В един голям универсален магазин наели нов работник - търговски консултант. Магазинът нов, модерен и от пиле мляко има. Естествено има си и надзиратели - да следят работниците. Супервайзори им викат. Настанен удобно в малка стаичка - пред него монитори, на ушите слушалки, а в ръката - джойстик - малко лостче за управление на камерите. Седи си надзирателят и гледа на единия монитор - мъж спира пред новия работник. С умели движения супервизьорът насочва камерата по-добре и приближава образа. Включва микрофона и хваща вече започнатия разговор:
"...Ето, господине. Това са кукички №15, №8, №5. Човек трябва да има от всички видове, не се знае каква риба ще излезе. Това са влакна - препоръчвам Ви, след като взехте различни кукички, да вземете и различни влакна. Ето изкуствената стръв . Вземете това, това и това. Ето пръчките, спининг, телескоп.."
Младият търговски консултант трупа пред купувача, а онзи кима одобрително.
"...Щом ще хващате риба, ще Ви трябва и кепче. Тук имаме малки, това са големите. За всеки случай вземете и двете. Ако искате да стигнете бързо до близката рекичка, скутерът е незаменим. Ако ще ходите на язовир, ще Ви са необходими палатка, петромакс, хладилна чанта..."
Супрвайзорът наблюдава невярващо как купът се уголемява, а купувачът продължава да кима одобрително, като в транс.
"...А в язовира с какво ще влезете? Трябва Ви и лодка. Ето тук са надуваемите, има и компресори на 12V. Весла, извънбордов двигател...
Такааа.. Ами това всичко трябва някак си да се отнесе. Препоръчвам Ви този SUV(sport utility vehicle). Има достатъчно място за всичко което избрахте...С чек ли ще платите? С карта? Благодаря, потърсете ни отново!"
Младежът взема кредитната карта от ръцете на купувача и я прекарва със замах през четеца на касовия апарат. Супрвайзорът отива при него и едва проговаря с увиснало чене:
- Ттози как-какво търсеше?
Младежът отговаря невъзмутимо:
- А, искаше да си купи презервативи, ама като го погледнах, си казах: От този любовник няма да стане, ами чакай поне рибар да го направя.
събота, 29 август 2009 г.
неделя, 28 юни 2009 г.
Негласувалите все едно подаряват гласовете си (предизвикани размисли)
„Ако не гласуваш, ще ти разпределят гласа я към ДПС, я към БСП... гласувай!”
Не претендирам да разбирам от политика, но в това изречение има нещо сбъркано.
Я чакай малко... как така ще ми разпределят гласа, при положение, че не съм го давала?
Тъй като и на мен ми прави впечатление, реших да посмятам за да проверя тези твърдения. Ето какво се получи:
Това разглеждане е направено за две партии с твърд електорат.
1.Случай:
Нека имаме 100 избиратели.
И всички да гласуват.
Партия А получава 40 гласа
Партия Б получава 20 гласа.
А останалите гласове са разпределени между останалите партии влизащи в парламента.
Тогава А взема 40% от местата.
Б получава 20%.
Останалите места си поделят малките партии.
В този случай решаващи са коалициите с малките партии.
2.Случай:
Нека сега малките партии да не влязат в парламента. Тогава партии А и Б си поделят всички места в парламента в отношение 2/1. Тоест за А ще има 66%, а за Б 33%
Коалиции не се предвиждат.
II. Не всички гласуват или има невалидни бюлетини.
Нека имаме 100 избиратели.
Нека 80% са гласували с валидни бюлетини. Останалите не са гласували и има невалидни бюлетини. Това са 80 валидни гласа.
Партия А получава 40 гласа
Партия Б получава 20 гласа.
От 80 валидни бюлетини 40 гласа са 50%, а 20 гласа са 25%
Тук отново изходът ще се решава от коалициите. При 50/25 има възможност за паритет, ако другите 25% се присъединят към втората партия в коалиция.
От всичко това се вижда, че за отношението на броя на представителите на партиите с твърд електорат няма значение дали са гласували всички, или не. Съотношенията остават същите. Ако заложим повече партии с твърд електорат, коалициите при всички случаи са едни и същи. Има разлика в полза на големите твърди при 100% гласували с валидни бюлетини и невъзможност на малките да влезнат в парламента. Тогава съотношението е 66/33, а не 50/25. Това само затвърждава възможността за по-спокойно управление при абсолютното мнозинство.
