зеленкон

Michael Clayton

2011-10-20T22:41:00.000+03:00

Тези дни попаднах на филма с това заглавие и Джордж Клуни в главната роля. Със седем предложения за награда Оскар. Печели наградата за поддържаща роля в изпълнение на Tilda Swinton.
Филмът ме впечатли, особено в светлината на сегашната криза и всички протести с обвинения към най-богатите корпорации и хора на планетата.
Майкъл Клейтън е адвокат, но с особена квалификация - чистач, разчистващ мръсни ситуации създадени от богати клиенти на фирмата. Той се мъчи да реши финансовите си проблеми в движение, когато фирмата го повиква да замаже поредната, създадена от негов колега. Колегата е адвокат на химическа компания замесена в смъртта на стотици жители на един град. Делото е за милиарди, но съвестта на адвоката се събужда и събитията се изплъзват от контрол.
Филмът си заслужава, но го няма по кината, добре, че е интернет :-)

Не ги разбирам тия работи

2011-09-24T22:51:00.000+03:00

От 19 часа тази вечер по новините на БТВ разбрах, че има безредици в село Катуница. Няма да преразказвам събитията, но съм впечатлен, че полицията е оставила тълпата да се саморазправя с фамилията на Киро циганина. Явно това е резултат от дългогодишните безчинства на потърпевшите. Всъщност, ако полицията си вършеше работата, това нямаше да се случи. Но тя(полицията) остава вярна на себе си и отново е на разстояние от събитията, докато тълпата обръща автомобили, троши и пали.
Както се похвалиха от БТВ (Миролюба Бенатова в 22:00) "...това е единствената телевизия отразила новината..."
Предполагам, че това означава че те (БТВ) ще поемат част от вината за усилването на беззаконието. Защото между 19:00 и 22:00 в безредиците се "включва и агитката на пловдивски отбор ". Това ми подсказва, че причината е именно оповестената от БТВ "новина". Докато "феновете" "безчинстват" ( палят и трошат къщи на фамилията на цар Киро) полицията и жандармерията кротко изчакват да се уталожи ищахът за рушене у запалянковците. Щели да ги арестуват "когато му дойде времето".
Отвратен съм. Това е поредният случай на беззаконие и бездържавност . Най-голяма вина за това носят управляващите от двадесет и две години насам и в по-широк смисъл всичката политическа паплач.
Избори ли? В никакъв случай не бих си омърсил ръцете.

Триклозанът се подлага на преразглеждане от FDA(управление по храните и лекарствата на САЩ)

2011-08-30T02:04:00.000+03:00

Триклозан е антибактериално химично съединение, използвано в стотици сапуни и почистващи препарати, чиято безвредност е отново под въпрос .

Съединението е подложено на повторна проверка от април 2010, и сега FDA съобщава, че ще продължи изпитанията на триклозан след като няколко изследвания върху животни са показали, че антисептикът може да наруши хормоналните нива и дори предизвиква устойчивост на антибиотици.

FDA е на мнение, че няма достатъчно доказателства за да разубеди потребителите да ползват продукти съдържащи триклозан, но също така отбелязва, че няма доказателства за това, че те предлагат повече от обикновените сапуни и водата при домашни условия.

Триклозанът поначало е предложен като почистващ препарат в хирургиите на болниците за предотвратяване на заразяване на пациентите. Понастоящем е съставка на хиляди продукти за дома.

"Той е много ценен, когато се ползва в болниците за да потиска размножаването на микробите и е доказано, че предотвратява инфекциите в болниците" казва д-р Стюарт Леви – професор по микробиология в медицинското училище на университетa Тафтс, който изучава безопасността на употребата на триклозан в домашни условия. „Но използването на химикала в домашни условия не е най-правилното му приложение”.

През 2001, Леви и други университетски учени провеждат изследване, което показва, че 75% от участниците на възраст от 5 години нагоре имат следи от веществото в урината си.

„Антибактериалните продукти се добавят сега в стоките използвани за здравословно домакинство, въпреки че допълнителни ползи за здравето не са показани” - пишат още авторите на изследването - „ Учените са загрижени, че антибактериалният агент ще доведе до устойчивост на бактериите към него и допълнително към антибиотиците."

Но търговската организация представяща производителите на домашни потреби(American Cleaning Institute) отхвърля опасностите и добавя, че триклозанът облагодетелства всички, които го ползват.

„Тези продукти са в полза на милиони хора в САЩ и по света при ежедневните хигиенни домашни работи." казва говорителят на ACI в изявлението си. „Те са употребявани и се използват с успех и без опасност в домовете, болниците и работните места всеки ден."

„В крайна сметка, къде са ползите”-риторично пита д-р Леви- „Има много повече вреди, отколкото ползи”.

Документални филми за световната икономическа криза

2011-08-28T19:12:00.001+03:00

Напоследък попадам на документални филми свързани с икономическата криза. Единият е "Конец епохи доллара" - руски, без субтитри. Може да се намери по файлообменниците.
Вторият е Inside Job, благодарение на Емо Георгиев. Има го и в колибката пак със субтитри.
Третия намерих по случайност пак там: Debtocracy (управление чрез дълг). Филмът е гръцки и разглежда гръцкия дълг, натрупването му и развитието на положението в държавата. Има препратки към подобни ситуации в Аржентина и Еквадор Показан е успехът на Еквадор при доказване на несъстоятелността на натрупания дълг и отказа от изплащането му. Има много разсъждения и доводи относно системата на заробване на отделни държави чрез кредитирането на корумпирани правителства. Показва вредността и противообществената същност и дейност на неолиберализма. Как идеологията му служи само на безсмислено богатите и тяхната алчност.
Мисля, че ще е полезен и за българското общество.

Гладът в Америка нараства със зашеметяващи темпове

2011-08-20T20:12:00.000+03:00

(CNN) – Трудно е да се повярва, но един на всеки 7 американци, 15% от населението на САЩ понастоящем, се нуждаят от държавни талони за храна, за да оцелеят.

Новите данни идват от министерството на земеделието на САЩ, което управлява това което официално се нарича „Програма за допълнително подпомагане на храненето”

Близо 46 милиона американци, от 311 милионното население, получават хранителни талони. Това е рекорд в историята на САЩ.

Продължаващата висока безработица и слабата икономика на САЩ допринасят за експлозивното разрастване на програмата за хранителна помощ - без изгледи за намаляване.

В тази връзка ето някои данни:

През октомври 2007 около 27 милиона американци получават талони за храна.

Година по-късно – октомври 2008, броят им достига почти 31 милиона.

До октомври 2009 броят надхвърля 37 милиона.

За миналия октомври (2010г) помощите са за 43 милиона.

- Към края на май, 45 753 078 американци са зависими от програмата за хранителни купони.

И така, каква сума във вид на талони получават?

Имащите право, вземат хранителни талони на стойност 200$ на месец -под формата на дебитни карти, които могат да бъдат ползвани в супермаркетите за закупуване на разрешените храни.

Домакинство от двама души вземат 367$ месечно

За домакинство от трима човека - 526$ месечно.

За четиричленно семейство се полагат 668 $ месечно.

Това, разбира се, не са много пари за набавяне на храна, но е сумата с която много американски семейства трябва да се справят в живота. Много от тях просто нямат никакви други доходи.

Между другото, при току що одобрения първи кръг на намаляване на задълженията от близо един трилион долара за следващите 10 години, програмата за хранителна помощ се освобождава от съкращения.

Wolf Blitzer

Let's make money

2011-08-17T00:47:00.002+03:00

Неолиберализъм или "Нека правим пари"
Аз си го свалих от колибката , но го има и в замундата .
Ето и описанието на филма от колибката:
Име: Let`s Make Money / Да правим пари! (2008):
Замисляли ли сте се някога какво правят парите ви, малко или много - колкото са, когато ги оставите дори и само за седмица в банковата си сметка? Ние не знаем, но те пътуват по света: копаят, изграждат, унищожават, докарват до глад и убиват... Ервин Вагенхофер, австрийски режисьор, вече известен с шокиращия си филм "Ние храним света", се опитва да следва парите по техния път. И открива най-голямата въртележка в света, която движи милиони долари и евро около планетата и решава съдбата на цели региони и народи. Ние обичаме да вярваме, че лихвите, които ни плащат всяка година банките, се раждат някак невинно от магията на пазара, но тази магия всъщност е една безскрупулна, често нелогична спекулация.
Американски мениджър на пенсионен фонд може да реши и да започне реална спекулация с имоти в Испания, без дори да знае къде се намира тя, инвестирайки милиарди в изграждането на хиляди къщи, които може би ще останат празни. Със сигурност обаче ще унищожи ландшафта и ще промени живота в целия регион.

Какво каза тати?

2011-08-14T08:32:00.000+03:00

Едно бедно момче залюбило девойка от сой. Младите решили да се оженят.
Момчето отишло да поиска ръката от баща ѝ. Бащата бил любящ такъв и попитал:
-Какво работиш? Как ще издържаш дъщеря ми?
Младежът отвърнал:
Ами аз съм строител и получавам 3000 долара на месец.
А бащата рекъл:
- Че аз толкова плащам само за тоалетната ѝ хартия! Хайде изчезвай!
Девойката чакала с нетърпение и още при появяването му попитала:
- Какво каза тати?
А той:
- Какво, какво... Каза, че си голяма дрисла.

Деца консуматори, търговия с детството

2011-08-02T23:01:00.001+03:00

През 2005 година заминах за Испания, не на екскурзия разбира се. По това време в България рекламните блокове по ТВ все още бяха самостоятелни единици с ограничено време. В Испания бях учуден и раздразнен от множеството реклами, особено онези, прекъсвани за малко с откъси от филм. За първи път там, разбрах че за да изгледам 45минутен филм, трябва да загубя час и половина. Писна ми и спрях да гледам филми.
Но особено бях впечатлен от множеството реклами насочени към детската публика. За мен те бяха нещо ново, някои от тях изключително агресивни. Като цяло, в мен оставиха чувството, че целенасочено се видиотяват децата, за да се превърнат в безкритични, неразсъждаващи консуматори. Аз недоумявах, как може такова нещо да бъде допуснато от мислещи хора. Не разбирах, как може алчността да заглуши родителските чувства?!
През 2007, когато окончателно се прибрах, разбрах че и ние сме се плъзнали по същата наклонена плоскост към абсолютно безсмисленото консуматорско общество. Оттогава все имах желанието да събера повече факти, да превърна догадките си в увереност и да убедя повече хора в безсрамието, безочието, егоизма, алчността на бизнеса - търговци, рекламни и маркетингови стратези и изпълнители.
Днес видях, че някой вече е свършил тази работа: Consuming Kids: The Commercialization of Childhood. Филмът може да се гледа онлайн на части (7) от по 10 минути
За неразбиращи английски, филмът може да се намери със субтитри в замунда.нет или колибка.цом. В колибката поставете името на филма в полето за търсене.
Ето описанието от колибката:

Име: Consuming Kids: The Commercialization of Childhood / Деца консуматори: Комерсиализацията на детството (2008)

IMDB линк: http://www.imdb.com/title/tt1337599/

Описание:
Филмът "Деца-консуматори" отчаяно се опитва да хвърли светлина върху действията на безпощадната милиардна пазарна машина, продаваща на децата и родителите им всичко: от нездравословна храна и кървави видеоигри до фалшиви образователни продукти и семейни коли. Използвайки свидетелствата на лекари, детски адвокати и работещи в рекламния бранш лица, филмът се фокусира върху бума на рекламите за деца след дерегулацията на маркетинга в САЩ. Показва как младите създатели на реклами използват най-новите открития в психологията, антропологията и нервно-лигвистичното програмиране (НЛП), за да превърнат американските деца в най-големите и силни консуматори в света. "Деца-консуматори" критикува комерсиализацията на детството, повдигайки сериозни въпроси върху етиката на детския маркетинг и неговото въздействие върху здравето и щастието на децата.

EVN и новата такса "достъп до електроразпределителната мрежа за стопански потребители""

2011-07-12T22:23:00.000+03:00

Днес ме помолиха да разтълкувам писмо изпратено от EVN и получено от едноличен търговец държащ малък магазин. В писмото EVN уведомява стопанските си клиенти, че:

„…С Решение № Ц-22 от 29.06.2011 г. на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР) цената за достъп за стопанските клиенти на ЕВН България Електроснабдяване АД от 01.07.2011 г. се калкулира по нов начин, който е 0,01500 лв. / киловат / ден…”

Което на български език преведено, означава: тази единична цена умножена по броя на „заявените” киловати мощност и умножени по броя на дните в месеца. Независимо от ползваната наклонена черта вместо знак за умножение.

„…Считано от 01.07.2011 г. цената за достъп, която се дължи от всички стопански потребители … е в размер на 0,015 лв / Квт / ден. Цената на достъп се изчислява на база на предоставената в обектите ви мощност и не се влияе от консумацията на електроенергия…

Заявената от вас мощност … е15Квт. На тази база в следващата месечна фактура ще бъде изчислена и дължимата от Вас стойност за компонента …

…Повече информация на сайта…”

Първото, което ми се видя некоректно е срокът в който се извършва промяната.

Второ: Не съм убеден, че вече е подавана такава декларация за заявяване на мощност. Вероятно са си изсмукали мощността от вида на електромера и стойността на главния предпазител.

Сметката на дадения обект за месец юни е с обща стойност 1,43лв тъй като са горели само лампи по за половин час на ден. Следващата сметка, обаче ще е с 6,75лв повече, защото това е цената на договорената 15Квт мощност за 30дни. Разликата е съществена, а тези допълнителни разходи ще тежат всеки месец!

Аз посъветвах човека да си пусне декларация и то със задна дата – от 01.07.2011 за намаляване на „договорената вече” предоставена мощност. При положение, че в магазина има 300Вт осветление, 200Вт касов апарат и една печка „духалка” от 2000Вт, може да смъкне мощността на 3Квт. Което е 5 пъти по-малко.

Толкова за конкретния случай. Но мен ме загложди това ново „перо” в бюджета на EVN. Какво точно се задължава този доставчик да осигури на клиентите си срещу тази такса?

Според тази формула, която те представят за калкулиране на „предоставена мощност” считам, че имам право да задам следните въпроси:

Означава ли тази формула, че EVN се задължава да предоставя „договорената мощност” през всичките дни на месеца по 24 часа в денонощие?
Ако не може да я осигури, какви неустойки ще плати?
Как точно EVN ще контролира дали не се превишава договорената мощност?
Защо предприятията трябва да плащат тази такса и в почивните дни?
Изобщо има ли се предвид работното време на предприятието?

Третият и петият въпроси са свързани помежду си. Защото електромерът като уред не измерва мощността, а количеството електроенергия.

Тогава за усреднена във времето мощност ли става въпрос или моментна?

В сайта на EVN има страница посветена на „цената за достъп”. Там има и често задавани въпроси. На въпрос №9 – „Каква е ползата за клиента от новия начин на калкулиране на цената за достъп?” има отговор: „Справедлив принцип по отношение разходите заплащани от всеки клиент за ползване на мрежата - всеки плаща това, което сам предизвиква като разход”

Ако разгледаме и двата примера дадени там, ще разберем че „справедливостта” се ограничава до понижаване на разходите за едрите клиенти и то, ако употребяват лимита си изцяло по възможност на три смени.

