вторник, 23 юни 2009 г.

Моят бял брат

Някъде в американските прерии яздили трима верни приятели -  Ташунка Сапа, Винету и Поразяващата ръка. Привечер избрали една полянка заобиколена отвсякъде с гора и спряли да нощуват. Наклали червен огън(слаб, за да не ги издава лесно), хапнали и полегнали. По едно време нещо прошумоляло в гората.  Ташунка Сапа, като най-млад воин запълзял към храсталака. След малко съвсем потънал в тъмнината и оттам се чуло едно  глухо "туп". Спогледали се Винету и Олд Шуърхенд. Ташунка Сапа се върнал и седнал невъзмутимо до огъня, а под лявото му око имало голямо синьо петно. Станал Винету и без да се бави, запълзял изключително безшумно по индиански маниер. По някое време откъм гората се чуло отново едно "туп". Върнал се Винету, седнал и дума не продумал. А под дясното му око  вече лилавеело. Изсумтял недоволно Поразяващата ръка. Легнал на земята, и запълзял само на пръсти, толкова внимателно, че никой с нормален слух не би го усетил. Времето минавало бавно в тишината и изведнъж:

"Туп", "туп".

Наближил Олд Шуърхенд, а двете му  очи надути и посинени. Съвсем спокойно,  Ташунка Сапа без да се обръща, попитал:

- Моят бял брат два пъти ли настъпа мотиката?

2 коментара:

  1. Хахахаха... е, каква е тази мотика в прериите, бе да му се не види, хахахаха... :D

    ОтговорИзтриване
  2. Не е в прерията, а в храсталака :-)Не се знае кой и с каква цел я е оставил, но е необходима за вица.

    ОтговорИзтриване