Специфичният подход

В едно СОУ наели на работа млада учителка по география. Още при постъпването, директорът ѝ обърнал внимание, че в това училище детската акселерация е много напреднала и спрямо учениците трябва да се прилага по-специфичен подход. Но госпожицата, току що завършила педагогическия институт, била много въодушевена, имала огромно желание за работа и ѝ било омръзнало да я подковават теоретически. Искала час по-скоро да предаде своите знания на подрастващите, та не обърнала много внимание на думите на директора.
И тъй, първият ѝ час бил в седми в клас, а урокът бил за земното кълбо. Взела тя дневника и един голям глобус на България и се запътила към класната стая. Влиза с биенето на първия звънец, а вътре какафонията е невъобразима и никой не ѝ обърнал никакво внимание. Опитала се да се представи, написала заглавието на урока на дъската, повторила го няколко пъти, като всеки следващ път повишавала глас, но никакъв резултат. Накрая разплакана в безсилието си, тя отишла в дирекцията и се оплакала. Директорът ѝ припомнил за специфичния подход, успокоил я и я повел за ръчичка към класната стая.
Още с влизането той се провикнал:
- Хѐви Мѐтал, копелета!
Всички се обърнали към вратата и в един глас отвърнали:
- Хѐви Мѐтал, Шефе!
А той продължил:
- Я сега, някой да ми каже, как се надява презерватив върху глобус!
Изведнъж настъпила пълна тишина... Едно девойче вдигнало ръка и попитало смутено:
- Шефе, а к'во е т'ва глобус?
Директорът веднага отвръща:- Ей т'ва шъ ви обя̀сни с'я, тая малката даскаличка...