Смятам, че без отговор на тези въпроси новата такса на EVN изглежда малко тарикатско-мошеническа.

Сто грама сирене ще ти продадат и пак ще те излъжат

2011-07-02T01:29:00.000+03:00

Предполагам на много от вас е омръзнало да ви правят на глупаци. Например с цени като 15,90 ; 29,99 . Това е стар номер, който се основава на факта, че много от хората не отчитат (или не могат) близостта на тези числа до следващото започващо с по-голяма цифра. Опитват се да го представят като невинен прийом премахващ психологична бариера, но дори и така погледнато, си е чиста проба измама. Особено след като е ясно, че клиентът би се поколебал при покупката, заради своята представа за цената. Всъщност, манипулацията използва невъзможността за правилна оценка на купувача. А целта е по-голям оборот с повече печалба. Чиста проба измама - като по учебник. Ако мине.
Днес пазарувах в магазин на една от големите вериги. Ако трябва, мога и да я назова. Не пазарувам за първи път и понеже още не ме е натиснала деменцията, забелязах, че цените на доста от стоките са пораснали :-) Това ме накара да търся продукти с приемливи за мен цени.
Останах изумен от един етикет на разтворимо кафе. Етикетът ме убеждаваше, че цената на него - 7,**лв е за 100 грама, но алтруизмът на търговеца ми позволява да взема 200 грама на същата тази цена. Таман се замислих и виждам още информация на същия този етикет - цената на продукта за килограм беше 23,**лв . Помислих и реших, че не мога да смятам. Потърсих помощ от работника наблизо и попитах дали мога да закупя един килограм кафе на посочената цена. Момчето се сконфузи и ме убеди, че ще уведоми началството за грешката... Не си купих кафе. Е, както знаем всяка грешка е човешка:-) На всеки се случва понякога.
Обаче на щанда с олиото ме очакваше нова изненада. Имах поръчка от тъщата да взема, ако е по-евтино. И аз гледам и сравнявам ... и не вярвам на очите си:-) Литър от една марка имаше цена 3,09лв. На две педи разстояние се мъдри бутилка от 5 литра за цена 15,60. Помислих, че е отново грешка, но справката с други марки показа същата тенденция - колкото по-на едро купуваме олио, толкова по-скъпо става... ако го сметнеш.
Мисля, че и това е грешка, но от първия тип - умишлена... Ако мине.
Всички сме чували, че продажбите на едро са на по-ниски цени. Вероятно не всеки ще съпостави цените при еднакви количества - едни защото ги мързи или вярват в честността на търговеца, а други защото не могат. Дали търговецът умишлено използва вярата на клиента в търговската отстъпка при пазаруване на по-голямо количество? Дали умишлено мами тези, които не могат да пресметнат?
Моите наблюдения в Испания върху математическите способности на средния испанец и наблюденията на приятели в Португалия, Франция и Великобритания водят до извода, че 80% от хората не се справят с елементарни сметки наум. Мисля, че политиката на големите търговци е да използват този недостатък на клиента, както и всичките му други, позволяващи по-висока печалба. С цената на измама, но при липса на съвест, тази цена е нищожна.
Като учител не позволявах на учениците си да ползват калкулатори. Дори прескачах този урок, мисля, че беше в шести клас. На протестите на учениците отговарях, че калкулаторът е полезен само за тези, които могат да смятат. Казвах им още, че ако не се научат да смятат, в магазина ще ги лъжат дори и като си купуват 100 гр. сирене.

стари работи: Размислите на един зелен кон или колко е необходим учителя в обществото

2011-06-27T01:49:00.001+03:00

Името ми е Иво Спасов Ангелов и съм бивш учител – преподавах физика в СОУ “Христо Проданов” – Карлово. Напуснах преди около 3години по собствено желание поради “несъгласие с регионалния инспекторат”. Така съм написал в молбата си (или нещо подобно). Не ставаше въпрос за пари, въпреки, че по това време се налагаше да работя и на друго място.

След година и половина прекарани в Испания като строител се върнах и ми бе предложено отново да стана преподавател в същото училище, но отказах с думите :

Ако не си намеря друга работа, може би ще се върна.

Намерих си. Но въпреки това, подкрепям учителите в техните искания, защото са справедливи и заплащането на труда им е обидно малко.

В момента се водят дебати в медиите по въпроса, но интересното е, че много от хората просто “надничат в канчето на даскала”:

малко работили

много почивали

не било качествено преподаването

допълвали си с частни уроци.

Тази вечер по БНТ (06.10.2007) имаше дори и един –макроикономист, (от чутото не разбрах кой му е дал дипломата и защо) който обясни, че щом даскалите получат увеличение на заплатите това ще е за сметка на останалите, тъй като виждате ли те не произвеждат, а само ще консумират. Простотията никога не ми е била симпатична. Но наглостта на този беше прекалена. Изсмука си това измежду пръстите на краката, но предполагам не може да обясни как така, в Испания цената на стоките е от същия порядък, както в България след като цената на труда там е средно осем пъти по-висока от тук – средната заплата е 1000евро, а най-ниската на чужденец на черно - 500. Това споделям, за да не съм голословен.

По този повод реших, че трябва да дам някои разяснения и да осветля въпроса за тези които не знаят – тоест за всички които не са учители.

Нека първо да разгледаме работното време на учителя – той работи на ненормиран работен ден. Това означава следното: Към времето което той прекарва в училище – времето от 07:30 до 13:30 средно, трябва да прибавим и:

времето за подготовка на материала за следващия ден

времето за подготовка на контролни

времето за проверка на контролни

времето за административните му задължения

Това време никой не го смята, но нека разгледаме и задълженията му по време на учебния час и междучасието:

преподава

възпитава

активно участвува във формирането на личността

следи за дисциплината

грижи се за здравето и живота на поверените му ученици

Всичко това въпреки желанията на някои ученици и родители... и въпреки изключително нескопосаната в момента учебна програма (и по този въпрос съм писал докато бях даскал, но.....)

По повод почивката – платения отпуск на учителя е 48 дни. Обикновено не може да си позволи да го вземе през време извън ваканциите. Не може да бъде заместен в по-голямата част от случаите. Не може да си позволи дълго отсъствие заради учениците! Предполагам, че ще се съгласите само като си помислите за собственото си дете което трябва да се приспособява към друг стил на преподаване и изпитване.

През останалото време от ваканциите, защото те са повече от отпуска на учителя, той е длъжен да бъде в училището и то според закона – по 8 часа на ден. Може да няма какво да прави – просто присъства. Но това се случва и в други професии... :-)

По повод качеството:

1. то не зависи само от учителя

2. мисля, че това не е единствената професия в която може да има некадърници :-)

Не оправдавам учителите, но все пак машинистът може да ви отведе само там където водят релсите :-) Особено ако си по-стриктен като учител и се страхуваш от специалиста от инспектората. Който също може да не е най-кадърния :-)

Заплатата не се дава за кадърност. Ако беше така, то доста политици трябваше да умрат от глад :-) Много отдавна казвах (още през миналото хилядолетие), че алчността, непочтеността и в следствие - недалновидното отношение на управляващите и администрацията към българското общество и в частност към българското училище ще окаже своето влияние в бъдеще. От тези които водят децата ви (педагози), се иска да дават личен пример, да бъдат благородни и почтени, да ги пазят...понякога и от тях самите!

А тези които предвождат обществото...?...Но те си вземат заплатите нали?...

За некадърност се освобождава от длъжност. Никой частник няма да ми даде минимална заплата за това, че съм некадърен в дадената професия :-) Така, че... глупостите – някъде другаде.

За частните уроци ... Ами не ходете на частни уроци! Учете в училище! Като бивш преподавател мога само да спомена, че аз лично съм виждал бивша ученичка да ми идва като курсистка по начална компютърна грамотност и да си плаща за 60 учебни часа въпреки, че в училище същия материал се преподава 240 часа безплатно! Случая не е единствен... Но в този поне и е дошло на акъла, че май трябва да се учи. Макар и късно.

Министрите използват и друг подход познат още в древен Рим - “разделяй и владей”.

Опитват се да противопоставят останалата част от обществото срещу учителите...

Мисля, че е успешно. И те залагат на това. Чух оправдание от вида “ами валутния фонд няма да позволи”. Дори змията сменя кожата си когато и отеснее!

Друг спомена, че трябва да се съкратят учители, защото били намалели учениците. Някой беше казал “О, Свещена Простота!” Ами нали всеки учител си има норматив. Ако часовете му са по-малко – учителят си отива. Проблемът в момента в повечето училища е големия брой лекторски часове – допълнителни часове над норматива... Друг се изцепи и той така - без да е подготвен – отношението ученици/учители в останалата част на Европа е по-голямо от тук. В момента в българските училища средният брой ученици в паралелка е 25. Минимума е 18. Но никой в ученик в Испания не може да си позволи липсата на дисциплина като тук. При нарушение ученика не се допуска до часове. При 3 рецидива – ученика бива изключен. Не претендирам за абсолютна точност. Но резултатът е такъв. Така, че няма проблем - увеличете бройката. Кой ще загуби?

Аз не искам да изпадам до тяхното ниво и не бих си позволил това. Но ще споделя това което чух, докато пиша. По телевизора показаха един работник на лифтова станция. И там искат да стачкуват. Не ги упреквам заради стойностите които споменаха като заплати – 360 лв. Този работник каза, че е обидно да получават колкото една чистачка... Аз и против тази професия не съм...Но средната учителска заплата е също толкова.

Искам да предложа това мое виждане на колкото се може повече хора в нашето общество. Не знам дали ще успея... Това вече зависи от вас...

В Испания имах приятел шофьор.Той казваше : Виждал ли си зелен кон и умен даскал? Аз отговарях: Това твоето работа ли е? Осем часа седнал, осем часа легнал...

В кръга на шегата това е допустимо. Но....Отношението към българските учители в момента не е майтап...

Искам да помислите! Наистина ли искате затъпял в елементарни нужди учител за децата си?

Или просто направете като мен. Аз за мазач, плочкаджия и много други не плащам. Правя си го сам. Ако имаше начин – и за министър не бих.

Помислете! Имате ли нужда от учителите на децата си?

06.10.07 г. Карлово

стари работи: МОЕТО ВИЖДАНЕ ЗА СЪЩЕСТВУВАЩИТЕ ПРОБЛЕМИ В БЪЛГАРСКАТА ОБРАЗОВАТЕЛНА СИСТЕМА - писано на 03.02.2005

2011-06-27T01:29:00.001+03:00

Проблемите в съвременното образование в България могат да бъдат разделени в следните категории:

1. Финансови - недостатъчни средства.

2. Технически - остаряла и неподдържана база.

3. Методични - пълен хаос след многото и неправилно насочени реформи в учебния план за всяка степен на Образованието като институция. Липса на общ поглед върху необходимостите и целите на Образователната система.

4. Морални - липса на уважение от страна на родители и ученици към институцията “училище” и към учителите като педагози - “водещи деца”! Това разбира се е следствие от общия упадък на морала в обществото, дължащ се най-вече на отрицателния пример на водещите му личности (елит).

5. Незаинтересованост и повърхностност при изпълнение на задълженията от страна на голяма част от преподавателите като следствие от по-горе изброените проблеми.

Пораженията които понесе българското образование при хаотичния преход на обществото към демокрация са също така огромни като тези които понесе самото общество въпреки, че се проявяват с по-голямо закъснение. Смятам, че времето необходимо за да се излекува обществото като цяло и самата образователна система ще бъде много по-дълго от периода през който продължават да се рушат. Със съжаление твърдя, че все още този период не е отминал.

Не мога да дам съвети по всички проблеми, но тъй като отдавна мисля по всички тези въпроси и като учител (вече бивш), ще се изкажа върху проблемите на обучението като процес защото смятам, че положението е под всяка критика в момента.

В момента са скъсани връзките между средното и висше образование.
Самото средно образование не дава добър старт на завършващите го пълнолетни граждани. Нито на тези които искат да продължат с обучението си, нито за тези които ще трябва да се справят сами с живота започвайки работа.
Границата между основно и средно образование не е добре установена.
Материалът който се изучава и в трите етапа на обучение (начален, основен, среден) по всеки предмет е страшно много и резултатът от това е отвращението и отказа на учениците да го усвояват.
Голяма част от учебниците са написани на изключително висок стил. Учебния материал трябва да бъде поднесен разбираемо, защото целта е да бъдат научени тези които не знаят, а не да им се покаже колко са неспособни да разберат.

Мисля, че това са основните проблеми които могат да бъдат решени сравнително бързо. Предлагам следното:

За да се решат горните проблеми, трябва да се мисли за всички ученици. Както за тези които искат и могат да продължат образованието си във висше учебно заведение, така и за тези които не могат или не желаят това.Поради това трябва средната степен (етап) на образование да приключва за всички в годината на навършване на пълнолетие. Средното образование трябва да бъде задължително с оглед на това, че завършилите го могат да бъдат наети на работа. Тъй като възможностите и желанията на отделните ученици са различни, трябва да има различен тип учебни заведения. Смятам, че разделението което съществуваше може да бъде използвано с малки промени:

Гимназии и техникуми в които обучението е насочено с оглед кандидатстване във висши учебни заведения - с по-разширена програма по общообразователни предмети, (дори и да има възможност за избор на относителния дял към дадена област).

Занаятчийски училища – с насоченост към практическо усвояване на дадена професия и олекотен, практичен вариант на предмети като математика, физика, биология, химия, български език и литература, ако не са свързани с професията.

От тази гледна точка границата между основна и средна степен на образование трябва да се постави твърдо между сегашните седми и осми клас. Учебният материал в основна степен да намали значително, като осигури минимум грамотност (включваща достатъчно добра обща култура без навлизане в подробности).

Физика и химия да се изключат от тази степен като отделни дисциплини. Да се изучава природознание с въведение в измерването и мерни единици.

Математиката трябва да включва: работа с дроби – обикновени и десетични, отношения и пропорции, уравнения от първа степен, системи с две неизвестни, запознаване с прости фигури – триъгълник и правоъгълник, представяне на произволен многоъгълник като съвкупност от предишните, окръжност и кръг, пресмятане на лица и дължини за изброените, обеми на прости тела – паралелепипед, призма, цилиндър, без повърхнините им.

В часовете по български език да се наблегне върху правопис и елементарно познаване частите на речта и изречението. Да се изключи подробното навлизане в синтаксиса. Литературата да запознава с повече стойностни произведения, като се изключат трудно разбираемите. Да се запознаят учениците с основни литературни похвати без да се изпада в подробности.

Биологията трябва да запознава с животни и растения, навици и условия за развитие съответно, различаването им, запознаване с основни системи и органи – без подробности, клетъчен строеж– без подробности, работа с микроскоп. Запознаване с класификацията им без подробности.

Часовете по чужди езици не трябва да надвишават часовете по български език и литература по брой – 4 часа седмично. Освен това трябва да се преразгледат съществуващите курсове – много по-слаби са от бъгарските системи използвани преди 15 - 20 години.

Географията може да запознае учениците с основите – да даде понятие за физическите условия, климатичните особености, различните култури и държави по света без да се навлиза с подробности в климатология и икономически условия.

