В
едно СОУ наели на работа млада учителка по география. Още при
постъпването, директорът ѝ обърнал внимание, че в това училище детската
акселерация е много напреднала и спрямо учениците трябва да се прилага
по-специфичен подход. Но госпожицата, току що завършила педагогическия
институт, била много въодушевена, имала огромно желание за работа и ѝ
било омръзнало да я подковават теоретически. Искала час по-скоро да
предаде своите знания на подрастващите, та не обърнала много внимание на
думите на директора.
И
тъй, първият ѝ час бил в седми в клас, а урокът бил за земното кълбо.
Взела тя дневника и един голям глобус на България и се запътила към
класната стая. Влиза с биенето на първия звънец, а вътре какафонията е
невъобразима и никой не ѝ обърнал никакво внимание. Опитала се да се
представи, написала заглавието на урока на дъската, повторила го няколко
пъти, като всеки следващ път повишавала глас, но никакъв резултат.
Накрая разплакана в безсилието си, тя отишла в дирекцията и се оплакала.
Директорът ѝ припомнил за специфичния подход, успокоил я и я повел за
ръчичка към класната стая.
Още с влизането той се провикнал:
- Хѐви Мѐтал, копелета!
Всички се обърнали към вратата и в един глас отвърнали:
- Хѐви Мѐтал, Шефе!
А той продължил:
- Я сега, някой да ми каже, как се надява презерватив върху глобус!
Изведнъж настъпила пълна тишина... Едно девойче вдигнало ръка и попитало смутено:
- Шефе, а к'во е т'ва глобус?
Директорът веднага отвръща:- Ей т'ва шъ ви обя̀сни с'я, тая малката даскаличка...
