неделя, 6 септември 2009 г.

За Образованието(предизвикани размисли)

Ровейки се в нета, попаднах на това заглавие:

Има нещо много объркано в цялата образователна система, по-скоро не е едно нещо - много са

И понеже темата ми е болна, реших да почета. Тук авторът се оплакваше:

…Иде първият учебен ден. Написах нарочно Отворено писмо до госпожа Министъра на образованието, младежта и науката, ала до този момент, разбира се, реакция от медиите и институциите никаква - и никъде…

Е, казах си: Я да видя!

Видях, прочетох и ще се съглася само с извода, че промяна трябва:

…Защото в огромния информационен поток, в който ние, съвременните хора, сме потопени, е безнадеждна работа някой да бъде натискан да поема, да знае и да смила все повече и повече информация. Ако съзнанието бъде претрупано, задръстено и запушено от каква ли не информация, ефектът върху това съзнание е направо разрушителен, да не говорим за това, че е просто безсмислен.

и цитата от Сенека:

За живота учим, не за училището

Всичко останало е или само плюнки по „системата”, общи приказки , глупави изводи и никакви конкретни предложения . Затова Грънчаров, няма кой да ти отговори. Няма какво да се разисква.

А аз понеже не съм съгласен с изводите ти, ще трябва да се обоснова. Прилагам цитати от писмото ти в курсив.

Нека започнем с това:

...Там, където властва системата, оттам е прокуден животът (по Мамардашвили), там срещу живота се предприемат най-отчаяни опити да бъде съкрушен и умъртвен… Учениците някога наистина бяха “дисциплинирани” и учеха, но по принуда, под жестокия натиск от страна на пълновластните образователни инстанции, едва ли, обаче, защото са го желаели…

Не мога да схвана за коя система говориш. За системата като начин за подредба и осмисляне на нещата или за някаква репресивна система? Защото аз съм завършил средното си образование през 1980г, висшето през 1989. Освен няколко проблеми с преподаватели, но на лична основа, проблеми със системата като цяло не съм имал. Всеки може да използва установените в обществото правила за лична саморазправа. Независимо от степента на „демократичност”. Системността е необходимо условие за подредба и свързаност на разглежданите обекти. Това се отнася и до обучението. Обучението е подготовка за живота. То трябва да е ефективно и да постига пълнота за възможно най-кратко време. Което разбира се не означава, че може да се компресира колкото искаме знание в колкото искаме кратки срокове.

Това се отнася и до управлението на всяка общност. Всеки член трябва да знае правата и задълженията си. Членовете които имат повече и по-тежки задължения и отговорности, имат и повече права. Техните права и отговорности не съвпадат и са несъпоставими с правата и задълженията на останалите.

…А учителите ни са поставени в ситуация, в която по никакъв начин не могат да защитят достойнството си: от тях се иска да бъдат крепители на една система, която души собствената им свобода…

Всеки който има достойнство може да си го защити. Кое и с какво по-точно „души собствената им свобода”? Така казано е само лозунг, подстрекателство.

…без коренни промени по посока на освобождаването на човешката енергия ситуацията ще става все по-безнадеждна…

Отново само си чешеш езика. Така си оставяш вратичка за да извърташ и да използваш моментни нагласи. Не обичам когато някой с много думи казва едно конкретно нищо. Това е демагогия. Човешката енергия може не само да бъде освободена, но и насочена. Ти каква посока предлагаш? Или няма значение, може и без посока? Тогава може вместо да съзидава, тази енергия да разрушава.

…всичко в днешното училище отдавна е демоде, отдавна е отговаря на съвременността и следователно трябва да отиде по дяволите…

Глупаво и безотговорно е да отприщиш бента, без да си помислил какви и върху какво ще са последствията. Това се прави от началото на „Прехода”. Благодарим!

…Това е техният интуитивен протест срещу една образователна система, която изобщо не зачита личността им, която не ги пита какво искат, какво им е потребно, в която някой друг е решил вместо тях тези неща. Една система, от която безвъзвратно е прокудена тъкмо свободата, първото условие на живота за човека…

…Днес учениците са съвсем други: не изпълняват, не искат да четат, не знаят какво искат, объркани са, лутат се, бездействат, правят много глупости. Ще си позволя да изразя в най-екстремна форма позицията си, за да се открои същината на цялата работа. Движещата сила на истинската промяна и на поврата в училището е тъкмо съвременният “анархистически настроен” и “нищо смислено не правещ” ученик, който обаче, с всичко което прави, показва, че повече няма да приеме диктата на едно наложено му против неговата воля образование…

…Изпълнителният и послушен ученик не може да стане личност. Ето защо онази система, която наистина не издържа под напора на живота, и която фабрикуваше само безличия, е отговорна за крещящия личностен дефицит в нашето общество, от който толкова си страдаме в годините на демократичния преход…

Учениците винаги са протестирали срещу нещата които изучават в училище. Това разбира се не означава, че знаят какво им е потребно и, че имат право да избират…поне до 16годишна възраст. Такива са правилата. След навършване на пълнолетие имат всички права разрешени за гражданите на републиката, но дотогава има ограничения свързани с запазване на здравето им и правилното им възпитание (да бъдат истински членове на обществото спазващи законите му).

Не са учениците тези които ще решават какво да изучават и в какво ще бъдат възпитавани. Просто това право не е тяхно. Глупак е този който ще ги подстрекава към неподчинение.

Да, личността трябва да бъде уважавана и това е необходимо особено тогава когато тя се формира, но това е всеобщо задължение! Всяко отклонение трябва да води до наказание.

..Ако ситуацията в българското образование не преживее колкото се може по-скоро действителен поврат към ценностите на автентичната свобода, то нашето общество е осъдено на бедност и на недостойно съществуване десетилетия напред… Училището трябва да бъде пространството на свободата и на свободния избор…

Хайде сега, дай определение за „автентичната свобода”!

Свободата като понятие не се отнася за обществото като цяло. Тя засяга личността. Една личност е свободна когато вътрешните и задръжки (скрупули) съответстват точно на външните ограничения наложени от обществото. Това е почти невъзможно за всяка личност в което и да е общество. Така, че не да „въвеждаме свобода в училището”, а правилно да възпитаваме подрастващите.

7 коментара:

  1. Ох занимаваш се с Грънчаров само, за да му чешеш крастата...

    ОтговорИзтриване
  2. Разбира се, че си прав! :)
    В блога на Блага се изказах относно въпросното писмо... но ще се повторя - Грънчаров просто е влюбен в думата "свобода", и в думите изобщо.
    По-скоро, в локумите. И в евтината слава, постигната покрай рафинираните слова. В популизма.
    Такива просто нямат отрезвяване. Язък

    ОтговорИзтриване
  3. Отговорих в блога си, понеже тук не приема по-дълъг коментар. Отдолу трябва да се появи линк към моя отговор...

    ОтговорИзтриване
  4. Това на Грънчаров не е за четене, а за лична му употреба или за приспиване. Ако и да има евентуални проблясъци, губят се из локумите.

    Кое длъжностно лице ще се захване да чете такъв чаршаф? С институциите се говори кратко и ясно.

    Иво, търпението Ви да се занимаете с цялото това нещо е възхитително. :)

    ОтговорИзтриване
  5. Не е търпение. Явно "не'ам нерви". Не мога да оставя някой да ръси нодомислици, особено със самочувствието на гуру и то пред толкова обширна аудитория.

    ОтговорИзтриване