понеделник, 27 юни 2011 г.

стари работи: Размислите на един зелен кон или колко е необходим учителя в обществото

Името ми е Иво Спасов Ангелов и съм бивш учител – преподавах физика в СОУ “Христо Проданов” – Карлово.  Напуснах преди около 3години по собствено желание поради “несъгласие с регионалния инспекторат”. Така съм написал в молбата си (или нещо подобно). Не ставаше въпрос за пари, въпреки, че по това време се налагаше да работя и на друго място.
След година и половина прекарани в Испания като строител се върнах  и ми бе предложено отново да стана преподавател в същото училище, но отказах с думите :
Ако не си намеря друга работа, може би ще се върна.
Намерих си. Но въпреки това, подкрепям учителите в техните искания, защото са справедливи и заплащането на труда им е обидно малко.
В момента се водят дебати в медиите по въпроса, но интересното е, че много от хората просто “надничат в канчето на даскала”: 
   малко работили
   много почивали
   не било качествено преподаването
 допълвали си с частни уроци.
Тази вечер по БНТ (06.10.2007) имаше дори и един –макроикономист, (от чутото не разбрах кой му е дал дипломата и защо)  който обясни, че щом даскалите получат  увеличение на заплатите това ще е за сметка на останалите, тъй като виждате ли те не произвеждат, а само ще консумират. Простотията никога не ми е била симпатична. Но наглостта на този беше прекалена. Изсмука си това измежду пръстите на краката, но предполагам не може да обясни как така, в Испания цената на стоките е от същия порядък, както в България след като цената на труда там е средно осем пъти по-висока от тук – средната заплата е 1000евро, а най-ниската на чужденец на черно - 500. Това споделям, за да не съм голословен.
По този повод реших, че трябва да дам някои разяснения и да осветля въпроса за тези които не знаят – тоест за всички които не са учители.
Нека първо да разгледаме работното време на учителя – той работи на ненормиран работен ден. Това означава следното: Към времето което той прекарва в училище – времето от 07:30 до 13:30 средно, трябва да прибавим и:
      времето за подготовка на материала за следващия ден
      времето за подготовка на контролни 
      времето за проверка на контролни
   времето за административните му задължения
Това време никой не го смята, но нека разгледаме и  задълженията му по време на учебния час и междучасието:
      преподава 
       възпитава
     активно участвува във формирането на  личността
     следи за дисциплината
      грижи се за здравето и живота на поверените му ученици
Всичко това въпреки желанията на някои ученици и родители... и въпреки изключително нескопосаната в момента учебна програма (и по този въпрос съм писал докато бях  даскал, но.....)
 По повод почивката – платения отпуск  на учителя е 48 дни. Обикновено не може да си позволи да го вземе през време извън ваканциите. Не може да бъде заместен в по-голямата част от случаите. Не може да си позволи дълго отсъствие заради учениците! Предполагам, че ще се съгласите само като си помислите за собственото си дете което трябва да се приспособява към друг стил на преподаване и изпитване.
През останалото време от ваканциите, защото те са повече от отпуска на учителя, той е длъжен да бъде в училището и то според закона – по 8 часа на ден. Може да няма какво да прави – просто присъства. Но това се случва и в други професии... :-)
По повод качеството:
1.      то не зависи само от учителя
2.      мисля, че това не е единствената професия в която може да има некадърници :-)
