петък, 31 май 2013 г.

Спор на социално-икономическа тема



Този спор възникна във фейсбук, но върху чужда публикация. Тъй като леко загрубя и не се вижда края, реших да го преместя, ако разбира се госпожата пожелае.
В сиво са мненията изразени до преместването.
Nenko Manolov :
Отговора, разбира се, е в частните интереси; в най-горния 1% от пирамидата. Бедните стават по-бедните за да могат богатите да станат още по-богати. Така е в момента, така е било и така ще бъде, ако не направим нещо по въпроса! Знанието е сила, и първата стъпка към създаване на промяна е присвояване и разпространение на знание - теоритично и приложимо.
Диана Димова :
Бедните са бедни , защото разчитат на късмет, а богатите са богати, защото разчитат на действие. Ако ми покажеш един богат, на който работния му ден е пет дни в седмицата по осем часа ще повярвам на теорията ти.
Ivo Angelov :
Богатият е богат, защото не се интересува от резултата от своите действия върху останалите. Вторачил се е единствено в своя успех, обикновено измерван в пари:
http://russian.people.com.cn/95181/7716075.html
http://motherboard.vice.com/blog/foxconn-s-other-dirty-secret-the-world-s-largest-internship-program
Диана Димова :
Когато хвърлиш каамък в локва , правиш така , че да не те изпръска водата...нали? Умните хора се замислят за последствията от действията си, защото рано или късно те ще рефлектилат върху тях.Времената на експлоатация отдавна са отминали и начините за печелене на пари вече са различни. Работниците и служители в последните години имат повече права отколкото задължения и за съжаление са забравили , че имат и задължения. Работника и работодателя са взаимно зависими. Ако работодателя не си свърши работата да намери пазари и да покрива разходите , няма работни места. Ако работника не произвежда качествени стоки, пак няма работни места. На работниците работещи както трябва се заплаща добра заплата, а тези, които имат само претенции се освобождават , за да не фалира фирмата. Елементарни неща. Не знам какво работите г-н Ангелов, но се опитайте да намерите работници и служители в България за да правите и бизнес. Ще сте неприятно изненадан от абсурдните искания на кандидатите за работа, които са от години безработни и живеят на гърба на баби и дядовци. Тези хора не искат да работят. В момента повечето българи предпочитат да са гладни, отколкото уморени и ако падне някой лев , той да е от далавера или от протести за една или друга партия.
Ivo Angelov :
1. Явно не сте прочели нищо от статиите, които посочих. Времената на експлоатация при капиталистическата организация на обществото никога не биха отминали. Няма причина за това. Има причини за все по-задълбочаващото се разслоение в обществото.
2. Неравнопоставеното взаимно положение на "работодателя" и "работополучателя" и противопоставянето на интересите им, довежда до мисленето "той ме лъже, че ми плаща, аз го лъжа, че му работя" и обратното. Това произтича от биологичното ни наследство оставено от еволюцията:
а) Всеки жив организъм се стреми към по-добри условия на живот.
б) Всеки жив организъм търси най-лесния начин за постигането им.
Този основен стремеж към самосъхранение се проявява при хората като егоизъм и алчност във всеки аспект на съществуването и общуването ни.
3. Затова "работодател" е много неправилно понятие. Правилно е да се нарича "работонаемател" и да се осмисля по този начин.
4. Липсата на обществена регулация (чрез държавата) на икономиката само задълбочава противоречията произтичащи от егоизма и алчността.
Капитализмът подхранва, поощрява и задълбочава тези качества. Те са основен негов двигател. Но когато двигателят работи продължително при високи обороти и върхови натоварвания, той се саморазрушава.