Историята е фактология и интерпретация на фактите – да, но високият стил и огромното количество факти – например в сегашния курс 6^-ти клас могат да отвратят и най-запалените по нея.

Часовете по физическа култура и спорт имат за цел да поддържат добро състояние на тялото и да научат децата да познават нуждите и възможностите му чрез игра, а не да създаваме спортисти с високи постижения! В тези часове трябва да е приятно, и за целта не са необходими нормативи и задължителното им покриване.

Естествено съм далеч от мисълта, че сам човек може да обхване всичко в подробности. За да се постигне всичко това е необходимо действащи преподаватели по дадения предмет да обсъдят и предложат по-конкретни действия.Но, че е необходима редукция на материала по всички предмети и нов поглед върху целите на образованието във всяка една от степените му съм абсолютно убеден.

Гореизложеното не трябва да е самоцелно. Смятам, че трябва да се свърже още при обсъждането, с мисълта за целите и резултатите на средното образование, защото както казах вече, то трябва да е минимум за всички ученици. Тъй като предлагам две различни по насоченост направления в тази степен, трябва да се обмисли тавана(максимума) на средното образование и да се свърже с пода (минимума) на висшето образование. Това се отнася най-вече за гимназии и техникуми като вид училища. Всяко едно висше училище може да предложи минимума знания които се изискват по дадена дисциплина (пакетно за няколко дисциплини) за определен тип специалности изучавани в него. Всички висши училища могат да обсъдят предложенията и да представят пакетно минимални изисквания към кандидат-студентите. Тези изисквания да станат държавни. Средните училища трябва да се съобразят с държавните изисквания и да ги осигурят най-малко в модулно обучение с предварително зададена насоченост. Всеки ученик може да избира даден модул по чиято програма да се обучава. Евентуално може да се създаде (по западен образец) точкова система чрез която да се определя модул по желание. По този начин ще се разтовари програмата до поносимо от учениците ниво и ще се даде възможност за по-добра подготовка съобразена с желанията и професионалната ориентация на учениците.

След като се съберат и обобщят предложенията за да се очертаят границите в които трябва да се вмести обучението до завършване на задължителния етап (средно образование), е необходимо отново да се разпредели учебния материал по всяки предмет поотделно така, че:

Да се намерят и изгладят границите между отделните етапи.
Да се осигурят достатъчно часове за затвърждаване на материала.
Сродните дисциплини да се подпомагат взаимно – еднакви или подобни понятия да се изучават едновременно. Например математични методи изучавани по физика и химия да бъдат навреме изучавани в часовете по математика.

Смятам също така, че е необходимо да се има предвид следния факт:

Учениците в начален и основен етап на обучение трудно боравят с абстрактни (обобщени) понятия. Абстракции трябва внимателно да се въвеждат след достатъчно на брой конкретни понятия, които позволяват да се обхване обобщението. Всяка абстракция изисква и различно по продължителност време за подготовка и осмисляне.

Пример: Идеята за част от цяло в математиката се предлага в момента в курса за 5^-ти клас като се смесват и поднасят за кратко време обикновени и десетични дроби. Според мен в този случай трябва да се отделят два, три месеца само за обикновени дроби и действията с тях, да се покажат отношения и пропорции и да се наблегне достатъчно върху тях – поне 10 часа упражнения преди да се предложи десетичния запис на дробните числа.

И като за финал мисля, че системата СОУ като начин на организация на учебния процес е показала своето отрицателно влияние върху учениците. Основен и среден етап на образование не трябва да споделят една и съща сграда Децата се учат и чрез подражание и действията на по-големите ученици се копират все повече от малките – тютюнопушене, алкохол, свободно поведение в недобрия смисъл и т.н

Написано на 03.02.2005 и изпратено на сайта на "българския великден" в отговор на тяхно писмо : УСПЕШНО изпратено, номер за справка 1107380813

Добре е някой да ни припомни хубавите смислени неща, създадени от българи

2011-05-24T10:28:00.000+03:00

Снощи бях на представление. Отдавна не ми се бе случвало. Гледахме "Забравени" на Нешка Робева. Хареса ми, а и не само на мен. Текстовете са почти изцяло на Ботев, от писма на Левски и от Вазов. Музиката и хореографията бяха също много силни. Изпълнението - великолепно!
През цялото време, поне у мен предизвикваше размисли и съпоставки между времето на борбите за национално освобождение и нашето.
Тези текстове са писани за своето време, но доста от нещата са животрептящи и днес. Много отдавна не бях чел Ботев. Искам да ви припомня тези две негови стихотворения с оглед на съвременността:

Елегия

Кажи ми, кажи, бедний народе,
кой те в таз рабска люлка люлее?
Тоз ли, що спасителят прободе
на кръстът нявга зверски в ребрата,
или тоз, що толкоз годин ти пее:
"Търпи, и ще си спасиш душата?!"

Той ли, ил някой негов наместник,
син на Лойола и брат на Юда,
предател верен и жив предвестник
на нови тегла за сиромаси,
нов кърджалия в нова полуда,
кой продал брата, убил баща си?!

Той ли? - кажи ми. Мълчи народа!
Глухо и страшно гърмят окови,
не чуй се от тях глас за свобода:
намръщен само с глава той сочи
на сган избрана - рояк скотове,
в сюртуци, в реси и слепци с очи.

Сочи народът, и пот от чело
кървав се лее над камък гробен;
кръстът е забит във живо тело,
ръжда разяда глозгани кости,
смок е засмукал живот народен,
смучат го наши и чужди гости!

А бедният роб търпи и ние
без срам, без укор, броиме време,
откак е в хомот нашата шия,
откак окови влачи народа,
броим и с вяра в туй скотско племе
чакаме и ний ред за свобода!

Моята молитва

"Благословен бог наш..."

О, мой боже, правий боже!
Не ти, що си в небесата,
а ти, що си в мене, боже -
мен в сърцето и в душата...

Не ти, комуто се кланят
калугери и попове
и комуто свещи палят
православните скотове;

не ти, който си направил
от кал мъжът и жената,
а човекът си оставил
роб да бъде на земята;

не ти, който си помазал
царе, папи, патриарси,
а в неволя си зарязал
мойте братя сиромаси;

не ти, който учиш робът
да търпи и да се моли
и храниш го дор до гробът
само със надежди голи;

не ти, боже на лъжците,
на безчестните тирани,
не ти, идол на глупците,
на човешките душмани!

А ти, боже, на разумът,
защитниче на робите,
на когото щат празнуват
денят скоро народите!

Вдъхни секиму, о, боже!
любов жива за свобода -
да се бори кой как може
с душманите на народа.

Подкрепи и мен ръката,
та кога въстане робът,
в редовете на борбата
да си найда и аз гробът!

Не оставяй да изстине
буйно сърце на чужбина,
и гласът ми да премине
тихо като през пустиня!...

"Светлото бъдеще" през очите на световния финансов елит - да поделим всичко помежду си

2011-04-20T20:09:00.002+03:00

Тази статия на Михаил Хазин (през 1997 – 2001 г. съвместно с Олег Григориев и Андрей Кобяков разработват теория на съвременната икономическа криза) ми направи впечатление, затова реших да ви я представя:
През всичките тези години, отминали, откакто създадохме теорията на съвременната криза, ние мислихме и писахме за това, как би могъл светът да изглежда след нея. Преди всичко, понеже разбирахме, че мащабът ѝ не оставя възможност сегашния ред да се запази в що-годе пълна степен. Както и можеше да се очаква, първоначално изобщо не ни обръщаха внимание, след това се заслушаха, но нищо не отговаряха, а днес започнаха да говорят с нашите думи без да ни споменат като автори, разбира се. Доколкото правото върху абсолютната истина принадлежи на елита от западния глобален проект и никой не им го е отнемал, значи всичко "добро, разумно и вечно" може да произхожда единствено от представителите на същия този елит към който ние не принадлежим и никога не бихме.

Joseph Eugene Stiglitz

Затова пък всичките ръководители на Международния валутен фонд са членове на този елит, пък и самата тази организация(МВФ) играе изключително важна роля в цялата структура на съвременната икономика. Още по-интересно е как се разглежда сегашната картина на света, особено имайки предвид, че толкова виден специалист в областта на икономиката като Дж. Стиглиц (Joseph Eugene Stiglitz), предлага нова световна валута - емитираните от МВФ специални права на тираж (Special Drawing Right, SDR).
И ето бомбата която пусна Доминик Строс-Кан(Dominique Strauss-Kahn) в речта си продължила час и половина на 3.04.2011 на ежегодната сесия на Фонда и Световната банка.
Той заяви, че основополагащите принципи на западната икономика са нежизнеспособни и дори опасни.

Dominique Strauss-Kahn

Стремежът всяка страна да достигне нисък бюджетен дефицит, бурен икономически ръст, свободен и неконтролиран финансов пазар, либерални данъци, тоест всичко онова наречено "Вашингтонски консесус", което и досега се налагаше с желязна ръка от същия този МВФ на целия свят като универсален път към разцвет, всъщност доведе до неизбежността на световната криза.
Е, така да се каже, сега му е дошло времето да произнесем заветната фраза "ние ви предупреждавахме", но някак си ентусиазмът ни отмина: толкова години предупреждавахме за кризата и ето, накрая нещо достигна и до насадените във Вашингтон зеленчуци. Е какво пък, щом са го регистрирали, значи някакви остатъци от висша нервна дейност все пак са им останали. Интересно е само, кога тази информация ще пристигне и при последователите им тук в Москва (респективно и у нас - б.пр.)
Впрочем, да се върнем към основната тема.
МВФ призовава да се създаде такава глобална(всеобхватна) икономика, в която да има по-малко рискове и неопределености, финансовия сектор да се регулира от държавата, а доходите и благата да се разпределят справедливост. Държавите трябва да продължат започнатия процес на глобализация, но самата глобализация трябва да тръгне по друг път - не капиталистически, а "справедлив и с човешко лице".
С други думи МВФ призна, че досега е защитавал вълците от овцете? При което става ясно, че овце сме ние (Русия б.пр.) и всички останали "развиващи се страни"? Хубаво признание - може би след него трябва всички групово да напуснем този МВФ? След като толкова години са ни лъгали, защо сега да започнат да казват истината? Защо така изведнъж?
А всичките тези откровения излязоха от устата на ръководителя на МВФ Доминик Строс-Кан по време на вече споменатата среща. За да не останат никакви илюзии у разюзданите либерали(интересно дали нашите "гайдаровци" ще се примирят с това) той напомни, че до кризата всички са били уверени в това как трябва да се управляват икономическите системи. Имаше "Вашингтонски консенсус", който формулира напълно конкретни правила на валутната, трансграничната и налоговата политики, и обещаваше рано или късно "неизбежен икономически ръст".
"Само, че 'Вашингтонският консенсус' с неговите опростени икономически представи и рецепти рухна по време на световната икономическа криза и остана в миналото" - каза Строс- Кан.
И сега започва най-интересното!Работата е там, че не е достатъчно да се признае за банкрута на старата икономическа политика! Трябва и да се обясни как ще живеем в бъдеще. А ето тук свободата с която разполагат Строс-Кан и останалите ръководители на МВФ е доста по-малка от нашата. Тъй като реалната основа върху която той гради проектите си, в общи линии е доста тясна, а световния елит въобще не може да се откаже от властта, която упражнява.С други думи - проектът може да е какъвто му харесва, но тези, които са били на власт, трябва да си останат във нея, независимо от всичко, иначе на самия Строс-Кан никой повече няма да му позволи да заема толкова видна позиция (както не позволиха и на Стиглиц на времето). Ще отбележа само, че идеологическите принципи от вида на всичките тези "либерализми" и "вашингтонски консенсуси" тук са изключително второстепенни и ако те пречат на запазването на властта, то толкова по-зле за принципите.

И ето какво казва Строс-Кан по-нататък: "Икономичесаката ситуация в света след кризата е още крехка и доста неопределена. И за да се преодолее тази неопределеност на света са необходими нови подходи към принципите на икономическата и социална политика отделно за всяка държава и за него като цяло". И в частност, западният свят разбра, че "финансовият сектор се нуждае от сериозна хирургическа намеса от гледна точка на регулирането му".
По думите на главата на МВФ, кризата е породена от културата на небрежния риск и тази култура е жива и до днес. "При конструирането на новата икономическа система необходима на новия свят, махалото ще отскочи (може би не много) от пазара към държавата и от сравнително простите неща към по-сложните" – уверява ни Строс-Кан.

Забележително е, че в МВФ вече са уверени: финансовия сектор трябва да се облага, за да се прехвърли върху него тази част от разходите, която породена от рисковите му операции, тежи върху бюджета на държавите и в последствие върху населението. Финансовата глобализация - продължава Строс-Кан - увеличи неравенството и това стана една от тайните пружини на кризата.Затова в по-дългосрочен план, устойчивия ръст се свързва с по-справедливо разпределение на доходите. Нужна ни е глобализация от нов вид, по-справедлива, глобализация с човешко лице. Благата от икономическия растеж трябва да се разпределят нашироко, а не просто да се присвояват от шепа привелигировани хора.
Именно международното сътрудничество - преди всичко в рамките на "двадесетте" - помогна на страните да "се предпазят от плъзгане към втора Велика Депресия".»Затова преосмислянето на "вашингтонския консенсус" трябва да доведе до сплотяване на страните пред лицето на глобалните икономически предизвикателства. Така например, МВФ препоръча на Европа да приеме "всеобхватно решение основано на общоевропейската солидарност" за преодоляване на частните проблеми с дълговете на отделните държави.
А сега - превод на руски език. Преводът не е общоприет, така, че не изключвам критики по мой адрес. Но да си припомним началото на ХХ век в САЩ. Тогава глобалният капитал се нахвърли върху американската икономика за да я вземе под контрол - още тогава тя бе най-мощната в света. Възползвайки се от обективните проблеми (кризата от 1907г. и последващата "Велика Депресия", както тогава до началото на 30-те я наричаха), банкерите направиха удар - създадоха Федералния резерв като инструмент на частен контрол върху икономическата политика. Защото според тяхното мнение, държавната машина твърде много защитаваше правата на гражданите и реалните производители.
Кризата която виждаме сега, зловещо напомня за кризата от тридесетте - икономическите им механизми съвпадат. И Строс-Кан като представител на световния финансов елит говори за това, че е необходимо да се преразпределят активите и доходите в полза на гражданите (това се е говорило и преди сто години), но като имаме предвид, че държавата със своите проблеми не се е справила, то е необходимо да се създаде наддържавна структура, която би следила за това - държавите да действат "по-справедливо".
С други думи фактически се говори за това, че е нужно да се създаде не Федерална Резервна Система (ФРС), като инструмент за контрол на банкерите над една държава, а за "междудържавна ФРС" като инструмент за контрол над икономиката на целия свят от световният финансов елит (центробанкери). Това ще е истинското световно правителство, на базата на МВФ естествено, за което неотдавна Стиглиц едва ли не направо говореше.

Разбира се ние знаем, че в резултат на създаването на ФРС хората са загубили голяма част от собствеността и доходите си( относително по същия начин, доходите които си преразпределят богатите в своя полза, само са нараснали ), така, че такава реформа ще донесе много болка и кръв, но вече е казано. Ще видим какво ни чака занапред, а към тази тема аз ще се връщам още много пъти.