Не оправдавам учителите, но все пак машинистът може да ви отведе само там където водят релсите :-) Особено ако си по-стриктен като учител и се страхуваш от специалиста от инспектората. Който също може да не е най-кадърния :-)
Заплатата не се дава за кадърност. Ако беше така, то доста политици трябваше да умрат от глад :-)  Много отдавна казвах (още през миналото хилядолетие), че алчността, непочтеността и в следствие - недалновидното отношение на управляващите и администрацията към българското общество и в частност към българското училище ще окаже своето влияние в бъдеще. От тези които водят децата ви (педагози), се иска да дават личен пример, да бъдат благородни и почтени, да ги пазят...понякога и от тях самите!
А тези които предвождат обществото...?...Но те си вземат заплатите нали?...
За некадърност се освобождава от длъжност. Никой частник няма да ми даде минимална заплата за това, че съм некадърен в дадената професия :-) Така, че... глупостите – някъде другаде.
За частните уроци ... Ами не ходете на частни уроци! Учете в училище! Като бивш преподавател мога само да спомена, че аз лично съм виждал бивша ученичка да ми идва като курсистка по начална компютърна грамотност и да си плаща за 60 учебни часа  въпреки, че в училище същия материал се преподава 240 часа безплатно! Случая не е единствен... Но в този поне и е дошло на акъла, че май трябва да се учи. Макар и късно.
Министрите използват и друг подход познат още в древен Рим  - “разделяй и владей”.
Опитват се да противопоставят останалата част от обществото срещу учителите...
Мисля, че е успешно. И те залагат на това. Чух  оправдание от вида “ами валутния фонд няма да позволи”. Дори змията сменя кожата си когато и отеснее!
Друг спомена, че трябва да се съкратят учители, защото били намалели учениците. Някой беше казал “О, Свещена Простота!” Ами нали всеки учител си има норматив. Ако часовете му са по-малко – учителят си отива. Проблемът в момента в повечето училища е големия брой лекторски часове – допълнителни часове над норматива... Друг се изцепи и той така - без да е подготвен – отношението ученици/учители в останалата част на Европа е по-голямо от тук. В момента  в българските училища средният брой ученици в паралелка е 25. Минимума е 18. Но никой в ученик  в Испания не може да си позволи липсата на дисциплина като тук. При нарушение ученика не се допуска до часове. При 3 рецидива – ученика бива изключен. Не претендирам за абсолютна точност. Но резултатът е такъв. Така, че няма проблем - увеличете бройката. Кой ще загуби?
Аз не искам да изпадам до тяхното ниво и не бих си позволил това. Но ще споделя това което чух, докато пиша. По телевизора  показаха един работник на лифтова станция. И там искат да стачкуват. Не ги упреквам заради стойностите които споменаха като заплати – 360 лв. Този работник каза, че е обидно да получават колкото една чистачка... Аз и против тази професия не съм...Но средната учителска заплата е също толкова. 
Искам да предложа това мое виждане на колкото се може повече хора в нашето общество. Не знам дали ще успея... Това вече зависи от вас...
В Испания имах приятел шофьор.Той казваше : Виждал ли си зелен кон и умен даскал? Аз отговарях: Това твоето работа ли е? Осем часа седнал, осем часа легнал...
В кръга на шегата това е допустимо. Но....Отношението към българските учители в момента не е майтап...
Искам да помислите! Наистина ли искате затъпял в елементарни нужди учител за децата си?
Или просто направете като мен. Аз за мазач, плочкаджия и много други не плащам. Правя си го сам. Ако имаше начин – и за министър не бих.
Помислете! Имате ли нужда от учителите на децата си?
06.10.07 г. Карлово