Диана Димова :
Харесвам Утопия и Града на слънцето! Идеите на комунизма са хубави, но са само неосъществими мечти, защото няма идеални хора с изключено чувство за самосъхранение. Мисля, че всички в младите си години сме прегърнали тези идеали, но се налага да живеем в свят, където възможностите и умствения потенциал на хората са различни. Вие бихте ли осигурявали с труда си прехраната на пет здрави и млади хора,с които нямате родствена връзка, без да Ви заплатят. Не мисля, че някой би правил това цял живот, колкото да вярва в "свободата, равенството и справедливостта". Едва ли е справедливо , някой да живее на гърба на другия. Не мислете , че работонаемателите живеят на гърба на останалите. Погледнете и от тяхната камбанария. Имам пряко наблюдение над три фирми с близо 1000 човека персонал, където нещата далеч не стоят по начина, по който ги описвате.Съвременните предприемачи са все по- социално ориентирани и не се ръководят от "алчността" си. Мотивацията им е различна. Когато един "беден "човек спести , той го депозира в банката и те му носят сигурна печалба под формата на лихва и възможността да ги загуби е малка. Предприемача, когато му останат свободни средства ги инвестира в нещо ново, като рискува да ги загуби и не е сигурно дали ще има печалба. В България за съжаление болшинството завижда на хората с друго мислене и икономиката е лишена от предприемачи, които да създават работни места. ыУмни момчета и момичета като Ненко, е по-добре да бъдат научени да мислят рационално и така да помогнат на останалите хора около себе си, които нямат техните възможности.Създаването на работни места може да бъде мисия, а не непременно "алчност".
 Ще се опитам да обясня по-простичко, защото съм даскал.
Аз дадох пример с една от най-възхваляваните фирми и неин подизпълнител, а Вие използвате общи приказки, изсмукани от наивните писания на Алиса Розенбаум.
Та, ако може по-конкретно за трите фирми със социална насоченост. Добре ще е да ги похвалим и хората да ги знаят.
Защото аз пък знам фирми в които работникът не може да вземе болничен, понеже се страхува за мизерното си работно място. Знам за фирма - SKF, в която текучеството е постоянно, понеже заплатите са между 300 и 400лв. Знам и за друга чужда фирма, която изнесе производството си от Румъния в България заради по-високи печалби (разбирай по-ниски заплати).
Като споменах печалба и се сещам, че няма мерзост, която да не може да бъде оправдана с достатъчно висок приход. Възможността за неограничена печалба винаги ще бъде изкушение на което малко хора могат да устоят. Именно тя задушава човечността, съпричастността и милосърдието. Тя подхранва стремежа за лесно задоволяване на потребностите и моментните желания и заличава границите между тях. За неукрепналите личности това е пагубно.
Затова тя трябва да бъде изключена от законните дейности.
Дали бих хранил с труда си няколко здрави тарикати? Не, естествено. Както и не бих работил за такъв. А за да се спечелят много пари за сравнително кратък период, и особено с голяма норма на печалба, трябва или да се използва нова и невиждана технология за производство, или да се измамят голям брой хора...
Разсъжденията за сигурните печалби на бедния и несигурността на вложенията на богатия са повече от смешни.
1. печалбата на бедния при сегашните нива на лихви по депозити е смешно малка. Дори и да не се спираме върху невъзможността за спестяване.
2. Тази мантра с „несигурните инвестиции” обаче
, освен това е и грозен опит за заблуда. Всички „инвестиции с висок риск” са неустоимо притегателни заради висока норма на печалба. И ако някой е достатъчно глупав за да се полакоми, то отговорността трябва да си е лично негова. Но обикновено отговорността се поема от цялото общество, а при успех печалбата се взема от „инвеститора”. Последната криза е показателен пример.
