НАШАТА ЧИТАНКА

 Бях си казал, че няма да обръщам внимание на простотията управленска, но този път съм впечатлен.... Нямам време да пиша, но и няма нужда - хората са го казали вече:
Случаят с Читанка.инфо и защо има нужда от нов закон за авторското право
"451 градуса по Фаренхайт" 
ГДБОП, чели ли сте Бредбъри? 
 2018
Връзката между chitanka.info и ЕС 
НИЩО В ДЕМОКРАЦИЯТА НЕ СТАВА СЪС ЗАБРАНИ, А СТАВА С ЦЕНЗ, ЗНАНИЕ, ТРУД И ЧЕСТНОСТ – ТОВА Е ПРИТЧА НА ИСТОРИЯТА 
Грешката е вярна
Читанка дайджест – извънредно издание
Да спасим www.chitanka.info 

Благодарен съм за техните усилия!
А това е петицията под която и аз турих палец

ВРЪЗКАТА МЕЖДУ НАУКА И РЕЛИГИЯ от Ричард Файнман

Провеждайки нещо като мислен експеримент, Файнман разглежда становищата на една въображаема група с цел да илюстрира начина на мислене на учените и на духовниците и обсъжда различните точки на съгласие или несъгласие между науката и религията, изпреварвайки с цели две десетилетия протичащия понастоящем бурен дебат между тези две фундаментално различаващи се метода за търсене на истината. Между другото той си задава въпроса дали атеистите са в състояние да си изградят морални правила на базата на научните познания, така както духовниците извличат моралните закони от своята вяра в Бога – една необичайна философска тема за иначе твърде прагматичния Файнман.

  

В тази ера на специализация хората, които добре познават една област, са обикновено некомпетентни да обсъждат друга. По тази причина важните проблеми на взаимоотношенията между различни области на човешката активност все по-рядко се обсъждат публично. Когато си спомняме за големите дебати в миналото върху такива проблеми, ние изпитваме съжаление, че тези времена са отминали, защото подобни спорове носят голям емоционален заряд. Старите проблеми, като например взаимоотношенията между наука и религия, са си все още нерешени и не са станали по-малко трудни от преди, но не се обсъждат публично поради ограниченията на специализацията.

Но аз отдавна съм дълбоко заинтригуван от този проблем и затова искам да го обсъдя. Като се има предвид моята твърде очевидна недостатъчност в разбирането на религията (недостатъчност, която ще става все по-очебийна с напредването на повествованието), аз смятам да организирам изложението по следния начин: нека допуснем, че не един човек, а цяла група от хора (съвет) обсъждат проблема, като групата се състои от специалисти в много различни области – различните науки, различните религии и т. н. – и че ние ще разискваме проблема от най-различни страни, подобно на експертна комисия. Всеки трябва да изложи своята гледна точка, която може да бъде усъвършенствана и променяна при последващата дискусия. Освен това нека приемем, че аз съм избран измежду участниците първи да изложа своите възгледи .

Бих започнал с поставянето на следния проблем пред съвета: Млад човек от религиозно семейство изучава някаква наука и в резултат на това у него възникват съмнения – а по-късно дори и недоверие в Бога на своите родители. Това съвсем не е изолирано явление; в живота то се среща често. Въпреки че не разполагам със статистически данни по този въпрос, аз не се съмнявам, че много учени – всъщност вярвам, че повече от половината учени – не вярват в Бога на своите родители; по-точно, те не вярват в Бога в общоприетия смисъл на това понятие.

И тъй като вярата в Бога е основната характеристика на религията, избраният от мен въпрос най-непосредствено води към проблема за взаимовръзката между наука и религия. Защо този млад човек започва да губи вярата си в Бога?

Първият и най-разпространен отговор на този въпрос е много прост: Той се обучава от учени, а те (както вече споменах) дълбоко в себе си всичките са атеисти, и така злото се предава от един на друг. Но ако вие сте склонни да приемете това обяснение, то аз се страхувам, че познавате науката дори още по-зле, отколкото аз познавам религията.

Друг възможен отговор би бил, че малкото знание е опасно; този млад човек е научил малко, а мисли, че е научил всичко, но скоро той ще израсне и ще преодолее своето заблуждение, ще разбере, че светът е по-сложен и тогава отново ще започне да разбира, че съществува Бог.

Аз обаче не мисля, че той непременно ще излезе от своето младежко заблуждение. Има много учени – хора, които с основание се смятат за зрели и които въпреки това не вярват в Бога. В действителност, както ще се опитам да обясня по-долу, отговорът не е в това, че младият човек си въобразява, че знае всичко – а точно обратното.

Трети отговор, който може да получите е, че този млад човек наистина няма правилно разбиране за науката. Аз не вярвам, че науката е в състояние да докаже, че не съществува Бог; аз мисля, че това е невъзможно. И ако то е невъзможно, не виждам никакво противоречие в това да се вярва едновременно в науката и в Бога – в обикновения Бог, в когото вярват всички религиозни хора.

Да, това е една последователна позиция. Въпреки факта, който споменах, че мнозинството учени не вярват в Бога, немалко учени вярват и в науката и в Бога по един напълно непротиворечив начин. Но тази непротиворечивост, макар и възможна, е трудно достижима, затова аз бих искал да обсъдя две неща: Защо не е лесно да бъде постигната тя и дали си струва човек да прави усилия да я постигне.

Когато се каже “вярвам в Бог,” винаги, разбира се, възниква загадката – какво е Бог? Най-често се има предвид персонифициран Бог, какъвто е характерен за западните религии, на когото се молим и който е създал както Вселената, така и законите на морала.

За студента, изучаващ някаква наука, има две основни трудности, които той среща при опита си да примири науката с религията. Първата трудност идва оттам, че в науката е задължително да подлагаш всичко на съмнение; за да има прогрес в науката е абсолютно задължително да приемеш несигурността и съмнението като неразделна част от своята вътрешна природа. За да можем да напредваме в процеса на разбирането, ние сме длъжни да останем скромни и да признаем, че не знаем. Нищо не е абсолютно сигурно или пък доказано извън всяко съмнение. Вие изследвате поради любопитството си, защото има неизвестност, а не защото вече знаете отговора. При добиване на нова информация в процеса на научното изследване, вие не смятате, че научавате истината, а просто достигате до заключения, че един или друг факт е повече или по-малко вероятен.

Ако навлезем по-дълбоко в научните проблеми, ние установяваме, че научните твърдения не се отнасят до факти, които са верни или не са верни, а се отнасят до неща, които са известни с различна степен на несигурност: “Много по-вероятно е нещо си да е вярно, отколкото то да не е вярно”; или “Еди какво си е почти сигурно, но все пак съществуват известни съмнения”; или – другата крайност – “е, всъщност не се знае.” Всяко едно от научните понятия се намира някъде по скалата между абсолютната погрешност и абсолютната сигурност, но никога в някой от краищата на тази скала.

Мисля, че е необходимо да се приеме този възглед не само за науката, но и за други неща; изключително важно е да се признаеш за незнаещ. Факт е, че когато вземаме решения в живота, ние никога не знаем със сигурност дали те са правилни; ние само вярваме, че правим най-доброто, на което сме способни – и точно така трябва да се разсъждава.

Отношение на несигурност

Аз смятам, че щом като знаем, че живеем в неизвестност и несигурност, ние би трябвало да го признаем открито; изключително важно е да се разбере, че не се знаят отговорите на много въпроси. Тази нагласа на ума – това състояние на несигурност – е от решаващо значение за учения и именно тази е нагласата, която студентът трябва да придобие още в началото на обучението си. Това се превръща в начин на мислене. Веднъж придобил го, човек повече не може да се откаже от него.

И тогава младият човек започва да се съмнява във всичко, защото той нищо не приема като абсолютна истина. И така въпросът малко се изменя, от “Съществува ли Бог?” в “Доколко е сигурно, че Бог съществува?” Тази незначителна разлика е всъщност важен прелом и представлява точката на разделяне на пътищата на науката и религията. Аз не смятам, че един истински учен е в състояние да вярва безрезервно. Въпреки че има учени, които вярват в Бог, аз не мисля, че те възприемат Бога по същия начин, както религиозните хора. Ако те са последователни в своя научен подход, предполагам че си казват нещо такова: “Почти сигурен съм, че съществува Бог. Почти не се съмнявам в това.“ Това е съвсем различно, отколкото да се каже, “Аз зная, че има Бог.” Не вярвам, че един учен може да придобие подобен възглед – тази дълбоко религиозна убеденост, тази твърда увереност, че има Бог – тази абсолютна сигурност, която отличава религиозните хора.

