Исландският прецедент и безмълвието на медиите

Много се говори и пише за предстоящите избори в България. Вече се вижда и с просто око, че енергията на протестиращите е укротена и канализирана. Яростта с която тръгнаха протестите се разля във времето, управляващите я укротиха с дребни отстъпки и приказки за по-големи такива... но в бъдеще. Желанието за нова Конституция, исканията за съд над виновните за продължаващото вече 24 години окаяно съществуване на обикновените хора, бавно ще утихнат и всичко ще си тръгне по отъпкания и удобен път. Или така си мислят поне управляващите, едрият бизнес и криминалният елемент в него (но да не ги деля, че те са и без това сплетени като свински черва).
И може би ще са прави... 
Обслужващият персонал също помага. С "предварителните проучвания", с оповестяването им:
"...Уличните протести не са разколебали симпатизантите на традиционните партии...
...15 на сто от българите, имащи право на глас, твърдят, че биха променили решението си коя партия да подкрепят в полза на очаквания победител... "
И може би ще са прави...
Защото хората се умориха, загубиха вяра, че нещо може да се промени, залъгват ги с "молебен за Божия благодатна закрила над българския народ"... Така ще се забравят. Ще забравят за възмущението си, за шествията, за изгорелите... Защото не вярват. Не вярват, че нещо зависи от тях.
Спомняте ли си, че се говореше  за исландски модел, но много бързо бе отхвърлен от "разбирачите".
Затова се чувствам длъжен да ви покажа този текст, на който се натъкнах вчера.
    Тази статия е от 2012г. Източникът е руски, но съм дал връзка и към англоезичен сайт.
Информацията може да бъде проверена. И така, моля ви да отделите малко внимание и да се запознаете с "исландския модел"

Чухте ли какво е станало в Исландия на 23 октомври 2012г? Вероятно - не. Знаете ли защо не сте чули? Защото на 23 октомври в Исландия се извърши революция. Съвсем мирна, но съвсем истинска, не по-малко „революционна” от други. Която същевременно показа колко е „опасно” , когато демократичните процедури, за които толкова обичат да говорят либералите, се контролират от мнозинството, а не от малцина избрани, както обикновено.

Именно поради това показателния пример на Исландия и не се обсъжда в световните средства за масова информация, напротив – буквално се скрива, защото последното нещо, което биха искали властимащите е този пример да зарази и останалите народи.

На 23 октомври 2012г. в Исландия се проведе референдум, на който бе приета нова Конституция. Този референдум бе завършващият акорд в борбата водена от народа на Исландия от 2008 г. Тогава исландците неочаквано научиха, че в резултат на финансовата криза тяхната страна – член на Евросъюза, в буквалния смисъл банкрутира.

Беше неочаквано, защото се случи след пет години на процъфтяване, обезпечено от „най-ефективната” неолиберална икономика. Основана на приватизацията на всички банки в държавата през 2003 г. А с цел да се привлекат чужди инвеститори, те използваха онлайн банкиране, при което с минимални вложения връща относително висока доходност.

И действително, исландските банки привлякоха множество малки британски и холандски  инвеститори, и всичко вървеше по-добре от всякога и икономиката (от гледна точка на неолибералите) растеше, цъфтеше и ухаеше. Но е имало, както се разбира и един неприятен привкус – колкото повече инвестиции се привличат отвън, толкова по-бързо растял дългът на банките. И докато през 2003г. дългът на Исландия е 200% от БВП, то през 2007г. вече нараснал до 900%. Световната криза от 2008г. се превръща в смъртоносен удар за „процъфтяващата” икономика на Исландия Трите главни исландски банки - Landbanki, Kapthing и Glitnir, рухнали и били национализирани, а исландската крона изгубила 85% от стойността си спрямо еврото. И в края на годината Исландия обявява банкрута си.

И сега е времето да си спомним, че Исландия е демократична държава. Отначало исландците решили да се доверят на „нормалната” представителната демокрация. Няколко месеца след краха на банките исландците излязоха на улицата, за да протестират срещу банкерите разорили страната си и неспособните политици допуснали това да се случи. Протестите и безпорядъка, в края на краищата, заставиха правителството да подаде оставка.

Изборите се проведоха през април 2009 г. В резултат на власт дойде лява коалиция, която веднага осъди неолибералната икономическа система, но от друга страна се съгласи с изискванията на Световната банка и страните от Евросъюза да погаси дълговете на исландските банки на стойност около три и половина милиарда евро. Което означаваше, че всеки жител на Исландия в течение на петнадесет години ежемесечно трябваше да отделя по сто евро. И то, за да се изплатят дълговете на едни частни лица (собствениците на банките) към други частни лица.

Това вече беше прекалено, дори и за спокойните иначе исландци. И доведе до изключително необичаен ход на събитията. Идеята, че гражданите трябва да плащат за грешките на частни финансисти, че цялата страна трябва да бъде обложена с вземания, за да погаси частни дългове, се оказа толкова неприемлива, че породи нови протести. Които буквално принудиха ръководителите на Исландия да вземат страната на мнозинството от населението.В резултат президентът Ólafur Ragnar Grímsson  отказва да приподпише приетия вече от парламента закон, който трябвало да направи отговорни гражданите на Исландия за дълговете на исландските банкери и се съгласява да се проведе референдум.

Последвало много характерна за „свободния свят” реакция на „международното съобщество”. Върху Исландия се оказва безпрецедентен натиск. Великобритания и Холандия я заплашват със сурови икономически санкции, достигащи до пълната ѝ изолация. МВФ я заплашва, че ще я лиши от всякаква помощ Британското правителство заплашва да замрази влоговете и текущите сметки на исландците. Но те не се подадоха на натиска, а президентът се изказва така: „Казваха ни, че ако не приемем условията на международното съобщество, ще станем северна Куба. Но ако се бяхме съгласили, щяхме да се превърнем в северна Хаити.

След референдума от 2010 г. на който 93% от исландците решиха да не връщат дълговете към кредитори от Великобритания и Холандия, МВФ веднага замрази отпускането на заеми. Но исландците вече не можеха да бъдат спрени. При поддръжка на гражданите, правителството започна граждански и наказателни разследвания срещу лицата отговорни за финансовата криза. Интерпол издава заповед за арест на бившия президент на банка Kaupthing, а други банкери замесени в краха, избягаха от страната.

Исландците не се задоволиха от постигнатото. Беше взето решение за приемане на нова конституция, която да освободи страната от властта на международните финанси и виртуалните пари. Исландците поискаха да напишат тази нова конституция сами и заедно. И го постигнаха. Проекта на основния закон го писаха 950 случайно избрани граждани, членове на националната асамблея от 2010г. За да бъде доработен проекта, народът избира Конституционен съвет от 25 граждани. Обикновени хора - рибари, фермери, лекари, домакини - са избрани от 522-ма възрастни, непринадлежащи към никаква политическа партия.А всеки един от тях е препоръчан от минимум 30 граждани.

И както пише журналистът Павел Пряников в статията си с характерно заглавие „ Всяка готвачка може да напише конституция”  Особено искаме да подчертаем, че никой в Исландия не се е възмутил, че не могат да се прочетат 522 биографии  на хората и политическите им програми, а също че ще се обърка при попълването на бюлетина съдържаща такъв брой различни имена.”

След което започва доработката на Конституцията  и конституционните закони.

Ще цитираме отново:

„А по-нататък Съветът използва системата на краудсорсинг Crowdsourcing) и осигурява достъп на всички хора до своята работа. Предложенията на гражданите се събират чрез „Фейсбук”, „Туитер” и даже „Ютюб”. От обикновените исландци са постъпили по този начин 600 коментара по работата на Съвета и 370 поправки към Конституцията. Всяка седмица Съветът публикува в интернет новите статии за обществено обсъждане. Две или три седмици след разглеждането на предложенията от обществеността и експерти, Съветът публикува окончателната версия на статиите, които след това се обсъждат още веднъж. Освен това членовете на Съвета един път в седмицата записват разказ за своята работа във видеоформат и го качват в „Ютюб”,  а заседанията му са били достъпни на живо в интернет. В края на работата всичките 25 члена на Съвета са гласували за приключване на работата над Основния закон.