А ето и още едно четиво за размисъл:
http://inosmi.ru/world/20130529/209474075.html
 Г-н Ангелов, надявам се да не проповядвате това на децата, защото е изключително демотивиращо. Всичко написано от мен не е плод на прочетени книги, а на личен опит. Имах възможността да бъда служител, мениджър на големи фирми и собственик на моя фирма. Хора с вашите разсъждения никога не са пили потни вода и не са наясно как се правят пари. Ако всички разсъждават като Вас, в един момент няма да има от къде да се издържа образованието, здравеопазването, социалните служби и т.н. Колкото и невероятно да Ви звучи, предпочитам да работя за някой, отколкото да се тормозя със собствен бизнес, защото нося вече отговорност не само за себе си, но и за работниците си. Относно нормите на печалба ще Ви кажа, че отново не сте наясно.Изобщо имате ли представа как се прави бизнес и защо Вие не направите такъв? Знаете ли изобщо от къде идва на края на месеца заплатата Ви? Знаете ли , че младите хора нямат никаква квалификация и умения? Знаете ли , че заплатите са ниски, защото производителността е ниска, а брака в производството огромен заради некадърност? Знаете ли, че работния ден в България не е осем часа, както е написано официално, а е шест часа, от скатаване по ъглите? Знаете ли, че младите хора се борят за правото си да ядат , без да работят? Когато се сблъскате с всички тези проблеми в реалността съм сигурна, че "дървената" Ви философия ще бъде много бързо забравена. А що се отнася за забраната на печалбата!!!!!! Вие как възприемате заплатата си? Заплата Ви нали също е печалба от положения от Вас труд? Ще се откажете ли от нея?
Госпожо Димова, изумихте ме!
И ще проследя вашите твърдения подред.
  1. Трябва да знаете, че се проповядва вяра. В моите има само факти и логика, която ги следва. Вярата няма нужда от факти… И от логика. А и аз нямам нищо общо с нея – по образование съм физик. Но не разбрах защо познанието е демотивиращо.
  2. Интересно ми е как разсъжденията ми, Ви доведоха до извода, че „потен вода не съм пил” . Така мислите по принцип за учителите, или нишката на Вашата логика е по-замотана. Да, учител съм. Преподавах физика, математика и информационни технологии, но работих година и половина като строител в Испания. Работил съм и на полето. Правя си сам мебелите вкъщи, направих си и парната инсталация…
    Някак си прибързано  си изградихте мнение…
  3. Знам как се правят пари J. Навремето през 91-ва мой съсед ме убеждаваше да се включа в бизнеса му. Аз имах книжка, а той – не. Трябваше му шофьор. И продаваше хранителни продукти и гориво в Югославия. Отказах му. В България по това време изчезнаха всякакви стоки, които можеше да се продадат с голяма печалба в съседните страни. Е, той забогатя, а аз след това работих няколко месеца и за него…
    И аз имах фирма и детски магазин. И когато ходех за стока, всеки път съм се чувствал като натрапник, когато съм искал документ за закупеното.  Никога не съм вземал за повече от половината сума, за по-малко – много често. Можете ли да ми обясните как склад на едро не е регистриран по ДДС, защото не може да достигне минимума от 72 000лв. оборот за година? Пък сега дори е намален на 50 000. А още по-смешно е, че не се е чуло да са глобили някого за укриване на доходи.
  4. Това, което твърдите за издръжката на обществено значимите отрасли, е меко казано невярно. Дори по времето на държавния капитализъм (социализма) издръжката не беше проблем. Проблемите бяха другаде. Но ще уточня, че ако нормата на печалба има разумна горна граница, то и разходите на глава от населението ще намалеят.
  5. Знам откъде идва заплатата на учителя. От разделението на труда. Тя, както и всяка друга общественополезна дейност се заплаща от цялото общество.  И да допълня: Усещането „ако не бяха данъците, щях да съм по-богат” идва отново от алчността J .
  6. Това, което твърдите за младите хора е просто отвратително. Познавам много млади хора (много от тях съм учил), които имат и познания, и умения, и чувство за отговорност.
