четвъртък, 14 май 2009 г.

На кого е нужна религията (предизвикани размисли)

Религиозните дебати са ми интересни,защото си мисля,че в библията има някакво тайнство, недостъпно до всички хора, дори и до някои духовни лица.

Dimitar (gd.bg)

Зависи какво търсиш в Библията и от каква гледна точка. Ако търсиш доказателство за съществуването на Бог, то няма смисъл. Отдавна е доказано съществуването му в човешкото съзнание. 
И всъщност, ако се запознаеш с коя да е религия ще откриеш, че всеки бог е човекоподобен. Има всички морални качества на съвременниците си. 
В добавка и няколко екстри – не умира, а някои са и неродени. Има повече и по-големи силови способности и познания. 
Боговете са себелюбиви, самомнителни и жестоки. Ревниви и подозрителни към другите или към хората. Качествата им не се различават от тези на повечето лидери от това време.
Но всички те съвсем не са всемогъщи, щом имат вечни врагове които са победили, но не завинаги. Затова имат и помощници които не винаги са им верни. 
Явно имат всичкото време на света, и вероятно поради това, от скука се занимават с човешките дела. 
Някои създават човека по свой образ и подобие… После като видят творението си, се чудят къде са се издънили и правят опит за бягство от тази отговорност, като използват методи за масово унищожение... Не съвсем успешни.
Какво би могъл да намериш в Библията е друг въпрос. Като документ тя е много объркана и в по-голямата си част е нелогична. Смесили са се исторически факти, стари митове, и много религия. 
В Библията са описани (заимствани) някои от най-древните митове в човешката история предшествали с векове написването и. Например историята на Авел и Каин, която намираме и в клинописните таблички на древен Шумер. Някои считат, че дори там, тя е отглас от още по-древни събития.
Естествено, описани са и факти от историята на евреите, но трябва внимателно да се отсеят от преобладаващата мистика. Това все пак е народът с най-много пророци на глава от населението. Има и много притчи в подкрепа на моралните им ценности. По-интересното е, че страхът от наказание при тях е много голям и винаги съпътства религията им. По определение всеки е грешен и има за какво да бъде наказан. Така, че трябва да се измоли прошка от Създателя. Неприятното е, че това се прехвърля чрез християнството във всички европейски общества. Някак си е пречупена гордостта човешка, която я има в другите народи и води до красиви и стойностни неща.
 При древните гърци например, Героите се противопоставят на Боговете в неравен сблъсък. И понякога печелят. 
Бог Яхве (бащата на Иисус според християните) не допуска гордост у чадата си. Всеки човек е „раб божи”. Яхве е Богът на юдеи, християни и мюсюлмани. Когато Мохамед говори за Аллах, има предвид именно Яхве. 
Този Бог обича само тези които лазят в краката му, готови са да убият и децата си в Негово Име и всекидневно възхваляват Името Му. Всички останали са неверници (и в трите религии) и трябва да бъдат или въведени в Пътя Му, или унищожени. 
Интересното е, че и служителите Му на земята имат Неговите неприятни качества. Ревниво Го защитават, не признават друг Бог и друго разбиране по въпроса за Бог. По този начин всяка от трите религии възприема хората изповядващи останалите две, като неверници( с всички последствия от това).
В самото християнство има разслоение което още в началото противопоставя източното православие и католицизма. От католицизма впоследствие се отделя протестантството като отговор на безмерната алчност, лицемерие и пълна липса на морал у католическото духовенство. Но тези качества не са присъщи само на католиците.
Непримиримостта на християнските Божии служители е насочена не само срещу другите религии, но и вътре в самото християнство. Считайки, че техният Бог е непогрешим и всесилен (в смисъл и на най-силен), те прехвърлят тези качества и върху себе си като носители на „правата вяра”. Те използват анатема – силно християнско оръжие, т.е. духовно отлъчване от Него. Считат, че са толкова близо до Него (в смисъл близки са си като дупе и гащи може би), че имат правото да го правят. Всеки който е застигнат от анатема би трябвало да „гори във вечния огън” и „в страшни мъки”. 