„Ние хората на Исландия желаем да създадем справедливо общество, в което всеки от нас ще има равно място зад общата маса”

С тези думи започва Конституцията”.

В своите коментари членовете на Конституционния съвет признават, че в превод на друг език първата фраза на Конституцията звучи малко небрежно, но по тяхно мнение, тя е понятна за всеки исландец и най-добре отразява стремежа да се създадат равни възможности за всички.Съгласно проекта на Конституцията природните ресурси на острова са изключително обществена собственост. Особен интерес предизвиква статията „ Открита информация и правдивост” която задължава правителството да предоставя открит достъп всички работни документи, ако те не са държавна тайна. Също така се задължава властта да работи за благото не само на човека, но и на Земята и биосферата. Отделна статия осигурява правата на животните.

В новаторския документ намира място и доста архаична иначе норма, изключена от болшинството европейски конституции. Евангелистко-лютеранската църква на Исландия съхранява положението си на държавна институция.

Струва си да се отбележи още нещо. Конституционният съвет по състав се оказва „евросоциалистически”, както е прието да се казва. И не само защото мнозинството исландци са с леви убеждения. А най-вече като последствие от недалновидното (или направо казано от глупавото) поведение на исландските  десни. Участвалите по-рано във властта, „ Прогресивна партия” и „Партия на независимостта”, призоваха своите поддръжници да бойкотират изборите на Конституционния съвет и работата над Конституцията. Вследствие на това, и в самия Съвет и в текстовете на новата Конституция, влиянието на десните  и консерваторите се оказва минимално.  По този начин, под влияние на обективни и субективни фактори, болшинството неочаквано се оказа господар на положението – и в Конституционния съвет, и сред участниците  в разработването на Основния закон, и сред гласувалите на референдума.  И резултатът толкова „надхвърли очакванията”, че вече повече от месец водещите световни медии красноречиво мълчат за резултатите от исландския всенароден референдум проведен на 23 октомври, в който участваха 66% от исландците, при което проекта за конституция бе одобрен от повече от 80% от тях.

Сега разбрахте ли? Има смисъл да се допусне мнозинството до разработването и приемането на Конституцията и конституционните закони. Щом като в резултат  вместо „панацеята” приватизация прилагана при всички икономически беди, се „получи” национализация на ресурсите, вместо държавна тайна – откритост, вместо строго представителна демокрация елементи на пряката демокрация.

И да не дава бог (от гледна точка на неолибералните правителства в целия свят) примера на Исландия да бъде последван в други държави.Защото нали сега същите решения, дето се предлагаха на Исландия преди две години, сега се предлагат на други народи. Убеждават народа на Гърция, че приватизацията в държавния сектор е единственото решение. Същото говорят и на италианците, испанците и португалците.

А какво ще стане, ако те последват примера на исландците? Страшно е дори да се помисли…

Но нещата вече са тръгнали. Много наши туристи, на чиято културна почивка пречат непрекъснато стачкуващите „европейски "свини"  - четирите европейски държави стоящи на границата на банкрута (PIGS (P)Португалия, (I)Италия, (G)Гърция, (S) Испания ), разказват, че на много транспаранти, кой знае защо, се споменава Исландия. Но за тези дреболии в новинарските програми не се говори. Тях ги интересува главното – на какви условия ще се съгласят тези „свини” да вземат милостиво предлагания им заем за погасяване на дълговете на рухналите частни банки.

Именно затова вие не сте чули нищо за исландския референдум – световните медии си дават вид, че нищо не се е случило. Те,както и правителствата, както и парламентите също представляват интересите на управляващата класа. На която във всяка държава ѝ е неизгодно мнозинството да бъде допуснато до управлението.

Но за всички, за които интересите на мнозинството и истинската демокрация не са безразлични, исландската история е урок:

Организирано мнозинство, Пряка демокрация, Реално осъществяване на правата на мнозинството, Народно законотворчество и Народно самоуправление. Всичко това без което истинската демокрация е невъзможна по принцип.

Газета «Суть времени»

Юлия Крижанская, Андрей Сверчков

За протестите и отзвука - предизвикани размисли

Статията „Отменяме гравитацията" ми направи грозно впечатление.

Едностранчива е, претенциозна е и ѝ липсва съпричастност. Ще обясня защо:

1.         „Мнозина от хората, особено по-младите, застанали пред камерите и микрофоните по време на тези събития, демонстрираха липса на най-елементарни познания за принципите на демократичното конституционно устройство, за разделението и баланса на властите, за функционирането на държавата и нейните институции. С две думи: за всичко онова, което може да се нарече гражданска образованост.”
Ако авторът ми покаже поне една нация в която обикновените хора могат да говорят за тези неща свободно, ще му поискам извинение. По неговата логика всеки трябва да е лекар, електроинженер, строителен техник и адвокат.  Логиката на представителната демокрация се основава на разделянето на труда. За  държавното управление се избират хора притежаващи определени знания и умения. Никой обаче не твърди, че измамата, лъжата, присвояването (кражба) и незачитането на закона(престъпленията) са позволени в по-голяма степен за политиците, отколкото за останалите хора. Безотговорността им е не по-малко укорителна отколкото на лекаря, учителя, водача на автобус. 

2.        „Колкото и силно да се скандират лозунгите за „по-добър живот” и „повече справедливост”, те все още не са граждански искания. Най-общата и всеобхватна погнуса от политиката все още не е гражданска позиция. Гражданското общество трябва да е в състояние да говори далеч по-„членоразделно”.”
Кое се стори на автора нечленоразделно в така изразеното желание „за по-добър живот и повече справедливост"? В светлината на написаното от мен по-горе, считам това желание за напълно естествено и обяснимо. На умния човек не му трябват толкова много разяснения.
Всеки докер и циганин от махалата би могъл да му го обясни и с повече думи, включващи пожелаване и на него и на родата му до девето коляно, което със сигурност би разбрал... Тая риторика и аз я владея и я прилагам, когато някой се прави на по-отракан, отколкото би могъл да си позволи.

3.        „Още по-спорна е замяната на възприетия от целия цивилизован свят принцип на мандатността с т. нар. отзоваване на депутати, което, най-меко казано, е „нож с две остриета”. Както е спорна и идеята за повсеместните 50-процентни „граждански квоти”. Кой и как ще ги излъчи? И ако „ще ги избират хората”, по какво ще се различават те от политиците, избрани от същите тези хора? Може би само по това, че ще им е по-лесно да избягат от отговорност в случай, че работата пак не върви.”
„...Защото сега следва група радикални идеи, чиито последици, безспорно доказани от богатия световен, а и български опит, биха били катастрофални...Тук влизат всякакви предложения за неплащане, опрощаване, мораториуми и тавани на сметки, лихви и всякакви задължения. Освен че създават погрешното впечатление, че е възможно да има нещо безплатно, тези предложения са крайно несправедливи и неприемливи за всички онези, които си плащат...”
Не ни беше обяснено защо възможността за отзоваване на депутати да е „нож с две остриета". Но пък ни се внушава, че всичко казано от хората на улицата е глупаво и не заслужава внимание. Наистина голяма част от идеите са емоционално обусловени и вероятно не могат да действат, така както се предполага. Но за това си има причина. Защото колкото и да отричат, за двадесет и четири години нямаше нито един държавник в политиката. Всички изредили се досега в управлението на България се оказаха дребни тарикати, без капка чувство за чест, със съмнителен морал, безочливи в присвояването на общонародните блага и безотговорни към народа, от който произхождат и обществото на което служат.