Разбира се, този процес на съмнения не започва непременно с въпроса за съществуването на Бог. Обикновено първоначално се разглеждат някои специални догми, като например задгробният живот, или пък някои елементи от религиозното учение, като например подробности от живота на Христос. По-интересно обаче е да се насочим направо и откровено към централния проблем и да обсъдим по-крайния възглед, подлагащ на съмнение съществуването на Бог.

Щом веднъж въпросът е изваден от сферата на абсолютното и се плъзне по склона на несигурността, той може да придобие най-различни тълкувания. В много от случаите крайният изход е почти пълна увереност. Но от друга страна, за някои хора окончателният резултат от внимателния анализ на схващането, което техните родители са си изградили за Бог, може да се окаже твърдението, че то почти сигурно е погрешно.

  

Вярата в Бог и научните факти

Така достигаме до втората трудност, която нашият студент среща в опитите си да изгради мост между науката и религията: Защо често се приключва с това, че вярата в Бог – поне в нейния чисто религиозен смисъл – започва да му изглежда твърде необоснована и неправдоподобна? Аз смятам, че отговорът на този въпрос има нещо общо с научния подход – с фактите, които човек постепенно научава.

Например големината на Вселената, в която ние сме само една незначителна частица, захвърлена някъде около Слънцето, е твърде внушителна със своите стотици хиляди милиони слънца само в тази галактика, самата тя една от милиардите галактики във Вселената.

От друга страна, очевидна е близостта на биологичния човек с животните, на една форма на живот с друга. Човекът е просто един късен пришелец и участник в една вечна гигантска драма; можем ли да приемем, че всичко останало е просто сцена за неговото появяване?

От трета страна, ето атомите, от които всичко изглежда че е направено, следвайки неизменни закони. Не съществува нищо друго; звездите са направени от същия материал и животните са направени от същия материал, но толкова тайнствено сложно, че да изглеждат живи – както и самият човек.

Изключително вълнуващо преживяване е да се наблюдава и анализира Вселената без оглед на човека, да се разсъждава върху нейния смисъл без човека, каквато тя е била в огромната част от времето на своето дълговечно съществуване и каквато е и понастоящем на повечето места. Щом този обективен възглед е веднъж възприет и са оценени мистерията и величието на материята и тогава от тази висота се погледне обективно на човека като на материя, да се възприеме животът като частичка от световната бездънна мистерия, това значи да се изпита такова чувство, което трудно се поддава на описание. То обикновено завършва със смях и задоволство от осъзнатата невъзможност на всички опити да се постигне разбиране. Тези научни опити приключват с благоговение и величествена тайнственост, губещи се в неопределеност, но те ни изглеждат така дълбоки и впечатляващи, че теорията, според която светът е бил създаден просто като сцена, за да може Господ да наблюдава как човек се люшка между доброто и злото, изглежда неадекватна.

И така, нека допуснем, че случаят с нашия конкретен студент е точно такъв, че неговата убеденост постепенно се засилва и че той например не вярва, че неговата индивидуална молитва ще бъде чута. (С това аз не се опитвам да отрека реалността на Бога; аз просто се опитвам да ви дам една идея – или малко разбиране – за причините, поради които много хора биха стигнали до мисълта, че тази молитва е безсмислена.) Разбира се, в резултат на това недоверие първите съмнения ще са насочени към етичните проблеми, защото според религията, която той е изучавал, моралните истини произтичат от словата на Бога, а ако Бог не съществува, то какво можем да кажем за неговите слова? Но колкото и да е изненадващо, аз мисля, че в края на краищата именно моралните закони са тези, които остават невредими; първоначално студентът може да реши, че едно-две неща са погрешни, но той впоследствие обикновено коригира мнението си и накрая остава с не особено променени морални възгледи.

Има обаче някаква самостойност в тези възгледи. В края на краищата, възможно е да се съмняваме в божествеността на Христос и въпреки това твърдо да вярваме, че е добро да се постъпва със съседа така, както бихме искали той да постъпва с нас. Напълно възможно е да се споделят и двата възгледа едновременно; и аз искрено се надявам вие да установите, че моите атеистично мислещи колеги учени имат добро обществено поведение.

  

Комунизмът и научната гледна точка

Между другото бих искал да отбележа, доколкото думата “атеизъм” е така тясно свързана с думата “комунизъм”, че комунистическите възгледи са противоположни на научните в смисъл, че при комунизма се дават готови отговори на всички въпроси – както политически, така и морални, – без да се обсъждат и без да се подлагат на съмнение. Научната гледна точка е пълна противоположност на това; а именно, всички въпроси трябва да се подлагат на съмнение и да се обсъждат; по всички въпроси е наложително да се спори – всеки наблюдаван факт трябва да се проверява. Едно демократично правителство е много по-близко да тази идея, понеже то дава възможност за дискусии, а оттам и за промени. Корабът не се подкарва в отнапред зададена посока. Вярно е, че когато има доминираща идея, така че отнапред е известно кое е вярното, вие действате много решително и това дава добри резултати – но за кратко време. Обаче скоро корабът тръгва в погрешна посока и никой вече не е в с състояние да промени посоката. Така че неизвестностите на живота при демокрацията са много по-близки до науката.

Въпреки че науката оказва известно влияние върху много от религиозните идеи, тя не засяга моралното съдържание. Религията има много страни; тя дава отговори на всякакви въпроси. Например тя отговаря на въпроси от типа какво представляват нещата, откъде се вземат, какво е човекът, какво е Бог – качествата на Бога и други подобни. Нека наречем това метафизична страна на религията. Но тя също така ни казва и нещо друго – как да се държим. Не става дума за това, как да се държим при определени церемонии и какви формалности да спазваме; имам предвид как да се държим в живота изобщо, за да бъдем морални. Тя дава отговори на моралните въпроси; тя ни дава законите на морала и етиката. Нека наречем това етична страна на религията.

Обаче е известно, че макар и при зададени морални стандарти, човешките същества са твърде слаби; трябва постоянно да им се напомня за моралните критерии, за да могат да се придържат към повелите на съвестта си. Така че въпросът не е само в това да имаш съвест; важно е също така да имаш силата да правиш само това, което е правилно. Религията е тази, която дава сила и упование, а също и необходимото вдъхновение, за да можем успешно да следваме моралните закони. Това е вдъхновяващата страна на религията. Тя дава упование не само за морално поведение – тя осигурява вдъхновението, необходимо за изкуствата както и въобще за създаване на всяка велика мисъл и велико дело.

  

Взаимовръзки

Тези три страни на религията са свързани помежду си и поради това тясно преплитане на идеи обикновено се смята, че щом критикуваш някоя отделна страна на системата, то това значи, че атакуваш структурата като цяло. Горните три страни са свързани общо взето по следния начин помежду си: моралният аспект, т.е. моралният закон е даден от самия Бог – и това ни въвлича в разглеждането на един метафизичен проблем. Той поражда вдъхновение, понеже се борави с наследството на Бога; човек чувства присъствието на Бога. И това е велико вдъхновение, защото дава възможност човешките действия да се докоснат до огромната Вселена.

И така, тези три неща са много силно свързани помежду си. Трудността се състои в следното: науката понякога влиза в конфликт с първата от тези три категории – метафизичния аспект на религията. Например в миналото е имало спор върху това дали Земята е център на Вселената – дали Земята обикаля около Слънцето или пък стои неподвижна. Този спор се превърнал в тежка борба, но накрая спорът все пак бил разрешен и в този конкретен случай религията била принудена да отстъпи. По-късно възникнал конфликт по въпроса, дали човек е произлязъл от животните.

При много от тези ситуации резултатът е отстъпление на религиозните метафизични възгледи, но въпреки всичко не се наблюдава колапс на религията като цяло. И освен това няма някакво забележимо и принципно изменение на моралните закони.

В края на краищата, щом все пак Земята обикаля около Слънцето, не е ли по-добре тогава да обърнем другата буза? Има ли някакво значение дали Земята остава неподвижна или обикаля около Слънцето? Тук отново назрява конфликт. Науката непрекъснато се развива и неминуемо ще бъдат открити нови факти, които ще противоречат на съвременните метафизични теории на някоя от религиите. Всъщност, въпреки всички минали отстъпления на религията, определени индивиди и сега преживяват сътресение, когато научат за обясненията, които науката дава на някои факти, които религията разглежда по съвършено различен начин. И досега нещата далеч не са окончателно изяснени; все още възникват сериозни конфликти, но моралните закони остават ненакърнени.