Цитат от „Нашата вяра Закон Божий”:
„...и ето Теофан видял, че някой се приближил до него и със строг глас му казал:
-Ела да познаеш истината!
Непознатият го повел към едно тъмно и смрадно място и му показал сред адски огън еретиците Арий, Несторий, Евтихий, Диоскор и др., които издавали ужасни стенания и скърцали със зъби от непоносими мъки.
-Ето, - казал му той, - това е мястото на ония, които еретически мислят, както и на ония, които ги следват. И тъй, ако ти харесва това място, остани си в своята заблуда. А, ако не искаш да се подхвърлиш на такова наказание, обърни се към светата, съборна и апостолска Църква, към която се числи и преподобни Кириак. Истина ти казвам, че, ако човек извърши всички добродетели, но не вярва православно, ще дойде в това място на мъките.”

Все пак това явно не е достатъчно, та се стига и до съвсем конкретни „наказания”. По времето на Юстиниан през 529 г.много еретици са заточени или избити. В същата година се закрива и Академията в Атина.

Католиците не са по-нежни.
Цитат от „Власт и алчност” / Филип Жигантес :
„Нощта на свети Вартоломей 24.08.1572г. само 6 дни след сватбата на Анри Наварски и Маргьорит Марго сестра на Шарл IX която трябвало да помири двете враждуващи религиозни фракции, започнало избиването на протестантите с одобрението на кралицата-майка, ревностната католичка Катерина Медичи.... Ужасът продължил седмици. Протестантските мъже били изклани, жените им също, но след като били изнасилени. Убийствата се разпространяват и в провинцията - Бордо, Бурж, Лион, Орлеан, Руан. Католиците твърдели, че били избити само 2000, но херцогът на Сюи твърди, че са 70000. Папа Григорий XIII, на когото била изпратена главата на адмирал Гаспар дьо Колини, сеньор дьо Шатильон, провел благодарствена служба и изковал възпоминателен медал, за да отбележи избиването на толкова много еретици.”
Но пък именно ревностни във вярата си протестанти в Швеция извършват най-големите гонения на вещици, содомити и прелюбодейци. 
И изобщо доста грешници са си заминали от този свят пречистени от огъня, а други просто са били обесени или милостиво обезглавени в Неговото Име.
Но има и друг начин, освен праведния живот чрез който да се „доближиш до Христос”. Христос означава „Спасител”