Текст написан для fintimes.ru

Красота

2011-03-15T11:51:00.000+02:00

За някои неща думите са излишни. Трябва само да гледаш.
Има хора които със своите способности и дела оправдават съществуването на човечеството.
Такъв е и Пётр Носиков
Последвайте връзката в заглавието и няма да съжалявате. Аз ще си я окача при хубавите неща:-)

Почти всичко в Америка (САЩ) сега е престъпление

2011-01-17T12:01:00.007+02:00

Най-абсурдните неща за които американците биват арестувани

(превод)

Не ви ли се струва, че сега в Щатите почти всичко се счита за престъпление? Американците биват арестувани и подведени под отговорност за такива неща, като оставянето на кучешко лайно на земята, отваряне на коледен подарък по-рано, неправилно изхвърляне на боклука, пърдене в клас и изсъхнала от слънцето тревна площ. Но здравословно ли е за нашето общество полицията да се занимава с такива глупости? С всеки изминал ден Съединените щати се приближават към тоталитарното общество. Въпреки че има такива, които биха приветствали тази промяна, истината е, че през цялата история, обществата които икономически са процъфтявали, са имали определено ниво на свобода. Всяко предприятие е успешно, когато хората се чувстват свободни в живота и работата си. Когато правителството затяга прекалено хватката, много хора просто се отказват от инициативата. Да вземем например Северна Корея. Независимо от това, че останалия свят изпраща там огромни количества храна, гладуването продължава при този тоталитарен режим. Ето защо е толкова обезпокоително това, че сега в Америка почти всичко става подсъдимо. И понеже се продължава с това, да се превръща в престъпление дори относително нормално поведение, то нашето плъзгане към тоталитарното общество набира скорост.

Понастоящем хвърляме в затвора почти всеки. И това става съвсем абсурдно. Днес САЩ са на първо място в света по брой затворници като абсолютно число и като процент от населението на държавата. Населението на САЩ е 5% спрямо световното, но в затворите на Щатите се намират 25% от всички затворници в целия свят.

Според статистиката на дирекцията на правосъдието в Щатите през 2009г. общо 7 225 800 са или в затвора, или условно осъдени, или на изпитателен срок.

Това показва, че обществото е много, много болно. Или имаме огромен проблем с престъпността, или „управляващата мрежа”, която нашите водачи са ни изградили, е съвсем неуправляема… Или и двете.

Но как бихме могли да имаме здрава икономика, ако цялата ни нация е набутана в огромен затвор?

Печално е, че понастоящем властите преследват и наказват не само закоравелите престъпници.

По-долу са изброени 14 от най-нелепите арести на които са били подложени американците:

1. Мъж от Мичиган е обвинен в углавно престъпление и може да излежи до 5 години за това, че е чел електронната поща на жена си.

2. 49-годишна жена от Куинс е получила синини по цялото тяло, след като е окована, арестувана и бита от полицията в Ню Йорк. И за какво нарушение? Полицаите са сметнали, че нейното малко куче се е изакало и тя не е почистила след него.

3. 56-годишна жена, която е била жертва на изнасилване, е отказала на летищните власти да я опипат по гърдите, за което е била повалена на пода, окована в белезници и арестувана.

4. В Милуоки мъж е глобен с 500$ за ругаене в автобуса.

5. Преди няколко години 12-годишно момче в Южна Каролина е арестувано от полицията за това, че е отворило коледния си подарък по-рано, отколкото неговото семейство е искало.

6. В някои райони на страната, понастоящем е престъпление да не се изхвърля правилно боклука. Например градската управа на Кливлънд е замислила система с високотехнологични карти чрез които ще следи за разделното събиране на боклука. Провинилите се ще бъдат глобявани с по 100$.

7. 12-годишно момиче от Куинс е арестувано по-рано тази година и изведена в белезници от училище за това че е написала върху чина си „Лекс беше тук 02.01.2010” и „обичам приятелките си Аби и Фейт”.

8. През 2008 год. 13 годишно момче от Флорида е арестувано от полицията за пърдене в клас.

9. Федералните наскоро нахлули във фермата на член на църковното братство Amish в пет часа сутринта, защото го подозирали, че е замесен в търговия с мляко в нарушение на федералните закони.

10. Преди няколко години 10-годишно момиче е арестувано и подведено под отговорност за това, че е донесла малък нож за пържоли в училище. Оказало се, че тя го е взела за да си нареже обяда, та да се нахрани.

11. На 18 юни двама решили мирно и тихо да раздават копия на евангелие от Йоан недалече от мястото където се провеждал ислямски фестивал в град Диърбърн (Dearborn) Мичигън. В рамките на три минути били обградени и арестувани от осем полицая .

12. Американски окръжен съдия тръсна глоба от 500$ на рибаря Робърт Елдридж от Масачузетс за това, че е освободил от мрежата си гигантски кит… Какво е провинението? Е, според съда, Елдридж е трябвало да уведоми властите, та да го освободят те.

13. Преди години участие в бой с храна в столовата би могло да те заведе при директора на училището. Сега могат и да те затворят. Преди около година, 25 ученика от Чикаго на възраст между 11 и 15 години си устроили голям бой с храна в столовата на училището. Били са арестувани и задържани в полицията за повече от 5 часа преди да уведомят родителите.

14. Преди няколко години 70-годишна баба е окована в белезници и влачена до ареста, затова че е оставила ливадата си да изгори на слънцето.

Защо изобщо някой на този свят би одобрил арестуването на обикновените американци за такива простъпки?

Изглежда, че след 11.09 цялата страна я тресе „треска по безопасността”.

Неочаквано се налага „да се вземат безпощадни мерки” за всички.

Да, престъпността се завръща, но на времето полицията можеше да справя с престъпниците и едновременно да бъде вежлива и в помощ на обикновените граждани.

Но днес, като че ли почти всяка среща с полицията завършва неприятно… Не би трябвало да е така.

Останалият свят вижда какво става в тази държава и много хора решават, че просто няма смисъл да губят своите туристическите долари вече тук. А това не е добро за нашата икономика.

Тъй като правителството продължава да се взема прекалено на сериозно и се напряга да контролира живота ни все повече, много от нашите сънародници се чувстват неприятно от това и може да напуснат страната.

Америка бе призвана да бъде земя на свободата и дом за смелите.

Това повече не е истина.

Сега ние сме просвани на земята, оковавани, бити и арестувани за неща, за които не сме и предполагали, че са престъпления .

Ако Америка продължи в тази посока, ще разруши икономиката си, доброто си име и националния си дух.

За нещастие историята показва, че когато една свободна нация започне да губи свободата си, е изключително трудно да си я възвърне след това. Възможно е при нас да е различно. Възможно е американският народ да се вдигне и да поиска възстановяването на свободното начало, положено при основаването на тази държава.

Мислите ли, че това е възможно? Чувствайте се свободни да оставите своето мнение тук.

ПП
Това е превод. Не е дословен. В оригиналния сайт ще намерите връзки даващи подробности за всеки един случай. На места съм променял текста, ползвайки тези препратки, за по-голяма яснота.

Остави ги!

2011-01-12T23:32:00.001+02:00

Имало едно време - по татово време, двама приятели. Големи зевзеци. Много обичали вицовете - да ги разказват и да ги съчиняват. Особено политическите. За тях поне имало материал всекидневно и навсякъде. Но станали непредпазливи и започнали да разказват политическите и в компания. Естествено на всяка компания от пет човека статистически се падат поне двама шестака . Не след дълго ги хванали, поприпомнили им това-онова в милицията и ги осъдили да си излежат вицовете. Минали години, случила се амнистия и нашите герои били помилвани. Но при изричното условие, че повече няма да измислят и разказват политически вицове.
Излизат те от пазарджишкия затвор и тръгнали към града. Но времето се случило мърляво и завалял дъжд. Единия погледнал нагоре и измърморил:
- Ееее, сега пък и заваля!
Другият се усмихнал:
- Остави ги, бе! Да правят к'вото щат!

Коледа

2010-12-24T22:50:00.000+02:00

Весели празници на всички минаващи оттук!Наздраве!

Писмо до … когото и да е

2010-12-17T10:09:00.000+02:00

Днес попаднах на статията с това заглавие в Пещерата на неандерталеца. И понеже не знам как бих могъл да помогна, реших поне да увелича възможностите за достъп до нея.
Става въпрос за бъдещето на българската наука и респективно - бъдещето на нацията . Защото наистина "науката е слънце". Науката е двигател на икономиката. Без развитието ѝ, българите ще се превърнат в клошарите на Европа. Без да създават нещо смислено, ще се ровят в отпадъците на напредналите нации. Трябва наистина да се замислим: Това ли искаме за децата си?

Злощастно стечение на обстоятелствата

2010-07-20T21:56:00.000+03:00

В края на учебната година синът се връща вкъщи с бележника. Дава го на баща си. Той го отваря и дълго се взира в колоната от двойки. Синът прекъсва съзерцанието му с думите:
- Не се чуди, тате! Това е резултат от злощастно стечение на обстоятелствата - наследственост и възпитание...

НАШАТА ЧИТАНКА

2010-06-24T22:14:00.003+03:00

Бях си казал, че няма да обръщам внимание на простотията управленска, но този път съм впечатлен.... Нямам време да пиша, но и няма нужда - хората са го казали вече:
Случаят с Читанка.инфо и защо има нужда от нов закон за авторското право
"451 градуса по Фаренхайт"
ГДБОП, чели ли сте Бредбъри?
2018
Връзката между chitanka.info и ЕС
НИЩО В ДЕМОКРАЦИЯТА НЕ СТАВА СЪС ЗАБРАНИ, А СТАВА С ЦЕНЗ, ЗНАНИЕ, ТРУД И ЧЕСТНОСТ – ТОВА Е ПРИТЧА НА ИСТОРИЯТА
Грешката е вярна
Читанка дайджест – извънредно издание
Да спасим www.chitanka.info

Благодарен съм за техните усилия!
А това е петицията под която и аз турих палец

ВРЪЗКАТА МЕЖДУ НАУКА И РЕЛИГИЯ от Ричард Файнман

2010-05-24T18:49:00.003+03:00

Провеждайки нещо като мислен експеримент, Файнман разглежда становищата на една въображаема група с цел да илюстрира начина на мислене на учените и на духовниците и обсъжда различните точки на съгласие или несъгласие между науката и религията, изпреварвайки с цели две десетилетия протичащия понастоящем бурен дебат между тези две фундаментално различаващи се метода за търсене на истината. Между другото той си задава въпроса дали атеистите са в състояние да си изградят морални правила на базата на научните познания, така както духовниците извличат моралните закони от своята вяра в Бога – една необичайна философска тема за иначе твърде прагматичния Файнман.

В тази ера на специализация хората, които добре познават една област, са обикновено некомпетентни да обсъждат друга. По тази причина важните проблеми на взаимоотношенията между различни области на човешката активност все по-рядко се обсъждат публично. Когато си спомняме за големите дебати в миналото върху такива проблеми, ние изпитваме съжаление, че тези времена са отминали, защото подобни спорове носят голям емоционален заряд. Старите проблеми, като например взаимоотношенията между наука и религия, са си все още нерешени и не са станали по-малко трудни от преди, но не се обсъждат публично поради ограниченията на специализацията.

Но аз отдавна съм дълбоко заинтригуван от този проблем и затова искам да го обсъдя. Като се има предвид моята твърде очевидна недостатъчност в разбирането на религията (недостатъчност, която ще става все по-очебийна с напредването на повествованието), аз смятам да организирам изложението по следния начин: нека допуснем, че не един човек, а цяла група от хора (съвет) обсъждат проблема, като групата се състои от специалисти в много различни области – различните науки, различните религии и т. н. – и че ние ще разискваме проблема от най-различни страни, подобно на експертна комисия. Всеки трябва да изложи своята гледна точка, която може да бъде усъвършенствана и променяна при последващата дискусия. Освен това нека приемем, че аз съм избран измежду участниците първи да изложа своите възгледи .

Бих започнал с поставянето на следния проблем пред съвета: Млад човек от религиозно семейство изучава някаква наука и в резултат на това у него възникват съмнения – а по-късно дори и недоверие в Бога на своите родители. Това съвсем не е изолирано явление; в живота то се среща често. Въпреки че не разполагам със статистически данни по този въпрос, аз не се съмнявам, че много учени – всъщност вярвам, че повече от половината учени – не вярват в Бога на своите родители; по-точно, те не вярват в Бога в общоприетия смисъл на това понятие.

И тъй като вярата в Бога е основната характеристика на религията, избраният от мен въпрос най-непосредствено води към проблема за взаимовръзката между наука и религия. Защо този млад човек започва да губи вярата си в Бога?

Първият и най-разпространен отговор на този въпрос е много прост: Той се обучава от учени, а те (както вече споменах) дълбоко в себе си всичките са атеисти, и така злото се предава от един на друг. Но ако вие сте склонни да приемете това обяснение, то аз се страхувам, че познавате науката дори още по-зле, отколкото аз познавам религията.

Друг възможен отговор би бил, че малкото знание е опасно; този млад човек е научил малко, а мисли, че е научил всичко, но скоро той ще израсне и ще преодолее своето заблуждение, ще разбере, че светът е по-сложен и тогава отново ще започне да разбира, че съществува Бог.

Аз обаче не мисля, че той непременно ще излезе от своето младежко заблуждение. Има много учени – хора, които с основание се смятат за зрели и които въпреки това не вярват в Бога. В действителност, както ще се опитам да обясня по-долу, отговорът не е в това, че младият човек си въобразява, че знае всичко – а точно обратното.

Трети отговор, който може да получите е, че този млад човек наистина няма правилно разбиране за науката. Аз не вярвам, че науката е в състояние да докаже, че не съществува Бог; аз мисля, че това е невъзможно. И ако то е невъзможно, не виждам никакво противоречие в това да се вярва едновременно в науката и в Бога – в обикновения Бог, в когото вярват всички религиозни хора.

Да, това е една последователна позиция. Въпреки факта, който споменах, че мнозинството учени не вярват в Бога, немалко учени вярват и в науката и в Бога по един напълно непротиворечив начин. Но тази непротиворечивост, макар и възможна, е трудно достижима, затова аз бих искал да обсъдя две неща: Защо не е лесно да бъде постигната тя и дали си струва човек да прави усилия да я постигне.

Когато се каже “вярвам в Бог,” винаги, разбира се, възниква загадката – какво е Бог? Най-често се има предвид персонифициран Бог, какъвто е характерен за западните религии, на когото се молим и който е създал както Вселената, така и законите на морала.

За студента, изучаващ някаква наука, има две основни трудности, които той среща при опита си да примири науката с религията. Първата трудност идва оттам, че в науката е задължително да подлагаш всичко на съмнение; за да има прогрес в науката е абсолютно задължително да приемеш несигурността и съмнението като неразделна част от своята вътрешна природа. За да можем да напредваме в процеса на разбирането, ние сме длъжни да останем скромни и да признаем, че не знаем. Нищо не е абсолютно сигурно или пък доказано извън всяко съмнение. Вие изследвате поради любопитството си, защото има неизвестност, а не защото вече знаете отговора. При добиване на нова информация в процеса на научното изследване, вие не смятате, че научавате истината, а просто достигате до заключения, че един или друг факт е повече или по-малко вероятен.