4.        „...Но е важно да знаем, че политиците ни, които обичаме да разглеждаме като едно неделимо цяло, не са някаква злонамерена банда, паднала от небето, а излъчена от самите нас точна извадка на обществото.”
Тази простотия съм я чувал много пъти. Моят отговор съвпада с народната поговорка:
”Рибата се вмирисва откъм главата„
Защото заедно с честта да управляват обществото, политиците се нагърбват и с огромната отговорност да са пример за останалите му членове. Така както учителят е пример за учениците си и родителят за децата си.
И тъй, като вече не можем да сме сигурни в тяхната отдаденост и безкористност по време на службата им, то трябва да има ефективни механизми за отзоваване и наказание според престъпленията. Две десетилетия „демокрация” ни показаха, че съществуващите механизми не вършат работа.

5.        „...Гражданското общество не е аморфна маса, която не знае какво точно иска, как и дали това може да бъде постигнато и какви ще са последиците. В него има различни групи с различни, понякога разминаващи се интереси, около които то се структурира и самоорганизира, включително и в политически партии. Демократичните процедури са начинът, а политиката е инструментът за балансиране на тези интереси...”
Да, така е.  Или поне е такова, докато част от него не бъде изправена на ръба на оцеляване. А целта на политиците трябва да бъде намаляването на различията между отделните групи и общности. В момента политиката на неолиберализма, която е господстваща, със своята егоистична икономическа основа и идеология засилва разликите и ги превръща в противоречия. Успоредно с това вървят процеси на морален упадък в цялото общество, предизвикани от няколко причини. Едната е засиленият стремеж към лично благополучие, без оглед на използваните за това средства и пътища. Той е предизвикан от самогъзническата неолиберална идеология, а вносителят ѝ е „елитът” на обществото. Другата причина е отрицателният пример  на обществено поведение на „елита” и неговата практическа недосегаемост от закона. В България тези противоречия прехвърлиха прага на търпимост.

Справедлив ли е плоският данък

Несправедлив ли е плоският данък?
Така поставен, въпросът не е много ясен, съответно и отговорът му. Важно е да се знае къде и кога, при какви икономически условия. Но тъй като въпроса е поставен от г-н Каролев сега, то явно се имат предвид условията в България сега.

Е, тогава мога да дам ясен и аргументиран отговор: Да, плоският данък в момента в България е несправедлив.

Голяма част от хората в България живеят на ръба на съществуването, независимо че работят по 8 и повече часа на ден,  докато една малка част от обществото си позволява да харчи огромните си печалби за своите прищявки. Защото те могат да принудят икономически  първите да работят срещу минимално заплащане и го правят без угризения. А минималните доходи, които могат да се получат с честен труд са недостатъчни за самоиздръжка, да не говорим за възпроизводство.  И въпреки това, стремежът на работодателите е икономическа ефективност чрез намаляване на заплатите, а не чрез повишаване на ефективността на труда. И увеличават нормата си на печалба, като ограбват труда на работниците. Тази тарикатщина много добре се обслужва от неолибералните възгледи за „свободния пазар на труда”

Г-н Каролев е съгласен с позициите на защитниците на плоския данък:

„…защитниците на плоския данък с право твърдят, че тези, които получават по-високи заплати, са по-образовани, по-ефективни и по-производителни от тези, които получават по-ниски доходи. Поради което е напълно справедливо да бъдат облагани със същия процент от доходите си – така и така като абсолютна сума пак ще плащат повече от хората с по-ниски доходи. Допълнителен аргумент в защита на плоския данък е фактът, че по закон всички хора получават едни и същи безплатни публични услуги, а на практика хората с по-високи доходи ползват по-малко безплатни публични услуги, особено в здравеопазването и образованието…”

Това не е съвсем вярно. Защото тези, които имат по-високи доходи имат по-висока норма на печалба от другите. А по-високата норма на печалба не е задължително следствие от образованост и ефективност. Като допълнение ще си позволя да припомня проектозакона за образованието в който се предвижда частните училища да получават същата обществена издръжка като държавните и общинските.

Каролев казва:

„…Може би един необразован човек, работещ като продавач в магазин, който получава 400 лева заплата, счита за несправедливо, че един лекар в добра клиника получава над 1000 лева, а и двамата плащат 10% данък общ доход. Но справедливо ли е, че лекарят е учил дълги години, за да стане лекар, докато продавача най-вероятно е приключил образованието си на 18 години, ако не и по-рано…”

А справедлива ли е заплата от 400 лв. в момента в България?

А не е ли справедливо, че на желаещите и можещите да учат, им се осигурява тази възможност? От доста отдавна се знае, че обществото е по-ефективно, когато има разделение на труда. Този, който учи, е хранен и обличан от тези които работят. Да, това е справедливо.

Справедливо е уменията и качествената работа да се ценят. Не само на лекаря и учителя, но и на всички останали професионалисти.  

Накрая г-н Каролев завършва с:

„…голяма част от хората с по-високи доходи, които при пропорционалната система са търсили и намирали начини за законно или незаконно намаление на данъка си, са престанали с тези практики и са започнали да плащат плоския данък приемайки го за справедлив. И на практика се получава, че хората с по-високи доходи стават по-солидарни, защото започват да плащат повече данъци като абсолютна сума…”

Не мога да се съглася, че богатите „са станали по-солидарни”. Те просто са пресметнали изгодата. А това „по-солидарни” ми звучи като „по-честни”...

Интерактивни помощници за потребителя: менюта и команди от MS'Office 2003 към MS'Office 2010

Случайно намерих интерактивни помощници за по-лесно преминаване от MS'Office 2003 към   MS'Office 2010.   Тук можете да си свалите българските версии за MS' Word, MS' Excel, MS' PowerPoint, а английски версии на всички, ето тук

За кучетата и хората

 Тази вечер по БТВ чух  за поредната трагедия с нахапан възрастен мъж от глутница бездомни кучета.
Обичам животните, но така оставени, кучетата явно подивяват и стават опасни за хората. Ако няма кой да се грижи за тях, най-добре е да бъдат приспани.
В репортажа стана ясно, че за нови приюти ще са необходими милиони.Че за всяко куче ще бъдат похарчени по 4000 лв на година. Това ме накара да пресметна месечната издръжка на едно куче:
4000 : 12 = 333 лв/месец. Лошо няма...
Но не мога да разбера защо човек, който работи най-малко осем часа дневно, получава за труда си по-малко от едно бездомно куче!

Относно субсидирането на частните училища

Откакто излезе проектозакона за образованието, по медиите се дискутират отделни фрагменти. Свалих си го и смятах да го разгледам изцяло преди да взема отношение, но идеята да се финансират частните училища ми дойде в повече. За моите разбирания това е повече от наглост. Частното училище както и всяка друго частно дружество има една основна цел – печалба. Няма никакво морално основание обществото да финансира частна организация.  Друг е въпроса, че това се наблюдава непрекъснато. Което може само да осветли морала на управляващите.

 Вчера слушах министър Игнатов по бтв. Той оправда това решение с натиск отвън – държавата била съдена и то в три дела „за дискриминация”.

Из интервюто на министър Игнатов:

„ - …субсидирате ли, лобирате ли за частни училища?

…Аз казах, че скандал е това, че ние не финансираме образованието на всички деца в България. Скандал е това, че на базата на имуществен признак упражняваме дискриминация, за което сме осъдени... Аз ще го отстоявам докрай, защото ние не можем да дискриминираме родителите и децата за това, че те са избрали частно училище. Те ще получават една четвърт от това, което се дава за децата, които са в държавните и общинските училища. Освен това нека да се направи една статистика, ето, да станем инициатори, и вие ще видите, че преобладаващият брой деца в частните училища са, те ги наричат деца на богатите, но това са деца на журналисти, на учители, на университетски преподаватели, на лекари. Общо взето, голяма част от българската интелигенция би предпочела да прати децата си...

- Колко струва там между другото?

- Различно е.

- За една година. От до...

 - от две хиляди до три-четири хиляди евро, като…

…Аз казах, че скандал е това, че ние не финансираме образованието на всички деца в България. Скандал е това, че на базата на имуществен признак упражняваме дискриминация, за което сме осъдени...

- Нали всеки, който няма възможност за частно училище, има право по конституция и държавата е длъжна да осигури образование в нечастно...

