За протестите и отзвука - предизвикани размисли

Статията „Отменяме гравитацията" ми направи грозно впечатление.

Едностранчива е, претенциозна е и ѝ липсва съпричастност. Ще обясня защо:

1.         „Мнозина от хората, особено по-младите, застанали пред камерите и микрофоните по време на тези събития, демонстрираха липса на най-елементарни познания за принципите на демократичното конституционно устройство, за разделението и баланса на властите, за функционирането на държавата и нейните институции. С две думи: за всичко онова, което може да се нарече гражданска образованост.”
Ако авторът ми покаже поне една нация в която обикновените хора могат да говорят за тези неща свободно, ще му поискам извинение. По неговата логика всеки трябва да е лекар, електроинженер, строителен техник и адвокат.  Логиката на представителната демокрация се основава на разделянето на труда. За  държавното управление се избират хора притежаващи определени знания и умения. Никой обаче не твърди, че измамата, лъжата, присвояването (кражба) и незачитането на закона(престъпленията) са позволени в по-голяма степен за политиците, отколкото за останалите хора. Безотговорността им е не по-малко укорителна отколкото на лекаря, учителя, водача на автобус. 

2.        „Колкото и силно да се скандират лозунгите за „по-добър живот” и „повече справедливост”, те все още не са граждански искания. Най-общата и всеобхватна погнуса от политиката все още не е гражданска позиция. Гражданското общество трябва да е в състояние да говори далеч по-„членоразделно”.”
Кое се стори на автора нечленоразделно в така изразеното желание „за по-добър живот и повече справедливост"? В светлината на написаното от мен по-горе, считам това желание за напълно естествено и обяснимо. На умния човек не му трябват толкова много разяснения.
Всеки докер и циганин от махалата би могъл да му го обясни и с повече думи, включващи пожелаване и на него и на родата му до девето коляно, което със сигурност би разбрал... Тая риторика и аз я владея и я прилагам, когато някой се прави на по-отракан, отколкото би могъл да си позволи.

3.        „Още по-спорна е замяната на възприетия от целия цивилизован свят принцип на мандатността с т. нар. отзоваване на депутати, което, най-меко казано, е „нож с две остриета”. Както е спорна и идеята за повсеместните 50-процентни „граждански квоти”. Кой и как ще ги излъчи? И ако „ще ги избират хората”, по какво ще се различават те от политиците, избрани от същите тези хора? Може би само по това, че ще им е по-лесно да избягат от отговорност в случай, че работата пак не върви.”
„...Защото сега следва група радикални идеи, чиито последици, безспорно доказани от богатия световен, а и български опит, биха били катастрофални...Тук влизат всякакви предложения за неплащане, опрощаване, мораториуми и тавани на сметки, лихви и всякакви задължения. Освен че създават погрешното впечатление, че е възможно да има нещо безплатно, тези предложения са крайно несправедливи и неприемливи за всички онези, които си плащат...”
Не ни беше обяснено защо възможността за отзоваване на депутати да е „нож с две остриета". Но пък ни се внушава, че всичко казано от хората на улицата е глупаво и не заслужава внимание. Наистина голяма част от идеите са емоционално обусловени и вероятно не могат да действат, така както се предполага. Но за това си има причина. Защото колкото и да отричат, за двадесет и четири години нямаше нито един държавник в политиката. Всички изредили се досега в управлението на България се оказаха дребни тарикати, без капка чувство за чест, със съмнителен морал, безочливи в присвояването на общонародните блага и безотговорни към народа, от който произхождат и обществото на което служат.

4.        „...Но е важно да знаем, че политиците ни, които обичаме да разглеждаме като едно неделимо цяло, не са някаква злонамерена банда, паднала от небето, а излъчена от самите нас точна извадка на обществото.”
Тази простотия съм я чувал много пъти. Моят отговор съвпада с народната поговорка:
”Рибата се вмирисва откъм главата„
Защото заедно с честта да управляват обществото, политиците се нагърбват и с огромната отговорност да са пример за останалите му членове. Така както учителят е пример за учениците си и родителят за децата си.
И тъй, като вече не можем да сме сигурни в тяхната отдаденост и безкористност по време на службата им, то трябва да има ефективни механизми за отзоваване и наказание според престъпленията. Две десетилетия „демокрация” ни показаха, че съществуващите механизми не вършат работа.

5.        „...Гражданското общество не е аморфна маса, която не знае какво точно иска, как и дали това може да бъде постигнато и какви ще са последиците. В него има различни групи с различни, понякога разминаващи се интереси, около които то се структурира и самоорганизира, включително и в политически партии. Демократичните процедури са начинът, а политиката е инструментът за балансиране на тези интереси...”
Да, така е.  Или поне е такова, докато част от него не бъде изправена на ръба на оцеляване. А целта на политиците трябва да бъде намаляването на различията между отделните групи и общности. В момента политиката на неолиберализма, която е господстваща, със своята егоистична икономическа основа и идеология засилва разликите и ги превръща в противоречия. Успоредно с това вървят процеси на морален упадък в цялото общество, предизвикани от няколко причини. Едната е засиленият стремеж към лично благополучие, без оглед на използваните за това средства и пътища. Той е предизвикан от самогъзническата неолиберална идеология, а вносителят ѝ е „елитът” на обществото. Другата причина е отрицателният пример  на обществено поведение на „елита” и неговата практическа недосегаемост от закона. В България тези противоречия прехвърлиха прага на търпимост.