петък, 17 декември 2010 г.

Писмо до … когото и да е

Днес попаднах на статията с това заглавие в Пещерата на неандерталеца. И понеже не знам как бих могъл да помогна, реших поне да увелича възможностите за достъп до нея.
Става въпрос за бъдещето на българската наука и респективно - бъдещето на нацията . Защото наистина "науката е слънце". Науката е двигател на икономиката. Без развитието ѝ, българите ще се превърнат в клошарите на Европа. Без да създават нещо смислено, ще се ровят в отпадъците на напредналите нации. Трябва наистина да се замислим: Това ли искаме за децата си?

7 коментара:

  1. Не искам да бъда скептична, но за научни български открития, разработки или нещо съществено почти не се споменава в медиите, освен в специализирани издания може би, което прави информацията неширпотребна.
    По тази логика аз лично (смятам се за добре информиран гражданин, ако и да не коментирам всичко случващо се), бих решила, че българските учени нито откриват нещо, нито някой въобще ги е чувал. За приноса им към науката обикновено научаваш от Уикипедия, или ако случайно започнеш да получаваш настойчиви покани във Фейсбук за групата "Да подкрепим българското лекарство срещу рака!".
    Получава се някакъв парадокс - чета за всякакви открития на учени от какви ли не университети по света, за българските - ни дума. И изведнъж - учените на протест, че науката загивала без средства. Значи, не е новина върху какво работят, но е новина, че искат средства за тези 60% от научния продукт на страната, за които широката публика я има понятие, я не.

    Вероятно вината за това е на медиите, или някаква особена секретност витае около научните институти, които не желаят публичност?
    В повечето страни по света науката и образованието са под един покрив. У нас нито образованието е качествено, нито науката демонстрира особена продуктивност.

    Насажда се убеждението, че институтите в БАН са просто там някакви раздути и неефективни щатове, за да се стигне до решение за преструктиране.
    Никой не закрива просто така научни отдели.
    Не съм фен на премиера, но ми се струва твърде първосигнално да се обвини взелият решението за закриване, вместо да се изтъкнат проблемите (ако ги е имало досега), и да се проведе диалог. За жалост единственото, което се изтъква, е нечия учена величавост - манталитетен прийом на биенето в гърдите, когато нещата опрат до закриване. Видиш ли, аз съм значим и вещ, как така ще ме закриваш.
    Уви, само значимостта и вещината не е достатъчна, особено когато не се вижда резултатът от тях.

    ОтговорИзтриване
  2. @Хриси - вярно е, че за постиженията на българските учени не се знае нищо от по-голямата част от населението и причината е, че съзнателно се насажда негативно отношение към българските учени. Може да звучи конспиративно, но от началото на "промените" е така.
    Целта е да се вземат имотите и земите на академията и тази програма постепенно действа за съжаление успешно.

    Иначе за постиженията - ами този човек, който е писал статията, е между най-големите световни капацитети в своята област. Моят бивш шеф (отдавна не се занимавам с наука) от години работи в Марсилия, но още докато беше тук беше между петте най-големи имена в областта на дифракционните решетки.

    тук http://www.webkeybg.info/the_cave/?p=61 съм писал още за български постижения, между другото, човекът, за когото става въпрос там, вече също не е в България, както и синовете му, многообещаващи студенти.

    >"В повечето страни по света науката и образованието са под един покрив. "

    Това ми напомня на глупостите, тиражирани от псевдо-политици, че по света наука се праила само в университетите, което абсолютно не е вярно. Навсякъде има структури, подобни на БАН, национални лаборатории и прочие. Просто университетите не са достатъчни, а там учените имат и друга основна функция - да преподават ;)

    А това за имотите - още докато бях в БАН, всъщност много преди да напусна икаха да строят казина, хотели и молове там.
    За съжаление българският "бизнес", или поне по-голямата и влиятелна част от него се интересува единствено от бързи печалби, а точно тази част финансира по един или друг начин политиците.

    ОтговорИзтриване
  3. всъщност негативното отношение към българската наука не е от скоро, само преди 10-и ноември не беше така ярко изразено.
    Може би малко хора знаят, напъни за закриване на Академията имаше и преди 10-и, тогава се размина, ама сега апетитите са много по-големи, а мераклиите за имотите още по-овълчени, та чак някакъв искаше да строи на мястото на реактора! Е, него поне ще го спрат. Не нашите хххххххх, те за пари всякакво безумие ще сътворят, ама от МАГАТЕ няма да позволят.