- Не, конституцията не ги дели на частни и държавни, а казва - до 16 години държавата е абсолютно длъжна да се грижи за достъпа на децата до образование. Значи, родителите на тези деца, които учат в частни училища, плащат данъци така, както всички останали. И ние не финансираме частното училище, ние финансираме достъпа на детето до образование. Т.е. ние финансираме достъпа до задължителните предмети, които в даден клас то трябва да покрие... като разход. Това е предложение, то не се прави в момента...”

Логиката на министъра ме изуми. Представете си приюта на отец Иван, който помага на изпаднали в беда и им подсигурява подслон и храна.  Той има моралното право да бъде подпомаган. Представете си, че държавата му отпусне помощ.  По същата (на министъра) логика всеки хотелиер може да настоява за същата помощ от държавата, защото предлага подслон на странници… 

Много тъпо! Освен това е противозаконно, защото:

1. В същия този проектозакон в параграф 9 е изрично казано:

(1) Задължителното предучилищно и училищно образование в държавните и в

общинските детски градини и училища е безплатно за децата и учениците.

(2)  Училищното  образование  в  държавните  и  в  общинските  училища  е  безплатно  и след задължителната училищна възраст…

Което на прост български език означава, че няма дискриминация. Освен това господин министърът изрече една неистина (отделил съм я в интервюто му с удебелен шрифт в червено).  

В конституцията на република България относно ангажиментите на държавата за образованието пише:

Чл. 53. (1) Всеки има право на образование.

 (2) Училищното обучение до 16-годишна възраст е задължително.

 (3) Основното и средното образование в държавните и общинските училища е безплатно. При определени от закона условия образованието във висшите държавни училища е безплатно.

 (4) Висшите училища се ползват с академична автономия.

 (5) Граждани и организации могат да създават училища при условия и по ред, определени със закон. Обучението в тях трябва да съответства на държавните изисквания.

 (6) Държавата насърчава образованието, като създава и финансира училища, подпомага способни ученици и студенти, създава условия за професионално обучение и преквалификация. Тя упражнява контрол върху всички видове и степени училища.

Поради този текст в конституцията, чл.10 от проектозакона (в който се узаконява субсидията за частни училища) е абсолютно излишен и вреди на обществото.

Не бих си позволил да си мисля, че в министерското кресло седи некомпетентен и незапознат със случая човек. И, че адвокатите които „са загубили делото” (защото щом са ни съдили, вероятно се съобразяваме с присъда) са толкова неспособни, та чак некадърни. По-скоро ще приема, че господин министърът лобира прикрито за нечии материални  интереси и поради това съвсем откровено ни лъже. За адвокатите (ако изобщо има такива) важи същото.

Но министърът лъже и за размера  на финансирането на частните училища (удебелен шрифт в синьо):

В раздела за финансиране в същия този законопроект намираме следните параграфи от които съм направил извадка за нагледност, но непроменяща смисъла:

Чл. 280. 

(1) Средствата  от  държавния  бюджет  за  държавните  дейности  по образованието включват:

1.  средства за издръжка на дейностите по отглеждането, възпитанието и обучението на децата и учениците;

Чл. 281. 

(1) Субсидията  от  държавния  бюджет  за  държавните  дейности  по образованието  за  частните    детски  градини  и  частните  училища  включва  средства  за издръжка на дейностите по отглеждане, възпитание и обучение на децата и учениците.

Чл. 282. 

(1)Средствата  от  държавния  бюджет  за  издръжка  на  дейностите  по

отглеждането, възпитанието и обучението на децата и учениците в държавните и общински детски градини и училища се разпределят между бюджетите на финансиращите органи въз основа на единни разходни стандарти за дете и ученик, определени от Министерския съвет, и на броя на децата и учениците.

(2)  Средствата  от  държавния  бюджет  за  издръжка  на  дейностите  по  отглеждането, възпитанието  и  обучението  на  деца  и  ученици  в  частните  детски  градини  и  училища  се разпределят  между  бюджетите  на  общините  въз  основа  на  единни  разходни  стандарти  за дете и ученик, определени от Министерския съвет,  и на броя на децата и учениците

(3) Единният разходен стандарт включва средства от държавния бюджет за издръжка за  едно  дете  и  един  ученик  за  съответната  държавна  дейност,  в  това  число  средствата  за възнаграждения на персонала.

Чл. 283. 

(1) Финансиращият орган по чл. 282, ал. 1 разпределя средствата, получени по единни разходни стандарти между детските градини и училищата въз основа на формула

за всяка отделна дейност.

(4) Финансиращият орган не утвърждава формули за:

…

2. средствата за издръжка на дейностите по отглеждането, възпитанието и обучението на деца и ученици в частни училища и детски градини.

Чл. 284.

  (1) Частните  училища  и  детски  градини  се  финансират  чрез  бюджета  на общината, на чиято територия се намира тяхното седалище.

(2) Средствата, получени от общината по единни разходни стандарти, се разпределят между  частните  училища  и  детски  градини  въз  основа  на  броя  на  децата  и  учениците,  по който са разчетени тези средства.

 След внимателен прочит разбираме, че субсидиите за частните училища ще са най-малко толкова колкото за държавните (за същите дейности и брой ученици). Което е в противоречие с казаното от министъра - определено и безусловно той лъже! Но вглеждайки се в чл.283, разбираме, че за същите тези дейности в частните училища друг ще определя размера на средствата. Най-вероятно самите частни дружества. Това отваря врата за законно претакане на средства от обществени източници в частни ръце.

Но ако служител, нает да опазва интересите на обществото, накърни тези интереси в полза на частни такива, то той е  не само аморален, той е и престъпник. А всяко престъпление влече  след себе си необходимостта от наказание. 

Michael Clayton

Тези дни попаднах на филма с това заглавие и Джордж Клуни в главната роля.  Със седем предложения за награда Оскар. Печели наградата за  поддържаща роля в изпълнение на Tilda Swinton.
Филмът ме впечатли, особено в светлината на сегашната криза и всички протести с обвинения към най-богатите корпорации и хора  на планетата.
Майкъл Клейтън  е адвокат, но с особена квалификация - чистач, разчистващ мръсни ситуации създадени от богати клиенти на фирмата. Той се мъчи да реши финансовите си проблеми в движение, когато фирмата го повиква да замаже поредната,  създадена от негов колега. Колегата е адвокат на химическа компания замесена в смъртта на стотици жители на един град. Делото е за милиарди, но съвестта на адвоката се събужда и събитията се изплъзват от контрол.
Филмът си заслужава, но го няма по кината, добре, че е интернет :-)

Не ги разбирам тия работи

От 19 часа тази вечер по новините на БТВ разбрах, че има безредици в село Катуница. Няма да преразказвам събитията, но съм впечатлен, че полицията е оставила тълпата да се саморазправя с фамилията на Киро циганина. Явно това е резултат от дългогодишните безчинства на потърпевшите. Всъщност, ако полицията си вършеше работата, това нямаше да се случи. Но тя(полицията) остава вярна на себе си и отново е на разстояние от събитията, докато тълпата обръща автомобили, троши и пали.
Както се похвалиха от БТВ (Миролюба Бенатова в 22:00) "...това е единствената телевизия отразила новината..."
Предполагам, че това означава че те (БТВ) ще поемат част от вината за усилването на беззаконието. Защото между 19:00 и 22:00 в безредиците се "включва и агитката на пловдивски отбор ". Това ми подсказва, че причината е именно оповестената от БТВ "новина". Докато "феновете" "безчинстват"  ( палят и трошат къщи на фамилията  на цар Киро) полицията и жандармерията кротко изчакват да се уталожи ищахът за рушене у запалянковците. Щели да ги арестуват "когато му дойде времето".
Отвратен съм. Това е поредният случай на беззаконие и бездържавност . Най-голяма вина за това носят управляващите от двадесет и две години насам и в по-широк смисъл всичката политическа паплач.
Избори ли? В никакъв случай не бих си омърсил ръцете.

