събота, 25 февруари 2012 г.

Относно субсидирането на частните училища


Откакто излезе проектозакона за образованието, по медиите се дискутират отделни фрагменти. Свалих си го и смятах да го разгледам изцяло преди да взема отношение, но идеята да се финансират частните училища ми дойде в повече. За моите разбирания това е повече от наглост. Частното училище както и всяка друго частно дружество има една основна цел – печалба. Няма никакво морално основание обществото да финансира частна организация.  Друг е въпроса, че това се наблюдава непрекъснато. Което може само да осветли морала на управляващите.
 Вчера слушах министър Игнатов по бтв. Той оправда това решение с натиск отвън – държавата била съдена и то в три дела „за дискриминация”.


- …субсидирате ли, лобирате ли за частни училища?

…Аз казах, че скандал е това, че ние не финансираме образованието на всички деца в България. Скандал е това, че на базата на имуществен признак упражняваме дискриминация, за което сме осъдени... Аз ще го отстоявам докрай, защото ние не можем да дискриминираме родителите и децата за това, че те са избрали частно училище. Те ще получават една четвърт от това, което се дава за децата, които са в държавните и общинските училища. Освен това нека да се направи една статистика, ето, да станем инициатори, и вие ще видите, че преобладаващият брой деца в частните училища са, те ги наричат деца на богатите, но това са деца на журналисти, на учители, на университетски преподаватели, на лекари. Общо взето, голяма част от българската интелигенция би предпочела да прати децата си...

- Колко струва там между другото?

- Различно е.

- За една година. От до...

 - от две хиляди до три-четири хиляди евро, като…
…Аз казах, че скандал е това, че ние не финансираме образованието на всички деца в България. Скандал е това, че на базата на имуществен признак упражняваме дискриминация, за което сме осъдени...

- Нали всеки, който няма възможност за частно училище, има право по конституция и държавата е длъжна да осигури образование в нечастно...

- Не, конституцията не ги дели на частни и държавни, а казва - до 16 години държавата е абсолютно длъжна да се грижи за достъпа на децата до образование. Значи, родителите на тези деца, които учат в частни училища, плащат данъци така, както всички останали. И ние не финансираме частното училище, ние финансираме достъпа на детето до образование. Т.е. ние финансираме достъпа до задължителните предмети, които в даден клас то трябва да покрие... като разход. Това е предложение, то не се прави в момента...”

Логиката на министъра ме изуми. Представете си приюта на отец Иван, който помага на изпаднали в беда и им подсигурява подслон и храна.  Той има моралното право да бъде подпомаган. Представете си, че държавата му отпусне помощ.  По същата (на министъра) логика всеки хотелиер може да настоява за същата помощ от държавата, защото предлага подслон на странници… 
Много тъпо! Освен това е противозаконно, защото:

1. В същия този проектозакон в параграф 9 е изрично казано:

(1) Задължителното предучилищно и училищно образование в държавните и в
общинските детски градини и училища е безплатно за децата и учениците.
(2)  Училищното  образование  в  държавните  и  в  общинските  училища  е  безплатно  и след задължителната училищна възраст…

Което на прост български език означава, че няма дискриминация. Освен това господин министърът изрече една неистина (отделил съм я в интервюто му с удебелен шрифт в червено).  

В конституцията на република България относно ангажиментите на държавата за образованието пише:

Чл. 53. (1) Всеки има право на образование.

 (2) Училищното обучение до 16-годишна възраст е задължително.

 (3) Основното и средното образование в държавните и общинските училища е безплатно. При определени от закона условия образованието във висшите държавни училища е безплатно.

 (4) Висшите училища се ползват с академична автономия.

 (5) Граждани и организации могат да създават училища при условия и по ред, определени със закон. Обучението в тях трябва да съответства на държавните изисквания.

 (6) Държавата насърчава образованието, като създава и финансира училища, подпомага способни ученици и студенти, създава условия за професионално обучение и преквалификация. Тя упражнява контрол върху всички видове и степени училища.

Поради този текст в конституцията, чл.10 от проектозакона (в който се узаконява субсидията за частни училища) е абсолютно излишен и вреди на обществото.

Не бих си позволил да си мисля, че в министерското кресло седи некомпетентен и незапознат със случая човек. И, че адвокатите които „са загубили делото” (защото щом са ни съдили, вероятно се съобразяваме с присъда) са толкова неспособни, та чак некадърни. По-скоро ще приема, че господин министърът лобира прикрито за нечии материални  интереси и поради това съвсем откровено ни лъже. За адвокатите (ако изобщо има такива) важи същото.
Но министърът лъже и за размера  на финансирането на частните училища (удебелен шрифт в синьо):
В раздела за финансиране в същия този законопроект намираме следните параграфи от които съм направил извадка за нагледност, но непроменяща смисъла:

Чл. 280. 
(1) Средствата  от  държавния  бюджет  за  държавните  дейности  по образованието включват:
1.  средства за издръжка на дейностите по отглеждането, възпитанието и обучението на децата и учениците;

Чл. 281. 
(1) Субсидията  от  държавния  бюджет  за  държавните  дейности  по образованието  за  частните    детски  градини  и  частните  училища  включва  средства  за издръжка на дейностите по отглеждане, възпитание и обучение на децата и учениците.

