Мнението ми за решението на задачата - продължение

Не можах да се преборя с редактирането и затова качвам моето виждане с помощта на картинки.
Сивият текст с тъмните формули са от оригиналното решение, а с червен текст, осветяване на оригиналния и черен текст съм дал мнението си.

 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 



Този чертеж е погрешен! И то много!
Лъчите в червено не съществуват при тези означения и формулата записана като „ЗАКОН НА СНЕЛИУС”. А и самата формула е неправилно записана!
Още по-недопустимо е лъчите изобразени в червено, да се „свържат” по този начин с падащият от подточка а). Лъчът изобразен в леда и сключващ ъгъл α0 (ако това е граничния ъгъл) просто не може да дойде от въздуха през горната повърхност – той би трябвало да се плъзга по нея!

 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 

 
 
 

 

Неправилно записан! Правилният запис е: n1*sinα = n2*sinβ Тъй като n1 и n2 са константи различни от нула, то при α = 0 следва β = 0!

Тогава в уравнение 1. не можем да заместваме синусите с коефициент на пречупване!!! Изключително груба от математическа и физична гледна точка грешка.
Това уравнение работи само при α < > 0

Този отговор е абсолютно неверен с оглед на казаното по-горе.

При преминаване на светлината перпендикулярно на границата между две среди, пречупване не се наблюдава. Няма физична причина, която да предизвика промяна на “видимото разположение” на обекта при това условие (ако той е точков). Самият закон на Снелиус е следствие от принципа на Ферма при който се определя най-краткия оптичен път и решението се търси в двумерно плоско пространство (падащ, отразен и пречупен лъч лежат в една равнина). При това се намира точката на границата на двете среди, която определя този път, като се използват триъгълници. А всички знаем, че триъгълниците нямат ъгъл равен на нула. Искам да кажа, че за да бъде този закон валиден и изобщо да съществува, е необходимо ъглите да са различни от нула.

След разглеждането на това решение, видях, че нещата са по-дълбоки и грешката не е толкова повърхностна. Зарових се в учебници, сборници и справочници и намерих подобно твърдение само в един руски сборник. То се отнася за плоско-паралелна пластина и точков източник от другата страна. Решението е същото - със заместване на частното на синусите с относителния коефициент на пречупване за случая на наблюдение по перпендикуляра през пластината. Отговорът е същия.
Сборникът е "Справочное руководство по физике" автори: Б.М. Яворски, Ю.А. Селезнев - 1989г. на страница 349/ зад.3

Според мен грешката е резултат от използване на понятия които са извън физиката, смесването им с легитимните физични понятия и включването на тази смес в решението на задачата. Нелегитимното понятие в случая е „видимо положение и разстояние”. То се отнася до физиологията на бинокулярното зрение, а циклопите не биха допуснали такава грешка. Самото понятие се определя от тригонометричния метод за изчисляване на разстоянието до точка в равнината и пространството. И този метод се основава и изисква реални триъгълници с различни от нула ъгли. Когато говорим за „видимо разстояние”, ние неявно предполагаме определянето му чрез използването на двете си очи едновременно.

При това лъчите от обекта до очите ни сключват малък, но различен от нула ъгъл със симетралата на очите. Именно поради това ние получаваме информация за разстоянието до обекта. Тези различни от нула ъгли позволяват приложението на закона на Снелиус. Но тази грешка няма да бъде допусната, ако не се приложи забранената операция „делене на нула”.


Правилното твърдение е:

При малки ъгли на наблюдение видимото разстояние h1 клони към h* 1/n;