Цитат от Библия за деца:
„Всички които се връщат при бога след като са сторили много грехове, Иисус може да направи завинаги щастливи.”
 Цитат от „Нашата вяра Закон Божий”:
„ Преподобний Нифонт имал от Бога дарбата да вижда съвсем ясно събитията в духовния свят. Веднъж той дошъл в църква и видял, че небето над него се разтворило. Очертал се път, който водел от земята към небето и спирал чак пред Божия престол. По тоя път ангелите носели душата на някой си покойник. Зад тях следвали множество демони, които бясно викали: „Защо ни отнемате тая душа. Не знаете ли , че тоя човек, когато беше жив, беше и блудник, и разбойник, и сребролюбец? Той се провини във всички грехове."  
- „Знаем", отговорили ангелите: „Знаем, че този човек беше велик грешник, но знаем и това, че той много плака за своите грехове и преди смъртта си ги изповяда, поради което милостивият Господ му ги прости." - „ Ако и тая душа е получила прошка от Бога, тогава вземете при себе си всички грешници. А ние тогава за какво ще се трудим?" Ангелите отговорили: „Помнете, че всички грешници които изповядват своите грехове със съкрушено сърце, получават прошка от Бога. А който умре неразкаян, него Бог ще осъди на вечни мъки с вас"”
В християнската религия има Рай и Ад, но за Рая (да не се бърка със земния Рай откъдето са изгонени Ева и Адам) няма много сведения. Доста по-образно и цветно е описан Адът, неговите обитатели и грешниците. Както и наказанията на които са подложени.
И докато в християнството страхът от наказание е движеща сила, то Мохамед е измислил друга система. Не набляга на Ада, а на Рая. В Исляма Раят е описан като вечнозелени градини с много течаща вода (все пак е измислен в пустинята). В тези градини влизат само избраните, а те са воините избили най-много неверници. Бройката се води точно. Но докато в ранният ислям се зачитат само враговете му носещи оръжие, а на старци , жени и деца е забранено да се посяга, то за съвременните „бойци” на Джихада е важна общата бройка. Полът и възрастта са без значение. Стремежът е да се влезне в Рая, където всеки има вечно младо тяло, а храната и виното са в изобилие. За разлика от земния живот, в отвъдния виното е разрешено. Всеки пие колкото си иска без да се напива. Това не е всичко, за всеки избран има по 100(словом сто) млади девици, чието единствено задължение е да доставят удоволствието му.
Това е напълно достатъчно за всеки надъхан мюсюлманин за да си направи сметката: „Гръмвам се в пълен автобус, щом нямам пари за самолетен билет и отивам бързо, бързо в Рая. И без това земния живот не си струва с всичките тези ограничения”. 
Лошо ще е само ако няма такова място след смъртта. Но за този вече е без значение. За останалите тук пък ходжата няма нужда да се безпокои. Никой не се е върнал за да даде отчет. Може би защото там е хубаво…
Защо обаче, боговете са толкова злобни интриганти? 
Мисля, че отговора го дадох още в началото – защото са човекоподобни. Измислени са от хора и нищо човешко не им е чуждо. Освен това те еволюират заедно с тълкувателите си. Но почти през цялата човешка история, голяма част от тези които „служат” на Бога, всъщност Го използват за да оправдаят своите нечистоплътни помисли и действия, своите страхове и дребнавост, двуличието и жаждата за власт, но не искат да отговарят лично за перверзиите си и се крият зад Неговото Име. Чрез страха който вливат в душите на хората, добиват власт над тях (не само духовна, да не забравяме инквизицията) и това ги опиянява. С помощта на страха печелят материални богатства. Най-фрапантна е продажбата на индулгенции(писмено опрощение на стари или неизвършени още грехове). Няма кардинал който да не носи скъпи бижута и да не се облича с цвета на императорите. Православните патриарси и владици по празниците и сега могат да бъдат сбъркани с царе. Корона, златен или позлатен жезъл, великолепни и натруфени дрехи. За какво им е това? На тях, които уж са надскочили „стремежа към земните блага”… 
Разбира се не всички са такива. Има и робски душици, които наистина се стремят да умъртвят всяко плътско желание у себе си. Самонаказват се с обет да не говорят, не се къпят, носят само един кат дрехи който гние на гърба им. Главите им келяви, а телата крастави… Други по празници изпаднали в религиозен екстаз се самобичуват и нараняват. Смятат, че по този начин се доближават до своя Бог. 
Не мога да разбера как Богът който е Любов би искал такива жертви и толкова болка в свое име и би позволил толкова лъжи и безнравственост на тези които го представляват.
Единственият отговор който логически обяснява това е:
Няма Бог в Реалността. 
Няма кой да те накаже след смъртта. Няма и къде да отидеш за да се радваш на онова което ти е липсвало през живота, ако си изпълнявал заръките на напористите духовници.
Единствените морални съдници сте ти и обществото. Обществото на което принадлежиш и онова което ще дойде след теб. Всеки е свободен да изживее единствения си живот така както реши сам в рамките на реалността. Всеки отговаря сам за следата която ще остави след себе си.


9 коментара:

  1. Интересна публикация! Благодаря за линка :)
    Аз съм християнка и смятам, че библията е Божието слово. Всичко, нужно за вярата е там.
    За съжаление, историята на църквата е пълна с човешко безумие и едностранно, дори налудничаво интерпретиране на това слово. Влиза в употреба и огромна доза фантазия. Всичко, написано от автора, е плод на човешките представи, желания, стремежи и страсти. Мисля, че Бог няма нищо общо. В библията няма описания нито на ада, нито на рая. Смятам, че ако човек чете библията непредубедено, може да открие една стройна система от твърдения, които учудващо си пасват, дори когато авторите им са много далече във времето и мястото, където са живяли.
    Не мисля, че можем да докажем същесвуването на Бог, но също така не можем да докажем и че няма Бог - зависи на кое от двете ще повярваме.

