Специфичният подход

В едно СОУ наели на работа млада учителка по география. Още при постъпването, директорът ѝ обърнал внимание, че в това училище детската акселерация е много напреднала и спрямо учениците трябва да се прилага по-специфичен подход. Но госпожицата, току що завършила педагогическия институт, била много въодушевена, имала огромно желание за работа и ѝ било омръзнало да я подковават теоретически. Искала час по-скоро да предаде своите знания на подрастващите, та не обърнала много внимание на думите на директора.
И тъй, първият ѝ час бил в седми в клас, а урокът бил за земното кълбо. Взела тя дневника и един голям глобус на България и се запътила към класната стая. Влиза с биенето на първия звънец, а вътре какафонията е невъобразима и никой не ѝ обърнал никакво внимание. Опитала се да се представи, написала заглавието на урока на дъската, повторила го няколко пъти, като всеки следващ път повишавала глас, но никакъв резултат. Накрая разплакана в безсилието си, тя отишла в дирекцията и се оплакала. Директорът ѝ припомнил за специфичния подход, успокоил я и я повел за ръчичка към класната стая.
Още с влизането той се провикнал:
- Хѐви Мѐтал, копелета!
Всички се обърнали към вратата и в един глас отвърнали:
- Хѐви Мѐтал, Шефе!
А той продължил:
- Я сега, някой да ми каже, как се надява презерватив върху глобус!
Изведнъж настъпила пълна тишина... Едно девойче вдигнало ръка и попитало смутено:
- Шефе, а к'во е т'ва глобус?
Директорът веднага отвръща:- Ей т'ва шъ ви обя̀сни с'я, тая малката даскаличка...

Какво каза тати?

Едно бедно момче залюбило девойка от сой. Младите решили да се оженят.
Момчето отишло да поиска ръката от баща ѝ. Бащата бил любящ такъв и попитал:
-Какво работиш? Как ще издържаш дъщеря ми?
Младежът отвърнал:
Ами аз съм строител и получавам 3000 долара на месец.
А бащата рекъл:
- Че аз толкова плащам само за тоалетната ѝ хартия! Хайде изчезвай!
Девойката чакала с нетърпение и още при появяването му попитала:
- Какво каза тати?
А той:
- Какво, какво... Каза, че си голяма дрисла.

Остави ги!

Имало едно време - по татово време, двама приятели. Големи зевзеци. Много обичали вицовете - да ги разказват и да ги съчиняват. Особено политическите. За тях поне имало материал всекидневно и навсякъде. Но станали непредпазливи и  започнали да разказват политическите и в компания. Естествено на всяка компания от  пет човека статистически се падат поне двама шестака . Не след дълго ги хванали, поприпомнили им това-онова в милицията и ги осъдили да си излежат вицовете. Минали години, случила се амнистия и нашите герои били помилвани. Но при изричното условие, че повече няма да измислят и разказват политически вицове.
Излизат те от пазарджишкия затвор и тръгнали към града. Но времето се случило мърляво и завалял дъжд. Единия погледнал нагоре и измърморил:
- Ееее, сега пък и заваля!
Другият се усмихнал:
- Остави ги, бе! Да правят к'вото щат!

Злощастно стечение на обстоятелствата

В края на учебната година синът се връща вкъщи с бележника. Дава го на баща си. Той го отваря и дълго се взира в колоната от двойки. Синът прекъсва съзерцанието му с думите:
- Не се чуди, тате! Това е резултат от злощастно стечение на обстоятелствата - наследственост и възпитание...

По пътя на логиката

Връща се една вечер Гарабед от работа и точно пред блока където живее, срещнал Киркор.
- Здравей, Киркор! - рекъл.
Но онзи вместо да му отвърне на поздрава, казал само едно:
- Мяу!
Почудил се Гарабед и се замислил:
"Защо ли Киркор рече мяу?... Мяу... Мяу казва котката. Котката... Котката пие мляко. Млякото... Млякото го дава кравата. Хм... Кравата... Кравата има рога!!! Значи е ходил при жена ми?!!"