    Вярно е, че има и такива, които се стремят към лесен и охолен живот. Но не можем да упрекваме тях, че им е втълпена такава представа. За това е виновна отново капиталистическата система. Всички медии са принудени да „заработят”  нужните им средства. Понеже глупавата идеология, по която все още се водим (неолиберализъм), препоръчва приватизация и освобождаване на всички пазари, то „работодателя” им е рекламодателят. А целта на всяка реклама е повече печалба. Стремежът към нея не признава морал. Целевата група на рекламата става все по-невръстна, а посланията ѝ заместват възпитанието. Затова безпросветността, кичът и простотията завладяха обществото, превръщайки се в  негови норми.
  7. J Госпожо Димова,  съществената промяна на производителността не зависи от работника, а от технологията. Това е въпрос към собственика на предприятието.
  8. Работният ден в България за голяма част от работниците е повече от осем часа. Изключение прави „офисният планктон”, но това е вярно за всяко предприятие във всяка точка от света.
  9. Не съм искал забрана на печалбата, а нейното разумно ограничение! Трябва да се освобождаваме от недостатъците си, а не да ги използваме като ускорител. Това и религиите го признават… И е единственият им плюс J .
  10.  Опааа, моята заплата (както и всяка друга) е цената на труда ми. Тази цена е винаги по-ниска от себестойността му. Иначе няма как да получите принадената стойност на този труд (част от печалбата Ви)… Чак ми е чудно, че не го знаехте..
  11. Не знам дали сте забелязали, но „дървената ми философия” окупира света J . Не е моя заслугата, разбира се.
Забелязах, че диалогът между нас е някак си непълноценен. Не ми отговаряте на въпросите, не се опитвате да опровергаете мнението ми. Но за сметка на това ме нападате доста напористо.
Имате правото да коментирате... Както и всеки друг.

неделя, 7 април 2013 г.

Исландският прецедент и безмълвието на медиите

Много се говори и пише за предстоящите избори в България. Вече се вижда и с просто око, че енергията на протестиращите е укротена и канализирана. Яростта с която тръгнаха протестите се разля във времето, управляващите я укротиха с дребни отстъпки и приказки за по-големи такива... но в бъдеще. Желанието за нова Конституция, исканията за съд над виновните за продължаващото вече 24 години окаяно съществуване на обикновените хора, бавно ще утихнат и всичко ще си тръгне по отъпкания и удобен път. Или така си мислят поне управляващите, едрият бизнес и криминалният елемент в него (но да не ги деля, че те са и без това сплетени като свински черва).
И може би ще са прави... 
Обслужващият персонал също помага. С "предварителните проучвания", с оповестяването им:
"...Уличните протести не са разколебали симпатизантите на традиционните партии...
...15 на сто от българите, имащи право на глас, твърдят, че биха променили решението си коя партия да подкрепят в полза на очаквания победител... "
И може би ще са прави...
Защото хората се умориха, загубиха вяра, че нещо може да се промени, залъгват ги с "молебен за Божия благодатна закрила над българския народ"... Така ще се забравят. Ще забравят за възмущението си, за шествията, за изгорелите... Защото не вярват. Не вярват, че нещо зависи от тях.
Спомняте ли си, че се говореше  за исландски модел, но много бързо бе отхвърлен от "разбирачите".
Затова се чувствам длъжен да ви покажа този текст, на който се натъкнах вчера.
    Тази статия е от 2012г. Източникът е руски, но съм дал връзка и към англоезичен сайт.
Информацията може да бъде проверена. И така, моля ви да отделите малко внимание и да се запознаете с "исландския модел"


Чухте ли какво е станало в Исландия на 23 октомври 2012г? Вероятно - не. Знаете ли защо не сте чули? Защото на 23 октомври в Исландия се извърши революция. Съвсем мирна, но съвсем истинска, не по-малко „революционна” от други. Която същевременно показа колко е „опасно” , когато демократичните процедури, за които толкова обичат да говорят либералите, се контролират от мнозинството, а не от малцина избрани, както обикновено.