Ако навлезем по-дълбоко в научните проблеми, ние установяваме, че научните твърдения не се отнасят до факти, които са верни или не са верни, а се отнасят до неща, които са известни с различна степен на несигурност: “Много по-вероятно е нещо си да е вярно, отколкото то да не е вярно”; или “Еди какво си е почти сигурно, но все пак съществуват известни съмнения”; или – другата крайност – “е, всъщност не се знае.” Всяко едно от научните понятия се намира някъде по скалата между абсолютната погрешност и абсолютната сигурност, но никога в някой от краищата на тази скала.

Мисля, че е необходимо да се приеме този възглед не само за науката, но и за други неща; изключително важно е да се признаеш за незнаещ. Факт е, че когато вземаме решения в живота, ние никога не знаем със сигурност дали те са правилни; ние само вярваме, че правим най-доброто, на което сме способни – и точно така трябва да се разсъждава.

Отношение на несигурност

Аз смятам, че щом като знаем, че живеем в неизвестност и несигурност, ние би трябвало да го признаем открито; изключително важно е да се разбере, че не се знаят отговорите на много въпроси. Тази нагласа на ума – това състояние на несигурност – е от решаващо значение за учения и именно тази е нагласата, която студентът трябва да придобие още в началото на обучението си. Това се превръща в начин на мислене. Веднъж придобил го, човек повече не може да се откаже от него.

И тогава младият човек започва да се съмнява във всичко, защото той нищо не приема като абсолютна истина. И така въпросът малко се изменя, от “Съществува ли Бог?” в “Доколко е сигурно, че Бог съществува?” Тази незначителна разлика е всъщност важен прелом и представлява точката на разделяне на пътищата на науката и религията. Аз не смятам, че един истински учен е в състояние да вярва безрезервно. Въпреки че има учени, които вярват в Бог, аз не мисля, че те възприемат Бога по същия начин, както религиозните хора. Ако те са последователни в своя научен подход, предполагам че си казват нещо такова: “Почти сигурен съм, че съществува Бог. Почти не се съмнявам в това.“ Това е съвсем различно, отколкото да се каже, “Аз зная, че има Бог.” Не вярвам, че един учен може да придобие подобен възглед – тази дълбоко религиозна убеденост, тази твърда увереност, че има Бог – тази абсолютна сигурност, която отличава религиозните хора.

Разбира се, този процес на съмнения не започва непременно с въпроса за съществуването на Бог. Обикновено първоначално се разглеждат някои специални догми, като например задгробният живот, или пък някои елементи от религиозното учение, като например подробности от живота на Христос. По-интересно обаче е да се насочим направо и откровено към централния проблем и да обсъдим по-крайния възглед, подлагащ на съмнение съществуването на Бог.

Щом веднъж въпросът е изваден от сферата на абсолютното и се плъзне по склона на несигурността, той може да придобие най-различни тълкувания. В много от случаите крайният изход е почти пълна увереност. Но от друга страна, за някои хора окончателният резултат от внимателния анализ на схващането, което техните родители са си изградили за Бог, може да се окаже твърдението, че то почти сигурно е погрешно.

Вярата в Бог и научните факти

Така достигаме до втората трудност, която нашият студент среща в опитите си да изгради мост между науката и религията: Защо често се приключва с това, че вярата в Бог – поне в нейния чисто религиозен смисъл – започва да му изглежда твърде необоснована и неправдоподобна? Аз смятам, че отговорът на този въпрос има нещо общо с научния подход – с фактите, които човек постепенно научава.

Например големината на Вселената, в която ние сме само една незначителна частица, захвърлена някъде около Слънцето, е твърде внушителна със своите стотици хиляди милиони слънца само в тази галактика, самата тя една от милиардите галактики във Вселената.

От друга страна, очевидна е близостта на биологичния човек с животните, на една форма на живот с друга. Човекът е просто един късен пришелец и участник в една вечна гигантска драма; можем ли да приемем, че всичко останало е просто сцена за неговото появяване?

От трета страна, ето атомите, от които всичко изглежда че е направено, следвайки неизменни закони. Не съществува нищо друго; звездите са направени от същия материал и животните са направени от същия материал, но толкова тайнствено сложно, че да изглеждат живи – както и самият човек.

Изключително вълнуващо преживяване е да се наблюдава и анализира Вселената без оглед на човека, да се разсъждава върху нейния смисъл без човека, каквато тя е била в огромната част от времето на своето дълговечно съществуване и каквато е и понастоящем на повечето места. Щом този обективен възглед е веднъж възприет и са оценени мистерията и величието на материята и тогава от тази висота се погледне обективно на човека като на материя, да се възприеме животът като частичка от световната бездънна мистерия, това значи да се изпита такова чувство, което трудно се поддава на описание. То обикновено завършва със смях и задоволство от осъзнатата невъзможност на всички опити да се постигне разбиране. Тези научни опити приключват с благоговение и величествена тайнственост, губещи се в неопределеност, но те ни изглеждат така дълбоки и впечатляващи, че теорията, според която светът е бил създаден просто като сцена, за да може Господ да наблюдава как човек се люшка между доброто и злото, изглежда неадекватна.

И така, нека допуснем, че случаят с нашия конкретен студент е точно такъв, че неговата убеденост постепенно се засилва и че той например не вярва, че неговата индивидуална молитва ще бъде чута. (С това аз не се опитвам да отрека реалността на Бога; аз просто се опитвам да ви дам една идея – или малко разбиране – за причините, поради които много хора биха стигнали до мисълта, че тази молитва е безсмислена.) Разбира се, в резултат на това недоверие първите съмнения ще са насочени към етичните проблеми, защото според религията, която той е изучавал, моралните истини произтичат от словата на Бога, а ако Бог не съществува, то какво можем да кажем за неговите слова? Но колкото и да е изненадващо, аз мисля, че в края на краищата именно моралните закони са тези, които остават невредими; първоначално студентът може да реши, че едно-две неща са погрешни, но той впоследствие обикновено коригира мнението си и накрая остава с не особено променени морални възгледи.

Има обаче някаква самостойност в тези възгледи. В края на краищата, възможно е да се съмняваме в божествеността на Христос и въпреки това твърдо да вярваме, че е добро да се постъпва със съседа така, както бихме искали той да постъпва с нас. Напълно възможно е да се споделят и двата възгледа едновременно; и аз искрено се надявам вие да установите, че моите атеистично мислещи колеги учени имат добро обществено поведение.

Комунизмът и научната гледна точка

Между другото бих искал да отбележа, доколкото думата “атеизъм” е така тясно свързана с думата “комунизъм”, че комунистическите възгледи са противоположни на научните в смисъл, че при комунизма се дават готови отговори на всички въпроси – както политически, така и морални, – без да се обсъждат и без да се подлагат на съмнение. Научната гледна точка е пълна противоположност на това; а именно, всички въпроси трябва да се подлагат на съмнение и да се обсъждат; по всички въпроси е наложително да се спори – всеки наблюдаван факт трябва да се проверява. Едно демократично правителство е много по-близко да тази идея, понеже то дава възможност за дискусии, а оттам и за промени. Корабът не се подкарва в отнапред зададена посока. Вярно е, че когато има доминираща идея, така че отнапред е известно кое е вярното, вие действате много решително и това дава добри резултати – но за кратко време. Обаче скоро корабът тръгва в погрешна посока и никой вече не е в с състояние да промени посоката. Така че неизвестностите на живота при демокрацията са много по-близки до науката.

Въпреки че науката оказва известно влияние върху много от религиозните идеи, тя не засяга моралното съдържание. Религията има много страни; тя дава отговори на всякакви въпроси. Например тя отговаря на въпроси от типа какво представляват нещата, откъде се вземат, какво е човекът, какво е Бог – качествата на Бога и други подобни. Нека наречем това метафизична страна на религията. Но тя също така ни казва и нещо друго – как да се държим. Не става дума за това, как да се държим при определени церемонии и какви формалности да спазваме; имам предвид как да се държим в живота изобщо, за да бъдем морални. Тя дава отговори на моралните въпроси; тя ни дава законите на морала и етиката. Нека наречем това етична страна на религията.

Обаче е известно, че макар и при зададени морални стандарти, човешките същества са твърде слаби; трябва постоянно да им се напомня за моралните критерии, за да могат да се придържат към повелите на съвестта си. Така че въпросът не е само в това да имаш съвест; важно е също така да имаш силата да правиш само това, което е правилно. Религията е тази, която дава сила и упование, а също и необходимото вдъхновение, за да можем успешно да следваме моралните закони. Това е вдъхновяващата страна на религията. Тя дава упование не само за морално поведение – тя осигурява вдъхновението, необходимо за изкуствата както и въобще за създаване на всяка велика мисъл и велико дело.

Взаимовръзки

Тези три страни на религията са свързани помежду си и поради това тясно преплитане на идеи обикновено се смята, че щом критикуваш някоя отделна страна на системата, то това значи, че атакуваш структурата като цяло. Горните три страни са свързани общо взето по следния начин помежду си: моралният аспект, т.е. моралният закон е даден от самия Бог – и това ни въвлича в разглеждането на един метафизичен проблем. Той поражда вдъхновение, понеже се борави с наследството на Бога; човек чувства присъствието на Бога. И това е велико вдъхновение, защото дава възможност човешките действия да се докоснат до огромната Вселена.

И така, тези три неща са много силно свързани помежду си. Трудността се състои в следното: науката понякога влиза в конфликт с първата от тези три категории – метафизичния аспект на религията. Например в миналото е имало спор върху това дали Земята е център на Вселената – дали Земята обикаля около Слънцето или пък стои неподвижна. Този спор се превърнал в тежка борба, но накрая спорът все пак бил разрешен и в този конкретен случай религията била принудена да отстъпи. По-късно възникнал конфликт по въпроса, дали човек е произлязъл от животните.

При много от тези ситуации резултатът е отстъпление на религиозните метафизични възгледи, но въпреки всичко не се наблюдава колапс на религията като цяло. И освен това няма някакво забележимо и принципно изменение на моралните закони.

В края на краищата, щом все пак Земята обикаля около Слънцето, не е ли по-добре тогава да обърнем другата буза? Има ли някакво значение дали Земята остава неподвижна или обикаля около Слънцето? Тук отново назрява конфликт. Науката непрекъснато се развива и неминуемо ще бъдат открити нови факти, които ще противоречат на съвременните метафизични теории на някоя от религиите. Всъщност, въпреки всички минали отстъпления на религията, определени индивиди и сега преживяват сътресение, когато научат за обясненията, които науката дава на някои факти, които религията разглежда по съвършено различен начин. И досега нещата далеч не са окончателно изяснени; все още възникват сериозни конфликти, но моралните закони остават ненакърнени.

Всъщност в тази метафизична област конфликтът е двойно по-тежък. Първо, самите факти могат да си противоречат, но дори да не е така, отношението към тях ще е различно. Духът на несигурност в науката е такова отношение към метафизичните въпроси, което е противоположно на пълната увереност и сигурност, изискващи се в религията. Определено съществува конфликт както около фактите, така и около духа – при метафизичните аспекти на религията.

По мое мнение в религията не е възможно да се намерят набор от метафизични идеи, за които да е гарантирано, че никога няма да влязат в противоречие с непрекъснато развиващата се и изменяща се наука, която прониква все по-дълбоко в неизвестното. Ние не знаем отговорите на много въпроси; не е възможно да се намери такъв отговор, за който да сме сигурни, че някой ден няма да се окаже погрешен. Трудността идва оттам, че и науката, и религията се опитват да дават отговори на въпроси от една и съща област.

Науката и моралните въпроси

От друга страна аз не вярвам, че е възможно да възникне истински конфликт с науката в областта на етиката, защото смятам, че моралните въпроси са извън обхвата на науката.

Нека приведа три-четири аргумента в полза на това твърдение. На първо място, в миналото е имало конфликти между научните и религиозните възгледи в метафизичната област, но въпреки това старите морални възгледи нито са рухнали, нито са се променили.

Второ, има немалко порядъчни хора, които прилагат на практика християнската етика, но които не вярват в божествеността на Христос. И при това не възникват някакви противоречия.

Трето, въпреки че от време на време се появяват нови научни факти, които биха могли да се интерпретират частично като доказателство за определени страни от живота на Христос, или пък за някоя от другите метафизични идеи, на мен ми се струва, че не съществуват научни факти, които да засягат директно Златното правило. Струва ми се, че тук нещата са по-различни.

А сега ще се опитам да дам философско обяснение на това, защо науката не може да засегне фундаменталната основа на морала. Типичният човешки проблем, на който религията се стреми да даде отговор, се свежда до следното: Трябва ли аз да направя това? Трябва ли ние да направим това? Трябва ли правителството да направи това? За да отговорим на този въпрос, трябва предварително да го разделим на две части: първо – Ако аз направя това, какво ще се случи? – и второ – Искам ли аз това да се случи? Какво добро и ценно ще произлезе от това?

Да разгледаме въпрос от типа: Ако аз направя това, какво ще се случи? Тук процедурата по принцип е следната: Опитай и ще видиш. По такъв начин вие натрупвате огромен опит от подобни експерименти. Всички учени ще се съгласят, че един въпрос – независимо дали е философски или не, – който не може да бъде формулиран така, че да може да бъде проверен експериментално (или, просто казано, който не може да бъде формулиран във вида: Ако аз направя това, какво ще се случи?), не е научен въпрос; той се намира извън полето на науката.

Аз твърдя, че независимо дали вие искате нещо да стане или не – каква стойност се съдържа в получения резултат или как вие оценявате стойността на резултата (което е другата страна на въпроса: Трябва ли аз да направя това?), се намира извън науката, защото това не е въпрос, на който можете да отговорите, знаейки само какво се е случило; вие трябва да прецените какво се е случило – по законите на морала. И така, поради тази теоретична причина, аз мисля, че има пълно съгласие между моралния възглед – или етичната страна на религията – и научната информация.

Обръщайки се към третата страна на религията – вдъхновяващата й страна – аз достигам до централния въпрос, който бих искал да представя пред този въображаем съвет. В наши дни изворът на вдъхновение – за сила и за утеха – във всяка религия е много здраво привързан към нейната метафизична страна; т.е. вдъхновението идва от работата за Бога, от следване на неговите повели, от чувството, че си заедно с Бога. Емоционалната привързаност към законите на морала – произлизащи от тази практика – са силно разклатени, когато съмнението, дори минимално количество съмнение, е повдигнато, що се отнася до съществуването на Бога; така че, когато вярата в Бога отслабне, този конкретен метод за черпене на вдъхновение губи от силата си.

Аз не зная отговора на този централен проблем – проблема за съхраняване на истинската стойност на религията като източник на сила и смелост за повечето хора, без същевременно да се изисква абсолютна вяра в метафизичните й аспекти.

Наследствата на Западната цивилизация

Струва ми се, че Западната цивилизация притежава следните две изключително ценни характеристики. Първото е нейният научно-приключенски дух – стремеж към неизвестното, което трябва да бъде осъзнато като неизвестно, за да може да бъде изучавано; изискването неоткриваемите тайни на Вселената да останат неразкрити; възгледът, че няма нищо сигурно; с две думи – интелектуалното смирение. Второто е християнската етика – основание за действията, продиктувани от любов, братството на всички хора, ценността на индивида – смирението на духа.

