а президентът се изказва така: „Казваха ни, че ако не приемем условията на международното съобщество, ще станем северна Куба. Но ако се бяхме съгласили, щяхме да се превърнем в северна Хаити.
След референдума от 2010 г. на който 93% от исландците решиха да не връщат дълговете към кредитори от Великобритания и Холандия, МВФ веднага замрази отпускането на заеми. Но исландците вече не можеха да бъдат спрени. При поддръжка на гражданите, правителството започна граждански и наказателни разследвания срещу лицата отговорни за финансовата криза. Интерпол издава заповед за арест на бившия президент на банка Kaupthing, а други банкери замесени в краха, избягаха от страната.
Исландците не се задоволиха от постигнатото. Беше взето решение за приемане на нова конституция, която да освободи страната от властта на международните финанси и виртуалните пари. Исландците поискаха да напишат тази нова конституция сами и заедно. И го постигнаха. Проекта на основния закон го писаха 950 случайно избрани граждани, членове на националната асамблея от 2010г. За да бъде доработен проекта, народът избира Конституционен съвет от 25 граждани. Обикновени хора - рибари, фермери, лекари, домакини - са избрани от 522-ма възрастни, непринадлежащи към никаква политическа партия.А всеки един от тях е препоръчан от минимум 30 граждани.
И както пише журналистът Павел Пряников в статията си с характерно заглавие „ Всяка готвачка може да напише конституция”  Особено искаме да подчертаем, че никой в Исландия не се е възмутил, че не могат да се прочетат 522 биографии  на хората и политическите им програми, а също че ще се обърка при попълването на бюлетина съдържаща такъв брой различни имена.”
След което започва доработката на Конституцията  и конституционните закони.
Ще цитираме отново:
„А по-нататък Съветът използва системата на краудсорсинг Crowdsourcing) и осигурява достъп на всички хора до своята работа. Предложенията на гражданите се събират чрез „Фейсбук”, „Туитер” и даже „Ютюб”. От обикновените исландци са постъпили по този начин 600 коментара по работата на Съвета и 370 поправки към Конституцията. Всяка седмица Съветът публикува в интернет новите статии за обществено обсъждане. Две или три седмици след разглеждането на предложенията от обществеността и експерти, Съветът публикува окончателната версия на статиите, които след това се обсъждат още веднъж. Освен това членовете на Съвета един път в седмицата записват разказ за своята работа във видеоформат и го качват в „Ютюб”,  а заседанията му са били достъпни на живо в интернет. В края на работата всичките 25 члена на Съвета са гласували за приключване на работата над Основния закон.
„Ние хората на Исландия желаем да създадем справедливо общество, в което всеки от нас ще има равно място зад общата маса”
С тези думи започва Конституцията”.
В своите коментари членовете на Конституционния съвет признават, че в превод на друг език първата фраза на Конституцията звучи малко небрежно, но по тяхно мнение, тя е понятна за всеки исландец и най-добре отразява стремежа да се създадат равни възможности за всички.Съгласно проекта на Конституцията природните ресурси на острова са изключително обществена собственост. Особен интерес предизвиква статията „ Открита информация и правдивост” която задължава правителството да предоставя открит достъп всички работни документи, ако те не са държавна тайна. Също така се задължава властта да работи за благото не само на човека, но и на Земята и биосферата. Отделна статия осигурява правата на животните.
В новаторския документ намира място и доста архаична иначе норма, изключена от болшинството европейски конституции. Евангелистко-лютеранската църква на Исландия съхранява положението си на държавна институция.
Струва си да се отбележи още нещо. Конституционният съвет по състав се оказва „евросоциалистически”, както е прието да се казва. И не само защото мнозинството исландци са с леви убеждения. А най-вече като последствие от недалновидното (или направо казано от глупавото) поведение на исландските  десни. Участвалите по-рано във властта, „ Прогресивна партия” и „Партия на независимостта”, призоваха своите поддръжници да бойкотират изборите на Конституционния съвет и работата над Конституцията. Вследствие на това, и в самия Съвет и в текстовете на новата Конституция, влиянието на десните  и консерваторите се оказва минимално.  По този начин, под влияние на обективни и субективни фактори, болшинството неочаквано се оказа господар на положението – и в Конституционния съвет, и сред участниците  в разработването на Основния закон, и сред гласувалите на референдума.  И резултатът толкова „надхвърли очакванията”, че вече повече от месец водещите световни медии красноречиво мълчат за резултатите от исландския всенароден референдум проведен на 23 октомври, в който участваха 66% от исландците, при което проекта за конституция бе одобрен от повече от 80% от тях.
Сега разбрахте ли? Има смисъл да се допусне мнозинството до разработването и приемането на Конституцията и конституционните закони. Щом като в резултат  вместо „панацеята” приватизация прилагана при всички икономически беди, се „получи” национализация на ресурсите, вместо държавна тайна – откритост, вместо строго представителна демокрация елементи на пряката демокрация.
И да не дава бог (от гледна точка на неолибералните правителства в целия свят) примера на Исландия да бъде последван в други държави.Защото нали сега същите решения, дето се предлагаха на Исландия преди две години, сега се предлагат на други народи. Убеждават народа на Гърция, че приватизацията в държавния сектор е единственото решение. Същото говорят и на италианците, испанците и португалците.
А какво ще стане, ако те последват примера на исландците? Страшно е дори да се помисли…
Но нещата вече са тръгнали. Много наши туристи, на чиято културна почивка пречат непрекъснато стачкуващите „европейски "свини"  - четирите европейски държави стоящи на границата на банкрута (PIGS (P)Португалия, (I)Италия, (G)Гърция, (S) Испания ), разказват, че на много транспаранти, кой знае защо, се споменава Исландия. Но за тези дреболии в новинарските програми не се говори. Тях ги интересува главното – на какви условия ще се съгласят тези „свини” да вземат милостиво предлагания им заем за погасяване на дълговете на рухналите частни банки.
Именно затова вие не сте чули нищо за исландския референдум – световните медии си дават вид, че нищо не се е случило. Те,както и правителствата, както и парламентите също представляват интересите на управляващата класа. На която във всяка държава ѝ е неизгодно мнозинството да бъде допуснато до управлението.
Но за всички, за които интересите на мнозинството и истинската демокрация не са безразлични, исландската история е урок:
Организирано мнозинство, Пряка демокрация, Реално осъществяване на правата на мнозинството, Народно законотворчество и Народно самоуправление. Всичко това без което истинската демокрация е невъзможна по принцип.
Газета «Суть времени»
Юлия Крижанская, Андрей Сверчков