    ОтговорИзтриване
  2. Всичко което съм написал не е "интересно", а истина. Да, това е плод на човешка фантазия, но не моята, Самата идея за Бог е човешка. Всичко което знаем за Него е преминало през човешките уста, включително и "Божието Слово", сиреч Библията. Няма един ред написан от Самия Него. Ако наистина светът беше създаден от Него с Любов, то не мога дори да си представя колко трябва да си извратен, за да обичаш в едно и също време хищника и плячката, палача и жертвата. Знам, че някои могат, но те са "безпристрастни наблюдатели". Мотото им е "Ненамеса". Може би и Той е такъв? Тогава защо Му се кланяте и Го славословите?
    Ако Той е учителят, значи си е преподал урока и сега очаква да регистрира оценката от изпита на който се явява всеки от нас - Живота. Но и аз съм учител и никога не съм искал от учениците си да ми се кланят и да нямат друг учител освен мен. Никой нормален човек не би изисквал пълно подчинение и хвалебствия, освен ако не е с психични отклонения или с комплекси за малоценност...
    О, забравих, Той не е човек, а Бог:-)

    ОтговорИзтриване
  3. Ще пренебрегна иронията и ще кажа, че имаш много погрешна представа за библейския Бог, ако Него имаш предвид. В библията не е описан такъв бог, за когото говориш. Вероятно имаш информация от втора ръка, т.е разни тълкуватели си чел или си чел библията предубедено, с предварителна нагласа да търсиш противоречия или да тълкуваш извън контекста.
    Разбира се, че не е човек. Той е създал човека. Ако един скулптор направи статуя и тя не му хареса, има пълното право да вземе чука и да я направи на парчета. Колко композитори са късали партитурите си, щото не са им харесвали! Само че Бог ни е създал със свободна воля, а ние сме тръгнали против Него, а Той не ни унищожава. Е, правил го е няколко пъти, но кой ще съди твореца, че унищожава творението си. Но от много векове насам ни търпи, дори нещо повече, пренебрегнал е славното си положение, за да стане като един от нас и да изпита цялата гадост на живота, който хората са си избрали, родил се е в мизерия в един обор, преживял е цялото отхвърляне, подигравки, позор, бичуване и смърт, за да бъде наказан вместо нас.
    А не си ли забелязал, че хищника и палача си получават заслуженото много често още тук, в земния си живат? Те са едни нещастни хора.
    Аз лично съм изпитала грижата и любовта на Бог в живата си и съм много щастлива и благодарна.
    Бог да те благослови да преживееш същото :)

    ОтговорИзтриване
  4. Tanya Monova каза: "Ще пренебрегна иронията и ще кажа, че имаш много погрешна представа за библейския Бог, ако Него имаш предвид..."

    Аз пък няма да пренебрегна твоите твърдения и ще отговарям на всяко:-)Според теб Библията като източник, първа ръка ли е?
    Ето връзка към нея:
    biblia.duh-i-istina.net
    Твърденията още в първа и втора глава си противоречат:-)
    Самият Той е лъжец:
    гл.2.17. но от дървото за познаване доброто и злото, да не ядеш от него; защото в деня, когато ядеш от него, непременно ще умреш.
    Точно в тоя ден Адам не умира:-)
    Отмъстителен:
    гл.3.
    5. но знае Бог, че в деня, когато ядете от него, ще ви се отворят очите и ще бъдете, като Бога, да познавате доброто и злото.
    11 А Бог му рече: Кой ти каза, че си гол? Да не би да си ял от дървото, от което ти заповядах да не ядеш?
    14 Тогава рече Господ Бог на змията: Понеже си сторила това, проклета да си измежду всеки вид добитък и измежду всички полски зверове; по корема си ще се влачиш, и пръст ще ядеш през всичките дни на живота си.
    15 Ще поставя и вражда между тебе и жената и между твоето потомство и нейното потомство; то ще ти нарани главата, а ти ще му нараниш петата.
    16 На жената рече: Ще ти преумножа скръбта в бременността; със скръб ще раждаш чада; и на мъжа ти ще бъде подчинено всяко твое желание и той ще те владее.
    17 А на човека рече: Понеже си послушал гласа на жена си и си ял от дървото, за което ти заповядах, като казах: Да не ядеш от него, то проклета да бъде земята поради тебе; със скръб ще се прехранваш от нея през всичките дни на живота си.
    18 Тръни и бодли ще ти ражда; и ти ще ядеш полската трева.
    19 С пот на лицето си ще ядеш хляб, докато се върнеш в земята, защото от нея си взет; понеже си пръст и в пръстта ще се върнеш.
    22 И Господ Бог каза: Ето, човекът стана като един от Нас, да познава доброто и злото; и сега, за да не простре ръката си да вземе и от дървото на живота, да яде и да живее вечно, -
    23 затова Господ Бог го изпъди от Едемската градина да обработва земята, от която бе взет.
    24 Така Той изпъди Адама; и постави на изток от Едемската градина херувимите и пламенния меч, който се въртеше, за да пазят пътя към дървото на живота.
    Тук се вижда и страхът Му: 22,23,24
    А кои са тези "Нас"?
    Той е причина за враждата с фатален изход между двамата братя:
    гл.4.3 И след време Каин принесе от земните плодове принос на Господа.
    4 Тъй също и Авел принесе от първородните на стадото си и от тлъстината му. И Господ погледна благосклонно на Авела и на приноса му;
    гл.4.5 а на Каина и на приноса му не погледна така..
    Себелюбив и жесток:
    Левит 26 глава
    14-46
    Много е дълго, но ще цитирам само това:
    14 Но ако не Ме послушате и не извършите всички тия заповеди,
    19 Ще строша гордата ви сила..
    22 Ще изпратя между вас диви зверове, които ще ви лишат от чадата ви..
    29 Ще ядете месата на синовете си и месата на дъщерите си ще ядете.
    Как би нарекла този Бог?