От това разглеждане правя два извода:
- Или математиката на изборите е друга, неизвестна на мен...
- Или всички приказки за „разпределяне на гласовете” са само опит да се принудят хората да изберат „по-малкото зло”. Все едно ми казват:
Не е важно дали вярваш на мен. Важно е, че и двамата нямаме вяра на него. Дай си гласа на мен, за да победя аз. Нищо, че не ми вярваш.
Не го приемам. Или заставам на страната на този на когото вярвам, или изобщо не участвам в тази игра.
вторник, 23 юни 2009 г.
Моят бял брат
Някъде в американските прерии яздили трима верни приятели - Ташунка Сапа, Винету и Поразяващата ръка. Привечер избрали една полянка заобиколена отвсякъде с гора и спряли да нощуват. Наклали червен огън(слаб, за да не ги издава лесно), хапнали и полегнали. По едно време нещо прошумоляло в гората. Ташунка Сапа, като най-млад воин запълзял към храсталака. След малко съвсем потънал в тъмнината и оттам се чуло едно глухо "туп". Спогледали се Винету и Олд Шуърхенд. Ташунка Сапа се върнал и седнал невъзмутимо до огъня, а под лявото му око имало голямо синьо петно. Станал Винету и без да се бави, запълзял изключително безшумно по индиански маниер. По някое време откъм гората се чуло отново едно "туп". Върнал се Винету, седнал и дума не продумал. А под дясното му око вече лилавеело. Изсумтял недоволно Поразяващата ръка. Легнал на земята, и запълзял само на пръсти, толкова внимателно, че никой с нормален слух не би го усетил. Времето минавало бавно в тишината и изведнъж:
"Туп", "туп".
Наближил Олд Шуърхенд, а двете му очи надути и посинени. Съвсем спокойно, Ташунка Сапа без да се обръща, попитал:
- Моят бял брат два пъти ли настъпа мотиката?
понеделник, 22 юни 2009 г.
Майстор и чирак
Всеки уважаващ себе си град си има обществена тоалетна. В един такъв град тя била в центъра му, но не работила. Била вековно задръстена. При поредните местни избори спечелил кандидатът, който обещал да я ремонтира. Но новият кмет държал на думата си:-) Събрал пари, пуснал обява за обществена поръчка и избрал за изпълнител най-добрият майстор в бранша.
Дошъл майсторът, а с него и чиракът. Защото всеки уважаващ себе си майстор има чирак. Погледнал майсторът с майсторско око и поклатил дълбокомислено глава. Но работата не иска гледане. Затова майсторът се съблякъл, поел дълбоко въздух и се потопил... Изскочил след малко и се обърнал към чирака:
- Ключ 32!
Чиракът веднага подава инструмента. Отново поел въздух майсторът и се потопил. След малко изскача и:
- Ключ 24!
Чиракът отново е на поста си... И отново:
- Ключ № ..!
..След няколко часа усилен труд нивото на кенефа видимо започнало да спада. Излезнал майсторът, изтрил потно чело и потупал бащински своя чирак:
- Учи се, ей! Учи се момче, че иначе цял живот само ключовете ще подаваш!
Златната рибка и бабата
Една старица сама живеела в схлупената си къщурка, само с любимия си котарак. Един ден отишла на реката и не щеш ли - хванала златната рибка... А тя - както си му е реда: "казвай бабке трите желания и да люляме ръце, да направим сделката"
Бабата се замислила, ама не много:
1)къщурката - палат да стане!
2)Аз - млада и хубава!
Позамислила се още малко и:
3) Котанчо - млад левент да бъде!
Всичко изпълнила рибката...
Връща се бабичката вкъщи - а то палат! Още във вестибюла гледа в огледалото - чудна хубавица! А в гостната - млад левент стои, гледа я мръснишки и процежда злорадо:
- Помниш ли онзи ден, когато ме заведе при ветеринаря?
Бабата се замислила, ама не много:
1)къщурката - палат да стане!
2)Аз - млада и хубава!
Позамислила се още малко и:
3) Котанчо - млад левент да бъде!
Всичко изпълнила рибката...
Връща се бабичката вкъщи - а то палат! Още във вестибюла гледа в огледалото - чудна хубавица! А в гостната - млад левент стои, гледа я мръснишки и процежда злорадо:
- Помниш ли онзи ден, когато ме заведе при ветеринаря?
понеделник, 8 юни 2009 г.