Съвсем логично е, че тези две характеристики са напълно съвместими една с друга. Но логиката не е всичко; човек има нужда от сърце, за да преследва една идея. Ако хората се обърнат назад към религията, към какво всъщност се обръщат те? Дали съвременната църква е такова място, където може да намери подкрепа човек, който се съмнява в Бога, нещо повече – човек, който не вярва в Бога? Дали съвременната църква може да подкрепи ценността на подобни съмнения? Не черпи ли тя сили и средства за укрепването на една от тези две фундаментални характеристики, като подкопава основите на другата? Неизбежно ли е това все пак? Откъде да вземем вдъхновение, за да укрепим тези два стълба на Западната цивилизация, тъй че те да се извисят хармонично един до друг с пълна сила? Не е ли това най-важният въпрос на нашето време?

Поставям този въпрос на разискване пред съвета.

Превод: С. Рашев

(Published in: Engineering and Science, California Institute of Technology, March, 2004)

Ръководството на Газпром не се скъпи... за себе си

2010-05-21T16:48:00.001+03:00

Газпром увеличава с 25% заплатите на на висшите си управители за 2009 година - повече от шестдесет милиона рубли на човек. Експертите наричат "странно" такова решение на фона на едни от най-лошите производствени показатели на компанията за цялата и история.
За миналата година заплатите на висшето ръководство е около един милиард рубли, което е с 1/4 повече от 2008 год. се казва в отчета на дружеството. Тази добавка е повече от три пъти годишната инфлация. Знаейки, че в ръководството са включени 17 човека, всеки от тях е получил за годината повече от 60 милиона рубли. По текущия курс това са около 2 милиона долара на калпак. Това означава, че Газпром запазва ръста на заплатите на висшето си ръководство от предишните две години, независимо от кризата и очевидно слабите показатели на работата на концерна като цяло. Партньорът и аналитик на RusEnergy Михаил Крутихин подчертава, че печалбата на Газпром е спаднала с 19%, а износът с 11%.

Преводът е от руския сайт nnm.ru. Не е цялата статия, но мисля, че това е достатъчно за да си направим сметката къде отива увеличението на цената на газа. Който иска, може да последва връзката от заглавието и да пие от извора. Естествено далеч съм от мисълта, че алчните руски олигарси са по-безскрупулни от американските, немските, френските, английските, гръцките и т.н. Дано не ми се обидят някои, че съм ги пропуснал. Алчността и лакомията, безсрамието и наглостта нямат политически цвят, националност и не са расов признак.

Давид срещу Монсанто

2010-04-23T22:25:00.000+03:00

Днес реших да навестя колибката и в категория "технологии" попаднах на този филм:
Давид срещу Монсанто (2009)
Описание от колибката:
Представете си, че през градината ви преминава буря и без вашето знание и съгласие в земята, която сте подхранвали и поддържали с години, се озовават чужди, генно модифицирани семена. Няколко дни по-късно ви посещават представители на мултинационална корпорация с настояването да им предадете реколтата си и завеждат срещу вас съдебен иск за 20 хиляди долара за незаконно използване на патентовани генно модифицирани семена. Нещо повече, съдът отсъжда в тяхна полза!
За съжаление тази история е горчивата истина. Такава е участта на Пърси и Луиз Шмайзър в Канада, които от 1996 година се борят срещу производителя на химикали и семена "Монсанто". Заедно с хиляди други фермери по света те се борят не просто срещу една компания, а и за правото на свобода на словото и неприкосновена собственост. Те се борят и за бъдещето на своите деца и внуци, които също да имат шанса да растат в свят, свободен от генно манипулирани храни.
И този филм показва колко сбъркано е "обществото на свободната инициатива" и как ламтежът за "печалба на всяка цена " срива морала на обществото. Как въпреки приказките за демокрация, чрез патентното право и под прикритието на "правото на свободна инициатива ", съвременните многонационални корпорации се стремят към пълно заробване на цялото общество. Самото правосъдие позовавайки се на недомислени закони и опиращо се на прецеденти, а не логиката и на идеята за социална справедливост, става маша в корпоративните ръце.
За всички които не желаят капаци на очите:-)
Филмът е със субтитри.

Капитализъм: една любовна история

2010-04-15T10:12:00.001+03:00

Преди няколко дни попаднах на новия филм на Майкъл Мур "Capitalism: A Love Story". Както във всичките си работи досега, той отново успява да прикове вниманието на зрителя към разглежданите проблеми. Неговите филми просто не могат да се гледат безучастно. За мен и този е много добър и мнението ми е, че трябва да бъде видян от възможно най-голям брой хора. Дори да не споделяте неговите виждания относно развитието на съвременното общество, ще получите възможност да свалите капаците на очите:-)
Ето и кратко описание с превод взет от http://rarbg.com :

"Капитализъм: любовна история" е новия филм на Майкъл Муур. "Капитализъм" изследва причините за глобалната икономическа криза и представя леко комичен поглед върху корпоративните и политическите далавери, които довеждат до, както го нарича Майкъл Муур, "най-големия грабеж в историята на страната" - източването на колосални суми от парите на данъкоплатците към частни финансови институции.
Майкъл Муур е автор на три от шестте най-печеливши документални филми някога.
Негови филми са спечелилият "Златна палма" "Фаренхайт 9/11" номинирания за "Оскар" "Sicko", както и носителят на "Оскар" за най-добър документален филм на 2003-та година "Bowling For Columbine"

Филмът вече може да бъде намерен в торент сайтовете има субтитри благодарение на Petrakiz & subs.unacs.bg
Приятно гледане на всички които ми се доверят! :-)

Мнението ми за решението на задачата - продължение

2010-03-05T12:26:00.005+02:00

Не можах да се преборя с редактирането и затова качвам моето виждане с помощта на картинки.
Сивият текст с тъмните формули са от оригиналното решение, а с червен текст, осветяване на оригиналния и черен текст съм дал мнението си.

Този чертеж е погрешен! И то много!
Лъчите в червено не съществуват при тези означения и формулата записана като „ЗАКОН НА СНЕЛИУС”. А и самата формула е неправилно записана!
Още по-недопустимо е лъчите изобразени в червено, да се „свържат” по този начин с падащият от подточка а). Лъчът изобразен в леда и сключващ ъгъл α0 (ако това е граничния ъгъл) просто не може да дойде от въздуха през горната повърхност – той би трябвало да се плъзга по нея!

Неправилно записан! Правилният запис е: n1*sinα = n2*sinβ Тъй като n1 и n2 са константи различни от нула, то при α = 0 следва β = 0!

Тогава в уравнение 1. не можем да заместваме синусите с коефициент на пречупване!!! Изключително груба от математическа и физична гледна точка грешка.
Това уравнение работи само при α < > 0

Този отговор е абсолютно неверен с оглед на казаното по-горе.

При преминаване на светлината перпендикулярно на границата между две среди, пречупване не се наблюдава. Няма физична причина, която да предизвика промяна на “видимото разположение” на обекта при това условие (ако той е точков). Самият закон на Снелиус е следствие от принципа на Ферма при който се определя най-краткия оптичен път и решението се търси в двумерно плоско пространство (падащ, отразен и пречупен лъч лежат в една равнина). При това се намира точката на границата на двете среди, която определя този път, като се използват триъгълници. А всички знаем, че триъгълниците нямат ъгъл равен на нула. Искам да кажа, че за да бъде този закон валиден и изобщо да съществува, е необходимо ъглите да са различни от нула.

След разглеждането на това решение, видях, че нещата са по-дълбоки и грешката не е толкова повърхностна. Зарових се в учебници, сборници и справочници и намерих подобно твърдение само в един руски сборник. То се отнася за плоско-паралелна пластина и точков източник от другата страна. Решението е същото - със заместване на частното на синусите с относителния коефициент на пречупване за случая на наблюдение по перпендикуляра през пластината. Отговорът е същия.
Сборникът е "Справочное руководство по физике" автори: Б.М. Яворски, Ю.А. Селезнев - 1989г. на страница 349/ зад.3

Според мен грешката е резултат от използване на понятия които са извън физиката, смесването им с легитимните физични понятия и включването на тази смес в решението на задачата. Нелегитимното понятие в случая е „видимо положение и разстояние”. То се отнася до физиологията на бинокулярното зрение, а циклопите не биха допуснали такава грешка. Самото понятие се определя от тригонометричния метод за изчисляване на разстоянието до точка в равнината и пространството. И този метод се основава и изисква реални триъгълници с различни от нула ъгли. Когато говорим за „видимо разстояние”, ние неявно предполагаме определянето му чрез използването на двете си очи едновременно.

При това лъчите от обекта до очите ни сключват малък, но различен от нула ъгъл със симетралата на очите. Именно поради това ние получаваме информация за разстоянието до обекта. Тези различни от нула ъгли позволяват приложението на закона на Снелиус. Но тази грешка няма да бъде допусната, ако не се приложи забранената операция „делене на нула”.

Правилното твърдение е:

При малки ъгли на наблюдение видимото разстояние h1 клони към h* 1/n;

Общински кръг на олимпиадата по физика 2010

2010-02-19T00:58:00.001+02:00

Искам да споделя това, което днес ми направи неприятно впечатление на проведения първи кръг на олимпиадата по физика. Това е 1-ва задача за възрастовата група 10-12клас:
Лъч светлина пада през въздуха към плоско-паралелна пластинка от лед под ъгъл алфа равен на 45^о и се пречупва под ъгъл бета = 30^о. Определете:
а) показателя на пречупване на леда
б)граничния ъгъл на леда.
Прашинка от въглен е замръзнала на дълбочина h = 1.41см под повърхността на леда.

в) На каква дълбочина изглежда, че се намира под повърхността на леда прашинката, ако лъчът по направление на зрителното възприятие(зрителния лъч) е перпендикулярен на тази повърхност?
(sin45^o= cos45^o = 0.7071;sin30^o= 0.5000; cos30^o =0.8660) 10точки.

Чертежът е точно копие от оригинала.. Според него наблюдаваният образ е на по-малка дълбочина. А според условието, наблюдението е от точка намираща се на перпендикуляра към повърхността водещ до прашинката. Това означава, че отразената светлина от прашинката попада в окото на наблюдателя по този начин:

Но този лъч не претърпява пречупване. Следователно видимата дълбочина е същата като истинската.

Но на чертежа е показан образът. Той може да бъде наблюдаван единствено по този начин (под ъгъл алфа):

Защото при всеки различен ъгъл, видимата дълбочина е различна и е негова функция като

0 < h < h_o при изменение на алфа от алфа граничен до 0^o .

За мен последното условие на задачата е некоректно зададено, поради несъответствие между чертеж и пояснения. Но инспекторката явно не ме разбра:-( Не знам кой е измислил това условие и защо никой не го е проверил... А и така и не разбрах защо пластинката е плоско-паралелна:-)

Идва времето на идиотите

2009-12-21T23:54:00.001+02:00

Днес получих писмо, което за пореден път ме убеждава, че човечеството се умножава, но интелектът остава постоянна величина. Нищо друго не ми остава, освен да седна и да чакам 2012.

По пътя на логиката

2009-12-01T10:12:00.000+02:00

Връща се една вечер Гарабед от работа и точно пред блока където живее, срещнал Киркор.
- Здравей, Киркор! - рекъл.
Но онзи вместо да му отвърне на поздрава, казал само едно:
- Мяу!
Почудил се Гарабед и се замислил:
"Защо ли Киркор рече мяу?... Мяу... Мяу казва котката. Котката... Котката пие мляко. Млякото... Млякото го дава кравата. Хм... Кравата... Кравата има рога!!! Значи е ходил при жена ми?!!"

Не сме сами

2009-09-20T00:35:00.000+03:00

Днес попаднах на няколко статии в нета в които някой е изказал и мои мисли. Реших да ги събирам в отделна притурка с това име. За мен ще е лесно да ги намирам, а може пък да ви хареса. Надявам се :-)

За Образованието(предизвикани размисли)

2009-09-06T20:50:00.002+03:00

Ровейки се в нета, попаднах на това заглавие:

Има нещо много объркано в цялата образователна система, по-скоро не е едно нещо - много са

И понеже темата ми е болна, реших да почета. Тук авторът се оплакваше:

…Иде първият учебен ден. Написах нарочно Отворено писмо до госпожа Министъра на образованието, младежта и науката, ала до този момент, разбира се, реакция от медиите и институциите никаква - и никъде…

Е, казах си: Я да видя!

Видях, прочетох и ще се съглася само с извода, че промяна трябва:

…Защото в огромния информационен поток, в който ние, съвременните хора, сме потопени, е безнадеждна работа някой да бъде натискан да поема, да знае и да смила все повече и повече информация. Ако съзнанието бъде претрупано, задръстено и запушено от каква ли не информация, ефектът върху това съзнание е направо разрушителен, да не говорим за това, че е просто безсмислен.

и цитата от Сенека:

За живота учим, не за училището

Всичко останало е или само плюнки по „системата”, общи приказки , глупави изводи и никакви конкретни предложения . Затова Грънчаров, няма кой да ти отговори. Няма какво да се разисква.

А аз понеже не съм съгласен с изводите ти, ще трябва да се обоснова. Прилагам цитати от писмото ти в курсив.

Нека започнем с това:

...Там, където властва системата, оттам е прокуден животът (по Мамардашвили), там срещу живота се предприемат най-отчаяни опити да бъде съкрушен и умъртвен… Учениците някога наистина бяха “дисциплинирани” и учеха, но по принуда, под жестокия натиск от страна на пълновластните образователни инстанции, едва ли, обаче, защото са го желаели…

Не мога да схвана за коя система говориш. За системата като начин за подредба и осмисляне на нещата или за някаква репресивна система? Защото аз съм завършил средното си образование през 1980г, висшето през 1989. Освен няколко проблеми с преподаватели, но на лична основа, проблеми със системата като цяло не съм имал. Всеки може да използва установените в обществото правила за лична саморазправа. Независимо от степента на „демократичност”. Системността е необходимо условие за подредба и свързаност на разглежданите обекти. Това се отнася и до обучението. Обучението е подготовка за живота. То трябва да е ефективно и да постига пълнота за възможно най-кратко време. Което разбира се не означава, че може да се компресира колкото искаме знание в колкото искаме кратки срокове.

Това се отнася и до управлението на всяка общност. Всеки член трябва да знае правата и задълженията си. Членовете които имат повече и по-тежки задължения и отговорности, имат и повече права. Техните права и отговорности не съвпадат и са несъпоставими с правата и задълженията на останалите.

…А учителите ни са поставени в ситуация, в която по никакъв начин не могат да защитят достойнството си: от тях се иска да бъдат крепители на една система, която души собствената им свобода…

Всеки който има достойнство може да си го защити. Кое и с какво по-точно „души собствената им свобода”? Така казано е само лозунг, подстрекателство.

…без коренни промени по посока на освобождаването на човешката енергия ситуацията ще става все по-безнадеждна…

Отново само си чешеш езика. Така си оставяш вратичка за да извърташ и да използваш моментни нагласи. Не обичам когато някой с много думи казва едно конкретно нищо. Това е демагогия. Човешката енергия може не само да бъде освободена, но и насочена. Ти каква посока предлагаш? Или няма значение, може и без посока? Тогава може вместо да съзидава, тази енергия да разрушава.