    ОтговорИзтриване
  5. По ред:
    Бог не е лъжец - точно в този ден Адам и жена му умират. В смисъла на цялата библия, живот не е равно на съществуване, а умиране не е спиране на съществуването. Смъртта е отделянето от Бога. В този ден те наистина са отделени от Бога.
    21 И Господ Бог направи кожени дрехи на Адама и на жена му и ги облече.
    Тук Бог извършва и първата жертва за греха на двамата - тия кожени дрехи са се появили от убиването на невинни животни - за да покрие греха им. Правилото е, че всеки грях заслужава смърт - този ден умират животни. Така в целият Стар завет се забелязва, че за умилостивение за грехове се принасят животни.
    Това в 3 гл. 5 ст. е твърдение на змията, която използва тези думи, за да примами жената и да наруши доверието й в Бога.
    Бог не е отмъстителен - това са следствията от определени действия и Той ги е предупредил, но те са предпочели да се вслушат в думите на змията (Сатана). Ако ти кажеш на детето си да не пипа печката, защото ще се изгори и то въпреки това я пипа, изгарянето му не е отмъщение от теб, че не те е послушало. Бог предупреждава за последствията. Заповедите Му са за наше добро, ако ги нарушаваме, а ние точно това правим, си понасяме последсвията, но Той ни е предупредил, не ни е оставил в неведение. Той е направил човека и знае кое е най-доброто за него, както този който е направил пералната машина, знае най-добре как тя работи и дава инструкции за експлоатация, ако ги нарушаваш, тя се поврежда.
    А за Каин и Авел - и двамата са знаели, че жертвата на Бога са животни - Авел изпълнява това и затова Бог поглежда благосклонно към неговата жертва, Каин би могъл да замени плодовете за животно, което да принесе в жертва и Бог му казва:
    гл 4:6 И Господ рече на Каина: Защо си се разсърдил? и защо е помрачено лицето ти?
    7 Ако правиш добро, не ще ли бъде прието? Но ако не правиш добро, грехът лежи на вратата и към тебе се стреми; но ти трябва да го владееш
    Каин не го послушва, а убива брат си.
    Бог нарича Себе си "Нас" - това е триединтвото - Бог Отец, Сина и Светия Дух.
    Синът е съществувал от самото начало, а по-късно идва в плът като Човек - Исус Христос, за да бъде принесен в жертва за нашите грехове - който приеме, че тази жертва е за греховете му, отива при Бога, който не го приеме, отива там където Бог не присъства, т.е. отделен от Бога - това е истинската смърт.
    Бог не се натрапва на хората, които не Го искат.
    Дано да съм била ясна.