За рибарите...и търговците

В един голям универсален магазин наели нов работник - търговски консултант. Магазинът нов, модерен и от пиле мляко има. Естествено има си и надзиратели - да следят работниците. Супервайзори им викат. Настанен удобно в малка стаичка - пред него монитори, на ушите слушалки, а в ръката - джойстик - малко лостче за управление на камерите. Седи си надзирателят и гледа на единия монитор - мъж спира пред новия работник. С умели движения супервизьорът насочва камерата по-добре и приближава образа. Включва микрофона и хваща вече започнатия разговор:
"...Ето, господине. Това са кукички №15, №8, №5. Човек трябва да има от всички видове, не се знае каква риба ще излезе. Това са влакна - препоръчвам Ви, след като взехте различни кукички, да вземете и различни влакна. Ето изкуствената стръв . Вземете това, това и това. Ето пръчките, спининг, телескоп.."
Младият търговски консултант трупа пред купувача, а онзи кима одобрително.
"...Щом ще хващате риба, ще Ви трябва и кепче. Тук имаме малки, това са големите. За всеки случай вземете и двете. Ако искате да стигнете бързо до близката рекичка, скутерът е незаменим. Ако ще ходите на язовир, ще Ви са необходими палатка, петромакс, хладилна чанта..."
Супрвайзорът наблюдава невярващо как купът се уголемява, а купувачът продължава да кима одобрително, като в транс.
"...А в язовира с какво ще влезете? Трябва Ви и лодка. Ето тук са надуваемите, има и компресори на 12V. Весла, извънбордов двигател...
Такааа.. Ами това всичко трябва някак си да се отнесе. Препоръчвам Ви този SUV(sport utility vehicle). Има достатъчно място за всичко което избрахте...С чек ли ще платите? С карта? Благодаря, потърсете ни отново!"
Младежът взема кредитната карта от ръцете на купувача и я прекарва със замах през четеца на касовия апарат. Супрвайзорът отива при него и едва проговаря с увиснало чене:
- Ттози как-какво търсеше?
Младежът отговаря невъзмутимо:
- А, искаше да си купи презервативи, ама като го погледнах, си казах: От този любовник няма да стане, ами чакай поне рибар да го направя.

Моят бял брат

Някъде в американските прерии яздили трима верни приятели -  Ташунка Сапа, Винету и Поразяващата ръка. Привечер избрали една полянка заобиколена отвсякъде с гора и спряли да нощуват. Наклали червен огън(слаб, за да не ги издава лесно), хапнали и полегнали. По едно време нещо прошумоляло в гората.  Ташунка Сапа, като най-млад воин запълзял към храсталака. След малко съвсем потънал в тъмнината и оттам се чуло едно  глухо "туп". Спогледали се Винету и Олд Шуърхенд. Ташунка Сапа се върнал и седнал невъзмутимо до огъня, а под лявото му око имало голямо синьо петно. Станал Винету и без да се бави, запълзял изключително безшумно по индиански маниер. По някое време откъм гората се чуло отново едно "туп". Върнал се Винету, седнал и дума не продумал. А под дясното му око  вече лилавеело. Изсумтял недоволно Поразяващата ръка. Легнал на земята, и запълзял само на пръсти, толкова внимателно, че никой с нормален слух не би го усетил. Времето минавало бавно в тишината и изведнъж:

"Туп", "туп".

Наближил Олд Шуърхенд, а двете му  очи надути и посинени. Съвсем спокойно,  Ташунка Сапа без да се обръща, попитал:

- Моят бял брат два пъти ли настъпа мотиката?

Майстор и чирак

Всеки уважаващ себе си град си има обществена тоалетна. В един такъв град тя била в центъра му, но не работила. Била вековно задръстена. При поредните местни избори спечелил кандидатът, който обещал да я ремонтира. Но новият кмет държал на думата си:-) Събрал пари, пуснал обява за обществена поръчка и избрал за изпълнител най-добрият майстор  в бранша.

Дошъл майсторът, а с него и чиракът. Защото всеки уважаващ себе си  майстор има чирак. Погледнал майсторът с майсторско око и поклатил дълбокомислено глава. Но работата не иска гледане. Затова майсторът се съблякъл, поел дълбоко въздух и се потопил... Изскочил след малко и се обърнал към чирака:

- Ключ 32!

Чиракът веднага подава инструмента. Отново поел въздух майсторът и се потопил. След малко изскача и:

- Ключ 24!

Чиракът отново е на поста си... И отново:

- Ключ № ..!

..След няколко часа усилен труд нивото на кенефа видимо започнало да спада. Излезнал майсторът, изтрил потно чело и потупал бащински своя чирак:

- Учи се, ей! Учи се момче, че иначе цял живот само ключовете ще подаваш!

Златната рибка и бабата

Една старица сама живеела в схлупената си къщурка, само с любимия си котарак. Един ден отишла на реката и не щеш ли - хванала златната рибка... А тя - както си му е реда: "казвай бабке трите желания и да люляме ръце, да направим сделката"
Бабата се замислила, ама не много:
1)къщурката - палат да стане!
2)Аз - млада и хубава!
Позамислила се още малко и:
3) Котанчо - млад левент да бъде!
Всичко изпълнила рибката...
Връща се бабичката вкъщи - а то палат! Още във вестибюла гледа в огледалото - чудна хубавица! А в гостната - млад левент стои, гледа я мръснишки и процежда злорадо:
- Помниш ли онзи ден, когато ме заведе при ветеринаря?