    ОтговорИзтриване
  4. Божо, слуховете за превръщането на СУ в мол четох и аз - сториха ми се толкова нелепи и безумни, че просто се отказах и да ги коментирам. Включително решението бизнесът да поеме практиката на студентите по специалности, които им гарантират работа в този бизнес-сектор.
    Не се учудвам на меркантилните домогвания до имоти и земи. Но за да може обществеността да осъзнае и защити нуждата от наука и образование, е редно да има по-голяма гласност върху проблемите в тези области и начина за решаването им.
    Защото в противен случай единствената реформа за науката и образованието ще бъде закриването им, вместо подобренията, които всички искаме. И ще бъде жалко. Просто разликата между вярата и лековерието е в информирания избор.

    Не оспорвам славата на споменатите капацитети, у нас е пълно с гении и светила, но това не променя факта, че сме изостанали с 20-30 години в образователно, здравно и всякакво отношение. Капацитетите би трябвало да отстояват научните принципи и да се борят да ги опазят, но това трудно ще стане, докато се подвизават в чужбина, и за тях е важна себереализацията и признанието отвън.

    Просто не виждаме нито ставащите проблеми, нито охота да се решават - трябва ли да се стига до скандал, за да заеме обществото позиция едва тогава? И след като и науката, и образованието са в услуга на обществото, не смяташ ли, че в условията на демокрация е редно самото общество да има възможността да избере, вместо съдбата на образованието и науката да се определят от властимащи и бизнес-структури?

    Аз лично се уморих обществото да се третира като стадо овце, на което каквото му сервираш, това ще пасе, и въобще не е нужно да знае каква е храната или да претендира за качеството й.
    Тази политика превърна държавата наистина в отвратително място за живеене, в което нищо не си струва да бъде спасявано.
    Това убива всякаква мотивация дори да започнеш.

    ОтговорИзтриване
  5. Гластност трябва да има, за съжаление официалните медии публикуват "официалната" информация. Остават блогове и форуми, но сещаш се, че са в неравностойно положение спрямо "по телевизора казаха" и "във вестника пише".

    >"Капацитетите би трябвало да отстояват научните принципи и да се борят да ги опазят, но това трудно ще стане, докато се подвизават в чужбина"

    Ама трябва да има и с какво да живеят. Семеен човек с триста лева заплата вярвай ми, много трудно изкарва месеца. Ако има деца ученици, болни родители и т.н. ...
    За наука ли да мисли, за това, с какво да си плати сметките ли.
    На тези, които ще кажат "да си намери втора работа" ще отговоря, че аз постъпих така, но заниманието с наука иска пълно отдаване. Установих, че доста съм се отдалечил от науката, за това напуснах и продължих с нещата, които правех на втората, третата и т.н работи.

    Колкото до това, какво обществото избира е една дълга тема, да не я захващаме по-добре.
    Иначе ето една добра статия за неща, за които повечето хора не се сещат и е по темата:
    http://svetliospace.wordpress.com/2010/12/15/nauka-pazar/

    ОтговорИзтриване
  6. Вие сте си спретнали един малък спор тук:-)
    Моето мнение е, че реформа в БАН трябва да има. Но имотите на академията да останат недосегаеми. Реформата трябва да е насочена към затягане на контрола върху отпускането и насочването на средствата за наука. Да се подобри системата за отчитане на резултатите и контрола върху отчетите. Но главен си остава субективният фактор - самите учени. Както и навсякъде другаде.

    ОтговорИзтриване
  7. Проблемът е, че изобщо не става въпрос за реформа в случая.
    То всъщност реформата реално е направена - от 1989 година до днес към 90% от тогавашният академичен състав вече го няма.
    За отчитането на резултатите си има доста добра, макар и несъвършена система - отчитането на броя на публикациите в реномирани списания. Лесно може да се сметне "коефициент на ефективност" като се съпостави броят и импакт фактора на списанията, в които са публикувани.
    Системата не е съвршена обаче, защото има проблеми, които изискват дълга работа а резултатът е една или две публикации. За това се правят атестации периодично

    И тук стигаме до поредната лъжа, която се набива в главите на населението - че в САЩ нямало аналог на ВАК.

    Да, всеки университет или институт може да си произвежда доктори, които не се атестират в момента на "производството". Обаче нещо нашите управници забравят да уточнят, че на всеки 5 години се прави акредитацията от дърржавна комисия на въпросните научни организации, която включва атестация на учените. Съответно титлите им не вечни.

    Така че и в Щатите има ВАК и то "по-лош " от нашия.

    ПП
    то и у нас се прави атестация на няколко години, но вътрешна. А колкото и да са принципни атестиращите, ефектът "у дома и стените помагат" не може да се избегне.

    ОтговорИзтриване