    ОтговорИзтриване
  6. Като си рекла подред, тъй да е:-)
    1. Ако отделянето от Бога е смъртта, значи аз съм умрял в момента в който съм започнал да разсъждавам самостоятелно... Ще трябва да те разочаровам - не се чувствам мъртъв, нито тялом, нито духом. Ще умра духом, когато спра да мисля и започна безпрекословно да изпълнявам заповеди, които моята същност не приема. Разбираш ли какво имам предвид?:-)
    2. Никъде в Стария Завет не се казва, че змията е самия Сатана. За пръв път го пише Йоан в своето "Откровение":-) Защо Бог е убил животните? Та те са невинни в случая. Освен това Адам и Ева вече си бяха решили проблема.
    Когато детето посяга към печката, аз не му натискам ръката в нея... То вече се е изгорило - в случая, те вече са смъртни. Но да ги накажеш допълнително и то жестоко, вече говори за психични отклонения.
    Много лесно определяш, че всеки грях заслужава смърт...От височината на божественото познание ли? Толкова ли са непоправими греховете?
    Всички ли?
    3. Защо Бог не харесва плодовете на земята, а трябва да пийне кръвчица, за да бъде умилостивен? Разбрах, че това е Неговото правило, но не го споделям:-)Интересното, е че и синът Му не го споделя.
    4. Това със съществуването на сина още от началото, съвсем губи логическия смисъл. А самата идея за триединство е изказана доста по-късно в Новия Завет от Матей за първи път. Нека не се задълбочаваме в кръвопролитията причинени от раздорите по темата.
    5. Бог много упорито се натрапва още в заповед първа(втора според евреите).
    Сам Той твърди: "...Аз съм Господ, Бог твой, Бог РЕВНИТЕЛ, Който за греха на бащи наказвам до трета и четвърта рода децата..."
    А последната заповед? Какво ще кажеш за нея? Ще перифразирам малко: Не пожелавай жената, робинята, осела или какъвто и да е друг добитък на ближния си! :-)
    6. Защо прескочи цитатите от Левит гл.26 ?

    ОтговорИзтриване
  7. Това, което ти написах за смъртта, не си го измислям, такъв е библейския смисъл - смъртта е отделяне от Бога. Ясно е, че не се чувставаш мъртъв, но има ли го Бог в твоя живот? Ти мислиш, че ще умреш духом, когато Му се подчиниш, разбирам те. Така си мислех и аз :) Знаеш ли, Той не те кара да изпълняваш заповед след заповед. Исус Христос ги е изпълнил вместо теб - нямаш грях, ако приемеш, че Той е наказан за греха ти.
    Прочети Еремия гл. 31 ст.27-34
    Посланието на ап. Павел до Римляните гл.8
    Бог определя, че всеки грях заслужава смърт, не аз, коя съм аз, че да определям това!? Затова самият Бог е станал човек и е умрял заради нас.
    Защо казваш, че синът не споделя това правило, та нали Той става жертвеното агне и пролива кръвта си за нас.
    На кръста Исус извиква "Боже мой, Боже мой, защо си ме оставил?" Тогава Той- Човекът е бил отделен от Бога. Преди това се е налагало да се убиват животни. Адам и жена му са си решили проблема както са си искали, в този ден те са престанали да се съобразяват с Твореца си и затова Той ги е махнал от присъствието си.
    За това, че дяволът е оная старовременна змия, както казва Йоан в Откровение, защо да не е истина? Какво като не е казано в Стария завет? Освен това животните не говорят...
    Всичко, което казва тази змия е коварно и подмамващо. Тя пита "Истина ли от нито едно дърво не трябва да ядете?"
    А това е отговорът на жената:
    3. но от плода на дървото, което е сред градината, Бог каза: Да не ядете от него и да не се докоснете до него, за да не умрете.
    Виждаш ли как хората сме склонни да си преувеличаваме заповедите - Бог не е казал да не се докосват, а само да не ядат.
    Не съм прескочила цитата от Лев. 26 - това също е предупреждение какво ще се случи, ако не изпълняват заповедите му - "инструкциите за експлоатация" на създаденото нещо, грубо казано. Разбира се, че не натискаш ръката на детето си към печката!!! Бог също не ни принуждава да грешим, напротив. И Той не ги наказва. Случилото се е следствие от тяхното действие - изгонени са, защото са решили сами да се оправят и Той ги пуска да се оправят. Не искат да спазват правилата му, значи не са с Него.
    А за Триединството и за това, че Синът е бил от самото начало и светът е бил сътворен чрез Него цитирам от Евангелие от Йоан гл.1
    1. В начало беше Словото, и Словото беше у Бога, и Бог беше Словото.
    2. То беше в начало у Бога.
    3. Всичко чрез Него стана, и без Него не стана нито едно от онова, което е станало.
    14. И Словото стана плът, и живя между нас, пълно с благодат и истина; и ние видяхме славата Му, слава като на Единороден от Отца.
    15. Иоан свидетелствуваше за Него и викаше, думайки: Тоя беше, за Когото казах: Идещият след мене ме изпревари, защото съществуваше по-напред от мене.
    16. И от Неговата пълнота всички ние приехме и благодат въз благодат;
    17. защото Законът бе даден чрез Моисея, а благодатта и истината произлезе чрез Иисуса Христа.
    Какво да ти кажа за последната заповед?
    Аз наистина мисля, че е неморално да пожелаеш нещо чуждо. Освет това, се измъчваш.
    Всъщност Законът или заповедите са дадени за наше добро, за да живеем по-добре и ако поне малко се опитваше всеки да ги изпълнява, щяхме да живеем много по-щастливо :)))
    Защо пропускаш всичките прекрасни Божии обещания и в Стария, и в Новия завет, а се вторачваш само в правилата?
    Ако обичащ Бога с цялото си сърце и ближния си като себе си, изпълняваш целия закон.
    Евангелие от Матей гл.22, ст.35-40
    35. И един от тях, законник, за да Го изпита, Му зададе въпрос:
    36. Учителю, коя е най-голямата заповед в закона?
    37. А Той му каза: "Да възлюбиш Господа, твоя Бог, с цялото си сърце, с цялата си душа и с целия си ум."
    38. Това е най-голямата и първа заповед.
    39. А втора, подобна на нея, е тази: "Да възлюбиш ближния си както себе си."
    40. На тези две заповеди висят целият закон и пророците.
    Галатяни 5:14 Защото целият закон се изпълнява в една дума, в тази: "Да любиш ближния си както себе си."