Всъщност в тази метафизична област конфликтът е двойно по-тежък. Първо, самите факти могат да си противоречат, но дори да не е така, отношението към тях ще е различно. Духът на несигурност в науката е такова отношение към метафизичните въпроси, което е противоположно на пълната увереност и сигурност, изискващи се в религията. Определено съществува конфликт както около фактите, така и около духа – при метафизичните аспекти на религията.

По мое мнение в религията не е възможно да се намерят набор от метафизични идеи, за които да е гарантирано, че никога няма да влязат в противоречие с непрекъснато развиващата се и изменяща се наука, която прониква все по-дълбоко в неизвестното. Ние не знаем отговорите на много въпроси; не е възможно да се намери такъв отговор, за който да сме сигурни, че някой ден няма да се окаже погрешен. Трудността идва оттам, че и науката, и религията се опитват да дават отговори на въпроси от една и съща област.

Науката и моралните въпроси

От друга страна аз не вярвам, че е възможно да възникне истински конфликт с науката в областта на етиката, защото смятам, че моралните въпроси са извън обхвата на науката.

Нека приведа три-четири аргумента в полза на това твърдение. На първо място, в миналото е имало конфликти между научните и религиозните възгледи в метафизичната област, но въпреки това старите морални възгледи нито са рухнали, нито са се променили.

Второ, има немалко порядъчни хора, които прилагат на практика християнската етика, но които не вярват в божествеността на Христос. И при това не възникват някакви противоречия.

Трето, въпреки че от време на време се появяват нови научни факти, които биха могли да се интерпретират частично като доказателство за определени страни от живота на Христос, или пък за някоя от другите метафизични идеи, на мен ми се струва, че не съществуват научни факти, които да засягат директно Златното правило. Струва ми се, че тук нещата са по-различни.

А сега ще се опитам да дам философско обяснение на това, защо науката не може да засегне фундаменталната основа на морала. Типичният човешки проблем, на който религията се стреми да даде отговор, се свежда до следното: Трябва ли аз да направя това? Трябва ли ние да направим това? Трябва ли правителството да направи това? За да отговорим на този въпрос, трябва предварително да го разделим на две части: първо – Ако аз направя това, какво ще се случи? – и второ – Искам ли аз това да се случи? Какво добро и ценно ще произлезе от това?

Да разгледаме въпрос от типа: Ако аз направя това, какво ще се случи? Тук процедурата по принцип е следната: Опитай и ще видиш. По такъв начин вие натрупвате огромен опит от подобни експерименти. Всички учени ще се съгласят, че един въпрос – независимо дали е философски или не, – който не може да бъде формулиран така, че да може да бъде проверен експериментално (или, просто казано, който не може да бъде формулиран във вида: Ако аз направя това, какво ще се случи?), не е научен въпрос; той се намира извън полето на науката.

Аз твърдя, че независимо дали вие искате нещо да стане или не – каква стойност се съдържа в получения резултат или как вие оценявате стойността на резултата (което е другата страна на въпроса: Трябва ли аз да направя това?), се намира извън науката, защото това не е въпрос, на който можете да отговорите, знаейки само какво се е случило; вие трябва да прецените какво се е случило – по законите на морала. И така, поради тази теоретична причина, аз мисля, че има пълно съгласие между моралния възглед – или етичната страна на религията – и научната информация.

Обръщайки се към третата страна на религията – вдъхновяващата й страна – аз достигам до централния въпрос, който бих искал да представя пред този въображаем съвет. В наши дни изворът на вдъхновение – за сила и за утеха – във всяка религия е много здраво привързан към нейната метафизична страна; т.е. вдъхновението идва от работата за Бога, от следване на неговите повели, от чувството, че си заедно с Бога. Емоционалната привързаност към законите на морала – произлизащи от тази практика – са силно разклатени, когато съмнението, дори минимално количество съмнение, е повдигнато, що се отнася до съществуването на Бога; така че, когато вярата в Бога отслабне, този конкретен метод за черпене на вдъхновение губи от силата си.

Аз не зная отговора на този централен проблем – проблема за съхраняване на истинската стойност на религията като източник на сила и смелост за повечето хора, без същевременно да се изисква абсолютна вяра в метафизичните й аспекти.

  

Наследствата на Западната цивилизация

Струва ми се, че Западната цивилизация притежава следните две изключително ценни характеристики. Първото е нейният научно-приключенски дух – стремеж към неизвестното, което трябва да бъде осъзнато като неизвестно, за да може да бъде изучавано; изискването неоткриваемите тайни на Вселената да останат неразкрити; възгледът, че няма нищо сигурно; с две думи – интелектуалното смирение. Второто е християнската етика – основание за действията, продиктувани от любов, братството на всички хора, ценността на индивида – смирението на духа.

Съвсем логично е, че тези две характеристики са напълно съвместими една с друга. Но логиката не е всичко; човек има нужда от сърце, за да преследва една идея. Ако хората се обърнат назад към религията, към какво всъщност се обръщат те? Дали съвременната църква е такова място, където може да намери подкрепа човек, който се съмнява в Бога, нещо повече – човек, който не вярва в Бога? Дали съвременната църква може да подкрепи ценността на подобни съмнения? Не черпи ли тя сили и средства за укрепването на една от тези две фундаментални характеристики, като подкопава основите на другата? Неизбежно ли е това все пак? Откъде да вземем вдъхновение, за да укрепим тези два стълба на Западната цивилизация, тъй че те да се извисят хармонично един до друг с пълна сила? Не е ли това най-важният въпрос на нашето време?

Поставям този въпрос на разискване пред съвета.

Превод: С. Рашев

(Published in: Engineering and Science, California Institute of Technology, March, 2004)

Ръководството на Газпром не се скъпи... за себе си

Газпром увеличава с 25% заплатите на на висшите си управители за 2009 година - повече от шестдесет милиона рубли на човек. Експертите наричат "странно" такова решение на фона на едни от най-лошите производствени показатели на компанията за цялата и история.
За миналата година заплатите на висшето ръководство е около един милиард рубли, което е с 1/4 повече от 2008 год. се казва в отчета на дружеството. Тази добавка е повече от три пъти годишната инфлация. Знаейки, че в ръководството са включени 17 човека, всеки от тях е получил за годината повече от 60 милиона рубли. По текущия курс това са около 2 милиона долара  на калпак. Това означава, че Газпром запазва ръста на заплатите на висшето си ръководство от предишните две години, независимо от  кризата и очевидно слабите показатели  на работата на концерна като цяло. Партньорът и аналитик на RusEnergy Михаил Крутихин подчертава, че печалбата на Газпром е спаднала с 19%, а износът с 11%. 

Преводът е от руския сайт nnm.ru. Не е цялата статия, но мисля, че това е достатъчно за да си направим сметката къде отива увеличението на цената на газа. Който иска, може да последва връзката от заглавието и да пие от извора.  Естествено далеч съм от мисълта, че алчните руски олигарси са по-безскрупулни от американските, немските, френските, английските, гръцките и т.н. Дано не ми се обидят някои, че съм ги пропуснал. Алчността и лакомията, безсрамието и наглостта  нямат политически цвят, националност и не са расов признак.

Давид срещу Монсанто

Днес реших да навестя колибката и  в категория "технологии" попаднах на този филм:
Давид срещу Монсанто (2009)
Описание от колибката:
Представете си, че през градината ви преминава буря и без вашето знание и съгласие в земята, която сте подхранвали и поддържали с години, се озовават чужди, генно модифицирани семена. Няколко дни по-късно ви посещават представители на мултинационална корпорация с настояването да им предадете реколтата си и завеждат срещу вас съдебен иск за 20 хиляди долара за незаконно използване на патентовани генно модифицирани семена. Нещо повече, съдът отсъжда в тяхна полза!
За съжаление тази история е горчивата истина. Такава е участта на Пърси и Луиз Шмайзър в Канада, които от 1996 година се борят срещу производителя на химикали и семена "Монсанто". Заедно с хиляди други фермери по света те се борят не просто срещу една компания, а и за правото на свобода на словото и неприкосновена собственост. Те се борят и за бъдещето на своите деца и внуци, които също да имат шанса да растат в свят, свободен от генно манипулирани храни.
И този филм показва колко сбъркано е "обществото на свободната инициатива" и как ламтежът за "печалба на всяка цена " срива морала на обществото. Как въпреки приказките за демокрация, чрез патентното право и под прикритието на "правото на свободна инициатива ", съвременните многонационални корпорации се стремят към пълно заробване на цялото общество. Самото правосъдие позовавайки се на недомислени закони и опиращо се на прецеденти, а не логиката и на идеята за социална справедливост, става маша в корпоративните ръце.
За всички които не желаят капаци на очите:-)
Филмът е със субтитри.