Именно поради това показателния пример на Исландия и не се обсъжда в световните средства за масова информация, напротив – буквално се скрива, защото последното нещо, което биха искали властимащите е този пример да зарази и останалите народи.
На 23 октомври 2012г. в Исландия се проведе референдум, на който бе приета нова Конституция. Този референдум бе завършващият акорд в борбата водена от народа на Исландия от 2008 г. Тогава исландците неочаквано научиха, че в резултат на финансовата криза тяхната страна – член на Евросъюза, в буквалния смисъл банкрутира.
Беше неочаквано, защото се случи след пет години на процъфтяване, обезпечено от „най-ефективната” неолиберална икономика. Основана на приватизацията на всички банки в държавата през 2003 г. А с цел да се привлекат чужди инвеститори, те използваха онлайн банкиране, при което с минимални вложения връща относително висока доходност.
И действително, исландските банки привлякоха множество малки британски и холандски  инвеститори, и всичко вървеше по-добре от всякога и икономиката (от гледна точка на неолибералите) растеше, цъфтеше и ухаеше. Но е имало, както се разбира и един неприятен привкус – колкото повече инвестиции се привличат отвън, толкова по-бързо растял дългът на банките. И докато през 2003г. дългът на Исландия е 200% от БВП, то през 2007г. вече нараснал до 900%. Световната криза от 2008г. се превръща в смъртоносен удар за „процъфтяващата” икономика на Исландия Трите главни исландски банки - Landbanki, Kapthing и Glitnir, рухнали и били национализирани, а исландската крона изгубила 85% от стойността си спрямо еврото. И в края на годината Исландия обявява банкрута си.
И сега е времето да си спомним, че Исландия е демократична държава. Отначало исландците решили да се доверят на „нормалната” представителната демокрация. Няколко месеца след краха на банките исландците излязоха на улицата, за да протестират срещу банкерите разорили страната си и неспособните политици допуснали това да се случи. Протестите и безпорядъка, в края на краищата, заставиха правителството да подаде оставка.
Изборите се проведоха през април 2009 г. В резултат на власт дойде лява коалиция, която веднага осъди неолибералната икономическа система, но от друга страна се съгласи с изискванията на Световната банка и страните от Евросъюза да погаси дълговете на исландските банки на стойност около три и половина милиарда евро. Което означаваше, че всеки жител на Исландия в течение на петнадесет години ежемесечно трябваше да отделя по сто евро. И то, за да се изплатят дълговете на едни частни лица (собствениците на банките) към други частни лица.
Това вече беше прекалено, дори и за спокойните иначе исландци. И доведе до изключително необичаен ход на събитията. Идеята, че гражданите трябва да плащат за грешките на частни финансисти, че цялата страна трябва да бъде обложена с вземания, за да погаси частни дългове, се оказа толкова неприемлива, че породи нови протести. Които буквално принудиха ръководителите на Исландия да вземат страната на мнозинството от населението.В резултат президентът Ólafur Ragnar Grímsson  отказва да приподпише приетия вече от парламента закон, който трябвало да направи отговорни гражданите на Исландия за дълговете на исландските банкери и се съгласява да се проведе референдум.
Последвало много характерна за „свободния свят” реакция на „международното съобщество”. Върху Исландия се оказва безпрецедентен натиск. Великобритания и Холандия я заплашват със сурови икономически санкции, достигащи до пълната ѝ изолация. МВФ я заплашва, че ще я лиши от всякаква помощ Британското правителство заплашва да замрази влоговете и текущите сметки на исландците. Но те не се подадоха на натиска, а президентът се изказва така: „Казваха ни, че ако не приемем условията на международното съобщество, ще станем северна Куба. Но ако се бяхме съгласили, щяхме да се превърнем в северна Хаити.
След референдума от 2010 г. на който 93% от исландците решиха да не връщат дълговете към кредитори от Великобритания и Холандия, МВФ веднага замрази отпускането на заеми. Но исландците вече не можеха да бъдат спрени. При поддръжка на гражданите, правителството започна граждански и наказателни разследвания срещу лицата отговорни за финансовата криза. Интерпол издава заповед за арест на бившия президент на банка Kaupthing, а други банкери замесени в краха, избягаха от страната.