…всичко в днешното училище отдавна е демоде, отдавна е отговаря на съвременността и следователно трябва да отиде по дяволите…

Глупаво и безотговорно е да отприщиш бента, без да си помислил какви и върху какво ще са последствията. Това се прави от началото на „Прехода”. Благодарим!

…Това е техният интуитивен протест срещу една образователна система, която изобщо не зачита личността им, която не ги пита какво искат, какво им е потребно, в която някой друг е решил вместо тях тези неща. Една система, от която безвъзвратно е прокудена тъкмо свободата, първото условие на живота за човека…

…Днес учениците са съвсем други: не изпълняват, не искат да четат, не знаят какво искат, объркани са, лутат се, бездействат, правят много глупости. Ще си позволя да изразя в най-екстремна форма позицията си, за да се открои същината на цялата работа. Движещата сила на истинската промяна и на поврата в училището е тъкмо съвременният “анархистически настроен” и “нищо смислено не правещ” ученик, който обаче, с всичко което прави, показва, че повече няма да приеме диктата на едно наложено му против неговата воля образование…

…Изпълнителният и послушен ученик не може да стане личност. Ето защо онази система, която наистина не издържа под напора на живота, и която фабрикуваше само безличия, е отговорна за крещящия личностен дефицит в нашето общество, от който толкова си страдаме в годините на демократичния преход…

Учениците винаги са протестирали срещу нещата които изучават в училище. Това разбира се не означава, че знаят какво им е потребно и, че имат право да избират…поне до 16годишна възраст. Такива са правилата. След навършване на пълнолетие имат всички права разрешени за гражданите на републиката, но дотогава има ограничения свързани с запазване на здравето им и правилното им възпитание (да бъдат истински членове на обществото спазващи законите му).

Не са учениците тези които ще решават какво да изучават и в какво ще бъдат възпитавани. Просто това право не е тяхно. Глупак е този който ще ги подстрекава към неподчинение.

Да, личността трябва да бъде уважавана и това е необходимо особено тогава когато тя се формира, но това е всеобщо задължение! Всяко отклонение трябва да води до наказание.

..Ако ситуацията в българското образование не преживее колкото се може по-скоро действителен поврат към ценностите на автентичната свобода, то нашето общество е осъдено на бедност и на недостойно съществуване десетилетия напред… Училището трябва да бъде пространството на свободата и на свободния избор…

Хайде сега, дай определение за „автентичната свобода”!

Свободата като понятие не се отнася за обществото като цяло. Тя засяга личността. Една личност е свободна когато вътрешните и задръжки (скрупули) съответстват точно на външните ограничения наложени от обществото. Това е почти невъзможно за всяка личност в което и да е общество. Така, че не да „въвеждаме свобода в училището”, а правилно да възпитаваме подрастващите.

За нихилизма (предизвикани размисли)

2009-09-01T18:43:00.004+03:00

Не разбирам нихилизма. Някои хора го използват за себеизява и може би не мислят за отровните пипала които той пуска в обществото. В случая говоря за националния нихилизъм, който обезсмисля всичко постигнато преди нас от предците ни. С този нихилизъм се сблъсках без да искам. Случайно попаднах на това:

„Митът за един народ“

Може би авторът има добри намерения, но и „пътят към ада е постлан с добри намерения”.

С почти всичко, ако не с всичко, съм несъгласен.

1) „…този народ е на последно място по производителност на труда в народния съюз, в който членува...”

Производителността на труда е функция на няколко параметъра. Най-важният от които е заплащането. Щото иначе не мога да си обясня как един и същи човек дава повече при по-добро заплащане и се води от максимата "колкото ми плащат толкова и ще работя". Вярно, че има и такива които гледат да „наработят часове”, но селският тарикатлък не е българска, а общочовешка черта.

Другият важен параметър е механизацията. Която поевтинява трудът вложен за единица продукция. А в някои случаи само ускорява работния процес. Но самият труд трябва да се плаща!

Трябва да има недосегаем минимум под който да не се пада. Този минимум е далече над нашата средна заплата при тези цени. Нека да не спорим за това кои са по-алчни, българските или западните фирми. Знам за случай при който немска фирма измества производство от Румъния в България заради в пъти по-ниски разходи за труд.

2) „…едно „муле” каза, че половината от мулетата и куриерите на наркотици в световен мащаб били от този народ...”

"Мулетата" не са само български! И има един по-малък европейски народ, който се е обвързал много повече с наркотърговия и престъпления.

3) "в училище никой не ме учи как да изкарвам пари в живота"

Парите не са най-важното нещо в живота. Те не са цел, а средство. Много се говори за бездуховността, но почти никой не споменава, че парите като цел я създават и подхранват.

4) „…Народът бил свободолюбив. Това пък е най-голямият патриотично-шовинистки мит…”

Да, иначе нямаше да има легендата за Калиакра, песента „Даваш ли, даваш, балканджи Йово”, Ботев и неговите стихотворения и т.н. и т.н. Това, че ти не го разбираш, не означава, че не го имало. И, че не може да бъде. Никой не знае как ще отреагира в такава ситуация, докато не му дойде до главата.

5) „… Същият този народ все още не може да пише достатъчно грамотно на собствения си език…”

Едно такова обобщение винаги е погрешно. Вярно е, че неграмотността от 20 години насам се увеличава, но не си единственият който може да пише правилно. Друг е въпросът, че така поставено, това твърдение може да бъде изказано за всяка друга нация.

6) „… Те (американците) си имат всякакви програми и измишльотини за да възпитават децата към отговорност. Ние не…”

Имат, но не им помагат много, защото обществото е консуматорски насочено… Тъй като копираме всякакви идиотизми и тук вече е така. Основни ценности се подмениха с „идването на демокрацията”. Не това съм очаквал…

7) „…Първи мит: Ние сме дали кирилицата на света…Та единственото, което сме успели да направим е да вкараме славянската писменост първи…”

Толкова вдлъбната гледна точка скоро не бях срещал. Ние сме я запазили и разпространили!!! Благодарение на България има кирилица в момента.

8) „…Славни са май само Аспарух, Тервел, Крум, Омуртаг, Борис, Симеон, Петър /тук е малко спорно/ и Асеневци. – 10 човека…”

А Кубрат? България съществува не от 681г след Христа… Можеш ли да изброиш повече английски, френски или германски крале със същите качества? Или трябва да се съобразим с по-малката възраст на тези държави? А повече римски владетели?

9) „И не, не се срамувам, че съм българин, срамувам се, че живея на място, където на никого не му пука за собствената му страна, където всички смятат, че всеки им е длъжен, където всички псуват и нищо не правят.”

След всички тези плюнки? Че другите не уважаваш разбрах, че миналото българско не уважаваш, разбрах. Но, че и себе си не уважаваш разбрах сега.

10) „Време е, българино, да слезеш на земята и да почнеш да я обработваш, вместо да витаеш из облаците.”

Ами, хайде! Вземи си една нива, няколко овчици и т.н. и почвай! Стига словоблудства!

11) „Време е, да заработим и да направим нещо за себе си, децата си и внуците си.”

Всеки, ако не е лентяй прави това. Но не всеки работещ може да насмогне при тези условия.

Време е да добием чувство за принадлежност към обществото. Но преди това трябва да го възстановим във вид с който да се гордеем. Да върнем законността и търпимостта. Да си спомним, че сме наследници на могъща някога държавност, да се държим като такива и да учим децата си на това.

За рибарите...и търговците

2009-08-29T19:30:00.009+03:00

В един голям универсален магазин наели нов работник - търговски консултант. Магазинът нов, модерен и от пиле мляко има. Естествено има си и надзиратели - да следят работниците. Супервайзори им викат. Настанен удобно в малка стаичка - пред него монитори, на ушите слушалки, а в ръката - джойстик - малко лостче за управление на камерите. Седи си надзирателят и гледа на единия монитор - мъж спира пред новия работник. С умели движения супервизьорът насочва камерата по-добре и приближава образа. Включва микрофона и хваща вече започнатия разговор:
"...Ето, господине. Това са кукички №15, №8, №5. Човек трябва да има от всички видове, не се знае каква риба ще излезе. Това са влакна - препоръчвам Ви, след като взехте различни кукички, да вземете и различни влакна. Ето изкуствената стръв . Вземете това, това и това. Ето пръчките, спининг, телескоп.."
Младият търговски консултант трупа пред купувача, а онзи кима одобрително.
"...Щом ще хващате риба, ще Ви трябва и кепче. Тук имаме малки, това са големите. За всеки случай вземете и двете. Ако искате да стигнете бързо до близката рекичка, скутерът е незаменим. Ако ще ходите на язовир, ще Ви са необходими палатка, петромакс, хладилна чанта..."
Супрвайзорът наблюдава невярващо как купът се уголемява, а купувачът продължава да кима одобрително, като в транс.
"...А в язовира с какво ще влезете? Трябва Ви и лодка. Ето тук са надуваемите, има и компресори на 12V. Весла, извънбордов двигател...
Такааа.. Ами това всичко трябва някак си да се отнесе. Препоръчвам Ви този SUV(sport utility vehicle). Има достатъчно място за всичко което избрахте...С чек ли ще платите? С карта? Благодаря, потърсете ни отново!"
Младежът взема кредитната карта от ръцете на купувача и я прекарва със замах през четеца на касовия апарат. Супрвайзорът отива при него и едва проговаря с увиснало чене:
- Ттози как-какво търсеше?
Младежът отговаря невъзмутимо:
- А, искаше да си купи презервативи, ама като го погледнах, си казах: От този любовник няма да стане, ами чакай поне рибар да го направя.

Негласувалите все едно подаряват гласовете си (предизвикани размисли)

2009-06-28T15:53:00.003+03:00

„Ако не гласуваш, ще ти разпределят гласа я към ДПС, я към БСП... гласувай!”

Не претендирам да разбирам от политика, но в това изречение има нещо сбъркано.

Я чакай малко... как така ще ми разпределят гласа, при положение, че не съм го давала?

Хриси

Тъй като и на мен ми прави впечатление, реших да посмятам за да проверя тези твърдения. Ето какво се получи:

Това разглеждане е направено за две партии с твърд електорат.

I. Всички гласуват с валидни бюлетини.

1.Случай:

Нека имаме 100 избиратели.

И всички да гласуват.

Партия А получава 40 гласа

Партия Б получава 20 гласа.

А останалите гласове са разпределени между останалите партии влизащи в парламента.

Тогава А взема 40% от местата.

Б получава 20%.

Останалите места си поделят малките партии.

В този случай решаващи са коалициите с малките партии.

2.Случай:

Нека сега малките партии да не влязат в парламента. Тогава партии А и Б си поделят всички места в парламента в отношение 2/1. Тоест за А ще има 66%, а за Б 33%

Коалиции не се предвиждат.

II. Не всички гласуват или има невалидни бюлетини.

Нека имаме 100 избиратели.

Нека 80% са гласували с валидни бюлетини. Останалите не са гласували и има невалидни бюлетини. Това са 80 валидни гласа.

Партия А получава 40 гласа

Партия Б получава 20 гласа.

От 80 валидни бюлетини 40 гласа са 50%, а 20 гласа са 25%

Тук отново изходът ще се решава от коалициите. При 50/25 има възможност за паритет, ако другите 25% се присъединят към втората партия в коалиция.

От всичко това се вижда, че за отношението на броя на представителите на партиите с твърд електорат няма значение дали са гласували всички, или не. Съотношенията остават същите. Ако заложим повече партии с твърд електорат, коалициите при всички случаи са едни и същи. Има разлика в полза на големите твърди при 100% гласували с валидни бюлетини и невъзможност на малките да влезнат в парламента. Тогава съотношението е 66/33, а не 50/25. Това само затвърждава възможността за по-спокойно управление при абсолютното мнозинство.

От това разглеждане правя два извода:

Или математиката на изборите е друга, неизвестна на мен...
Или всички приказки за „разпределяне на гласовете” са само опит да се принудят хората да изберат „по-малкото зло”. Все едно ми казват:

Не е важно дали вярваш на мен. Важно е, че и двамата нямаме вяра на него. Дай си гласа на мен, за да победя аз. Нищо, че не ми вярваш.

Не го приемам. Или заставам на страната на този на когото вярвам, или изобщо не участвам в тази игра.

Моят бял брат

2009-06-23T23:17:00.004+03:00

Някъде в американските прерии яздили трима верни приятели - Ташунка Сапа, Винету и Поразяващата ръка. Привечер избрали една полянка заобиколена отвсякъде с гора и спряли да нощуват. Наклали червен огън(слаб, за да не ги издава лесно), хапнали и полегнали. По едно време нещо прошумоляло в гората. Ташунка Сапа, като най-млад воин запълзял към храсталака. След малко съвсем потънал в тъмнината и оттам се чуло едно глухо "туп". Спогледали се Винету и Олд Шуърхенд. Ташунка Сапа се върнал и седнал невъзмутимо до огъня, а под лявото му око имало голямо синьо петно. Станал Винету и без да се бави, запълзял изключително безшумно по индиански маниер. По някое време откъм гората се чуло отново едно "туп". Върнал се Винету, седнал и дума не продумал. А под дясното му око вече лилавеело. Изсумтял недоволно Поразяващата ръка. Легнал на земята, и запълзял само на пръсти, толкова внимателно, че никой с нормален слух не би го усетил. Времето минавало бавно в тишината и изведнъж:

"Туп", "туп".

Наближил Олд Шуърхенд, а двете му очи надути и посинени. Съвсем спокойно, Ташунка Сапа без да се обръща, попитал:

- Моят бял брат два пъти ли настъпа мотиката?

Майстор и чирак

2009-06-22T11:14:00.003+03:00

Всеки уважаващ себе си град си има обществена тоалетна. В един такъв град тя била в центъра му, но не работила. Била вековно задръстена. При поредните местни избори спечелил кандидатът, който обещал да я ремонтира. Но новият кмет държал на думата си:-) Събрал пари, пуснал обява за обществена поръчка и избрал за изпълнител най-добрият майстор в бранша.

Дошъл майсторът, а с него и чиракът. Защото всеки уважаващ себе си майстор има чирак. Погледнал майсторът с майсторско око и поклатил дълбокомислено глава. Но работата не иска гледане. Затова майсторът се съблякъл, поел дълбоко въздух и се потопил... Изскочил след малко и се обърнал към чирака:

- Ключ 32!

Чиракът веднага подава инструмента. Отново поел въздух майсторът и се потопил. След малко изскача и:

- Ключ 24!

Чиракът отново е на поста си... И отново:

- Ключ № ..!

..След няколко часа усилен труд нивото на кенефа видимо започнало да спада. Излезнал майсторът, изтрил потно чело и потупал бащински своя чирак:

- Учи се, ей! Учи се момче, че иначе цял живот само ключовете ще подаваш!

Златната рибка и бабата

2009-06-22T11:09:00.003+03:00

Една старица сама живеела в схлупената си къщурка, само с любимия си котарак. Един ден отишла на реката и не щеш ли - хванала златната рибка... А тя - както си му е реда: "казвай бабке трите желания и да люляме ръце, да направим сделката"
Бабата се замислила, ама не много:
1)къщурката - палат да стане!
2)Аз - млада и хубава!
Позамислила се още малко и:
3) Котанчо - млад левент да бъде!
Всичко изпълнила рибката...
Връща се бабичката вкъщи - а то палат! Още във вестибюла гледа в огледалото - чудна хубавица! А в гостната - млад левент стои, гледа я мръснишки и процежда злорадо:
- Помниш ли онзи ден, когато ме заведе при ветеринаря?