Капитализъм: една любовна история

Преди няколко дни попаднах на новия филм на Майкъл Мур "Capitalism: A Love Story". Както във всичките си работи досега, той отново успява да прикове вниманието на зрителя към разглежданите проблеми. Неговите филми просто не могат да се гледат безучастно. За мен и този е много добър и мнението ми е, че трябва да бъде видян от възможно най-голям брой хора. Дори да не споделяте неговите виждания относно развитието на съвременното общество, ще получите възможност да свалите капаците на очите:-)
Ето и кратко описание с превод взет от http://rarbg.com :

"Капитализъм: любовна история" е новия филм на Майкъл Муур. "Капитализъм" изследва причините за глобалната икономическа криза и представя леко комичен поглед върху корпоративните и политическите далавери, които довеждат до, както го нарича Майкъл Муур, "най-големия грабеж в историята на страната" - източването на колосални суми от парите на данъкоплатците към частни финансови институции.
Майкъл Муур е автор на три от  шестте най-печеливши документални филми някога. 
Негови филми са спечелилият "Златна палма" "Фаренхайт 9/11" номинирания за "Оскар" "Sicko", както и носителят на "Оскар" за най-добър документален филм на 2003-та година "Bowling For Columbine" 

 Филмът вече може да бъде намерен в торент сайтовете има субтитри благодарение на Petrakiz & subs.unacs.bg
Приятно гледане на всички които ми се доверят! :-)

Мнението ми за решението на задачата - продължение

Не можах да се преборя с редактирането и затова качвам моето виждане с помощта на картинки.
Сивият текст с тъмните формули са от оригиналното решение, а с червен текст, осветяване на оригиналния и черен текст съм дал мнението си.

 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 



Този чертеж е погрешен! И то много!
Лъчите в червено не съществуват при тези означения и формулата записана като „ЗАКОН НА СНЕЛИУС”. А и самата формула е неправилно записана!
Още по-недопустимо е лъчите изобразени в червено, да се „свържат” по този начин с падащият от подточка а). Лъчът изобразен в леда и сключващ ъгъл α0 (ако това е граничния ъгъл) просто не може да дойде от въздуха през горната повърхност – той би трябвало да се плъзга по нея!

 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 

 
 
 

 

Неправилно записан! Правилният запис е: n1*sinα = n2*sinβ Тъй като n1 и n2 са константи различни от нула, то при α = 0 следва β = 0!

Тогава в уравнение 1. не можем да заместваме синусите с коефициент на пречупване!!! Изключително груба от математическа и физична гледна точка грешка.
Това уравнение работи само при α < > 0

Този отговор е абсолютно неверен с оглед на казаното по-горе.

При преминаване на светлината перпендикулярно на границата между две среди, пречупване не се наблюдава. Няма физична причина, която да предизвика промяна на “видимото разположение” на обекта при това условие (ако той е точков). Самият закон на Снелиус е следствие от принципа на Ферма при който се определя най-краткия оптичен път и решението се търси в двумерно плоско пространство (падащ, отразен и пречупен лъч лежат в една равнина). При това се намира точката на границата на двете среди, която определя този път, като се използват триъгълници. А всички знаем, че триъгълниците нямат ъгъл равен на нула. Искам да кажа, че за да бъде този закон валиден и изобщо да съществува, е необходимо ъглите да са различни от нула.

След разглеждането на това решение, видях, че нещата са по-дълбоки и грешката не е толкова повърхностна. Зарових се в учебници, сборници и справочници и намерих подобно твърдение само в един руски сборник. То се отнася за плоско-паралелна пластина и точков източник от другата страна. Решението е същото - със заместване на частното на синусите с относителния коефициент на пречупване за случая на наблюдение по перпендикуляра през пластината. Отговорът е същия.
Сборникът е "Справочное руководство по физике" автори: Б.М. Яворски, Ю.А. Селезнев - 1989г. на страница 349/ зад.3

Според мен грешката е резултат от използване на понятия които са извън физиката, смесването им с легитимните физични понятия и включването на тази смес в решението на задачата. Нелегитимното понятие в случая е „видимо положение и разстояние”. То се отнася до физиологията на бинокулярното зрение, а циклопите не биха допуснали такава грешка. Самото понятие се определя от тригонометричния метод за изчисляване на разстоянието до точка в равнината и пространството. И този метод се основава и изисква реални триъгълници с различни от нула ъгли. Когато говорим за „видимо разстояние”, ние неявно предполагаме определянето му чрез използването на двете си очи едновременно.

При това лъчите от обекта до очите ни сключват малък, но различен от нула ъгъл със симетралата на очите. Именно поради това ние получаваме информация за разстоянието до обекта. Тези различни от нула ъгли позволяват приложението на закона на Снелиус. Но тази грешка няма да бъде допусната, ако не се приложи забранената операция „делене на нула”.


Правилното твърдение е:

При малки ъгли на наблюдение видимото разстояние h1 клони към h* 1/n;

Общински кръг на олимпиадата по физика 2010

Искам да споделя това, което днес ми направи неприятно впечатление на проведения първи кръг на олимпиадата по физика. Това е 1-ва задача за възрастовата група 10-12клас:
Лъч светлина пада през въздуха към плоско-паралелна пластинка от лед под ъгъл алфа равен на 45^о и се пречупва под ъгъл бета = 30^о. Определете:
а) показателя на пречупване на леда
б)граничния ъгъл на леда.
Прашинка от въглен е замръзнала на дълбочина h = 1.41см под повърхността на леда.

в) На каква дълбочина изглежда, че се намира под повърхността на леда прашинката, ако лъчът по направление на зрителното възприятие(зрителния лъч) е перпендикулярен на тази повърхност?
(sin45^o= cos45^o = 0.7071;sin30^o= 0.5000; cos30^o =0.8660) 10точки.

 

Чертежът е точно копие от оригинала.. Според него наблюдаваният образ е на по-малка дълбочина. А според условието, наблюдението е от точка намираща се на перпендикуляра към повърхността водещ до прашинката. Това означава, че отразената светлина от прашинката попада в окото на наблюдателя по този начин:

 

Но този лъч не претърпява пречупване. Следователно видимата дълбочина е  същата като истинската.

Но на чертежа е показан образът. Той може да бъде наблюдаван единствено по този начин (под ъгъл алфа):

Защото при всеки различен ъгъл, видимата дълбочина е различна и е негова функция като 

0 < h < h_o при изменение на алфа от алфа граничен до 0^o . 

За мен последното условие на задачата е некоректно зададено, поради несъответствие между чертеж и пояснения. Но инспекторката явно не ме разбра:-( Не знам кой е измислил това условие и защо никой не го е проверил... А и така и не разбрах защо пластинката е плоско-паралелна:-)

Идва времето на идиотите

Днес получих писмо, което за пореден път ме убеждава, че човечеството се умножава, но интелектът остава постоянна величина. Нищо друго не ми остава, освен да седна и да чакам 2012.

По пътя на логиката

Връща се една вечер Гарабед от работа и точно пред блока където живее, срещнал Киркор.
- Здравей, Киркор! - рекъл.
Но онзи вместо да му отвърне на поздрава, казал само едно:
- Мяу!
Почудил се Гарабед и се замислил:
"Защо ли Киркор рече мяу?... Мяу... Мяу казва котката. Котката... Котката пие мляко. Млякото... Млякото го дава кравата. Хм... Кравата... Кравата има рога!!! Значи е ходил при жена ми?!!"

Не сме сами

Днес попаднах на няколко статии в нета в които някой е изказал и мои мисли. Реших да ги събирам в отделна притурка с това име. За мен ще е лесно да ги намирам, а може пък да ви хареса. Надявам се :-)

За Образованието(предизвикани размисли)

Ровейки се в нета, попаднах на това заглавие:

Има нещо много объркано в цялата образователна система, по-скоро не е едно нещо - много са

И понеже темата ми е болна, реших да почета. Тук авторът се оплакваше:

…Иде първият учебен ден. Написах нарочно Отворено писмо до госпожа Министъра на образованието, младежта и науката, ала до този момент, разбира се, реакция от медиите и институциите никаква - и никъде…

Е, казах си: Я да видя!