стари работи: МОЕТО ВИЖДАНЕ ЗА СЪЩЕСТВУВАЩИТЕ ПРОБЛЕМИ В БЪЛГАРСКАТА ОБРАЗОВАТЕЛНА СИСТЕМА - писано на 03.02.2005


Проблемите в съвременното образование в България могат да бъдат разделени в следните категории:
1.      Финансови    -          недостатъчни средства.
2.      Технически    -          остаряла и неподдържана база.
3.      Методични    -          пълен хаос след многото и неправилно насочени реформи в учебния план за всяка степен на Образованието като институция. Липса на общ поглед върху необходимостите и целите на Образователната система.
4.      Морални        -          липса на уважение от страна на родители и ученици към институцията “училище” и към учителите като педагози  - “водещи деца”! Това разбира се е следствие от общия упадък на морала в обществото, дължащ се най-вече на отрицателния пример на водещите му личности (елит).
5.      Незаинтересованост и повърхностност при изпълнение на задълженията от страна на голяма част от преподавателите като следствие от по-горе изброените проблеми.
Пораженията които понесе българското образование при хаотичния преход на обществото към демокрация са също така огромни като тези които понесе самото общество въпреки, че се проявяват с по-голямо закъснение. Смятам, че времето необходимо за да се излекува обществото като цяло и самата образователна система ще бъде много по-дълго от периода през който продължават да се рушат. Със съжаление твърдя, че все още този период не е отминал.
Не мога да дам съвети по всички проблеми, но тъй като отдавна мисля по всички тези въпроси и като учител (вече бивш), ще се изкажа върху проблемите на обучението като процес защото смятам, че положението е под всяка критика в момента.
  1. В момента са скъсани връзките между средното и висше образование.
  2. Самото средно образование не дава добър старт на завършващите го пълнолетни граждани. Нито на тези които искат да продължат с обучението си, нито за тези които ще трябва да се справят сами с живота започвайки работа.
  3. Границата между основно и средно образование не е добре установена.
  4. Материалът който се изучава  и в трите етапа на обучение (начален, основен, среден) по всеки предмет е страшно много и резултатът от това е отвращението и отказа на учениците да го усвояват.
  5. Голяма част от учебниците са написани на изключително висок стил. Учебния материал трябва да бъде поднесен разбираемо, защото целта е да бъдат научени тези които не знаят, а не да им се покаже колко са неспособни да разберат.
Мисля, че това са основните проблеми които могат да бъдат решени сравнително бързо. Предлагам следното:
За да се решат горните проблеми, трябва да се мисли за всички ученици. Както за тези които искат и могат да продължат образованието си във висше учебно заведение, така и за тези които не могат или не желаят това.Поради това трябва средната степен (етап) на образование да приключва за всички в годината на  навършване на пълнолетие. Средното образование трябва да бъде задължително с оглед на това, че завършилите го могат да бъдат наети на работа. Тъй като възможностите и желанията на отделните ученици са различни, трябва да има различен тип учебни заведения. Смятам, че разделението което съществуваше може да бъде използвано с малки промени:
    
  Гимназии и техникуми в които обучението е насочено с оглед кандидатстване във висши учебни заведения - с по-разширена програма по общообразователни предмети, (дори и да има възможност за избор на относителния дял към дадена област).
    
 Занаятчийски училища – с насоченост към практическо усвояване на дадена професия и олекотен, практичен вариант на предмети като математика, физика, биология, химия, български език и литература, ако не са свързани с професията.