Чл. 282. 
(1)Средствата  от  държавния  бюджет  за  издръжка  на  дейностите  по
отглеждането, възпитанието и обучението на децата и учениците в държавните и общински детски градини и училища се разпределят между бюджетите на финансиращите органи въз основа на единни разходни стандарти за дете и ученик, определени от Министерския съвет, и на броя на децата и учениците.
(2)  Средствата  от  държавния  бюджет  за  издръжка  на  дейностите  по  отглеждането, възпитанието  и  обучението  на  деца  и  ученици  в  частните  детски  градини  и  училища  се разпределят  между  бюджетите  на  общините  въз  основа  на  единни  разходни  стандарти  за дете и ученик, определени от Министерския съвет,  и на броя на децата и учениците
(3) Единният разходен стандарт включва средства от държавния бюджет за издръжка за  едно  дете  и  един  ученик  за  съответната  държавна  дейност,  в  това  число  средствата  за възнаграждения на персонала.

Чл. 283. 
(1) Финансиращият орган по чл. 282, ал. 1 разпределя средствата, получени по единни разходни стандарти между детските градини и училищата въз основа на формула
за всяка отделна дейност.

(4) Финансиращият орган не утвърждава формули за:
2. средствата за издръжка на дейностите по отглеждането, възпитанието и обучението на деца и ученици в частни училища и детски градини.

Чл. 284.
  (1) Частните  училища  и  детски  градини  се  финансират  чрез  бюджета  на общината, на чиято територия се намира тяхното седалище.

(2) Средствата, получени от общината по единни разходни стандарти, се разпределят между  частните  училища  и  детски  градини  въз  основа  на  броя  на  децата  и  учениците,  по който са разчетени тези средства.

 След внимателен прочит разбираме, че субсидиите за частните училища ще са най-малко толкова колкото за държавните (за същите дейности и брой ученици). Което е в противоречие с казаното от министъра - определено и безусловно той лъже! Но вглеждайки се в чл.283, разбираме, че за същите тези дейности в частните училища друг ще определя размера на средствата. Най-вероятно самите частни дружества. Това отваря врата за законно претакане на средства от обществени източници в частни ръце.

Но ако служител, нает да опазва интересите на обществото, накърни тези интереси в полза на частни такива, то той е  не само аморален, той е и престъпник. А всяко престъпление влече  след себе си необходимостта от наказание. 

7 коментара:

  1. Доста от предложенията в проектозакона са на пожелателен принцип, Иво.
    Особено чл. 15(2):"Системата на училищното образование създава условия за формиране на устойчиви нагласи за учене през целия живот".
    Много интересно и какви са стратегиите, чрез които се прилагат принципите и механизмите за насърчаване на ученето през целия живот...
    Дори само този член е достатъчен да се замислим, ако държавните училища не предлагат адекватна среда за потребностите на учащите и не могат да покрият изискванията за пълноценност и насърчения, т.е., са неефективни, то с какво ще са по-различни частните училища?
    Имам чувството, че освен като конкуренция на държавните в битката за печалба и привилегировани обучаващи се, няма какво по-различно да предложат като форма и изпълнение?
    А нали идеята на един такъв проектозакон е да акцентира върху качеството на образованието и ескалация на усилията в тази насока... уж?

    ОтговорИзтриване
  2. Дали обществените и частните училища ще предложат по-добра среда за обучение зависи в голяма степен от държавните образователни изисквания и учебните планове. И сега има частни училища(знам поне едно)в които се осигурява единствено спокойното купуване на диплома. За да бъде частното училище по-добро, трябва да има добра воля от поне две страни - училището (педагози и управа) и и родителите.
    Но в случая не става въпрос за това. :-)

    ОтговорИзтриване
  3. Е, да. Обаче не е зле въпросът да се разглежда разноъгълно :))

    ОтговорИзтриване
  4. Мисля, че освен всичко друго, това е точно обратното на декларираните равни условия, не за училищата, а за децата.

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. "Равните условия" са много разтегливо понятие. И най-общо казано не съществуват. Условията в частно и обществено училище не могат да са еднакви. Условията в общообразователни и специализирани паралелки не са еднакви. Условията в две различни паралелки от едно и също училище дори не са еднакви(най-малко поради различния брой ученици). Еднаквостта на условията се изчерпва с възможността за безплатно образование(еднакъв достъп).
      Но в случая става въпрос за безочието и наглостта с която многоимащите искат още. Напомнят ми за истински случай наблюдаван на едно погребение:
      След ритуалите и самото погребение, опечалените канят поклонниците и на софра. На масата са поставени чинии с кюфтета за всеки. В средата по протежение на масата са поставени допълнително още две-три чинии с кюфтета, за да си вземе някой, ако не се е нахранил. Една от бабичките прибира плътно своята чиния пред себе си и започва да чофка от общата.
      В тази криза няма по-добра метафора за алчността на "елита" ни, с която си присвоява от общото. И няма да се ограничи само с парите за образование или за здравеопазване. Тези хора просто считат това за свое право.

      Изтриване
  5. Страхотна публикация. Продължавай в същия дух!

    ОтговорИзтриване