Видях, прочетох и ще се съглася само с извода, че промяна трябва:

…Защото в огромния информационен поток, в който ние, съвременните хора, сме потопени, е безнадеждна работа някой да бъде натискан да поема, да знае и да смила все повече и повече информация. Ако съзнанието бъде претрупано, задръстено и запушено от каква ли не информация, ефектът върху това съзнание е направо разрушителен, да не говорим за това, че е просто безсмислен.

и цитата от Сенека:

За живота учим, не за училището

Всичко останало е или само плюнки по „системата”, общи приказки , глупави изводи и никакви конкретни предложения . Затова Грънчаров, няма кой да ти отговори. Няма какво да се разисква.

А аз понеже не съм съгласен с изводите ти, ще трябва да се обоснова. Прилагам цитати от писмото ти в курсив.

Нека започнем с това:

...Там, където властва системата, оттам е прокуден животът (по Мамардашвили), там срещу живота се предприемат най-отчаяни опити да бъде съкрушен и умъртвен… Учениците някога наистина бяха “дисциплинирани” и учеха, но по принуда, под жестокия натиск от страна на пълновластните образователни инстанции, едва ли, обаче, защото са го желаели…

Не мога да схвана за коя система говориш. За системата като начин за подредба и осмисляне на нещата или за някаква репресивна система? Защото аз съм завършил средното си образование през 1980г, висшето през 1989. Освен няколко проблеми с преподаватели, но на лична основа, проблеми със системата като цяло не съм имал. Всеки може да използва установените в обществото правила за лична саморазправа. Независимо от степента на „демократичност”. Системността е необходимо условие за подредба и свързаност на разглежданите обекти. Това се отнася и до обучението. Обучението е подготовка за живота. То трябва да е ефективно и да постига пълнота за възможно най-кратко време. Което разбира се не означава, че може да се компресира колкото искаме знание в колкото искаме кратки срокове.

Това се отнася и до управлението на всяка общност. Всеки член трябва да знае правата и задълженията си. Членовете които имат повече и по-тежки задължения и отговорности, имат и повече права. Техните права и отговорности не съвпадат и са несъпоставими с правата и задълженията на останалите.

…А учителите ни са поставени в ситуация, в която по никакъв начин не могат да защитят достойнството си: от тях се иска да бъдат крепители на една система, която души собствената им свобода…

Всеки който има достойнство може да си го защити. Кое и с какво по-точно „души собствената им свобода”? Така казано е само лозунг, подстрекателство.

…без коренни промени по посока на освобождаването на човешката енергия ситуацията ще става все по-безнадеждна…

Отново само си чешеш езика. Така си оставяш вратичка за да извърташ и да използваш моментни нагласи. Не обичам когато някой с много думи казва едно конкретно нищо. Това е демагогия. Човешката енергия може не само да бъде освободена, но и насочена. Ти каква посока предлагаш? Или няма значение, може и без посока? Тогава може вместо да съзидава, тази енергия да разрушава.

…всичко в днешното училище отдавна е демоде, отдавна е отговаря на съвременността и следователно трябва да отиде по дяволите…

Глупаво и безотговорно е да отприщиш бента, без да си помислил какви и върху какво ще са последствията. Това се прави от началото на „Прехода”. Благодарим!

…Това е техният интуитивен протест срещу една образователна система, която изобщо не зачита личността им, която не ги пита какво искат, какво им е потребно, в която някой друг е решил вместо тях тези неща. Една система, от която безвъзвратно е прокудена тъкмо свободата, първото условие на живота за човека…

…Днес учениците са съвсем други: не изпълняват, не искат да четат, не знаят какво искат, объркани са, лутат се, бездействат, правят много глупости. Ще си позволя да изразя в най-екстремна форма позицията си, за да се открои същината на цялата работа. Движещата сила на истинската промяна и на поврата в училището е тъкмо съвременният “анархистически настроен” и “нищо смислено не правещ” ученик, който обаче, с всичко което прави, показва, че повече няма да приеме диктата на едно наложено му против неговата воля образование…

…Изпълнителният и послушен ученик не може да стане личност. Ето защо онази система, която наистина не издържа под напора на живота, и която фабрикуваше само безличия, е отговорна за крещящия личностен дефицит в нашето общество, от който толкова си страдаме в годините на демократичния преход…

Учениците винаги са протестирали срещу нещата които изучават в училище. Това разбира се не означава, че знаят какво им е потребно и, че имат право да избират…поне до 16годишна възраст. Такива са правилата. След навършване на пълнолетие имат всички права разрешени за гражданите на републиката, но дотогава има ограничения свързани с запазване на здравето им и правилното им възпитание (да бъдат истински членове на обществото спазващи законите му).

Не са учениците тези които ще решават какво да изучават и в какво ще бъдат възпитавани. Просто това право не е тяхно. Глупак е този който ще ги подстрекава към неподчинение.

Да, личността трябва да бъде уважавана и това е необходимо особено тогава когато тя се формира, но това е всеобщо задължение! Всяко отклонение трябва да води до наказание.

..Ако ситуацията в българското образование не преживее колкото се може по-скоро действителен поврат към ценностите на автентичната свобода, то нашето общество е осъдено на бедност и на недостойно съществуване десетилетия напред… Училището трябва да бъде пространството на свободата и на свободния избор…

Хайде сега, дай определение за „автентичната свобода”!

Свободата като понятие не се отнася за обществото като цяло. Тя засяга личността. Една личност е свободна когато вътрешните и задръжки (скрупули) съответстват точно на външните ограничения наложени от обществото. Това е почти невъзможно за всяка личност в което и да е общество. Така, че не да „въвеждаме свобода в училището”, а правилно да възпитаваме подрастващите.

За нихилизма (предизвикани размисли)

Не разбирам нихилизма. Някои хора го използват за себеизява и може би не мислят за отровните пипала които той пуска в обществото. В случая говоря за националния нихилизъм, който обезсмисля всичко постигнато преди нас от предците ни. С този нихилизъм се сблъсках без да искам. Случайно попаднах на това:

„Митът за един народ“

Може би авторът има добри намерения, но и „пътят към ада е постлан с добри намерения”.

С почти всичко, ако не с всичко, съм несъгласен.

1) „…този народ е на последно място по производителност на труда в народния съюз, в който членува...”

Производителността на труда е функция на няколко параметъра. Най-важният от които е заплащането. Щото иначе не мога да си обясня как един и същи човек дава повече при по-добро заплащане и се води от максимата "колкото ми плащат толкова и ще работя". Вярно, че има и такива които гледат да „наработят часове”, но селският тарикатлък не е българска, а общочовешка черта.

Другият важен параметър е механизацията. Която поевтинява трудът вложен за единица продукция. А в някои случаи само ускорява работния процес. Но самият труд трябва да се плаща!

Трябва да има недосегаем минимум под който да не се пада. Този минимум е далече над нашата средна заплата при тези цени. Нека да не спорим за това кои са по-алчни, българските или западните фирми. Знам за случай при който немска фирма измества производство от Румъния в България заради в пъти по-ниски разходи за труд.

2) „…едно „муле” каза, че половината от мулетата и куриерите на наркотици в световен мащаб били от този народ...”

"Мулетата" не са само български! И има един по-малък европейски народ, който се е обвързал много повече с наркотърговия и престъпления.

3) "в училище никой не ме учи как да изкарвам пари в живота"

Парите не са най-важното нещо в живота. Те не са цел, а средство. Много се говори за бездуховността, но почти никой не споменава, че парите като цел я създават и подхранват.

4) „…Народът бил свободолюбив. Това пък е най-голямият патриотично-шовинистки мит…”

Да, иначе нямаше да има легендата за Калиакра, песента „Даваш ли, даваш, балканджи Йово”, Ботев и неговите стихотворения и т.н. и т.н. Това, че ти не го разбираш, не означава, че не го имало. И, че не може да бъде. Никой не знае как ще отреагира в такава ситуация, докато не му дойде до главата.

5) „… Същият този народ все още не може да пише достатъчно грамотно на собствения си език…”

Едно такова обобщение винаги е погрешно. Вярно е, че неграмотността от 20 години насам се увеличава, но не си единственият който може да пише правилно. Друг е въпросът, че така поставено, това твърдение може да бъде изказано за всяка друга нация.