Исландците не се задоволиха от постигнатото. Беше взето решение за приемане на нова конституция, която да освободи страната от властта на международните финанси и виртуалните пари. Исландците поискаха да напишат тази нова конституция сами и заедно. И го постигнаха. Проекта на основния закон го писаха 950 случайно избрани граждани, членове на националната асамблея от 2010г. За да бъде доработен проекта, народът избира Конституционен съвет от 25 граждани. Обикновени хора - рибари, фермери, лекари, домакини - са избрани от 522-ма възрастни, непринадлежащи към никаква политическа партия.А всеки един от тях е препоръчан от минимум 30 граждани.
И както пише журналистът Павел Пряников в статията си с характерно заглавие „ Всяка готвачка може да напише конституция”  Особено искаме да подчертаем, че никой в Исландия не се е възмутил, че не могат да се прочетат 522 биографии  на хората и политическите им програми, а също че ще се обърка при попълването на бюлетина съдържаща такъв брой различни имена.”
След което започва доработката на Конституцията  и конституционните закони.
Ще цитираме отново:
„А по-нататък Съветът използва системата на краудсорсинг Crowdsourcing) и осигурява достъп на всички хора до своята работа. Предложенията на гражданите се събират чрез „Фейсбук”, „Туитер” и даже „Ютюб”. От обикновените исландци са постъпили по този начин 600 коментара по работата на Съвета и 370 поправки към Конституцията. Всяка седмица Съветът публикува в интернет новите статии за обществено обсъждане. Две или три седмици след разглеждането на предложенията от обществеността и експерти, Съветът публикува окончателната версия на статиите, които след това се обсъждат още веднъж. Освен това членовете на Съвета един път в седмицата записват разказ за своята работа във видеоформат и го качват в „Ютюб”,  а заседанията му са били достъпни на живо в интернет. В края на работата всичките 25 члена на Съвета са гласували за приключване на работата над Основния закон.
„Ние хората на Исландия желаем да създадем справедливо общество, в което всеки от нас ще има равно място зад общата маса”
С тези думи започва Конституцията”.
В своите коментари членовете на Конституционния съвет признават, че в превод на друг език първата фраза на Конституцията звучи малко небрежно, но по тяхно мнение, тя е понятна за всеки исландец и най-добре отразява стремежа да се създадат равни възможности за всички.Съгласно проекта на Конституцията природните ресурси на острова са изключително обществена собственост. Особен интерес предизвиква статията „ Открита информация и правдивост” която задължава правителството да предоставя открит достъп всички работни документи, ако те не са държавна тайна. Също така се задължава властта да работи за благото не само на човека, но и на Земята и биосферата. Отделна статия осигурява правата на животните.
В новаторския документ намира място и доста архаична иначе норма, изключена от болшинството европейски конституции. Евангелистко-лютеранската църква на Исландия съхранява положението си на държавна институция.
Струва си да се отбележи още нещо. Конституционният съвет по състав се оказва „евросоциалистически”, както е прието да се казва. И не само защото мнозинството исландци са с леви убеждения. А най-вече като последствие от недалновидното (или направо казано от глупавото) поведение на исландските  десни. Участвалите по-рано във властта, „ Прогресивна партия” и „Партия на независимостта”, призоваха своите поддръжници да бойкотират изборите на Конституционния съвет и работата над Конституцията. Вследствие на това, и в самия Съвет и в текстовете на новата Конституция, влиянието на десните  и консерваторите се оказва минимално.  По този начин, под влияние на обективни и субективни фактори, болшинството неочаквано се оказа господар на положението – и в Конституционния съвет, и сред участниците  в разработването на Основния закон, и сред гласувалите на референдума.  И резултатът толкова „надхвърли очакванията”, че вече повече от месец водещите световни медии красноречиво мълчат за резултатите от исландския всенароден референдум проведен на 23 октомври, в който участваха 66% от исландците, при което проекта за конституция бе одобрен от повече от 80% от тях.