Избори (предизвикани размисли)

2009-06-08T23:20:00.008+03:00

българите не продават гласовете си,

те просто ги подаряват негласувайки,

защото мъдруват, пък като им дойде

вторият акъл разбират, че вече е късно

Lissa_waw

И на кого трябва да си подаря гласа гласувайки? След като не виждам партия която да мисли първо за България и за обществото като цяло. След като корумпирани има във всяка от тях. След като всеки един от лидерите им си има по една голяма сачма разхождаща се на воля в кухото пространство, или си е просто безочлив измамник. След като няма нито един осъден за по-едро престъпление? И след като няма нито един политик поел отговорност за действия с които ощетява обществото в материален или морален аспект. Защо аз трябва да поема тази отговорност от неговия гръб?

Не!

Казват: Гласувай за Мартин Димитров- "Синята коалиция". Въпросът не е дали ти харесва Костов, а защо харесваш Станишев и червената мафия?

Аз не мога да се присъединя към някого само защото и двамата не харесваме трети. Затова независимо, че не харесвам Станишев, Доган, царя и бандите им, се отвратих доста по-рано от Костов и глутницата му. А от СДС още по-рано - от времето на в.Демокрация. По-точно когато и той стана същия парцал пропит с отрова и злост както и в.Дума.

Казват: По-добре гласувайте, било дори със случайно изтеглена бюлетина. Шансът да подкрепите най-лошия все ще е под 100%. За разлика от ако не гласувате… Искате ли да направим експеримент? Който да отрече или потвърди думите ми?

Не, не искам. В Бойко Борисов, Волен Сидеров и Яни Янев има по нещо сбъркано – забелязват се психични отклонения. Така, че не бих искал да експериментирам.

Не успях и навремето така както направиха други, за малко и аз щях да се подлъжа по НДСВ, но овреме забелязах, че и там се събират огладнели чакали. Всяка промяна в обществото като центрофуга събира боклуците и ги изкарва най-отгоре с пяната.

Казват: Напоследък всеки твърди, че би отишъл да гласува, само че няма за кого. Нямало ги свестните кандидати, за които да даде гласа си. Аз пък напоследък не вярвам на подобни хора. По простата причина, че ако им кажеш: “Този е свестен”, те моментално почват да му намират кусури.

Искам да гласувам за определена личност която ще си носи отговорността пред избирателите във всеки един смисъл. Искам да мога да го отзова в момента в който се докаже, че е излъгал това доверие или е извършил престъпление. Тогава и аз ще поема своята отговорност и ще гласувам…

Бих гласувал за Валерия Петрова, защото „Правилата са за всички” според мен е едно много добро начало и тя доказа своята доблест и непримиримост в търсенето на справедливото прилагане на правилата. Така, че засега аз и вярвам. Само, че не мога да гласувам за нея, а искам. Искам да бъдат издигнати и други такива кандидатури. Тогава ще мога да подаря гласа си с чиста съвест.

Питат: Изводът от вчерашните избори за теб какъв е?

А изводът от вчерашните избори за мен е: блатото е още много дълбоко и обществото ще продължава да затъва. Защото това е блатото на морала. Предполагам, че на дъното му е цялостното разрушение на обществото. Ако не направим нищо за да изплуваме, времето за оздравяване ще е много дълго - вероятно няколко поколения ще бъдат похабени. От него могат да ни изведат само личности със силен и здрав морал. Само такива ще са способни да повдигнат летвата на обществения морал чрез личния си пример. Няма друг изход освен мажоритарни избори. Колкото по-късно – толкова по-зле.

Но не бих си продал гласа или душата само защото всички така правят…

Не мога да викам „Осанна” само защото всички наоколо викат…

Не мога да хвърлям камъни само защото всички хвърлят…

На кого е нужна религията (предизвикани размисли)

2009-05-14T00:43:00.001+03:00

Религиозните дебати са ми интересни,защото си мисля,че в библията има някакво тайнство, недостъпно до всички хора, дори и до някои духовни лица.

Dimitar (gd.bg)

Зависи какво търсиш в Библията и от каква гледна точка. Ако търсиш доказателство за съществуването на Бог, то няма смисъл. Отдавна е доказано съществуването му в човешкото съзнание.
И всъщност, ако се запознаеш с коя да е религия ще откриеш, че всеки бог е човекоподобен. Има всички морални качества на съвременниците си.
В добавка и няколко екстри – не умира, а някои са и неродени. Има повече и по-големи силови способности и познания.
Боговете са себелюбиви, самомнителни и жестоки. Ревниви и подозрителни към другите или към хората. Качествата им не се различават от тези на повечето лидери от това време.
Но всички те съвсем не са всемогъщи, щом имат вечни врагове които са победили, но не завинаги. Затова имат и помощници които не винаги са им верни.
Явно имат всичкото време на света, и вероятно поради това, от скука се занимават с човешките дела.
Някои създават човека по свой образ и подобие… После като видят творението си, се чудят къде са се издънили и правят опит за бягство от тази отговорност, като използват методи за масово унищожение... Не съвсем успешни.
Какво би могъл да намериш в Библията е друг въпрос. Като документ тя е много объркана и в по-голямата си част е нелогична. Смесили са се исторически факти, стари митове, и много религия.
В Библията са описани (заимствани) някои от най-древните митове в човешката история предшествали с векове написването и. Например историята на Авел и Каин, която намираме и в клинописните таблички на древен Шумер. Някои считат, че дори там, тя е отглас от още по-древни събития.
Естествено, описани са и факти от историята на евреите, но трябва внимателно да се отсеят от преобладаващата мистика. Това все пак е народът с най-много пророци на глава от населението. Има и много притчи в подкрепа на моралните им ценности. По-интересното е, че страхът от наказание при тях е много голям и винаги съпътства религията им. По определение всеки е грешен и има за какво да бъде наказан. Така, че трябва да се измоли прошка от Създателя. Неприятното е, че това се прехвърля чрез християнството във всички европейски общества. Някак си е пречупена гордостта човешка, която я има в другите народи и води до красиви и стойностни неща.
При древните гърци например, Героите се противопоставят на Боговете в неравен сблъсък. И понякога печелят.
Бог Яхве (бащата на Иисус според християните) не допуска гордост у чадата си. Всеки човек е „раб божи”. Яхве е Богът на юдеи, християни и мюсюлмани. Когато Мохамед говори за Аллах, има предвид именно Яхве.
Този Бог обича само тези които лазят в краката му, готови са да убият и децата си в Негово Име и всекидневно възхваляват Името Му. Всички останали са неверници (и в трите религии) и трябва да бъдат или въведени в Пътя Му, или унищожени.
Интересното е, че и служителите Му на земята имат Неговите неприятни качества. Ревниво Го защитават, не признават друг Бог и друго разбиране по въпроса за Бог. По този начин всяка от трите религии възприема хората изповядващи останалите две, като неверници( с всички последствия от това).
В самото християнство има разслоение което още в началото противопоставя източното православие и католицизма. От католицизма впоследствие се отделя протестантството като отговор на безмерната алчност, лицемерие и пълна липса на морал у католическото духовенство. Но тези качества не са присъщи само на католиците.
Непримиримостта на християнските Божии служители е насочена не само срещу другите религии, но и вътре в самото християнство. Считайки, че техният Бог е непогрешим и всесилен (в смисъл и на най-силен), те прехвърлят тези качества и върху себе си като носители на „правата вяра”. Те използват анатема – силно християнско оръжие, т.е. духовно отлъчване от Него. Считат, че са толкова близо до Него (в смисъл близки са си като дупе и гащи може би), че имат правото да го правят. Всеки който е застигнат от анатема би трябвало да „гори във вечния огън” и „в страшни мъки”.

Цитат от „Нашата вяра Закон Божий”:
„...и ето Теофан видял, че някой се приближил до него и със строг глас му казал:
-Ела да познаеш истината!
Непознатият го повел към едно тъмно и смрадно място и му показал сред адски огън еретиците Арий, Несторий, Евтихий, Диоскор и др., които издавали ужасни стенания и скърцали със зъби от непоносими мъки.
-Ето, - казал му той, - това е мястото на ония, които еретически мислят, както и на ония, които ги следват. И тъй, ако ти харесва това място, остани си в своята заблуда. А, ако не искаш да се подхвърлиш на такова наказание, обърни се към светата, съборна и апостолска Църква, към която се числи и преподобни Кириак. Истина ти казвам, че, ако човек извърши всички добродетели, но не вярва православно, ще дойде в това място на мъките.”

Все пак това явно не е достатъчно, та се стига и до съвсем конкретни „наказания”. По времето на Юстиниан през 529 г.много еретици са заточени или избити. В същата година се закрива и Академията в Атина.

Католиците не са по-нежни.
Цитат от „Власт и алчност” / Филип Жигантес :
„Нощта на свети Вартоломей 24.08.1572г. само 6 дни след сватбата на Анри Наварски и Маргьорит Марго сестра на Шарл IX която трябвало да помири двете враждуващи религиозни фракции, започнало избиването на протестантите с одобрението на кралицата-майка, ревностната католичка Катерина Медичи.... Ужасът продължил седмици. Протестантските мъже били изклани, жените им също, но след като били изнасилени. Убийствата се разпространяват и в провинцията - Бордо, Бурж, Лион, Орлеан, Руан. Католиците твърдели, че били избити само 2000, но херцогът на Сюи твърди, че са 70000. Папа Григорий XIII, на когото била изпратена главата на адмирал Гаспар дьо Колини, сеньор дьо Шатильон, провел благодарствена служба и изковал възпоминателен медал, за да отбележи избиването на толкова много еретици.”
Но пък именно ревностни във вярата си протестанти в Швеция извършват най-големите гонения на вещици, содомити и прелюбодейци.
И изобщо доста грешници са си заминали от този свят пречистени от огъня, а други просто са били обесени или милостиво обезглавени в Неговото Име.
Но има и друг начин, освен праведния живот чрез който да се „доближиш до Христос”. Христос означава „Спасител”

Цитат от Библия за деца:
„Всички които се връщат при бога след като са сторили много грехове, Иисус може да направи завинаги щастливи.”
Цитат от „Нашата вяра Закон Божий”:
„ Преподобний Нифонт имал от Бога дарбата да вижда съвсем ясно събитията в духовния свят. Веднъж той дошъл в църква и видял, че небето над него се разтворило. Очертал се път, който водел от земята към небето и спирал чак пред Божия престол. По тоя път ангелите носели душата на някой си покойник. Зад тях следвали множество демони, които бясно викали: „Защо ни отнемате тая душа. Не знаете ли , че тоя човек, когато беше жив, беше и блудник, и разбойник, и сребролюбец? Той се провини във всички грехове."
- „Знаем", отговорили ангелите: „Знаем, че този човек беше велик грешник, но знаем и това, че той много плака за своите грехове и преди смъртта си ги изповяда, поради което милостивият Господ му ги прости." - „ Ако и тая душа е получила прошка от Бога, тогава вземете при себе си всички грешници. А ние тогава за какво ще се трудим?" Ангелите отговорили: „Помнете, че всички грешници които изповядват своите грехове със съкрушено сърце, получават прошка от Бога. А който умре неразкаян, него Бог ще осъди на вечни мъки с вас"”
В християнската религия има Рай и Ад, но за Рая (да не се бърка със земния Рай откъдето са изгонени Ева и Адам) няма много сведения. Доста по-образно и цветно е описан Адът, неговите обитатели и грешниците. Както и наказанията на които са подложени.
И докато в християнството страхът от наказание е движеща сила, то Мохамед е измислил друга система. Не набляга на Ада, а на Рая. В Исляма Раят е описан като вечнозелени градини с много течаща вода (все пак е измислен в пустинята). В тези градини влизат само избраните, а те са воините избили най-много неверници. Бройката се води точно. Но докато в ранният ислям се зачитат само враговете му носещи оръжие, а на старци , жени и деца е забранено да се посяга, то за съвременните „бойци” на Джихада е важна общата бройка. Полът и възрастта са без значение. Стремежът е да се влезне в Рая, където всеки има вечно младо тяло, а храната и виното са в изобилие. За разлика от земния живот, в отвъдния виното е разрешено. Всеки пие колкото си иска без да се напива. Това не е всичко, за всеки избран има по 100(словом сто) млади девици, чието единствено задължение е да доставят удоволствието му.
Това е напълно достатъчно за всеки надъхан мюсюлманин за да си направи сметката: „Гръмвам се в пълен автобус, щом нямам пари за самолетен билет и отивам бързо, бързо в Рая. И без това земния живот не си струва с всичките тези ограничения”.
Лошо ще е само ако няма такова място след смъртта. Но за този вече е без значение. За останалите тук пък ходжата няма нужда да се безпокои. Никой не се е върнал за да даде отчет. Може би защото там е хубаво…
Защо обаче, боговете са толкова злобни интриганти?
Мисля, че отговора го дадох още в началото – защото са човекоподобни. Измислени са от хора и нищо човешко не им е чуждо. Освен това те еволюират заедно с тълкувателите си. Но почти през цялата човешка история, голяма част от тези които „служат” на Бога, всъщност Го използват за да оправдаят своите нечистоплътни помисли и действия, своите страхове и дребнавост, двуличието и жаждата за власт, но не искат да отговарят лично за перверзиите си и се крият зад Неговото Име. Чрез страха който вливат в душите на хората, добиват власт над тях (не само духовна, да не забравяме инквизицията) и това ги опиянява. С помощта на страха печелят материални богатства. Най-фрапантна е продажбата на индулгенции(писмено опрощение на стари или неизвършени още грехове). Няма кардинал който да не носи скъпи бижута и да не се облича с цвета на императорите. Православните патриарси и владици по празниците и сега могат да бъдат сбъркани с царе. Корона, златен или позлатен жезъл, великолепни и натруфени дрехи. За какво им е това? На тях, които уж са надскочили „стремежа към земните блага”…
Разбира се не всички са такива. Има и робски душици, които наистина се стремят да умъртвят всяко плътско желание у себе си. Самонаказват се с обет да не говорят, не се къпят, носят само един кат дрехи който гние на гърба им. Главите им келяви, а телата крастави… Други по празници изпаднали в религиозен екстаз се самобичуват и нараняват. Смятат, че по този начин се доближават до своя Бог.
Не мога да разбера как Богът който е Любов би искал такива жертви и толкова болка в свое име и би позволил толкова лъжи и безнравственост на тези които го представляват.
Единственият отговор който логически обяснява това е:
Няма Бог в Реалността.
Няма кой да те накаже след смъртта. Няма и къде да отидеш за да се радваш на онова което ти е липсвало през живота, ако си изпълнявал заръките на напористите духовници.
Единствените морални съдници сте ти и обществото. Обществото на което принадлежиш и онова което ще дойде след теб. Всеки е свободен да изживее единствения си живот така както реши сам в рамките на реалността. Всеки отговаря сам за следата която ще остави след себе си.