6) „… Те (американците) си имат всякакви програми и измишльотини за да възпитават децата към отговорност. Ние не…”

Имат, но не им помагат много, защото обществото е консуматорски насочено… Тъй като копираме всякакви идиотизми и тук вече е така. Основни ценности се подмениха с „идването на демокрацията”. Не това съм очаквал…

7) „…Първи мит: Ние сме дали кирилицата на света…Та единственото, което сме успели да направим е да вкараме славянската писменост първи…”

Толкова вдлъбната гледна точка скоро не бях срещал. Ние сме я запазили и разпространили!!! Благодарение на България има кирилица в момента.

8) „…Славни са май само Аспарух, Тервел, Крум, Омуртаг, Борис, Симеон, Петър /тук е малко спорно/ и Асеневци. – 10 човека…”

А Кубрат? България съществува не от 681г след Христа… Можеш ли да изброиш повече английски, френски или германски крале със същите качества? Или трябва да се съобразим с по-малката възраст на тези държави? А повече римски владетели?

9) „И не, не се срамувам, че съм българин, срамувам се, че живея на място, където на никого не му пука за собствената му страна, където всички смятат, че всеки им е длъжен, където всички псуват и нищо не правят.”

След всички тези плюнки? Че другите не уважаваш разбрах, че миналото българско не уважаваш, разбрах. Но, че и себе си не уважаваш разбрах сега.

10) „Време е, българино, да слезеш на земята и да почнеш да я обработваш, вместо да витаеш из облаците.”

Ами, хайде! Вземи си една нива, няколко овчици и т.н. и почвай! Стига словоблудства!

11) „Време е, да заработим и да направим нещо за себе си, децата си и внуците си.”

Всеки, ако не е лентяй прави това. Но не всеки работещ може да насмогне при тези условия.

Време е да добием чувство за принадлежност към обществото. Но преди това трябва да го възстановим във вид с който да се гордеем. Да върнем законността и търпимостта. Да си спомним, че сме наследници на могъща някога държавност, да се държим като такива и да учим децата си на това.

За рибарите...и търговците

В един голям универсален магазин наели нов работник - търговски консултант. Магазинът нов, модерен и от пиле мляко има. Естествено има си и надзиратели - да следят работниците. Супервайзори им викат. Настанен удобно в малка стаичка - пред него монитори, на ушите слушалки, а в ръката - джойстик - малко лостче за управление на камерите. Седи си надзирателят и гледа на единия монитор - мъж спира пред новия работник. С умели движения супервизьорът насочва камерата по-добре и приближава образа. Включва микрофона и хваща вече започнатия разговор:
"...Ето, господине. Това са кукички №15, №8, №5. Човек трябва да има от всички видове, не се знае каква риба ще излезе. Това са влакна - препоръчвам Ви, след като взехте различни кукички, да вземете и различни влакна. Ето изкуствената стръв . Вземете това, това и това. Ето пръчките, спининг, телескоп.."
Младият търговски консултант трупа пред купувача, а онзи кима одобрително.
"...Щом ще хващате риба, ще Ви трябва и кепче. Тук имаме малки, това са големите. За всеки случай вземете и двете. Ако искате да стигнете бързо до близката рекичка, скутерът е незаменим. Ако ще ходите на язовир, ще Ви са необходими палатка, петромакс, хладилна чанта..."
Супрвайзорът наблюдава невярващо как купът се уголемява, а купувачът продължава да кима одобрително, като в транс.
"...А в язовира с какво ще влезете? Трябва Ви и лодка. Ето тук са надуваемите, има и компресори на 12V. Весла, извънбордов двигател...
Такааа.. Ами това всичко трябва някак си да се отнесе. Препоръчвам Ви този SUV(sport utility vehicle). Има достатъчно място за всичко което избрахте...С чек ли ще платите? С карта? Благодаря, потърсете ни отново!"
Младежът взема кредитната карта от ръцете на купувача и я прекарва със замах през четеца на касовия апарат. Супрвайзорът отива при него и едва проговаря с увиснало чене:
- Ттози как-какво търсеше?
Младежът отговаря невъзмутимо:
- А, искаше да си купи презервативи, ама като го погледнах, си казах: От този любовник няма да стане, ами чакай поне рибар да го направя.

Негласувалите все едно подаряват гласовете си (предизвикани размисли)

„Ако не гласуваш, ще ти разпределят гласа я към ДПС, я към БСП... гласувай!”

Не претендирам да разбирам от политика, но в това изречение има нещо сбъркано.

Я чакай малко... как така ще ми разпределят гласа, при положение, че не съм го давала?

Хриси

Тъй като и на мен ми прави впечатление, реших да посмятам за да проверя тези твърдения. Ето какво се получи:

Това разглеждане е направено за две партии с твърд електорат.

I. Всички гласуват с валидни бюлетини.

1.Случай:

Нека имаме 100 избиратели.

И всички да гласуват.

Партия А получава 40 гласа

Партия Б получава 20 гласа.

А останалите гласове са разпределени между останалите партии влизащи в парламента.

Тогава А взема 40% от местата.

Б получава 20%.

Останалите места си поделят малките партии.

В този случай решаващи са коалициите с малките партии.

2.Случай:

Нека сега малките партии да не влязат в парламента. Тогава партии А и Б си поделят всички места в парламента в отношение 2/1. Тоест за А ще има 66%, а за Б 33%

Коалиции не се предвиждат.

II. Не всички гласуват или има невалидни бюлетини.

Нека имаме 100 избиратели.

Нека 80% са гласували с валидни бюлетини. Останалите не са гласували и има невалидни бюлетини. Това са 80 валидни гласа.

Партия А получава 40 гласа

Партия Б получава 20 гласа.

От 80 валидни бюлетини 40 гласа са 50%, а 20 гласа са 25%

Тук отново изходът ще се решава от коалициите. При 50/25 има възможност за паритет, ако другите 25% се присъединят към втората партия в коалиция.

От всичко това се вижда, че за отношението на броя на представителите на партиите с твърд електорат няма значение дали са гласували всички, или не. Съотношенията остават същите. Ако заложим повече партии с твърд електорат, коалициите при всички случаи са едни и същи. Има разлика в полза на големите твърди при 100% гласували с валидни бюлетини и невъзможност на малките да влезнат в парламента. Тогава съотношението е 66/33, а не 50/25. Това само затвърждава възможността за по-спокойно управление при абсолютното мнозинство.

От това разглеждане правя два извода:

1. Или математиката на изборите е друга, неизвестна на мен...
2. Или всички приказки за „разпределяне на гласовете” са само опит да се принудят хората да изберат „по-малкото зло”. Все едно ми казват:

Не е важно дали вярваш на мен. Важно е, че и двамата нямаме вяра на него. Дай си гласа на мен, за да победя аз. Нищо, че не ми вярваш.

Не го приемам. Или заставам на страната на този на когото вярвам, или изобщо не участвам в тази игра.

Моят бял брат

Някъде в американските прерии яздили трима верни приятели -  Ташунка Сапа, Винету и Поразяващата ръка. Привечер избрали една полянка заобиколена отвсякъде с гора и спряли да нощуват. Наклали червен огън(слаб, за да не ги издава лесно), хапнали и полегнали. По едно време нещо прошумоляло в гората.  Ташунка Сапа, като най-млад воин запълзял към храсталака. След малко съвсем потънал в тъмнината и оттам се чуло едно  глухо "туп". Спогледали се Винету и Олд Шуърхенд. Ташунка Сапа се върнал и седнал невъзмутимо до огъня, а под лявото му око имало голямо синьо петно. Станал Винету и без да се бави, запълзял изключително безшумно по индиански маниер. По някое време откъм гората се чуло отново едно "туп". Върнал се Винету, седнал и дума не продумал. А под дясното му око  вече лилавеело. Изсумтял недоволно Поразяващата ръка. Легнал на земята, и запълзял само на пръсти, толкова внимателно, че никой с нормален слух не би го усетил. Времето минавало бавно в тишината и изведнъж:

"Туп", "туп".

Наближил Олд Шуърхенд, а двете му  очи надути и посинени. Съвсем спокойно,  Ташунка Сапа без да се обръща, попитал:

- Моят бял брат два пъти ли настъпа мотиката?