Избори (предизвикани размисли)
българите не продават гласовете си,
те просто ги подаряват негласувайки,
защото мъдруват, пък като им дойде
вторият акъл разбират, че вече е късно
И на кого трябва да си подаря гласа гласувайки? След като не виждам партия която да мисли първо за България и за обществото като цяло. След като корумпирани има във всяка от тях. След като всеки един от лидерите им си има по една голяма сачма разхождаща се на воля в кухото пространство, или си е просто безочлив измамник. След като няма нито един осъден за по-едро престъпление? И след като няма нито един политик поел отговорност за действия с които ощетява обществото в материален или морален аспект. Защо аз трябва да поема тази отговорност от неговия гръб?
Не!
Казват: Гласувай за Мартин Димитров- "Синята коалиция". Въпросът не е дали ти харесва Костов, а защо харесваш Станишев и червената мафия?
Аз не мога да се присъединя към някого само защото и двамата не харесваме трети. Затова независимо, че не харесвам Станишев, Доган, царя и бандите им, се отвратих доста по-рано от Костов и глутницата му. А от СДС още по-рано - от времето на в.Демокрация. По-точно когато и той стана същия парцал пропит с отрова и злост както и в.Дума.
Казват: По-добре гласувайте, било дори със случайно изтеглена бюлетина. Шансът да подкрепите най-лошия все ще е под 100%. За разлика от ако не гласувате… Искате ли да направим експеримент? Който да отрече или потвърди думите ми?
Не, не искам. В Бойко Борисов, Волен Сидеров и Яни Янев има по нещо сбъркано – забелязват се психични отклонения. Така, че не бих искал да експериментирам.
Не успях и навремето така както направиха други, за малко и аз щях да се подлъжа по НДСВ, но овреме забелязах, че и там се събират огладнели чакали. Всяка промяна в обществото като центрофуга събира боклуците и ги изкарва най-отгоре с пяната.
Казват: Напоследък всеки твърди, че би отишъл да гласува, само че няма за кого. Нямало ги свестните кандидати, за които да даде гласа си. Аз пък напоследък не вярвам на подобни хора. По простата причина, че ако им кажеш: “Този е свестен”, те моментално почват да му намират кусури.
Искам да гласувам за определена личност която ще си носи отговорността пред избирателите във всеки един смисъл. Искам да мога да го отзова в момента в който се докаже, че е излъгал това доверие или е извършил престъпление. Тогава и аз ще поема своята отговорност и ще гласувам…
Бих гласувал за Валерия Петрова, защото „Правилата са за всички” според мен е едно много добро начало и тя доказа своята доблест и непримиримост в търсенето на справедливото прилагане на правилата. Така, че засега аз и вярвам. Само, че не мога да гласувам за нея, а искам. Искам да бъдат издигнати и други такива кандидатури. Тогава ще мога да подаря гласа си с чиста съвест.
Питат: Изводът от вчерашните избори за теб какъв е?
А изводът от вчерашните избори за мен е: блатото е още много дълбоко и обществото ще продължава да затъва. Защото това е блатото на морала. Предполагам, че на дъното му е цялостното разрушение на обществото. Ако не направим нищо за да изплуваме, времето за оздравяване ще е много дълго - вероятно няколко поколения ще бъдат похабени. От него могат да ни изведат само личности със силен и здрав морал. Само такива ще са способни да повдигнат летвата на обществения морал чрез личния си пример. Няма друг изход освен мажоритарни избори. Колкото по-късно – толкова по-зле.
Но не бих си продал гласа или душата само защото всички така правят…
Не мога да викам „Осанна” само защото всички наоколо викат…
Не мога да хвърлям камъни само защото всички хвърлят…
четвъртък, 14 май 2009 г.
На кого е нужна религията (предизвикани размисли)
Религиозните дебати са ми интересни,защото си мисля,че в библията има някакво тайнство, недостъпно до всички хора, дори и до някои духовни лица.
Dimitar (gd.bg)
Зависи какво търсиш в Библията и от каква гледна точка. Ако търсиш доказателство за съществуването на Бог, то няма смисъл. Отдавна е доказано съществуването му в човешкото съзнание.
И всъщност, ако се запознаеш с коя да е религия, ще откриеш, че всеки бог е човекоподобен. Има всички морални качества на съвременниците си.
В добавка и няколко екстри – не умира, а някои са и неродени. Има повече и по-големи силови способности и познания.