    ОтговорИзтриване
  8. 1. За Библейския смисъл на смъртта:
    Не казвам , че не е такъв, а че е абсурден за моите разбирания. И е недоказуемо за разлика от моето твърдение.
    2. Не мога да позволя някой друг да понася наказание за мои провинения (Христос). Имам си човешка гордост и считам, че е едно от най-хубавите ми качества. Още по-малко пък ще се съглася, някой да твърди, че изкупва моя вина за действия, които дори и не съм извършил. Е, те това, вече е върха на нахалството
    3. „Бог определя, че всеки грях заслужава смърт, не аз, коя съм аз, че да определям това!?”
    Кой е Той, та ще ми пробутва своите варварски разбирания. Човечността е другото нещо с което се гордея.
    4. Синът става жертва по заповед на Бащата , който по този начин иска да обърне внимание върху себе си. За да повярват хората, че е всемогъщ. Не само, че изпраща сина си на смърт, а кара и най-добрия му приятел да го предаде. Защото „Всичко което става е по Негова воля”. Юда не предава приятеля си, а изпълнява поръчение с което да се осъществи замисълът на Бог!
    5. За цитата от Левит. 26 „предупреждение какво ще се случи, ако не изпълняват заповедите му – „инструкциите за експлоатация” на създаденото нещо, грубо казано.”
    Ти наричаш „инструкциите за експлоатация” тези закани, изречени с толкова злоба в тях? Наистина Вярата ти е сляпа, ама е май и глуха.
    6. За триединството както вече споменах е писано много по-късно. На това изобщо не може да се вярва (и според твоите схващания за достоверност). Пък и е глупаво, откъдето и да го погледнеш. Но това е твоята Вяра. Вяра в нещо на което дори и математиците не дават шанс по-голям от кръгла нула. Такива неща се наричат „Чудеса”
    И накрая да взема да обобщя веднъж завинаги:
    Всичко това, което написах до тук, показва психологическия профил на твоя Бог, ако той наистина съществуваше:
    Патологичен интригант и масов убиец с мания за величие.

    ОтговорИзтриване
  9. ОК :)
    Разбрах какво мислиш.
    Поздрави!

    ОтговорИзтриване