Майстор и чирак

Всеки уважаващ себе си град си има обществена тоалетна. В един такъв град тя била в центъра му, но не работила. Била вековно задръстена. При поредните местни избори спечелил кандидатът, който обещал да я ремонтира. Но новият кмет държал на думата си:-) Събрал пари, пуснал обява за обществена поръчка и избрал за изпълнител най-добрият майстор  в бранша.

Дошъл майсторът, а с него и чиракът. Защото всеки уважаващ себе си  майстор има чирак. Погледнал майсторът с майсторско око и поклатил дълбокомислено глава. Но работата не иска гледане. Затова майсторът се съблякъл, поел дълбоко въздух и се потопил... Изскочил след малко и се обърнал към чирака:

- Ключ 32!

Чиракът веднага подава инструмента. Отново поел въздух майсторът и се потопил. След малко изскача и:

- Ключ 24!

Чиракът отново е на поста си... И отново:

- Ключ № ..!

..След няколко часа усилен труд нивото на кенефа видимо започнало да спада. Излезнал майсторът, изтрил потно чело и потупал бащински своя чирак:

- Учи се, ей! Учи се момче, че иначе цял живот само ключовете ще подаваш!

Златната рибка и бабата

Една старица сама живеела в схлупената си къщурка, само с любимия си котарак. Един ден отишла на реката и не щеш ли - хванала златната рибка... А тя - както си му е реда: "казвай бабке трите желания и да люляме ръце, да направим сделката"
Бабата се замислила, ама не много:
1)къщурката - палат да стане!
2)Аз - млада и хубава!
Позамислила се още малко и:
3) Котанчо - млад левент да бъде!
Всичко изпълнила рибката...
Връща се бабичката вкъщи - а то палат! Още във вестибюла гледа в огледалото - чудна хубавица! А в гостната - млад левент стои, гледа я мръснишки и процежда злорадо:
- Помниш ли онзи ден, когато ме заведе при ветеринаря?

Избори (предизвикани размисли)

българите не продават гласовете си,

те просто ги подаряват негласувайки,

защото мъдруват, пък като им дойде

вторият акъл разбират, че вече е късно

Lissa_waw

И на кого трябва да си подаря гласа гласувайки? След като не виждам партия която да мисли първо за България и за обществото като цяло. След като корумпирани има във всяка от тях. След като всеки един от лидерите им си има по една голяма сачма разхождаща се на воля в кухото пространство, или си е просто безочлив измамник. След като няма нито един осъден за по-едро престъпление? И след като няма нито един политик поел отговорност за действия с които ощетява обществото в материален или морален аспект. Защо аз трябва да поема тази отговорност от неговия гръб?

Не!

Казват: Гласувай за Мартин Димитров- "Синята коалиция". Въпросът не е дали ти харесва Костов, а защо харесваш Станишев и червената мафия?

Аз не мога да се присъединя към някого само защото и двамата не харесваме трети. Затова независимо, че не харесвам Станишев, Доган, царя и бандите им, се отвратих доста по-рано от Костов и глутницата му. А от СДС още по-рано - от времето на в.Демокрация. По-точно когато и той стана същия парцал пропит с отрова и злост както и в.Дума.

Казват: По-добре гласувайте, било дори със случайно изтеглена бюлетина. Шансът да подкрепите най-лошия все ще е под 100%. За разлика от ако не гласувате… Искате ли да направим експеримент? Който да отрече или потвърди думите ми?

Не, не искам. В Бойко Борисов, Волен Сидеров и Яни Янев има по нещо сбъркано – забелязват се психични отклонения. Така, че не бих искал да експериментирам.

Не успях и навремето така както направиха други, за малко и аз щях да се подлъжа по НДСВ, но овреме забелязах, че и там се събират огладнели чакали. Всяка промяна в обществото като центрофуга събира боклуците и ги изкарва най-отгоре с пяната.

Казват: Напоследък всеки твърди, че би отишъл да гласува, само че няма за кого. Нямало ги свестните кандидати, за които да даде гласа си. Аз пък напоследък не вярвам на подобни хора. По простата причина, че ако им кажеш: “Този е свестен”, те моментално почват да му намират кусури.

Искам да гласувам за определена личност която ще си носи отговорността пред избирателите във всеки един смисъл. Искам да мога да го отзова в момента в който се докаже, че е излъгал това доверие или е извършил престъпление. Тогава и аз ще поема своята отговорност и ще гласувам…

Бих гласувал за Валерия Петрова, защото „Правилата са за всички” според мен е едно много добро начало и тя доказа своята доблест и непримиримост в търсенето на справедливото прилагане на правилата. Така, че засега аз и вярвам. Само, че не мога да гласувам за нея, а искам. Искам да бъдат издигнати и други такива кандидатури. Тогава ще мога да подаря гласа си с чиста съвест.

Питат: Изводът от вчерашните избори за теб какъв е?

А изводът от вчерашните избори за мен е: блатото е още много дълбоко и обществото ще продължава да затъва. Защото това е блатото на морала. Предполагам, че на дъното му е цялостното разрушение на обществото. Ако не направим нищо за да изплуваме, времето за оздравяване ще е много дълго - вероятно няколко поколения ще бъдат похабени. От него могат да ни изведат само личности със силен и здрав морал. Само такива ще са способни да повдигнат летвата на обществения морал чрез личния си пример. Няма друг изход освен мажоритарни избори. Колкото по-късно – толкова по-зле.

Но не бих си продал гласа или душата само защото всички така правят…

Не мога да викам „Осанна” само защото всички наоколо викат…

Не мога да хвърлям камъни само защото всички хвърлят…

На кого е нужна религията (предизвикани размисли)

Религиозните дебати са ми интересни,защото си мисля,че в библията има някакво тайнство, недостъпно до всички хора, дори и до някои духовни лица.
Dimitar (gd.bg)
Зависи какво търсиш в Библията и от каква гледна точка. Ако търсиш доказателство за съществуването на Бог, то няма смисъл. Отдавна е доказано съществуването му в човешкото съзнание.
И всъщност, ако се запознаеш с коя да е религия, ще откриеш, че всеки бог е човекоподобен. Има всички морални качества на съвременниците си.
В добавка и няколко екстри – не умира, а някои са и неродени. Има повече и по-големи силови способности и познания.
Боговете са себелюбиви, самомнителни и жестоки. Ревниви и подозрителни към другите или към хората. Качествата им не се различават от тези на повечето лидери от това време.
Но всички те съвсем не са всемогъщи, щом имат вечни врагове, които са победили, но не завинаги. Затова имат и помощници, които не винаги са им верни.
Явно имат всичкото време на света, и вероятно поради това, от скука се занимават с човешките дела.
Някои създават човека по свой образ и подобие… После като видят творението си, се чудят къде са се издънили и правят опит за бягство от тази отговорност, като използват методи за масово унищожение... Не съвсем успешни.
Какво би могъл да намериш в Библията е друг въпрос. Като документ, тя е много объркана и в по-голямата си част е нелогична. Смесили са се исторически факти, стари митове, и много религия.
В Библията са описани (заимствани) някои от най-древните митове в човешката история предшествали с векове написването ѝ. Например историята на Авел и Каин, която намираме и в клинописните таблички на древен Шумер. Някои считат, че дори там, тя е отглас от още по-древни събития.
Естествено, описани са и факти от историята на евреите, но трябва внимателно да се отсеят от преобладаващата мистика. Това все пак е народът с най-много пророци на глава от населението. Има и много притчи в подкрепа на моралните им ценности. По-интересното е, че страхът от наказание при тях е много голям и винаги съпътства религията им. По определение всеки е грешен и има за какво да бъде наказан. Така, че трябва да се измоли прошка от Създателя. Неприятното е, че това се прехвърля чрез християнството във всички европейски общества. Някак си е пречупена гордостта човешка, която я има в другите народи и води до красиви и стойностни неща.
 При древните гърци например, Героите се противопоставят на Боговете в неравен сблъсък. И понякога печелят.
Бог Яхве (бащата на Иисус според християните) не допуска гордост у чадата си. Всеки човек е „раб божи”. Яхве е Богът на юдеи, християни и мюсюлмани. Когато Мохамед говори за Аллах, има предвид именно Яхве.
Този Бог обича само тези които лазят в краката му, готови са да убият и децата си в Негово Име и всекидневно възхваляват Името Му. Всички останали са неверници (и в трите религии) и трябва да бъдат или въведени в Пътя Му, или унищожени.
Интересното е, че и служителите Му на земята имат Неговите неприятни качества. Ревниво Го защитават, не признават друг Бог и друго разбиране по въпроса за Бог. По този начин всяка от трите религии възприема хората, изповядващи останалите две, като неверници( с всички последствия от това).
В самото християнство има разслоение, което още в началото противопоставя източното православие и католицизма. От католицизма впоследствие се отделя протестантството като отговор на безмерната алчност, лицемерие и пълна липса на морал у католическото духовенство. Но тези качества не са присъщи само на католиците.
Непримиримостта на християнските Божии служители е насочена не само срещу другите религии, но и вътре в самото християнство. Считайки, че техният Бог е непогрешим и всесилен (в смисъл и на най-силен), те прехвърлят тези качества и върху себе си като носители на „правата вяра”. Те използват анатема – силно християнско оръжие, т.е. духовно отлъчване от Него. Считат, че са толкова близо до Него (в смисъл, близки са си като дупе и гащи може би), че имат правото да го правят. Всеки който е застигнат от анатема би трябвало да „гори във вечния огън” и „в страшни мъки”.