Боговете са себелюбиви, самомнителни и жестоки. Ревниви и подозрителни към другите или към хората. Качествата им не се различават от тези на повечето лидери от това време.
Но всички те съвсем не са всемогъщи, щом имат вечни врагове, които са победили, но не завинаги. Затова имат и помощници, които не винаги са им верни.
Явно имат всичкото време на света, и вероятно поради това, от скука се занимават с човешките дела.
Някои създават човека по свой образ и подобие… После като видят творението си, се чудят къде са се издънили и правят опит за бягство от тази отговорност, като използват методи за масово унищожение... Не съвсем успешни.
Какво би могъл да намериш в Библията е друг въпрос. Като документ, тя е много объркана и в по-голямата си част е нелогична. Смесили са се исторически факти, стари митове, и много религия.
В Библията са описани (заимствани) някои от най-древните митове в човешката история предшествали с векове написването ѝ. Например историята на Авел и Каин, която намираме и в клинописните таблички на древен Шумер. Някои считат, че дори там, тя е отглас от още по-древни събития.
Естествено, описани са и факти от историята на евреите, но трябва внимателно да се отсеят от преобладаващата мистика. Това все пак е народът с най-много пророци на глава от населението. Има и много притчи в подкрепа на моралните им ценности. По-интересното е, че страхът от наказание при тях е много голям и винаги съпътства религията им. По определение всеки е грешен и има за какво да бъде наказан. Така, че трябва да се измоли прошка от Създателя. Неприятното е, че това се прехвърля чрез християнството във всички европейски общества. Някак си е пречупена гордостта човешка, която я има в другите народи и води до красиви и стойностни неща.
При древните гърци например, Героите се противопоставят на Боговете в неравен сблъсък. И понякога печелят.
Бог Яхве (бащата на Иисус според християните) не допуска гордост у чадата си. Всеки човек е „раб божи”. Яхве е Богът на юдеи, християни и мюсюлмани. Когато Мохамед говори за Аллах, има предвид именно Яхве.
Този Бог обича само тези които лазят в краката му, готови са да убият и децата си в Негово Име и всекидневно възхваляват Името Му. Всички останали са неверници (и в трите религии) и трябва да бъдат или въведени в Пътя Му, или унищожени.
Интересното е, че и служителите Му на земята имат Неговите неприятни качества. Ревниво Го защитават, не признават друг Бог и друго разбиране по въпроса за Бог. По този начин всяка от трите религии възприема хората, изповядващи останалите две, като неверници( с всички последствия от това).
В самото християнство има разслоение, което още в началото противопоставя източното православие и католицизма. От католицизма впоследствие се отделя протестантството като отговор на безмерната алчност, лицемерие и пълна липса на морал у католическото духовенство. Но тези качества не са присъщи само на католиците.
Непримиримостта на християнските Божии служители е насочена не само срещу другите религии, но и вътре в самото християнство. Считайки, че техният Бог е непогрешим и всесилен (в смисъл и на най-силен), те прехвърлят тези качества и върху себе си като носители на „правата вяра”. Те използват анатема – силно християнско оръжие, т.е. духовно отлъчване от Него. Считат, че са толкова близо до Него (в смисъл, близки са си като дупе и гащи може би), че имат правото да го правят. Всеки който е застигнат от анатема би трябвало да „гори във вечния огън” и „в страшни мъки”.
Цитат от „Нашата вяра Закон Божий”:
„...и ето Теофан видял, че някой се приближил до него и със строг глас му казал:
-Ела да познаеш истината!
Непознатият го повел към едно тъмно и смрадно място и му показал сред адски огън еретиците Арий, Несторий, Евтихий, Диоскор и др., които издавали ужасни стенания и скърцали със зъби от непоносими мъки.
-Ето, - казал му той, - това е мястото на ония, които еретически мислят, както и на ония, които ги следват. И тъй, ако ти харесва това място, остани си в своята заблуда. А, ако не искаш да се подхвърлиш на такова наказание, обърни се към светата, съборна и апостолска Църква, към която се числи и преподобни Кириак. Истина ти казвам, че, ако човек извърши всички добродетели, но не вярва православно, ще дойде в това място на мъките.”
Все пак това явно не е достатъчно, та се стига и до съвсем конкретни „наказания”. По времето на Юстиниан през 529 г.много еретици са заточени или избити. В същата година се закрива и Академията в Атина.
Католиците не са по-нежни.