Триклозанът се подлага на преразглеждане от FDA(управление по храните и лекарствата на САЩ)

Триклозан е антибактериално химично съединение, използвано в стотици сапуни и почистващи препарати, чиято безвредност е отново под въпрос .

Съединението е подложено на повторна  проверка от април  2010, и сега  FDA съобщава, че ще продължи изпитанията на триклозан след като няколко изследвания върху животни са показали, че антисептикът може да наруши хормоналните нива и дори предизвиква устойчивост на антибиотици.

 FDA е на мнение, че няма достатъчно доказателства за да разубеди потребителите да ползват продукти съдържащи триклозан, но също така отбелязва, че няма доказателства за това, че те предлагат повече от обикновените сапуни  и водата при домашни условия.

 Триклозанът поначало е предложен като почистващ препарат в хирургиите на болниците за предотвратяване на заразяване на пациентите. Понастоящем е съставка на хиляди продукти за дома.

 "Той е много ценен, когато се ползва в болниците за да потиска размножаването на микробите и е доказано, че предотвратява инфекциите в болниците" казва д-р Стюарт Леви – професор по микробиология в медицинското училище на университетa Тафтс, който изучава  безопасността на употребата на триклозан в домашни условия. „Но използването на химикала в домашни условия не е най-правилното му приложение”.

През 2001, Леви и други университетски учени провеждат изследване, което показва, че 75% от участниците на възраст от 5 години нагоре имат следи от веществото в урината си.

 „Антибактериалните продукти се добавят сега в стоките използвани  за здравословно домакинство, въпреки че допълнителни ползи за здравето не са показани” - пишат още авторите на изследването - „ Учените са загрижени, че антибактериалният агент ще доведе до устойчивост на бактериите към него и допълнително към антибиотиците."

 Но търговската организация представяща производителите на домашни потреби(American Cleaning Institute) отхвърля опасностите и добавя, че триклозанът облагодетелства всички, които го ползват.

 „Тези продукти са в полза на милиони хора в САЩ и по света при ежедневните хигиенни домашни работи." казва говорителят на ACI в изявлението си. „Те са употребявани и се използват с успех и без опасност в домовете, болниците и работните места всеки ден."

 „В крайна сметка, къде са ползите”-риторично пита д-р Леви- „Има много повече вреди, отколкото ползи”.

Документални филми за световната икономическа криза

Напоследък  попадам на документални филми свързани с икономическата криза. Единият е "Конец епохи доллара" - руски, без субтитри. Може да се намери по файлообменниците.
Вторият е Inside Job, благодарение на Емо Георгиев. Има го и в колибката пак  със субтитри.
Третия намерих по случайност пак там: Debtocracy  (управление чрез дълг). Филмът е гръцки  и разглежда гръцкия дълг, натрупването му и развитието на положението в държавата. Има препратки към подобни ситуации в Аржентина и Еквадор Показан е успехът на Еквадор при доказване на несъстоятелността на натрупания дълг и отказа от изплащането му. Има много разсъждения и доводи относно системата на заробване на отделни държави чрез кредитирането на корумпирани правителства. Показва вредността и противообществената същност и дейност на неолиберализма. Как идеологията му служи само на безсмислено богатите и тяхната алчност.
Мисля, че ще е полезен и за българското общество.

Гладът в Америка нараства със зашеметяващи темпове

(CNN) – Трудно е да се повярва, но един на всеки 7 американци, 15% от населението на САЩ понастоящем, се нуждаят от държавни талони за храна, за да оцелеят.

Новите данни идват от министерството на земеделието на САЩ, което  управлява това което официално се нарича „Програма за допълнително подпомагане на храненето”

Близо 46 милиона американци, от 311 милионното население, получават хранителни талони. Това е  рекорд в историята на САЩ.

Продължаващата висока безработица и слабата икономика на САЩ допринасят за експлозивното разрастване на  програмата за хранителна помощ -  без изгледи за намаляване.

В тази връзка ето някои данни:

През октомври 2007 около 27 милиона американци получават талони за храна.

Година по-късно – октомври 2008, броят им достига почти 31 милиона.

До октомври 2009 броят надхвърля 37 милиона.

За миналия октомври (2010г) помощите са за 43 милиона.

 - Към края на май, 45 753 078 американци са зависими от програмата за хранителни купони.

И така, каква сума във вид на талони получават?

 Имащите право, вземат хранителни талони на стойност 200$ на месец  -под формата на дебитни карти, които могат да бъдат ползвани в супермаркетите за закупуване на разрешените храни.

 Домакинство от двама души вземат 367$ месечно

За домакинство от трима човека - 526$ месечно.

За четиричленно семейство се полагат 668 $ месечно.

Това, разбира се, не са много пари за набавяне на храна, но е сумата с която много американски семейства трябва да се справят в живота. Много от тях просто нямат никакви други доходи.

Между другото, при току що одобрения първи кръг на намаляване на задълженията от близо един трилион долара за следващите 10 години, програмата за хранителна помощ се освобождава от съкращения.

  Wolf Blitzer  

Let's make money

Неолиберализъм или   "Нека правим пари"
Аз си го свалих от   колибката , но го има и в   замундата .
Ето и описанието на филма от колибката:
Име: Let`s Make Money / Да правим пари! (2008):
Замисляли ли сте се някога какво правят парите ви, малко или много - колкото са, когато ги оставите дори и само за седмица в банковата си сметка? Ние не знаем, но те пътуват по света: копаят, изграждат, унищожават, докарват до глад и убиват... Ервин Вагенхофер, австрийски режисьор, вече известен с шокиращия си филм "Ние храним света", се опитва да следва парите по техния път. И открива най-голямата въртележка в света, която движи милиони долари и евро около планетата и решава съдбата на цели региони и народи. Ние обичаме да вярваме, че лихвите, които ни плащат всяка година банките, се раждат някак невинно от магията на пазара, но тази магия всъщност е една безскрупулна, често нелогична спекулация.
Американски мениджър на пенсионен фонд може да реши и да започне реална спекулация с имоти в Испания, без дори да знае къде се намира тя, инвестирайки милиарди в изграждането на хиляди къщи, които може би ще останат празни. Със сигурност обаче ще унищожи ландшафта и ще промени живота в целия регион.

Какво каза тати?

Едно бедно момче залюбило девойка от сой. Младите решили да се оженят.
Момчето отишло да поиска ръката от баща ѝ. Бащата бил любящ такъв и попитал:
-Какво работиш? Как ще издържаш дъщеря ми?
Младежът отвърнал:
Ами аз съм строител и получавам 3000 долара на месец.
А бащата рекъл:
- Че аз толкова плащам само за тоалетната ѝ хартия! Хайде изчезвай!
Девойката чакала с нетърпение и още при появяването му попитала:
- Какво каза тати?
А той:
- Какво, какво... Каза, че си голяма дрисла.

Деца консуматори, търговия с детството

През 2005 година заминах за Испания, не на екскурзия разбира се. По това време в България рекламните блокове по ТВ все още бяха самостоятелни единици с ограничено време. В Испания бях учуден и раздразнен от множеството реклами, особено онези,  прекъсвани за малко с откъси от филм. За първи път там, разбрах че за да изгледам 45минутен филм, трябва да загубя час и половина. Писна ми и спрях да гледам филми.
Но особено бях впечатлен от множеството реклами насочени към детската публика. За мен те бяха нещо ново, някои от тях изключително агресивни.  Като цяло, в мен оставиха чувството, че целенасочено се видиотяват децата, за да се превърнат в безкритични, неразсъждаващи консуматори. Аз недоумявах, как може такова нещо да бъде допуснато от мислещи хора. Не разбирах, как може алчността да заглуши родителските чувства?!
През 2007, когато окончателно се прибрах, разбрах че и ние сме се плъзнали по същата наклонена плоскост към абсолютно безсмисленото консуматорско общество. Оттогава все имах желанието да събера повече факти, да превърна догадките си в увереност и да убедя повече хора в безсрамието, безочието, егоизма, алчността на бизнеса - търговци, рекламни и маркетингови стратези и изпълнители.
 Днес видях, че някой вече е свършил тази работа: Consuming Kids: The Commercialization of Childhood. Филмът може да се гледа онлайн на части (7) от по 10 минути
За неразбиращи английски, филмът може да се намери със субтитри в замунда.нет или колибка.цом. В колибката поставете името на филма в полето за търсене.
Ето описанието от колибката:

