На кого е нужна религията (предизвикани размисли)

Религиозните дебати са ми интересни,защото си мисля,че в библията има някакво тайнство, недостъпно до всички хора, дори и до някои духовни лица.
Dimitar (gd.bg)
Зависи какво търсиш в Библията и от каква гледна точка. Ако търсиш доказателство за съществуването на Бог, то няма смисъл. Отдавна е доказано съществуването му в човешкото съзнание.
И всъщност, ако се запознаеш с коя да е религия, ще откриеш, че всеки бог е човекоподобен. Има всички морални качества на съвременниците си.
В добавка и няколко екстри – не умира, а някои са и неродени. Има повече и по-големи силови способности и познания.
Боговете са себелюбиви, самомнителни и жестоки. Ревниви и подозрителни към другите или към хората. Качествата им не се различават от тези на повечето лидери от това време.
Но всички те съвсем не са всемогъщи, щом имат вечни врагове, които са победили, но не завинаги. Затова имат и помощници, които не винаги са им верни.
Явно имат всичкото време на света, и вероятно поради това, от скука се занимават с човешките дела.
Някои създават човека по свой образ и подобие… После като видят творението си, се чудят къде са се издънили и правят опит за бягство от тази отговорност, като използват методи за масово унищожение... Не съвсем успешни.
Какво би могъл да намериш в Библията е друг въпрос. Като документ, тя е много объркана и в по-голямата си част е нелогична. Смесили са се исторически факти, стари митове, и много религия.
В Библията са описани (заимствани) някои от най-древните митове в човешката история предшествали с векове написването ѝ. Например историята на Авел и Каин, която намираме и в клинописните таблички на древен Шумер. Някои считат, че дори там, тя е отглас от още по-древни събития.
Естествено, описани са и факти от историята на евреите, но трябва внимателно да се отсеят от преобладаващата мистика. Това все пак е народът с най-много пророци на глава от населението. Има и много притчи в подкрепа на моралните им ценности. По-интересното е, че страхът от наказание при тях е много голям и винаги съпътства религията им. По определение всеки е грешен и има за какво да бъде наказан. Така, че трябва да се измоли прошка от Създателя. Неприятното е, че това се прехвърля чрез християнството във всички европейски общества. Някак си е пречупена гордостта човешка, която я има в другите народи и води до красиви и стойностни неща.
 При древните гърци например, Героите се противопоставят на Боговете в неравен сблъсък. И понякога печелят.
Бог Яхве (бащата на Иисус според християните) не допуска гордост у чадата си. Всеки човек е „раб божи”. Яхве е Богът на юдеи, християни и мюсюлмани. Когато Мохамед говори за Аллах, има предвид именно Яхве.
Този Бог обича само тези които лазят в краката му, готови са да убият и децата си в Негово Име и всекидневно възхваляват Името Му. Всички останали са неверници (и в трите религии) и трябва да бъдат или въведени в Пътя Му, или унищожени.
Интересното е, че и служителите Му на земята имат Неговите неприятни качества. Ревниво Го защитават, не признават друг Бог и друго разбиране по въпроса за Бог. По този начин всяка от трите религии възприема хората, изповядващи останалите две, като неверници( с всички последствия от това).
В самото християнство има разслоение, което още в началото противопоставя източното православие и католицизма. От католицизма впоследствие се отделя протестантството като отговор на безмерната алчност, лицемерие и пълна липса на морал у католическото духовенство. Но тези качества не са присъщи само на католиците.
Непримиримостта на християнските Божии служители е насочена не само срещу другите религии, но и вътре в самото християнство. Считайки, че техният Бог е непогрешим и всесилен (в смисъл и на най-силен), те прехвърлят тези качества и върху себе си като носители на „правата вяра”. Те използват анатема – силно християнско оръжие, т.е. духовно отлъчване от Него. Считат, че са толкова близо до Него (в смисъл, близки са си като дупе и гащи може би), че имат правото да го правят. Всеки който е застигнат от анатема би трябвало да „гори във вечния огън” и „в страшни мъки”.

Цитат от „Нашата вяра Закон Божий”:
„...и ето Теофан видял, че някой се приближил до него и със строг глас му казал:
-Ела да познаеш истината!
Непознатият го повел към едно тъмно и смрадно място и му показал сред адски огън еретиците Арий, Несторий, Евтихий, Диоскор и др., които издавали ужасни стенания и скърцали със зъби от непоносими мъки.
-Ето, - казал му той, - това е мястото на ония, които еретически мислят, както и на ония, които ги следват. И тъй, ако ти харесва това място, остани си в своята заблуда. А, ако не искаш да се подхвърлиш на такова наказание, обърни се към светата, съборна и апостолска Църква, към която се числи и преподобни Кириак. Истина ти казвам, че, ако човек извърши всички добродетели, но не вярва православно, ще дойде в това място на мъките.”

Все пак това явно не е достатъчно, та се стига и до съвсем конкретни „наказания”. По времето на Юстиниан през 529 г.много еретици са заточени или избити. В същата година се закрива и Академията в Атина.

Католиците не са по-нежни.
Цитат от „Власт и алчност” / Филип Жигантес :
„Нощта на свети Вартоломей 24.08.1572г. само 6 дни след сватбата на Анри Наварски и Маргьорит Марго сестра на Шарл IX която трябвало да помири двете враждуващи религиозни фракции, започнало избиването на протестантите с одобрението на кралицата-майка, ревностната католичка Катерина Медичи.... Ужасът продължил седмици. Протестантските мъже били изклани, жените им също, но след като били изнасилени. Убийствата се разпространяват и в провинцията - Бордо, Бурж, Лион, Орлеан, Руан. Католиците твърдели, че били избити само 2000, но херцогът на Сюи твърди, че са 70000. Папа Григорий XIII, на когото била изпратена главата на адмирал Гаспар дьо Колини, сеньор дьо Шатильон, провел благодарствена служба и изковал възпоминателен медал, за да отбележи избиването на толкова много еретици.”
Но пък именно ревностни във вярата си протестанти в Швеция извършват най-големите гонения на вещици, содомити и прелюбодейци.
И изобщо доста грешници са си заминали от този свят пречистени от огъня, а други просто са били обесени или милостиво обезглавени в Неговото Име.
Но има и друг начин, освен праведния живот чрез който да се „доближиш до Христос”. Христос означава „Спасител”.