Цитат от „Власт и алчност” / Филип Жигантес :
„Нощта на свети Вартоломей 24.08.1572г. само 6 дни след сватбата на Анри Наварски и Маргьорит Марго сестра на Шарл IX която трябвало да помири двете враждуващи религиозни фракции, започнало избиването на протестантите с одобрението на кралицата-майка, ревностната католичка Катерина Медичи.... Ужасът продължил седмици. Протестантските мъже били изклани, жените им също, но след като били изнасилени. Убийствата се разпространяват и в провинцията - Бордо, Бурж, Лион, Орлеан, Руан. Католиците твърдели, че били избити само 2000, но херцогът на Сюи твърди, че са 70000. Папа Григорий XIII, на когото била изпратена главата на адмирал Гаспар дьо Колини, сеньор дьо Шатильон, провел благодарствена служба и изковал възпоминателен медал, за да отбележи избиването на толкова много еретици.”
Но пък именно ревностни във вярата си протестанти в Швеция извършват най-големите гонения на вещици, содомити и прелюбодейци.
И изобщо доста грешници са си заминали от този свят пречистени от огъня, а други просто са били обесени или милостиво обезглавени в Неговото Име.
Но има и друг начин, освен праведния живот чрез който да се „доближиш до Христос”. Христос означава „Спасител”.
Цитат от Библия за деца:
„Всички които се връщат при бога след като са сторили много грехове, Иисус може да направи завинаги щастливи.”
Цитат от „Нашата вяра Закон Божий”:
„ Преподобний Нифонт имал от Бога дарбата да вижда съвсем ясно събитията в духовния свят. Веднъж той дошъл в църква и видял, че небето над него се разтворило. Очертал се път, който водел от земята към небето и спирал чак пред Божия престол. По тоя път ангелите носели душата на някой си покойник. Зад тях следвали множество демони, които бясно викали: „Защо ни отнемате тая душа. Не знаете ли , че тоя човек, когато беше жив, беше и блудник, и разбойник, и сребролюбец? Той се провини във всички грехове."
- „Знаем", отговорили ангелите: „Знаем, че този човек беше велик грешник, но знаем и това, че той много плака за своите грехове и преди смъртта си ги изповяда, поради което милостивият Господ му ги прости." - „ Ако и тая душа е получила прошка от Бога, тогава вземете при себе си всички грешници. А ние тогава за какво ще се трудим?" Ангелите отговорили: „Помнете, че всички грешници които изповядват своите грехове със съкрушено сърце, получават прошка от Бога. А който умре неразкаян, него Бог ще осъди на вечни мъки с вас"”
В християнската религия има Рай и Ад, но за Рая (да не се бърка със земния Рай откъдето са изгонени Ева и Адам) няма много сведения. Доста по-образно и цветно е описан Адът, неговите обитатели и грешниците. Както и наказанията на които са подложени.
И докато в християнството страхът от наказание е движеща сила, то Мохамед е измислил друга система. Не набляга на Ада, а на Рая. В Исляма Раят е описан като вечнозелени градини с много течаща вода (все пак е измислен в пустинята). В тези градини влизат само избраните, а те са воините избили най-много неверници. Бройката се води точно. Но докато в ранният ислям се зачитат само враговете му носещи оръжие, а на старци , жени и деца е забранено да се посяга, то за съвременните „бойци” на Джихада е важна общата бройка. Полът и възрастта са без значение. Стремежът е да се влезне в Рая, където всеки има вечно младо тяло, а храната и виното са в изобилие. За разлика от земния живот, в отвъдния виното е разрешено. Всеки пие колкото си иска без да се напива. Това не е всичко, за всеки избран има по 100(словом сто) млади девици, чието единствено задължение е да доставят удоволствието му.
Това е напълно достатъчно за всеки надъхан мюсюлманин за да си направи сметката: „Гръмвам се в пълен автобус, щом нямам пари за самолетен билет и отивам бързо, бързо в Рая. И без това земния живот не си струва с всичките тези ограничения”.
Лошо ще е само ако няма такова място след смъртта. Но за този вече е без значение. За останалите тук пък, ходжата няма нужда да се безпокои. Никой не се е върнал, за да даде отчет. Може би защото там е хубаво…
Защо обаче, боговете са толкова злобни интриганти?