От тази гледна точка границата между основна и средна степен на образование трябва да се постави твърдо между сегашните седми и осми клас. Учебният материал в основна степен да намали значително, като осигури минимум грамотност (включваща достатъчно добра обща култура без навлизане в подробности).
Физика и химия да се изключат от тази степен като отделни дисциплини. Да се изучава природознание с въведение в измерването и мерни единици.
Математиката трябва да включва: работа с дроби – обикновени и десетични, отношения и пропорции, уравнения от първа степен, системи с две неизвестни, запознаване с прости фигури – триъгълник и правоъгълник, представяне на произволен многоъгълник като съвкупност от предишните, окръжност и кръг, пресмятане на лица и дължини за изброените, обеми на прости тела – паралелепипед, призма, цилиндър, без повърхнините им.
В часовете по български език да се наблегне върху правопис и елементарно познаване частите на речта и изречението. Да се изключи подробното навлизане в синтаксиса. Литературата да запознава с повече стойностни произведения, като се изключат трудно разбираемите. Да се запознаят учениците с основни литературни похвати без да се изпада в подробности.
Биологията трябва да запознава с животни и растения, навици и условия за развитие  съответно, различаването им, запознаване с основни системи и органи – без подробности, клетъчен строеж– без подробности, работа с микроскоп. Запознаване с класификацията им без подробности.
Часовете по чужди езици не трябва да надвишават часовете по български език и литература по брой – 4 часа седмично. Освен това трябва да се преразгледат съществуващите курсове – много по-слаби са от бъгарските системи използвани преди 15 - 20 години.
Географията  може да запознае учениците с основите – да даде понятие за физическите условия, климатичните особености, различните култури и държави по света без да се навлиза с подробности в климатология и икономически условия.
Историята е фактология и интерпретация на фактите – да, но високият стил и огромното количество факти – например в сегашния курс 6-ти клас могат да отвратят и най-запалените по нея.
Часовете по физическа култура и спорт имат за цел да поддържат добро състояние на тялото и да научат децата да познават нуждите и възможностите му чрез игра, а не да създаваме спортисти с високи постижения! В тези часове трябва да е приятно, и за целта не са необходими нормативи и задължителното им покриване.
Естествено съм далеч от мисълта, че сам човек може да обхване всичко в подробности. За да се постигне всичко това е необходимо действащи преподаватели по дадения предмет да обсъдят и предложат по-конкретни действия.Но, че е необходима редукция на материала по всички предмети и нов поглед върху целите на образованието във всяка една от степените му съм абсолютно убеден.
Гореизложеното не трябва да е самоцелно. Смятам, че трябва да се свърже още при обсъждането, с мисълта за целите и резултатите на средното образование, защото както казах вече, то трябва да е минимум за всички ученици. Тъй като предлагам две различни по насоченост направления в тази степен, трябва да се обмисли тавана(максимума) на средното образование и да се свърже с пода (минимума) на висшето образование. Това се отнася най-вече за гимназии и техникуми като вид училища. Всяко едно висше училище може да предложи минимума знания които се изискват по дадена дисциплина (пакетно за няколко дисциплини) за определен тип специалности изучавани в него. Всички висши училища могат да обсъдят предложенията и да представят пакетно минимални изисквания към кандидат-студентите. Тези изисквания да станат държавни. Средните училища трябва да се съобразят с държавните изисквания и да ги осигурят най-малко в модулно обучение с предварително зададена насоченост. Всеки ученик може да избира даден модул по чиято програма да се обучава. Евентуално  може да се създаде (по западен образец) точкова система чрез която да се определя модул по желание. По този начин ще се разтовари програмата до поносимо от учениците ниво и ще се даде възможност за по-добра подготовка съобразена с желанията и професионалната ориентация на учениците.
След като се съберат и обобщят предложенията за да се очертаят границите в които трябва да се вмести обучението до завършване на задължителния етап (средно образование), е необходимо отново да се разпредели учебния материал по всяки предмет поотделно така, че:
  1. Да се намерят и изгладят границите между отделните етапи.
  2. Да се осигурят достатъчно часове за затвърждаване на материала.
  3. Сродните дисциплини да се подпомагат взаимно – еднакви или подобни понятия да се изучават едновременно. Например математични методи изучавани по физика и химия да бъдат навреме изучавани в часовете по математика.
Смятам също така, че е необходимо да се има предвид следния факт:
Учениците в начален и основен етап на обучение трудно боравят с абстрактни (обобщени) понятия. Абстракции трябва внимателно да се въвеждат след достатъчно на брой конкретни понятия, които позволяват да се обхване обобщението. Всяка абстракция изисква и различно по продължителност време за подготовка и осмисляне. 
Пример: Идеята за част от цяло в математиката се предлага в момента в курса за 5-ти клас като се смесват и поднасят за кратко време обикновени и десетични дроби. Според мен в този случай трябва да се отделят два, три месеца само за обикновени дроби и действията с тях, да се покажат отношения и пропорции и да се наблегне достатъчно върху тях – поне 10 часа упражнения преди да се предложи десетичния запис на дробните числа.
И като за финал мисля, че системата СОУ като начин на организация на учебния процес е показала своето отрицателно влияние върху учениците. Основен и среден етап на образование не трябва да споделят една и съща сграда Децата се учат и чрез подражание и действията на по-големите ученици се копират все повече от малките – тютюнопушене, алкохол, свободно поведение в недобрия смисъл и т.н

Написано на 03.02.2005   и изпратено на сайта на "българския великден" в отговор на тяхно писмо :  УСПЕШНО изпратено, номер за справка 1107380813