Име: Consuming Kids: The Commercialization of Childhood / Деца консуматори: Комерсиализацията на детството (2008)

IMDB линк: http://www.imdb.com/title/tt1337599/

Описание:
Филмът "Деца-консуматори" отчаяно се опитва да хвърли светлина върху действията на безпощадната милиардна пазарна машина, продаваща на децата и родителите им всичко: от нездравословна храна и кървави видеоигри до фалшиви образователни продукти и семейни коли. Използвайки свидетелствата на лекари, детски адвокати и работещи в рекламния бранш лица, филмът се фокусира върху бума на рекламите за деца след дерегулацията на маркетинга в САЩ. Показва как младите създатели на реклами използват най-новите открития в психологията, антропологията и нервно-лигвистичното програмиране (НЛП), за да превърнат американските деца в най-големите и силни консуматори в света. "Деца-консуматори" критикува комерсиализацията на детството, повдигайки сериозни въпроси върху етиката на детския маркетинг и неговото въздействие върху здравето и щастието на децата.

EVN и новата такса "достъп до електроразпределителната мрежа за стопански потребители""

Днес ме помолиха да разтълкувам писмо изпратено от EVN и получено от едноличен търговец държащ малък магазин. В писмото EVN уведомява стопанските си клиенти, че:

 „…С Решение № Ц-22 от 29.06.2011 г. на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР) цената за достъп за стопанските клиенти на ЕВН България Електроснабдяване АД от 01.07.2011 г. се калкулира по нов начин, който е 0,01500 лв. / киловат / ден…”

Което на български език преведено, означава: тази единична цена умножена по броя на „заявените” киловати мощност и умножени по броя на дните в месеца. Независимо от ползваната наклонена черта вместо знак за умножение.

 „…Считано от 01.07.2011 г. цената за достъп, която се дължи от всички стопански потребители … е в размер на 0,015 лв / Квт / ден. Цената на достъп се изчислява на база  на предоставената в обектите ви мощност и не се влияе от консумацията на електроенергия…

Заявената от вас мощност … е15Квт. На тази база в следващата месечна фактура ще бъде изчислена и дължимата от Вас  стойност за компонента …

…Повече информация на сайта…”

Първото, което ми се видя некоректно е срокът в който се извършва промяната.

Второ: Не съм убеден, че вече е подавана такава декларация за заявяване на мощност. Вероятно са си  изсмукали мощността от вида на електромера и стойността на главния предпазител.

Сметката на дадения обект  за месец юни е с обща стойност 1,43лв тъй като са горели само лампи по за половин час на ден. Следващата сметка, обаче ще е с 6,75лв повече, защото това е цената на договорената 15Квт мощност за 30дни. Разликата е съществена, а тези допълнителни разходи ще тежат всеки месец!

Аз посъветвах човека да си пусне декларация и то със задна дата – от 01.07.2011 за намаляване на „договорената вече”  предоставена мощност. При положение, че в магазина има 300Вт осветление, 200Вт касов апарат и една печка „духалка” от 2000Вт, може да смъкне мощността на 3Квт. Което е 5 пъти по-малко.

Толкова за конкретния случай. Но мен ме загложди това ново „перо” в бюджета на EVN. Какво точно се задължава този доставчик да осигури на клиентите си срещу тази такса?

Според тази формула, която те представят за калкулиране на „предоставена мощност” считам, че имам право да задам следните въпроси:

1. Означава ли тази формула, че EVN се задължава да предоставя „договорената мощност”  през всичките дни на месеца по 24 часа в денонощие?
2. Ако не може да я осигури, какви неустойки ще плати?
3. Как точно EVN ще контролира дали не се превишава  договорената мощност?
4. Защо предприятията трябва да плащат тази такса и в почивните дни?
5. Изобщо има ли се предвид работното време на предприятието?

Третият и петият въпроси  са свързани помежду си. Защото електромерът като уред не измерва мощността, а количеството електроенергия.

6. Тогава за усреднена във времето мощност ли става въпрос или моментна?

В сайта на EVN има страница посветена на „цената за достъп”. Там има и често задавани въпроси. На въпрос №9 – „Каква е ползата за клиента от новия начин на калкулиране на цената за достъп?” има отговор: „Справедлив принцип по отношение разходите заплащани от всеки клиент за ползване на мрежата - всеки плаща това, което сам предизвиква като разход”

Ако разгледаме и двата примера дадени там, ще разберем че „справедливостта” се ограничава до понижаване на разходите за едрите клиенти и то, ако употребяват лимита си изцяло по възможност на три смени.  

Смятам, че без отговор на тези въпроси новата такса на EVN изглежда малко тарикатско-мошеническа.

Сто грама сирене ще ти продадат и пак ще те излъжат

Предполагам на много от вас  е омръзнало да ви правят на глупаци. Например с цени като 15,90 ; 29,99 . Това е стар номер, който се основава на факта, че много от хората не отчитат (или не могат) близостта на тези числа до следващото започващо с по-голяма цифра. Опитват се да го представят като невинен прийом премахващ психологична бариера, но дори и така погледнато,  си е чиста проба измама. Особено след като е ясно, че клиентът би се поколебал при покупката, заради своята представа за цената. Всъщност, манипулацията използва невъзможността за правилна оценка на купувача. А целта е по-голям оборот с повече печалба. Чиста проба измама - като по учебник. Ако мине.
Днес пазарувах в магазин на една от големите вериги. Ако трябва, мога и да я назова. Не пазарувам за първи път и понеже още не ме е натиснала деменцията, забелязах, че цените на доста от стоките са пораснали :-) Това ме накара да търся продукти с приемливи за мен цени.
Останах изумен от един етикет на разтворимо кафе. Етикетът ме убеждаваше, че цената на него - 7,**лв е за 100 грама, но алтруизмът на търговеца ми позволява да взема 200 грама на същата тази цена.  Таман се замислих и виждам още информация на същия този етикет - цената на продукта за килограм беше 23,**лв . Помислих и реших, че не мога да смятам. Потърсих помощ от работника наблизо и попитах дали мога да закупя един килограм кафе на посочената цена. Момчето се сконфузи и ме убеди, че ще уведоми началството за грешката... Не си купих кафе.  Е, както знаем всяка грешка е човешка:-) На всеки се случва понякога.
Обаче  на щанда с олиото ме очакваше нова изненада. Имах поръчка от тъщата да  взема, ако е по-евтино. И аз гледам и сравнявам ... и не вярвам на очите си:-) Литър от една марка имаше цена 3,09лв. На две педи разстояние се мъдри бутилка от 5 литра за цена 15,60. Помислих, че е отново грешка, но справката с други марки показа същата тенденция - колкото по-на едро  купуваме олио, толкова по-скъпо става... ако го сметнеш.
Мисля, че и това  е грешка, но от първия тип - умишлена... Ако мине.
Всички сме чували, че продажбите на едро са на по-ниски цени. Вероятно не всеки ще съпостави цените при еднакви количества - едни защото ги мързи или вярват в честността на търговеца, а други защото не могат. Дали търговецът умишлено използва вярата на клиента в търговската отстъпка при пазаруване на по-голямо количество? Дали умишлено мами тези, които не могат да пресметнат?
Моите наблюдения в Испания върху математическите способности на средния испанец и наблюденията на приятели в Португалия, Франция и Великобритания водят до извода, че 80% от хората не се справят с елементарни сметки наум. Мисля, че политиката на големите търговци е да използват  този недостатък на клиента, както и всичките му други, позволяващи по-висока печалба. С цената на измама, но при липса на съвест, тази цена е нищожна.
Като учител не позволявах на учениците си да ползват калкулатори. Дори прескачах този урок, мисля, че беше в шести клас.  На протестите на учениците отговарях, че калкулаторът е полезен само за тези, които могат да смятат. Казвах им още, че ако не се научат да смятат, в магазина ще  ги лъжат дори и като си купуват 100 гр. сирене.