Мисля, че отговора го дадох още в началото – защото са човекоподобни. Измислени са от хора и нищо човешко не им е чуждо. Освен това те еволюират заедно с тълкувателите си. Но почти през цялата човешка история, голяма част от тези които „служат” на Бога, всъщност Го използват за да оправдаят своите нечистоплътни помисли и действия, своите страхове и дребнавост, двуличието и жаждата за власт, но не искат да отговарят лично за перверзиите си и се крият зад Неговото Име. Чрез страха който вливат в душите на хората, добиват власт над тях (не само духовна, да не забравяме инквизицията) и това ги опиянява. С помощта на страха печелят материални богатства. Най-фрапантна е продажбата на индулгенции(писмено опрощение на стари или неизвършени още грехове). Няма кардинал който да не носи скъпи бижута и да не се облича с цвета на императорите. Православните патриарси и владици по празниците и сега могат да бъдат сбъркани с царе. Корона, златен или позлатен жезъл, великолепни и натруфени дрехи. За какво им е това? На тях, които уж са надскочили „стремежа към земните блага”…
Разбира се не всички са такива. Има и робски душици, които наистина се стремят да умъртвят всяко плътско желание у себе си. Самонаказват се с обет да не говорят, не се къпят, носят само един кат дрехи, който гние на гърба им. Главите им келяви, а телата крастави… Други по празници изпаднали в религиозен екстаз се самобичуват и нараняват. Смятат, че по този начин се доближават до своя Бог.
Не мога да разбера как Богът който е Любов би искал такива жертви и толкова болка в свое име и би позволил толкова лъжи и безнравственост на тези, които го представляват.
Единственият отговор който логически обяснява това е:
Няма Бог в Реалността.
Няма кой да те накаже след смъртта. Няма и къде да отидеш за да се радваш на онова което ти е липсвало през живота, ако си изпълнявал заръките на напористите духовници.
Единствените морални съдници сте ти и обществото. Обществото на което принадлежиш и онова което ще дойде след теб. Всеки е свободен да изживее единствения си живот така, както реши сам в рамките на реалността. Всеки отговаря сам за следата, която ще остави след себе си.
Dimitar (gd.bg)
Зависи какво търсиш в Библията и от каква гледна точка. Ако търсиш доказателство за съществуването на Бог, то няма смисъл. Отдавна е доказано съществуването му в човешкото съзнание.
И всъщност, ако се запознаеш с коя да е религия, ще откриеш, че всеки бог е човекоподобен. Има всички морални качества на съвременниците си.
В добавка и няколко екстри – не умира, а някои са и неродени. Има повече и по-големи силови способности и познания.
Боговете са себелюбиви, самомнителни и жестоки. Ревниви и подозрителни към другите или към хората. Качествата им не се различават от тези на повечето лидери от това време.
Но всички те съвсем не са всемогъщи, щом имат вечни врагове, които са победили, но не завинаги. Затова имат и помощници, които не винаги са им верни.
Явно имат всичкото време на света, и вероятно поради това, от скука се занимават с човешките дела.
Някои създават човека по свой образ и подобие… После като видят творението си, се чудят къде са се издънили и правят опит за бягство от тази отговорност, като използват методи за масово унищожение... Не съвсем успешни.
Какво би могъл да намериш в Библията е друг въпрос. Като документ, тя е много объркана и в по-голямата си част е нелогична. Смесили са се исторически факти, стари митове, и много религия.
В Библията са описани (заимствани) някои от най-древните митове в човешката история предшествали с векове написването ѝ. Например историята на Авел и Каин, която намираме и в клинописните таблички на древен Шумер. Някои считат, че дори там, тя е отглас от още по-древни събития.
Естествено, описани са и факти от историята на евреите, но трябва внимателно да се отсеят от преобладаващата мистика. Това все пак е народът с най-много пророци на глава от населението. Има и много притчи в подкрепа на моралните им ценности. По-интересното е, че страхът от наказание при тях е много голям и винаги съпътства религията им. По определение всеки е грешен и има за какво да бъде наказан. Така, че трябва да се измоли прошка от Създателя. Неприятното е, че това се прехвърля чрез християнството във всички европейски общества. Някак си е пречупена гордостта човешка, която я има в другите народи и води до красиви и стойностни неща.
При древните гърци например, Героите се противопоставят на Боговете в неравен сблъсък. И понякога печелят.
Бог Яхве (бащата на Иисус според християните) не допуска гордост у чадата си. Всеки човек е „раб божи”. Яхве е Богът на юдеи, християни и мюсюлмани. Когато Мохамед говори за Аллах, има предвид именно Яхве.