Цитат от Библия за деца:
„Всички които се връщат при бога след като са сторили много грехове, Иисус може да направи завинаги щастливи.”
 Цитат от „Нашата вяра Закон Божий”:
„ Преподобний Нифонт имал от Бога дарбата да вижда съвсем ясно събитията в духовния свят. Веднъж той дошъл в църква и видял, че небето над него се разтворило. Очертал се път, който водел от земята към небето и спирал чак пред Божия престол. По тоя път ангелите носели душата на някой си покойник. Зад тях следвали множество демони, които бясно викали: „Защо ни отнемате тая душа. Не знаете ли , че тоя човек, когато беше жив, беше и блудник, и разбойник, и сребролюбец? Той се провини във всички грехове."
- „Знаем", отговорили ангелите: „Знаем, че този човек беше велик грешник, но знаем и това, че той много плака за своите грехове и преди смъртта си ги изповяда, поради което милостивият Господ му ги прости." - „ Ако и тая душа е получила прошка от Бога, тогава вземете при себе си всички грешници. А ние тогава за какво ще се трудим?" Ангелите отговорили: „Помнете, че всички грешници които изповядват своите грехове със съкрушено сърце, получават прошка от Бога. А който умре неразкаян, него Бог ще осъди на вечни мъки с вас"”

В християнската религия има Рай и Ад, но за Рая (да не се бърка със земния Рай откъдето са изгонени Ева и Адам) няма много сведения. Доста по-образно и цветно е описан Адът, неговите обитатели и грешниците. Както и наказанията на които са подложени.
И докато в християнството страхът от наказание е движеща сила, то Мохамед е измислил друга система. Не набляга на Ада, а на Рая. В Исляма Раят е описан като вечнозелени градини с много течаща вода (все пак е измислен в пустинята). В тези градини влизат само избраните, а те са воините избили най-много неверници. Бройката се води точно. Но докато в ранният ислям се зачитат само враговете му носещи оръжие, а на старци , жени и деца е забранено да се посяга, то за съвременните „бойци” на Джихада е важна общата бройка. Полът и възрастта са без значение. Стремежът е да се влезне в Рая, където всеки има вечно младо тяло, а храната и виното са в изобилие. За разлика от земния живот, в отвъдния виното е разрешено. Всеки пие колкото си иска без да се напива. Това не е всичко, за всеки избран има по 100(словом сто) млади девици, чието единствено задължение е да доставят удоволствието му.
Това е напълно достатъчно за всеки надъхан мюсюлманин за да си направи сметката: „Гръмвам се в пълен автобус, щом нямам пари за самолетен билет и отивам бързо, бързо в Рая. И без това земния живот не си струва с всичките тези ограничения”.
Лошо ще е само ако няма такова място след смъртта. Но за този вече е без значение. За останалите тук пък, ходжата няма нужда да се безпокои. Никой не се е върнал, за да даде отчет. Може би защото там е хубаво…
Защо обаче, боговете са толкова злобни интриганти?
Мисля, че отговора го дадох още в началото – защото са човекоподобни. Измислени са от хора и нищо човешко не им е чуждо. Освен това те еволюират заедно с тълкувателите си. Но почти през цялата човешка история, голяма част от тези които „служат” на Бога, всъщност Го използват за да оправдаят своите нечистоплътни помисли и действия, своите страхове и дребнавост, двуличието и жаждата за власт, но не искат да отговарят лично за перверзиите си и се крият зад Неговото Име. Чрез страха който вливат в душите на хората, добиват власт над тях (не само духовна, да не забравяме инквизицията) и това ги опиянява. С помощта на страха печелят материални богатства. Най-фрапантна е продажбата на индулгенции(писмено опрощение на стари или неизвършени още грехове). Няма кардинал който да не носи скъпи бижута и да не се облича с цвета на императорите. Православните патриарси и владици по празниците и сега могат да бъдат сбъркани с царе. Корона, златен или позлатен жезъл, великолепни и натруфени дрехи. За какво им е това? На тях, които уж са надскочили „стремежа към земните блага”…
Разбира се не всички са такива. Има и робски душици, които наистина се стремят да умъртвят всяко плътско желание у себе си. Самонаказват се с обет да не говорят, не се къпят, носят само един кат дрехи, който гние на гърба им. Главите им келяви, а телата крастави… Други по празници изпаднали в религиозен екстаз се самобичуват и нараняват. Смятат, че по този начин се доближават до своя Бог.
Не мога да разбера как Богът който е Любов би искал такива жертви и толкова болка в свое име и би позволил толкова лъжи и безнравственост на тези, които го представляват.
Единственият отговор който логически обяснява това е:
Няма Бог в Реалността.
Няма кой да те накаже след смъртта. Няма и къде да отидеш за да се радваш на онова което ти е липсвало през живота, ако си изпълнявал заръките на напористите духовници.
Единствените морални съдници сте ти и обществото. Обществото на което принадлежиш и онова което ще дойде след теб. Всеки е свободен да изживее единствения си живот така, както реши сам в рамките на реалността. Всеки отговаря сам за следата, която ще остави след себе си.