Сега разбрахте ли? Има смисъл да се допусне мнозинството до разработването и приемането на Конституцията и конституционните закони. Щом като в резултат  вместо „панацеята” приватизация прилагана при всички икономически беди, се „получи” национализация на ресурсите, вместо държавна тайна – откритост, вместо строго представителна демокрация елементи на пряката демокрация.
И да не дава бог (от гледна точка на неолибералните правителства в целия свят) примера на Исландия да бъде последван в други държави.Защото нали сега същите решения, дето се предлагаха на Исландия преди две години, сега се предлагат на други народи. Убеждават народа на Гърция, че приватизацията в държавния сектор е единственото решение. Същото говорят и на италианците, испанците и португалците.
А какво ще стане, ако те последват примера на исландците? Страшно е дори да се помисли…
Но нещата вече са тръгнали. Много наши туристи, на чиято културна почивка пречат непрекъснато стачкуващите „европейски "свини"  - четирите европейски държави стоящи на границата на банкрута (PIGS (P)Португалия, (I)Италия, (G)Гърция, (S) Испания ), разказват, че на много транспаранти, кой знае защо, се споменава Исландия. Но за тези дреболии в новинарските програми не се говори. Тях ги интересува главното – на какви условия ще се съгласят тези „свини” да вземат милостиво предлагания им заем за погасяване на дълговете на рухналите частни банки.
Именно затова вие не сте чули нищо за исландския референдум – световните медии си дават вид, че нищо не се е случило. Те,както и правителствата, както и парламентите също представляват интересите на управляващата класа. На която във всяка държава ѝ е неизгодно мнозинството да бъде допуснато до управлението.
Но за всички, за които интересите на мнозинството и истинската демокрация не са безразлични, исландската история е урок:
Организирано мнозинство, Пряка демокрация, Реално осъществяване на правата на мнозинството, Народно законотворчество и Народно самоуправление. Всичко това без което истинската демокрация е невъзможна по принцип.
Газета «Суть времени»
Юлия Крижанская, Андрей Сверчков

вторник, 5 март 2013 г.

За протестите и отзвука - предизвикани размисли



Статията „Отменяме гравитацията" ми направи грозно впечатление.
Едностранчива е, претенциозна е и ѝ липсва съпричастност. Ще обясня защо:
1.         „Мнозина от хората, особено по-младите, застанали пред камерите и микрофоните по време на тези събития, демонстрираха липса на най-елементарни познания за принципите на демократичното конституционно устройство, за разделението и баланса на властите, за функционирането на държавата и нейните институции. С две думи: за всичко онова, което може да се нарече гражданска образованост.”
Ако авторът ми покаже поне една нация в която обикновените хора могат да говорят за тези неща свободно, ще му поискам извинение. По неговата логика всеки трябва да е лекар, електроинженер, строителен техник и адвокат.  Логиката на представителната демокрация се основава на разделянето на труда. За  държавното управление се избират хора притежаващи определени знания и умения. Никой обаче не твърди, че измамата, лъжата, присвояването (кражба) и незачитането на закона(престъпленията) са позволени в по-голяма степен за политиците, отколкото за останалите хора. Безотговорността им е не по-малко укорителна отколкото на лекаря, учителя, водача на автобус. 
2.        „Колкото и силно да се скандират лозунгите за „по-добър живот” и „повече справедливост”, те все още не са граждански искания. Най-общата и всеобхватна погнуса от политиката все още не е гражданска позиция. Гражданското общество трябва да е в състояние да говори далеч по-„членоразделно”.”