Този Бог обича само тези които лазят в краката му, готови са да убият и децата си в Негово Име и всекидневно възхваляват Името Му. Всички останали са неверници (и в трите религии) и трябва да бъдат или въведени в Пътя Му, или унищожени.
Интересното е, че и служителите Му на земята имат Неговите неприятни качества. Ревниво Го защитават, не признават друг Бог и друго разбиране по въпроса за Бог. По този начин всяка от трите религии възприема хората, изповядващи останалите две, като неверници( с всички последствия от това).
В самото християнство има разслоение, което още в началото противопоставя източното православие и католицизма. От католицизма впоследствие се отделя протестантството като отговор на безмерната алчност, лицемерие и пълна липса на морал у католическото духовенство. Но тези качества не са присъщи само на католиците.
Непримиримостта на християнските Божии служители е насочена не само срещу другите религии, но и вътре в самото християнство. Считайки, че техният Бог е непогрешим и всесилен (в смисъл и на най-силен), те прехвърлят тези качества и върху себе си като носители на „правата вяра”. Те използват анатема – силно християнско оръжие, т.е. духовно отлъчване от Него. Считат, че са толкова близо до Него (в смисъл, близки са си като дупе и гащи може би), че имат правото да го правят. Всеки който е застигнат от анатема би трябвало да „гори във вечния огън” и „в страшни мъки”.
Цитат от „Нашата вяра Закон Божий”:
„...и ето Теофан видял, че някой се приближил до него и със строг глас му казал:
-Ела да познаеш истината!
Непознатият го повел към едно тъмно и смрадно място и му показал сред адски огън еретиците Арий, Несторий, Евтихий, Диоскор и др., които издавали ужасни стенания и скърцали със зъби от непоносими мъки.
-Ето, - казал му той, - това е мястото на ония, които еретически мислят, както и на ония, които ги следват. И тъй, ако ти харесва това място, остани си в своята заблуда. А, ако не искаш да се подхвърлиш на такова наказание, обърни се към светата, съборна и апостолска Църква, към която се числи и преподобни Кириак. Истина ти казвам, че, ако човек извърши всички добродетели, но не вярва православно, ще дойде в това място на мъките.”
Все пак това явно не е достатъчно, та се стига и до съвсем конкретни „наказания”. По времето на Юстиниан през 529 г.много еретици са заточени или избити. В същата година се закрива и Академията в Атина.
Католиците не са по-нежни.
Цитат от „Власт и алчност” / Филип Жигантес :
„Нощта на свети Вартоломей 24.08.1572г. само 6 дни след сватбата на Анри Наварски и Маргьорит Марго сестра на Шарл IX която трябвало да помири двете враждуващи религиозни фракции, започнало избиването на протестантите с одобрението на кралицата-майка, ревностната католичка Катерина Медичи.... Ужасът продължил седмици. Протестантските мъже били изклани, жените им също, но след като били изнасилени. Убийствата се разпространяват и в провинцията - Бордо, Бурж, Лион, Орлеан, Руан. Католиците твърдели, че били избити само 2000, но херцогът на Сюи твърди, че са 70000. Папа Григорий XIII, на когото била изпратена главата на адмирал Гаспар дьо Колини, сеньор дьо Шатильон, провел благодарствена служба и изковал възпоминателен медал, за да отбележи избиването на толкова много еретици.”
Но пък именно ревностни във вярата си протестанти в Швеция извършват най-големите гонения на вещици, содомити и прелюбодейци.
И изобщо доста грешници са си заминали от този свят пречистени от огъня, а други просто са били обесени или милостиво обезглавени в Неговото Име.
Но има и друг начин, освен праведния живот чрез който да се „доближиш до Христос”. Христос означава „Спасител”.
Цитат от Библия за деца:
„Всички които се връщат при бога след като са сторили много грехове, Иисус може да направи завинаги щастливи.”
Цитат от „Нашата вяра Закон Божий”:
„ Преподобний Нифонт имал от Бога дарбата да вижда съвсем ясно събитията в духовния свят. Веднъж той дошъл в църква и видял, че небето над него се разтворило. Очертал се път, който водел от земята към небето и спирал чак пред Божия престол. По тоя път ангелите носели душата на някой си покойник. Зад тях следвали множество демони, които бясно викали: „Защо ни отнемате тая душа. Не знаете ли , че тоя човек, когато беше жив, беше и блудник, и разбойник, и сребролюбец? Той се провини във всички грехове."