стари работи: Размислите на един зелен кон или колко е необходим учителя в обществото

Името ми е Иво Спасов Ангелов и съм бивш учител – преподавах физика в СОУ “Христо Проданов” – Карлово.  Напуснах преди около 3години по собствено желание поради “несъгласие с регионалния инспекторат”. Така съм написал в молбата си (или нещо подобно). Не ставаше въпрос за пари, въпреки, че по това време се налагаше да работя и на друго място.

След година и половина прекарани в Испания като строител се върнах  и ми бе предложено отново да стана преподавател в същото училище, но отказах с думите :

Ако не си намеря друга работа, може би ще се върна.

Намерих си. Но въпреки това, подкрепям учителите в техните искания, защото са справедливи и заплащането на труда им е обидно малко.

В момента се водят дебати в медиите по въпроса, но интересното е, че много от хората просто “надничат в канчето на даскала”: 

   малко работили

   много почивали

   не било качествено преподаването

 допълвали си с частни уроци.

Тази вечер по БНТ (06.10.2007) имаше дори и един –макроикономист, (от чутото не разбрах кой му е дал дипломата и защо)  който обясни, че щом даскалите получат  увеличение на заплатите това ще е за сметка на останалите, тъй като виждате ли те не произвеждат, а само ще консумират. Простотията никога не ми е била симпатична. Но наглостта на този беше прекалена. Изсмука си това измежду пръстите на краката, но предполагам не може да обясни как така, в Испания цената на стоките е от същия порядък, както в България след като цената на труда там е средно осем пъти по-висока от тук – средната заплата е 1000евро, а най-ниската на чужденец на черно - 500. Това споделям, за да не съм голословен.

По този повод реших, че трябва да дам някои разяснения и да осветля въпроса за тези които не знаят – тоест за всички които не са учители.

Нека първо да разгледаме работното време на учителя – той работи на ненормиран работен ден. Това означава следното: Към времето което той прекарва в училище – времето от 07:30 до 13:30 средно, трябва да прибавим и:

      времето за подготовка на материала за следващия ден

      времето за подготовка на контролни 

      времето за проверка на контролни

   времето за административните му задължения

Това време никой не го смята, но нека разгледаме и  задълженията му по време на учебния час и междучасието:

      преподава 

       възпитава

     активно участвува във формирането на  личността

     следи за дисциплината

      грижи се за здравето и живота на поверените му ученици

Всичко това въпреки желанията на някои ученици и родители... и въпреки изключително нескопосаната в момента учебна програма (и по този въпрос съм писал докато бях  даскал, но.....)

 По повод почивката – платения отпуск  на учителя е 48 дни. Обикновено не може да си позволи да го вземе през време извън ваканциите. Не може да бъде заместен в по-голямата част от случаите. Не може да си позволи дълго отсъствие заради учениците! Предполагам, че ще се съгласите само като си помислите за собственото си дете което трябва да се приспособява към друг стил на преподаване и изпитване.

През останалото време от ваканциите, защото те са повече от отпуска на учителя, той е длъжен да бъде в училището и то според закона – по 8 часа на ден. Може да няма какво да прави – просто присъства. Но това се случва и в други професии... :-)

По повод качеството:

1.      то не зависи само от учителя

2.      мисля, че това не е единствената професия в която може да има некадърници :-)

Не оправдавам учителите, но все пак машинистът може да ви отведе само там където водят релсите :-) Особено ако си по-стриктен като учител и се страхуваш от специалиста от инспектората. Който също може да не е най-кадърния :-)

Заплатата не се дава за кадърност. Ако беше така, то доста политици трябваше да умрат от глад :-)  Много отдавна казвах (още през миналото хилядолетие), че алчността, непочтеността и в следствие - недалновидното отношение на управляващите и администрацията към българското общество и в частност към българското училище ще окаже своето влияние в бъдеще. От тези които водят децата ви (педагози), се иска да дават личен пример, да бъдат благородни и почтени, да ги пазят...понякога и от тях самите!

А тези които предвождат обществото...?...Но те си вземат заплатите нали?...

За некадърност се освобождава от длъжност. Никой частник няма да ми даде минимална заплата за това, че съм некадърен в дадената професия :-) Така, че... глупостите – някъде другаде.

За частните уроци ... Ами не ходете на частни уроци! Учете в училище! Като бивш преподавател мога само да спомена, че аз лично съм виждал бивша ученичка да ми идва като курсистка по начална компютърна грамотност и да си плаща за 60 учебни часа  въпреки, че в училище същия материал се преподава 240 часа безплатно! Случая не е единствен... Но в този поне и е дошло на акъла, че май трябва да се учи. Макар и късно.

Министрите използват и друг подход познат още в древен Рим  - “разделяй и владей”.

Опитват се да противопоставят останалата част от обществото срещу учителите...

Мисля, че е успешно. И те залагат на това. Чух  оправдание от вида “ами валутния фонд няма да позволи”. Дори змията сменя кожата си когато и отеснее!

Друг спомена, че трябва да се съкратят учители, защото били намалели учениците. Някой беше казал “О, Свещена Простота!” Ами нали всеки учител си има норматив. Ако часовете му са по-малко – учителят си отива. Проблемът в момента в повечето училища е големия брой лекторски часове – допълнителни часове над норматива... Друг се изцепи и той така - без да е подготвен – отношението ученици/учители в останалата част на Европа е по-голямо от тук. В момента  в българските училища средният брой ученици в паралелка е 25. Минимума е 18. Но никой в ученик  в Испания не може да си позволи липсата на дисциплина като тук. При нарушение ученика не се допуска до часове. При 3 рецидива – ученика бива изключен. Не претендирам за абсолютна точност. Но резултатът е такъв. Така, че няма проблем - увеличете бройката. Кой ще загуби?

Аз не искам да изпадам до тяхното ниво и не бих си позволил това. Но ще споделя това което чух, докато пиша. По телевизора  показаха един работник на лифтова станция. И там искат да стачкуват. Не ги упреквам заради стойностите които споменаха като заплати – 360 лв. Този работник каза, че е обидно да получават колкото една чистачка... Аз и против тази професия не съм...Но средната учителска заплата е също толкова. 

Искам да предложа това мое виждане на колкото се може повече хора в нашето общество. Не знам дали ще успея... Това вече зависи от вас...

В Испания имах приятел шофьор.Той казваше : Виждал ли си зелен кон и умен даскал? Аз отговарях: Това твоето работа ли е? Осем часа седнал, осем часа легнал...

В кръга на шегата това е допустимо. Но....Отношението към българските учители в момента не е майтап...

Искам да помислите! Наистина ли искате затъпял в елементарни нужди учител за децата си?

Или просто направете като мен. Аз за мазач, плочкаджия и много други не плащам. Правя си го сам. Ако имаше начин – и за министър не бих.

Помислете! Имате ли нужда от учителите на децата си?

06.10.07 г. Карлово

стари работи: МОЕТО ВИЖДАНЕ ЗА СЪЩЕСТВУВАЩИТЕ ПРОБЛЕМИ В БЪЛГАРСКАТА ОБРАЗОВАТЕЛНА СИСТЕМА - писано на 03.02.2005

Проблемите в съвременното образование в България могат да бъдат разделени в следните категории:

1.      Финансови    -          недостатъчни средства.

2.      Технически    -          остаряла и неподдържана база.

3.      Методични    -          пълен хаос след многото и неправилно насочени реформи в учебния план за всяка степен на Образованието като институция. Липса на общ поглед върху необходимостите и целите на Образователната система.

4.      Морални        -          липса на уважение от страна на родители и ученици към институцията “училище” и към учителите като педагози  - “водещи деца”! Това разбира се е следствие от общия упадък на морала в обществото, дължащ се най-вече на отрицателния пример на водещите му личности (елит).