Кое се стори на автора нечленоразделно в така изразеното желание „за по-добър живот и повече справедливост"? В светлината на написаното от мен по-горе, считам това желание за напълно естествено и обяснимо. На умния човек не му трябват толкова много разяснения.
Всеки докер и циганин от махалата би могъл да му го обясни и с повече думи, включващи пожелаване и на него и на родата му до девето коляно, което със сигурност би разбрал... Тая риторика и аз я владея и я прилагам, когато някой се прави на по-отракан, отколкото би могъл да си позволи.
3.        „Още по-спорна е замяната на възприетия от целия цивилизован свят принцип на мандатността с т. нар. отзоваване на депутати, което, най-меко казано, е „нож с две остриета”. Както е спорна и идеята за повсеместните 50-процентни „граждански квоти”. Кой и как ще ги излъчи? И ако „ще ги избират хората”, по какво ще се различават те от политиците, избрани от същите тези хора? Може би само по това, че ще им е по-лесно да избягат от отговорност в случай, че работата пак не върви.”
„...Защото сега следва група радикални идеи, чиито последици, безспорно доказани от богатия световен, а и български опит, биха били катастрофални...Тук влизат всякакви предложения за неплащане, опрощаване, мораториуми и тавани на сметки, лихви и всякакви задължения. Освен че създават погрешното впечатление, че е възможно да има нещо безплатно, тези предложения са крайно несправедливи и неприемливи за всички онези, които си плащат...”

Не ни беше обяснено защо възможността за отзоваване на депутати да е „нож с две остриета". Но пък ни се внушава, че всичко казано от хората на улицата е глупаво и не заслужава внимание. Наистина голяма част от идеите са емоционално обусловени и вероятно не могат да действат, така както се предполага. Но за това си има причина. Защото колкото и да отричат, за двадесет и четири години нямаше нито един държавник в политиката. Всички изредили се досега в управлението на България се оказаха дребни тарикати, без капка чувство за чест, със съмнителен морал, безочливи в присвояването на общонародните блага и безотговорни към народа, от който произхождат и обществото на което служат.
4.        „...Но е важно да знаем, че политиците ни, които обичаме да разглеждаме като едно неделимо цяло, не са някаква злонамерена банда, паднала от небето, а излъчена от самите нас точна извадка на обществото.”
Тази простотия съм я чувал много пъти. Моят отговор съвпада с народната поговорка:
”Рибата се вмирисва откъм главата„
Защото заедно с честта да управляват обществото, политиците се нагърбват и с огромната отговорност да са пример за останалите му членове. Така както учителят е пример за учениците си и родителят за децата си.
И тъй, като вече не можем да сме сигурни в тяхната отдаденост и безкористност по време на службата им, то трябва да има ефективни механизми за отзоваване и наказание според престъпленията. Две десетилетия „демокрация” ни показаха, че съществуващите механизми не вършат работа.
5.        „...Гражданското общество не е аморфна маса, която не знае какво точно иска, как и дали това може да бъде постигнато и какви ще са последиците. В него има различни групи с различни, понякога разминаващи се интереси, около които то се структурира и самоорганизира, включително и в политически партии. Демократичните процедури са начинът, а политиката е инструментът за балансиране на тези интереси...”
Да, така е.  Или поне е такова, докато част от него не бъде изправена на ръба на оцеляване. А целта на политиците трябва да бъде намаляването на различията между отделните групи и общности. В момента политиката на неолиберализма, която е господстваща, със своята егоистична икономическа основа и идеология засилва разликите и ги превръща в противоречия. Успоредно с това вървят процеси на морален упадък в цялото общество, предизвикани от няколко причини. Едната е засиленият стремеж към лично благополучие, без оглед на използваните за това средства и пътища. Той е предизвикан от самогъзническата неолиберална идеология, а вносителят ѝ е „елитът” на обществото. Другата причина е отрицателният пример  на обществено поведение на „елита” и неговата практическа недосегаемост от закона. В България тези противоречия прехвърлиха прага на търпимост.