- „Знаем", отговорили ангелите: „Знаем, че този човек беше велик грешник, но знаем и това, че той много плака за своите грехове и преди смъртта си ги изповяда, поради което милостивият Господ му ги прости." - „ Ако и тая душа е получила прошка от Бога, тогава вземете при себе си всички грешници. А ние тогава за какво ще се трудим?" Ангелите отговорили: „Помнете, че всички грешници които изповядват своите грехове със съкрушено сърце, получават прошка от Бога. А който умре неразкаян, него Бог ще осъди на вечни мъки с вас"”
В християнската религия има Рай и Ад, но за Рая (да не се бърка със земния Рай откъдето са изгонени Ева и Адам) няма много сведения. Доста по-образно и цветно е описан Адът, неговите обитатели и грешниците. Както и наказанията на които са подложени.
И докато в християнството страхът от наказание е движеща сила, то Мохамед е измислил друга система. Не набляга на Ада, а на Рая. В Исляма Раят е описан като вечнозелени градини с много течаща вода (все пак е измислен в пустинята). В тези градини влизат само избраните, а те са воините избили най-много неверници. Бройката се води точно. Но докато в ранният ислям се зачитат само враговете му носещи оръжие, а на старци , жени и деца е забранено да се посяга, то за съвременните „бойци” на Джихада е важна общата бройка. Полът и възрастта са без значение. Стремежът е да се влезне в Рая, където всеки има вечно младо тяло, а храната и виното са в изобилие. За разлика от земния живот, в отвъдния виното е разрешено. Всеки пие колкото си иска без да се напива. Това не е всичко, за всеки избран има по 100(словом сто) млади девици, чието единствено задължение е да доставят удоволствието му.
Това е напълно достатъчно за всеки надъхан мюсюлманин за да си направи сметката: „Гръмвам се в пълен автобус, щом нямам пари за самолетен билет и отивам бързо, бързо в Рая. И без това земния живот не си струва с всичките тези ограничения”.
Лошо ще е само ако няма такова място след смъртта. Но за този вече е без значение. За останалите тук пък, ходжата няма нужда да се безпокои. Никой не се е върнал, за да даде отчет. Може би защото там е хубаво…
Защо обаче, боговете са толкова злобни интриганти?
Мисля, че отговора го дадох още в началото – защото са човекоподобни. Измислени са от хора и нищо човешко не им е чуждо. Освен това те еволюират заедно с тълкувателите си. Но почти през цялата човешка история, голяма част от тези които „служат” на Бога, всъщност Го използват за да оправдаят своите нечистоплътни помисли и действия, своите страхове и дребнавост, двуличието и жаждата за власт, но не искат да отговарят лично за перверзиите си и се крият зад Неговото Име. Чрез страха който вливат в душите на хората, добиват власт над тях (не само духовна, да не забравяме инквизицията) и това ги опиянява. С помощта на страха печелят материални богатства. Най-фрапантна е продажбата на индулгенции(писмено опрощение на стари или неизвършени още грехове). Няма кардинал който да не носи скъпи бижута и да не се облича с цвета на императорите. Православните патриарси и владици по празниците и сега могат да бъдат сбъркани с царе. Корона, златен или позлатен жезъл, великолепни и натруфени дрехи. За какво им е това? На тях, които уж са надскочили „стремежа към земните блага”…
Разбира се не всички са такива. Има и робски душици, които наистина се стремят да умъртвят всяко плътско желание у себе си. Самонаказват се с обет да не говорят, не се къпят, носят само един кат дрехи, който гние на гърба им. Главите им келяви, а телата крастави… Други по празници изпаднали в религиозен екстаз се самобичуват и нараняват. Смятат, че по този начин се доближават до своя Бог.
Не мога да разбера как Богът който е Любов би искал такива жертви и толкова болка в свое име и би позволил толкова лъжи и безнравственост на тези, които го представляват.
Единственият отговор който логически обяснява това е:
Няма Бог в Реалността.
Няма кой да те накаже след смъртта. Няма и къде да отидеш за да се радваш на онова което ти е липсвало през живота, ако си изпълнявал заръките на напористите духовници.
Единствените морални съдници сте ти и обществото. Обществото на което принадлежиш и онова което ще дойде след теб. Всеки е свободен да изживее единствения си живот така, както реши сам в рамките на реалността. Всеки отговаря сам за следата, която ще остави след себе си.
Абонамент за:
Публикации (Atom)