5.      Незаинтересованост и повърхностност при изпълнение на задълженията от страна на голяма част от преподавателите като следствие от по-горе изброените проблеми.

Пораженията, които понесе българското образование при хаотичния преход на обществото към демокрация са също така огромни, като тези които понесе самото общество въпреки, че се проявяват с по-голямо закъснение. Смятам, че времето необходимо за да се излекува обществото като цяло и самата образователна система ще бъде много по-дълго от периода през който продължават да се рушат. Със съжаление твърдя, че все още този период не е отминал.

Не мога да дам съвети по всички проблеми, но тъй като отдавна мисля по всички тези въпроси и като учител (вече бивш), ще се изкажа върху проблемите на обучението като процес защото смятам, че положението е под всяка критика в момента.

1. В момента са скъсани връзките между средното и висше образование.
2. Самото средно образование не дава добър старт на завършващите го пълнолетни граждани. Нито на тези, които искат да продължат с обучението си, нито за тези, които ще трябва да се справят сами с живота започвайки работа.
3. Границата между основно и средно образование не е добре установена.
4. Материалът който се изучава  и в трите етапа на обучение (начален, основен, среден) по всеки предмет е страшно много и резултатът от това е отвращението и отказа на учениците да го усвояват.
5. Голяма част от учебниците са написани на изключително висок стил. Учебния материал трябва да бъде поднесен разбираемо, защото целта е да бъдат научени тези, които не знаят, а не да им се покаже колко са неспособни да разберат.

Мисля, че това са основните проблеми, които могат да бъдат решени сравнително бързо. Предлагам следното:

За да се решат горните проблеми, трябва да се мисли за всички ученици. Както за тези, които искат и могат да продължат образованието си във висше учебно заведение, така и за тези, които не могат или не желаят това. Поради това трябва средната степен (етап) на образование да приключва за всички в годината на  навършване на пълнолетие. Средното образование трябва да бъде задължително с оглед на това, че завършилите го могат да бъдат наети на работа. Тъй като възможностите и желанията на отделните ученици са различни, трябва да има различен тип учебни заведения. Смятам, че разделението, което съществуваше може да бъде използвано с малки промени:

    

  Гимназии и техникуми в които обучението е насочено с оглед кандидатстване във висши учебни заведения - с по-разширена програма по общообразователни предмети, (дори и да има възможност за избор на относителния дял към дадена област).

    

 Занаятчийски училища – с насоченост към практическо усвояване на дадена професия и олекотен, практичен вариант на предмети като математика, физика, биология, химия, български език и литература, ако не са свързани с професията.

От тази гледна точка, границата между основна и средна степен на образование трябва да се постави твърдо между сегашните седми и осми клас. Учебният материал в основна степен да намали значително, като осигури минимум грамотност (включваща достатъчно добра обща култура без навлизане в подробности).

Физика и химия да се изключат от тази степен като отделни дисциплини. Да се изучава природознание с въведение в измерването и мерни единици.

Математиката трябва да включва: работа с дроби – обикновени и десетични, отношения и пропорции, уравнения от първа степен, системи с две неизвестни, запознаване с прости фигури – триъгълник и правоъгълник, представяне на произволен многоъгълник като съвкупност от предишните, окръжност и кръг, пресмятане на лица и дължини за изброените, обеми на прости тела – паралелепипед, призма, цилиндър, без повърхнините им.

В часовете по български език да се наблегне върху правопис и елементарно познаване частите на речта и изречението. Да се изключи подробното навлизане в синтаксиса. Литературата да запознава с повече стойностни произведения, като се изключат трудно разбираемите. Да се запознаят учениците с основни литературни похвати без да се изпада в подробности.

Биологията трябва да запознава с животни и растения, навици и условия за развитие  съответно, различаването им, запознаване с основни системи и органи – без подробности, клетъчен строеж – без подробности, работа с микроскоп. Запознаване с класификацията им, без подробности.

Часовете по чужди езици не трябва да надвишават часовете по български език и литература по брой – 4 часа седмично. Освен това трябва да се преразгледат съществуващите курсове – много по-слаби са от българските системи използвани преди 15 - 20 години.

Географията  може да запознае учениците с основите – да даде понятие за физическите условия, климатичните особености, различните култури и държави по света, без да се навлиза с подробности в климатология и икономически условия.

Историята е фактология и интерпретация на фактите – да, но високият стил и огромното количество факти – например в сегашния курс 6^-ти клас могат да отвратят и най-запалените по нея.

Часовете по физическа култура и спорт имат за цел да поддържат добро състояние на тялото и да научат децата да познават нуждите и възможностите му чрез игра, а не да създаваме спортисти с високи постижения! В тези часове трябва да е приятно, и за целта не са необходими нормативи и задължителното им покриване.

Естествено съм далеч от мисълта, че сам човек може да обхване всичко в подробности. За да се постигне всичко това е необходимо действащи преподаватели по дадения предмет да обсъдят и предложат по-конкретни действия. Но, че е необходима редукция на материала по всички предмети и нов поглед върху целите на образованието във всяка една от степените му съм абсолютно убеден.

Гореизложеното не трябва да е самоцелно. Смятам, че трябва да се свърже още при обсъждането, с мисълта за целите и резултатите на средното образование, защото както казах вече, то трябва да е минимум за всички ученици. Тъй като предлагам две различни по насоченост направления в тази степен, трябва да се обмисли тавана (максимума) на средното образование и да се свърже с пода (минимума) на висшето образование. Това се отнася най-вече за гимназии и техникуми като вид училища. Всяко едно висше училище може да предложи минимума знания които се изискват по дадена дисциплина (пакетно за няколко дисциплини) за определен тип специалности изучавани в него. Всички висши училища могат да обсъдят предложенията и да представят пакетно минимални изисквания към кандидат-студентите. Тези изисквания да станат държавни. Средните училища трябва да се съобразят с държавните изисквания и да ги осигурят най-малко в модулно обучение с предварително зададена насоченост. Всеки ученик може да избира даден модул по чиято програма да се обучава. Евентуално  може да се създаде (по западен образец) точкова система чрез която да се определя модул по желание. По този начин ще се разтовари програмата до поносимо от учениците ниво и ще се даде възможност за по-добра подготовка съобразена с желанията и професионалната ориентация на учениците.

След като се съберат и обобщят предложенията, за да се очертаят границите в които трябва да се вмести обучението до завършване на задължителния етап (средно образование), е необходимо отново да се разпредели учебния материал по всеки предмет поотделно така, че:

1. Да се намерят и изгладят границите между отделните етапи.
2. Да се осигурят достатъчно часове за затвърждаване на материала.
3. Сродните дисциплини да се подпомагат взаимно – еднакви или подобни понятия да се изучават едновременно. Например математични методи изучавани по физика и химия да бъдат навреме изучавани в часовете по математика.

Смятам също така, че е необходимо да се има предвид следния факт:

Учениците в начален и основен етап на обучение трудно боравят с абстрактни (обобщени) понятия. Абстракции трябва внимателно да се въвеждат след достатъчно на брой конкретни понятия, които позволяват да се обхване обобщението. Всяка абстракция изисква и различно по продължителност време за подготовка и осмисляне. 

Пример: Идеята за част от цяло в математиката се предлага в момента в курса за 5^-ти клас като се смесват и поднасят за кратко време обикновени и десетични дроби. Според мен в този случай трябва да се отделят два, три месеца само за обикновени дроби и действията с тях, да се покажат отношения и пропорции и да се наблегне достатъчно върху тях – поне 10 часа упражнения преди да се предложи десетичния запис на дробните числа.

И като за финал мисля, че системата СОУ като начин на организация на учебния процес е показала своето отрицателно влияние върху учениците. Основен и среден етап на образование не трябва да споделят една и съща сграда Децата се учат и чрез подражание и действията на по-големите ученици се копират все повече от малките – тютюнопушене, алкохол, свободно поведение в недобрия смисъл и т.н.

Написано на 03.02.2005   и изпратено на сайта на "българския великден" в отговор на тяхно писмо :  УСПЕШНО изпратено, номер за справка 1107380813