Цитат от „Нашата вяра Закон Божий”:
„...и ето Теофан видял, че някой се приближил до него и със строг глас му казал:
-Ела да познаеш истината!
Непознатият го повел към едно тъмно и смрадно място и му показал сред адски огън еретиците Арий, Несторий, Евтихий, Диоскор и др., които издавали ужасни стенания и скърцали със зъби от непоносими мъки.
-Ето, - казал му той, - това е мястото на ония, които еретически мислят, както и на ония, които ги следват. И тъй, ако ти харесва това място, остани си в своята заблуда. А, ако не искаш да се подхвърлиш на такова наказание, обърни се към светата, съборна и апостолска Църква, към която се числи и преподобни Кириак. Истина ти казвам, че, ако човек извърши всички добродетели, но не вярва православно, ще дойде в това място на мъките.”

Все пак това явно не е достатъчно, та се стига и до съвсем конкретни „наказания”. По времето на Юстиниан през 529 г.много еретици са заточени или избити. В същата година се закрива и Академията в Атина.

Католиците не са по-нежни.
Цитат от „Власт и алчност” / Филип Жигантес :
„Нощта на свети Вартоломей 24.08.1572г. само 6 дни след сватбата на Анри Наварски и Маргьорит Марго сестра на Шарл IX която трябвало да помири двете враждуващи религиозни фракции, започнало избиването на протестантите с одобрението на кралицата-майка, ревностната католичка Катерина Медичи.... Ужасът продължил седмици. Протестантските мъже били изклани, жените им също, но след като били изнасилени. Убийствата се разпространяват и в провинцията - Бордо, Бурж, Лион, Орлеан, Руан. Католиците твърдели, че били избити само 2000, но херцогът на Сюи твърди, че са 70000. Папа Григорий XIII, на когото била изпратена главата на адмирал Гаспар дьо Колини, сеньор дьо Шатильон, провел благодарствена служба и изковал възпоминателен медал, за да отбележи избиването на толкова много еретици.”
Но пък именно ревностни във вярата си протестанти в Швеция извършват най-големите гонения на вещици, содомити и прелюбодейци.
И изобщо доста грешници са си заминали от този свят пречистени от огъня, а други просто са били обесени или милостиво обезглавени в Неговото Име.
Но има и друг начин, освен праведния живот чрез който да се „доближиш до Христос”. Христос означава „Спасител”.

Цитат от Библия за деца:
„Всички които се връщат при бога след като са сторили много грехове, Иисус може да направи завинаги щастливи.”
 Цитат от „Нашата вяра Закон Божий”:
„ Преподобний Нифонт имал от Бога дарбата да вижда съвсем ясно събитията в духовния свят. Веднъж той дошъл в църква и видял, че небето над него се разтворило. Очертал се път, който водел от земята към небето и спирал чак пред Божия престол. По тоя път ангелите носели душата на някой си покойник. Зад тях следвали множество демони, които бясно викали: „Защо ни отнемате тая душа. Не знаете ли , че тоя човек, когато беше жив, беше и блудник, и разбойник, и сребролюбец? Той се провини във всички грехове."
- „Знаем", отговорили ангелите: „Знаем, че този човек беше велик грешник, но знаем и това, че той много плака за своите грехове и преди смъртта си ги изповяда, поради което милостивият Господ му ги прости." - „ Ако и тая душа е получила прошка от Бога, тогава вземете при себе си всички грешници. А ние тогава за какво ще се трудим?" Ангелите отговорили: „Помнете, че всички грешници които изповядват своите грехове със съкрушено сърце, получават прошка от Бога. А който умре неразкаян, него Бог ще осъди на вечни мъки с вас"”

В християнската религия има Рай и Ад, но за Рая (да не се бърка със земния Рай откъдето са изгонени Ева и Адам) няма много сведения. Доста по-образно и цветно е описан Адът, неговите обитатели и грешниците. Както и наказанията на които са подложени.
И докато в християнството страхът от наказание е движеща сила, то Мохамед е измислил друга система. Не набляга на Ада, а на Рая. В Исляма Раят е описан като вечнозелени градини с много течаща вода (все пак е измислен в пустинята). В тези градини влизат само избраните, а те са воините избили най-много неверници. Бройката се води точно. Но докато в ранният ислям се зачитат само враговете му носещи оръжие, а на старци , жени и деца е забранено да се посяга, то за съвременните „бойци” на Джихада е важна общата бройка. Полът и възрастта са без значение. Стремежът е да се влезне в Рая, където всеки има вечно младо тяло, а храната и виното са в изобилие. За разлика от земния живот, в отвъдния виното е разрешено. Всеки пие колкото си иска без да се напива. Това не е всичко, за всеки избран има по 100(словом сто) млади девици, чието единствено задължение е да доставят удоволствието му.
Това е напълно достатъчно за всеки надъхан мюсюлманин за да си направи сметката: „Гръмвам се в пълен автобус, щом нямам пари за самолетен билет и отивам бързо, бързо в Рая. И без това земния живот не си струва с всичките тези ограничения”.
Лошо ще е само ако няма такова място след смъртта. Но за този вече е без значение. За останалите тук пък, ходжата няма нужда да се безпокои. Никой не се е върнал, за да даде отчет. Може би защото там е хубаво…
Защо обаче, боговете са толкова злобни интриганти?
Мисля, че отговора го дадох още в началото – защото са човекоподобни. Измислени са от хора и нищо човешко не им е чуждо. Освен това те еволюират заедно с тълкувателите си. Но почти през цялата човешка история, голяма част от тези които „служат” на Бога, всъщност Го използват за да оправдаят своите нечистоплътни помисли и действия, своите страхове и дребнавост, двуличието и жаждата за власт, но не искат да отговарят лично за перверзиите си и се крият зад Неговото Име. Чрез страха който вливат в душите на хората, добиват власт над тях (не само духовна, да не забравяме инквизицията) и това ги опиянява. С помощта на страха печелят материални богатства. Най-фрапантна е продажбата на индулгенции(писмено опрощение на стари или неизвършени още грехове). Няма кардинал който да не носи скъпи бижута и да не се облича с цвета на императорите. Православните патриарси и владици по празниците и сега могат да бъдат сбъркани с царе. Корона, златен или позлатен жезъл, великолепни и натруфени дрехи. За какво им е това? На тях, които уж са надскочили „стремежа към земните блага”…
Разбира се не всички са такива. Има и робски душици, които наистина се стремят да умъртвят всяко плътско желание у себе си. Самонаказват се с обет да не говорят, не се къпят, носят само един кат дрехи, който гние на гърба им. Главите им келяви, а телата крастави… Други по празници изпаднали в религиозен екстаз се самобичуват и нараняват. Смятат, че по този начин се доближават до своя Бог.
Не мога да разбера как Богът който е Любов би искал такива жертви и толкова болка в свое име и би позволил толкова лъжи и безнравственост на тези, които го представляват.
Единственият отговор който логически обяснява това е:
Няма Бог в Реалността.
Няма кой да те накаже след смъртта. Няма и къде да отидеш за да се радваш на онова което ти е липсвало през живота, ако си изпълнявал заръките на напористите духовници.
Единствените морални съдници сте ти и обществото. Обществото на което принадлежиш и онова което ще дойде след теб. Всеки е свободен да изживее единствения си живот така, както реши сам в рамките на реалността. Всеки отговаря сам за следата, която ще остави след себе си.